ДНЕС ЧЕСТВАМЕ РОДИТЕЛИТЕ НА БОГОРОДИЦА, СВЕТИ ЙОАКИМ И АНА

Pan.bg 09 сеп 2020 | 08:07 views (475) commentaries(0)
img Житие на св. богоотци Йоаким и Ана

Стенопис от XI-XII в. в църквата "Св. Георги Победоносец" (Ротонда) в София.

Стенопис от XI-XII в. в църквата "Св. Георги Победоносец" (Ротонда) в София.Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича “богоотци”.

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните




на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

“Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).



С В. П И С А Н И Е. С КЛАВИАТУРАТА: Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)
Житие на светите и праведни богоотци Иоаким и Анна

Св. Анна, стенопис от църквата Св. Йоан Кръстител в Земен, 11-12 век.Светият праведен Иоаким произхождал от Иудиното коляно, от дома на цар Давид. Неговото родословие е следното: синът на Давид Натан родил син Левий, Левий родил Мелхия и Панфир, Панфир родил Варпафир, а Варпафир родил Иоаким - бащата на Божията Майка.

Свети Иоаким живеел в Галилейския град Назарет. Неговата жена се наричала Анна и била от Левиевото коляно, от рода на Аарон. Тя била дъщеря на свещеника Матан, който живял преди царуването на Ирод - сина на Антипатър. Този свещеник Матан имал жена Мария, която била от Иудиното коляно, от град Витлеем. Тя му родила три дъщери: Мария, Совия и Анна. От тях първа се омъжила Мария във Витлеем и родила Саломия; след това се омъжила Совия - също във Витлеем - и родила Елисавета, майката на Св. Йоан Предтеча; а третата, както вече казахме, майката на Пресвета Богородица, била дадена за жена на Иоаким в Галилейската страна, в град Назарет.

Тези съпрузи - Иоаким и Анна, освен че произхождали от знатни родове, също така и постоянно се поучавали в закона Господен и били праведни пред Бога. Притежавайки веществено богатство, те не били лишени и от духовното богатство. Украсени с всички добродетели, те непорочно пазели всички заповеди на Божия закон. На всеки празник благочестивите съпрузи отделяли от имуществото си по две части, от които едната дарявали за нуждите на храма, а другата раздавали на бедните.

С праведния си живот Иоаким и Анна така угодили на Бога, че Той ги сподобил да станат родители на Пресветата Дева - предизбраната Майка на Господа. От самото това става ясно, че техният живот бил свят, богоугоден и чист, понеже родили Дъщеря, по-свята от всички светии и по-честна от херувимите, която угодила на Бога повече от всеки друг. В това време на земята не живеели човеци, така угодни на Бога с непорочния си живот, както - Иоаким и Анна. Макар тогава и да можело да се намерят още мнозина живеещи праведно и угаждащи на Бога, но те двамата надминали всички със своите добродетели и се явили пред Бога като най-достойни да станат родители на Божията Майка. Тази милост не би им се дарувала от Бога, ако те действително не превъзхождали всички със своята праведност и святост.

Но тези свети съпрузи, по Божия воля, дълго време били бездетни, та в самото зачатие и рождение на Пресветата им Дъщеря да се яви и силата на Божията благодат, и честта на Родената, и достойнството на родителите. Защото за безплодната и остаряла жена е невъзможно да роди иначе, освен по силата на Божията благодат: тук действа вече не природата, а Бог, Който побеждава закона на природата и развързва веригите на безплодието. Раждането от безплодни и престарели родители е по-голяма чест и за Родената, защото тогава тя се ражда не от невъздържани родители, а от въздържани и престарели, каквито били Иоаким и Анна, които петдесет години живели в съпружество, без да имат деца. Накрая, чрез такова рождение се открива и достойнството на самите родители, тъй като те след дълго време на безплодие родили радостта на целия свят, уподобявайки се на светия патриарх Авраам и на неговата благочестива съпруга Сарра, които, според Божието обещание, родили Исаак в своята старост.

Праведните Иоаким и Анна дълго скърбели и плачели за това, че нямат деца. Веднъж на един голям празник свети Иоаким принасял в Иерусалимския храм дарове на Господа Бога. Заедно с него и всички израилтяни принасяли своите дарове в жертва на Бога. Исахар, който по това време бил първосвещеник, не пожелал да приеме даровете на Иоаким, понеже той бил бездетен.

- Не трябва - му казал той - да се приемат твоите дарове, защото ти нямаш деца, а следователно - и Божието благословение. Навярно ти имаш някакви тайни грехове.

Така също и един от израилтяните, от Рувимовото коляно, който заедно с останалите принасял своите дарове, започнал да укорява Иоаким:

- Защо искаш преди мен да принесеш жертви на Бога? Нима не знаеш, че си недостоен да принасяш дарове заедно с нас, понеже ти няма да оставиш в Израиля потомство?

Тези укори много натъжили праведния Иоаким и той, обзет от силна скръб, излязъл посрамен и унизен от Божия храм. Празникът за него се превърнал във време на печал и празничната му радост била сменена с мъка. Дълбоко скърбейки, той не се върнал у дома си, а излязъл в пустинята при пастирите, които пасяли стадата му. Там той дълго плакал заради своето безплодие и заради присмеха и укорите, които трябвало да претърпи. Като си спомнил за Авраам, своя праотец, на когото вече в преклонна възраст Бог дарил син, Иоаким започнал горещо да умолява Бога, та Той и него да сподоби с такова благоволение, да чуе неговата молитва, да го помилва и да отнеме от него презрението на хората, като дари в старините му плод на неговото съпружество, както някога - на Авраам.

- Нека - молил се той - да имам възможност да се нарека баща на дете, а не бездетен и отхвърлен от Бога, да търпя укори от човеците!

Молитвата си свети Иоаким придружил с пост и в продължение на четиридесет дни не вкусил хляб.

- Няма да ям - казвал той - и в дома си не ще се върна! Нека сълзите ми да бъдат моята храна, а тая пустиня да ми бъде дом, докато не ме чуе и не отнеме от мене позора Господ Бог Израилев!

А също така и неговата жена, като била в дома им и като чула, че първосвещеникът не поискал да приеме техните дарове заради безплодието им, и че мъжът й в голяма скръб се усамотил в пустинята, плакала с неутешими сълзи.

- Сега - говорела тя - аз съм по-нещастна от всички: отхвърлена съм от Бога, презряна от човеците и изоставена от мъжа си! За кое да плача сега: за вдовството си ли, или за безплодието си; за осиротяването си ли, или за това, че не съм удостоена да се нарека майка?!

Така горчиво плакала тя през всичките тия дни.

Слугинята на Анна, на име Иудит, се стараела да я утеши, но не могла; защото кой би могъл да утеши тази, чиято печал е дълбока като море?



Веднъж света Анна, все така скърбяща, излязла в градината си, седнала под едно лаврово дърво, въздъхнала от дълбините на сърцето си и като издигнала пълните си със сълзи очи към небето, видяла на дървото птиче гнездо, в което имало малки птиченца. Гледката й причинила още по-голяма мъка и тя с плач заговорила:

- Горко на мене бездетната! Трябва да съм най-грешната измежду Израилевите дъщери, та единствена сред останалите жени да съм така унижена. Всички носят на ръцете си плода от своята утроба, всички се утешават със своите деца. И единствена аз съм чужда на тази радост! Горко ми! Даровете на всички се приемат в Божия храм и заради това, че имат деца, им се оказва уважение. И само аз съм отхвърлена от храма на моя Господ! Горко ми! На кой да се уподобя? Нито на птиците небесни, нито на зверовете по земята: защото и те Ти принасят, Господи Боже, своя плод, а само аз единствена съм безплодна.

Дори и със земята не мога да се сравня: защото тя ражда и произраства семена и, принасяйки плодове, благославя Тебе, Небесния Отец. А само аз съм безплодна на земята. Горко ми, Господи, Господи! Аз единствена, грешната, съм лишена от потомство! Ти, Който някога дари Сарра със син Исаак, когато тя беше в дълбока старост; Ти, Който развърза утробата на Анна, майката на Твоя пророк Самуил, погледни сега и към мен и чуй молитвите ми, Господи Всевишни! Ти знаеш присмеха, който понасям, заради безплодието си. Прекрати скръбта на моето сърце и развържи утробата ми! И мене, безплодната, направи плодоносна, та роденото от мен да Ти принесем в дар на Тебе, благославяйки, възпявайки и единодушно прославяйки Твоето милосърдие!

Докато света Анна, плачейки и ридаейки, се молела така, явил и се ангел Господен и й казал:

- Анна, Анна! Твоята молитва е чута, твоите въздишки се издигнаха над облаците, сълзите ти възлязоха пред Бога! Ти ще заченеш и ще родиш преблагословена Дъщеря. Чрез нея ще получат благословение всички земни племена и на целия свят ще се дарува спасение. А тя ще се нарече Мария.

Щом чула ангелските думи, света Анна се поклонила на Бога и казала:

- Жив е Господ Бог! Ако аз родя дете, ще го отдам да служи на Бога. Нека то да Му служи и да прославя светото Божие име ден и нощ и през цялото време на своя живот!

След това, изпълнена с неизказана радост, света Анна бързо се отправила към Йерусалим, за да въздаде там с молитва благодарение на Бога за Неговото милостиво посещение.

В същото това време ангелът се явил и на праведния Иоаким в пустинята и му казал:

- Иоакиме, Иоакиме! Бог чу твоята молитва и благоволи да ти дарува Своята благодат. Твоята жена Анна ще зачене и ще ти роди дъщеря, чието рождение ще донесе радост на целия свят. И ето ти знамение, че ти благовестя истината: иди в Йерусалим в Божия храм и там, при Златните врати, ще намериш съпругата си Анна, на която аз възвестих същото това, каквото и на тебе.

Свети Иоаким, удивен от ангелското благовестие, славословейки Бога и благодарейки Му със сърце и уста за Неговото велико милосърдие, с радост бързо се отправил към Иерусалимския храм. Там, както и ангелът му бил известил, той намерил до Златните врати Анна, която се молела на Бога, и й разказал за ангелското благовестие. Също и тя му предала това, което видяла и чула от ангела, който и възвестил, че тя ще роди дъщеря. Тогава праведните Иоаким и Анна прославили Бога, Който им сторил такава велика милост и след като Му се поклонили в светия храм, се върнали в дома си.

И света Анна заченала в деветия ден на месец декември, а на осми септември родила дъщеря - Пречистата и Преблагословената Дева Мария, началото и ходатайката на нашето спасение, за чието рождение се възрадвали цялото небе и земя. Когато тя се родила, свети Иоаким принесъл на Бога богати дарове, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички човеци за това, че се сподобил с Божието благословение. После той устроил в своя дом богата трапеза и всички радостно прославили Бога.

Родителите пазели малката Дева Мария като зеницата на окото си, защото знаели, според особеното Божие откровение, че тя ще донесе светлина на целия свят и обновление на човешкото естество. Поради това те я възпитавали с такова старателно внимание, каквото подобавало на тази, на която предстояло да стане Майка на нашия Спасител. Те я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, като помнели думите, които ангелът казал за нея и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея. А тя, изпълнена с Божията благодат, тайнствено обогатявала с нея и своите родители. Подобно на това, както слънцето осиява с лъчите си небесните звезди, отделяйки за тях частици от своята светлина, така и богоизбраната Мария, като слънце, озарявала Иоаким и Анна с лъчите на дадената й благодат, така че и те били изпълнени с Божия Дух и твърдо вярвали в изпълнението на ангелските думи.

Когато Мария станала на три години, родителите и я въвели тържествено в Господния храм, съпровождайки я със запалени светилници, и я посветили на служение Богу, както били обещали. Няколко години след въвеждането й в храма свети Иоаким умрял, бидейки на осемдесетгодишна възраст. Останала вдовица, света Анна оставила Назарет и дошла в Йерусалим, където живеела близо до своята Пресвята Дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм. След като преживяла в Йерусалим две години, тя починала в Господа на 79 години от рождението си.

О, колко благословени сте вие, свети родители, Иоакиме и Анно, заради Преблагословената ваша Дъщеря! Двойно благословени сте вие, заради нейния Син - нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получиха благословение всички земни народи и племена! Справедливо светата Църква ви е нарекла богоотци, защото ние знаем, че от вашата Пресвята Дъщеря се роди Бог. И сега, като предстоите близо до Него на небето, молете се, да бъде отделена и за нас, макар и частица, от вашата нескончаема радост. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка