РЕКВИЕМ ЗА ЛЕТЕЦА ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ - 75 години от рождението му

Pan.bg 21 окт 2020 | 23:03 views (576) commentaries(0)
img
хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg



Днес на редакционната поща на българското авиационо списание "Клуб КРИЛЕ" пристигна писмо от доайена на българската авиациона литература о. з. полк. Иван Петков:

"На 21 октомври тази година Георги Любенов Йовчев щеше да навърши 75 години. Можеше да е сред всички, които го обичат – можеше, но съдбата му разреши само 38 години.
Той, летецът, ученият, конструкторът, парашутистът, преподавателят; достойният син на двама антифашисти; любящ съпруг и обичан баща; всеотдаен приятел; широко скроен млад човек, който се самораздаваше - лети, конструира, пише стихове, търси новото в света; красавец – и физически, и духовно покрива напълно изискванията на Антон Павлович Чехов за човека.

За него можеше да напишат много всички, които са имали възможността и щастието да живеят и работят с него; Бай Любен можеше да напише какво момче бе неговият Гошо; съпругата му щеше да напише какъв любящ и грижовен съпруг бе нейният Георги; синът му щеше да напише всичко взето, което му даде неговият татко; колегите летци щяха да напишат какъв колега загубиха; учените – какъв учен загуби България; парашутистите – какъв конструктор на парашути загуби България; той, мечтателят, който не можа да реализира своята мечта да лети в Космоса по здравословни причини.

И всичко това е вярно, защото е казано и написано с обич!

И аз имах късмета да познавам Георги Йовчев в продължение на две десетилетия. Ще започна с моменти, които оставиха у мен трайна следа. И така, започвам...

Георги Йовчев дойде във ВНВВУ „Георги Бенковски“ от Софийския университет, където той бе преуспяващ студент по водеща в науката област. На първата ни среща с него в Долна Митрополия на въпроса „Защо напусна Софийския университет?“, той отговори двусмислено така: „...от любов към летенето“, което е разбираемо; „Но има и втора причина, каза той, трябваше да постигна това, което моят брат не постигна“ (след като брат му завършва курса за парашутисти, му бива забранено да скача по здравословни причини; младият юноша решава да се самоубие точно на мястото, където е трябвало да се приземи с парашута). И Георги решава да постигне това което брат му не можа...

Като курсант-летец Георги Йовчев не спираше да се занимава с неговата любима математика. По време на полетите на випуска му на летище „Щръклево“ отидох да проверя как
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




почиват преди предстоящите полети курсантите, възбудени от Световното първенство по футбол. Леглото на Георги Йовчев бе празно. По едно време виждам, че между дрехите на курсантите в гардероба нещо мърда. Изведнъж чух възторжено:
– „Реших я тази пуста задача, над която три дена се мъча!“
– „Какво реши, бе Гошо, над което три дни се мъчиш?“
– „Математическа задача реших – преборих се с нея, отстъпи ми...“
– „Бързо в леглото, че утре те чакат полети!“

След завършване на ВНВВУ „Георги Бенковски“ през 1969 г. се срещахме често, но за кратко, но на всяка среща аз разбирах как се развива този феномен Георги Йовчев. Всичко му се отдаваше – и летенето, и конструирането, и преподаването, и поезията; само едно не постигна – мечтата да лети в Космоса. Вярвах, че ще успее във всичко, но се притеснявах – не са ли много дините под неговата мишница? Не му го казах веднага... само един път му го казах, и то преди фаталния край на 6 май 1983 г.

Последната среща с него ще запомня с това, че предния ден преди фаталния полет той дойде при мен с молба да му помогна да лети със самолет на БГА до Варна, откъдето да замине за Балчик за следващия си полет. Но нямаше свободни билети. Хванах го под ръка, заведох го до самолета, запознах го с командира (в кабината на когото той щеше да лети поради липса на места сред пътниците), и докато командирът се готвеше за полета, му казах това за многото дини под една мишница. На качване в самолета той обеща да ми се обади отново. Но фаталният край не му разреши... Дойде страшната вест – Георги Йовчев загина при изпълнение на служебния си дълг на военното летище Балчик.

Той като че ли предчувстваше своя край. Ето какво пише в свое стихотворение:
Пилея, казвате,
жарта си млада
на вятъра след бързите криле?
И свърши ли
искрящата ѝ клада,
следата огнена,
но мимолетна,
като отсечена
обречена ще спре.
Ни дом,
ни име, ни любима.
Нито прилежен труд
до старини.
Но нека помни този,
който ме вини –
от мене
само сълзи
неизплакани
ще останат –
безжални белези
на тежката борба.
А после тихо
и спокойно
ще изчезнат те
във вихъра
на вечното движение,
превърнати
на пролетна
светлееща роса.
Деца ще тичат
боси по росата
и моят дух
в смеха им ще звъни.

Скръбното множество се отправи към „Алеята на летците“ и там – о, чудо – изкопаният гроб се оказа тесен за неговия ковчег. Сякаш земята не бързаше да го приеме, а небето не го пускаше. Така, в пълна тишина, 35 минути... Командирът на 18-и ИАП Цветан Доганов чакаше да даде команда на тройка изтребители да мине над „Алеята на летците“ и отправи тъжен помен към феномена летец Георги Йовчев.

Приживе Георги Йовчев беше казал на майка си и съпругата си, ако загине, на погребението да не се носят никакви черни дрехи. Те изпълниха това...
При всяка среща на випуска Георги Йовчев сякаш присъстваше сред тях. Даже в презокеанско Чикаго, на тази скръбна дата, българските летци, емигрирали там, получават съобщението, че всички съвипускници в България са на неговия гроб. Това беше на 6 май 2014 г.

Днес, на 21 октомври 2020 г., Георги Йовчев не е между нас, но следите от неговия светъл образ ще останат в нашата авиационна памет, и когато погледнем към звездите, ще търсим неговата звезда".

21 октомври 2020 г.

С много обич и мъка,
о. з. полк. Иван Петков

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


РЕКВИЕМ ЗА ЛЕТЕЦА ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ - 75 години от рождението му

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/2 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка