Проф. Кирил Топалов: Иван Вазов създаде ценностната и духовна система на българина

Pan.bg 10 юли 2020 | 01:09 views (411) commentaries(0)
img
Иван Вазов създава българската литература. Той не е борецът, който ще вземе пушката като всеки друг хъш и ще отиде да се бие за свободата. Вазов знае, че е летописецът на борбата за свобода и трябва да остане жив, за да я опише. Това каза в интервю за БГНЕС българският учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, преподавател, дипломат и обществен деятел проф. Кирил Топалов по повод 170-годишнината от рождението на писателя.



„Иван Вазов е този, който създава българската литература. Не че преди него няма гениални или много талантливи предшественици. Имаме Ботев с поезията му, Каравелов с белетристиката му, имаме дядо Славейков с поезията и журналистиката му, имаме Васил Друмев с белетристиката и драматургията ; Григор Пърличев, увенчан поет в Атина, е обявен от гръцката критика за „Втори Омир“; Имаме Константин Миладинов, Райко Жинзифов и немалко други талантливи поети. Но всички те са поети и борци, участващи в политическата борба, за които поезията, по думите на Христо Ботев, трябва да „приеме характер на политическа пропаганда“. Вазов обаче не е борецът, който ще отиде да се бие за свободата“, казва проф. Топалов и добавя, че именно патриархът на българската литература е създал пантеона на българското национално и политическо съзнание

„Той създаде този свят. Благодарение на това, че винаги е искал да бъде само писател, както неведнъж е изтъквано в нашата литературна наука. Вазов е първият професионален български писател. Става министър за кратко време и бързо напуска поста, защото разбира, че това не е за него“, подчертава ученият.

Проф. Топалов припомня думите на свой колега, че писателят се е отнасял към България синовно, а към народа си бащински.

„Така той стана Патриархът на нашата литература и баща на нашата литература и духовност. Силата на неговите послания е в това, че независимо дали ще ги четем като дядовци в неговото време или ще ги четем днес, ние с изненада установяваме, че всички те са актуални и днес. Вазов е живял в две трудни епохи – тази на османското владичество, преди Освобождението, и следосвобожденската. В известен смисъл втората е малко по-лоша от първата за писателя, защото се губят патриархалните и духовни ценности, а него го сполетяват неподозирани проблеми”, посочва критикът.

Той прави паралел с днешната действителност




и припомня, че след като народът ни е излязъл от мъртвия период на комунистическия тоталитаризъм, е навлязъл в периода на свободната демокрация и на свободния капитализъм, а това понякога носи противоречиви емоции.

„Виждаме обаче, че ред неща започват да не ни харесват, защото не сме очаквали, че ще бъде толкова трудно. Ние си мислехме, че веднага ще минем в съвременния период на другите държави, но това не е възможно – между рая и ада има чистилище. Вазов ни помага да преминем през чистилището“, обяснява проф. Топалов.

Според него именно и това му дава повод да смята, че авторът на редица емблематични произведения ще бъде винаги актуален, защото почти няма човешки или социален проблем, които да не са намерили отражение в неговите произведения.

Литературният историк и критик коментира полемиките, които от време на време се развихрят около Вазовия роман „Под Игото“.

„Някои казват, че е заимствал от Евгени Сю, от френски романисти. Някои го наричат юношенски-приключенски роман. На пръв поглед може да прилича такъв. Но в последните десетилетия бяха направени анализи на романа, които показаха, че той е една неподозирано дълбока, многопластова и многозначна, невероятно богата за изследване вселена. Същото се отнася и за повестите и разказите му, за стихотворенията и поемите му. Той остава актуален, въпреки че някои смятат, че бил остарял, че трябвало да се изхвърли, че трябвало да се адаптира“, коментира проф. Топалов.

Бившият вече дипломат, пленен от литературата, остро осъжда опитите езикът на Вазов да бъде осъвременяван.

„Опитът да се подмени езикът на Вазов беше недопустим и аз се радвам, че имаше отпор по този въпрос. Как така ще адаптираш езика на Вазов? Турцизмите, които той използва в романа си, не са чак толкова много, да не говорим, че част от тях се използват и днес и са познати“, категоричен е професорът и уточнява, че думите могат да бъдат обяснени в речник на непознатите думи, в края на книгата или пък под линия на страницата, където се намира чуждата дума.

Преподавалият българска литература в Софийския университет, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, Нов български университет, Благоевградския университет, Шуменския университет и в Арт-колеж – София, както и в университета в Екс-ан-Прованс, Франция, е категоричен, че няма спор, който да може да помрачи юбилея на патриарха на българската литература и сравнява Вазов със слънцето.

„Откъдето и да го погледнеш, все го виждаш. Той е не само неизчерпаемата слънчева енергия на нашата литература, той е създателят на нашата духовност“, убеден е литературоведът.

Попитан какво би казал Иван Вазов за днешните политици, той отговори, че четейки неговите произведения, разбираме, че нищо не се е променило оттогава досега.

„Политическата действителност от времето на Вазов, политическите нрави, страстите на хората не са се променили. Същите тези партийни страсти, боричкания, демагогия от всички страни са били и тогава. За това писателят се е предпазвал да влиза в политиката, имал е силен защитен рефлекс“, припомня проф. Топалов и уточнява, че Вазов се е съгласил да отиде в Източна Румелия и да бъде депутат, защото е знаел, че се подготвя Съединението на България и е искал да помогне.

„Какъв би бил девизът на Вазов, ако днес се пробуди и види политическите ни нрави, ли? Аз бих отговорил с едно негово заглавие, което стана заглавие и на една моя пиеса-сатира – „Елате ни вижте“, добавя още проф. Топалов и е категоричен, че имаме още много да учим от уроците на писателя. Пиесата, изградена върху действителни събития от живота на писателя след Освобождението и поставена преди няколко години с огромен успех в няколко български театъра, среща Вазов с някои от неговите герои от „Под игото“ и „Чичовци“, на мнозина от тях той е помогнал да станат „големи“ хора – министри, депутати, кметове и т.н., накрая те, за да угодят на княза, превръщат юбилея му в съд над него, който решава, че такъв писател няма… Сатирата е толкова остра и съвременна, че никой театър не се осмели сега да я постави за големия Вазов юбилей. Сигурно защото, както казва на едно място Боримечката на писателя: „Внимавай, бай Вазов, че князът намрази ли те – охтиката те е хванала…“

По отношение на това кои са днешните хъшове, Професорът ги разделя на две групи.

„За днешни хъшове може да се говори само метафорично или иронично. Защото днес има едни хора, които са избягали от държавата си и са отишли в съседна сръбска, арабска, южноафриканска или друга приютяваща едри бандити люде, които се смятат за борци за някаква своя или обществена правда. Някои от тях дори се опитват да създават политически проекти, смятайки се за мъченици, герои или харизматични бъдещи обществени водители. Това са едните хъшове, които са пародията. Другите са избягалите в чужбина поради икономически причини“, очертава проф. Топалов двата вида хъшове.

Като посланик в Гърция и Ватикана се е убедил, че българите, които емигрират по икономически причини, не са щастливи и трудно се адаптират към чуждата среда.

„Аз ги видях. Това са хора, които са достойни за уважение, но те не са щастливи. Въобще знайте, че няма щастлив емигрант. Няма щастливо и второ поколение. Дори и лекарите не ги приемат лесно. Въобще приемат ни с предубеждение. Приемане и успешна адаптация може да се получи едва при третото поколение“, прогнозира той и добавя, че единственият им мотив да остават там е желанието да осигурят по-добър живот на децата си, плащайки и съответната цена за това.

„Драма е да емигрираш – почти забравяш кой си, сменяш идентичността си, превръщаш се в съвършено друг човек, понякога сам не можеш да се познаеш“ – завършва с тъга проф. Топалов. /БГНЕС




loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка