Каква истина завари новия министър на отбраната Георги Панайотов

Pan.bg 12 май 2021 | 20:15 views (27108) commentaries(0)
img
хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg

При представянето на служебното правителство президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев заяви, че служебното правителство няма да прави ревизия на кабинетите „Борисов“, но ще започне да разкрива истината за състоянието на България.
Да погледнем каква истина завари новият министър на отбраната Георги Панайотов:
1. Министерство - най-видимите за обществото проблеми са:
- Липсата на административен капацитет за обществени поръчки - дори бърз поглед по съответната страница на сайта на МО показва, че обществените поръчки за въоръжение, техника, ремонт и логистична поддръжка се точат с години и масово се провалят поради грешни процедури, за сметка на това тези за копирна хартия, тонери, куриерски услуги и мека мебел се реализират напълно успешно.
- Некомплект на военнослужещи - той достигна до абсурдните нива от около 30%, а за СВ и до 40-45% за някои формирования. Тези нива на практика правят тези формирования небоеспособни, а от друга натоварват неимоверно наличните военнослужещи и ги демотивират допълнително. Необходим е комплекс от мерки, който не включва само по-добро заплащане, а и перспективи за кариерно развитие, социален пакет, детски градини, условия за възстановяване и почивка.
- Липсата на мобилизационен потенциал - с ликвидирането на наборната армия през 2007 г. почти вече е изчерпан потенциалът за мобилизационен резерв. Тук трябва сериозна политика за мотивиране на млади хора да постъпват в резерва и да придобиват умения и навици.
- Балансиране на финансирането - мечтаното съотношение от 40:40:20 за фонд „Работна заплата“ - текуща издръжка - инвестиции все още е мираж за МО. Все още преобладаващите разходи са за заплати и осигуровки, а инвестициите почти липсват.
- Раздути щабни щатове - на 32 000 армия (по документи) наличието на 6 стратегически щабове и замислените още 2 явно са много. Не става с „много вожд, малко индианец“. Кадри с опит, казват, че по времето на ген. Добри Джуров МО и ГЩ общо са били 780 души и са се хранили в стола на МО на 2 смени, а БА беше 114 000 военнослужещи. Сега хората в БА са на документи 32 000, в МО и ЩО са многократно повече, добре, че не всички ядат на стол.
2. ВВС - тук най-големите проблеми са:
- Състоянието на учебната авиация - и двете сегашни платформи - Pilatus PC-9M и L-39ZA не са осигурени с
договори за интегрирана логистична поддръжка. РС-9М вече не лети, а L-39ZA спира в началото на лятото на 2021 г. С това се поставя в риск провеждането на окончателния учебен стаж на завършващите ВВВУ „Г. Бенковски“-Долна Митрополия, както и първия летателен стаж на курсантите I курс. Липсата на L-39ZA не позволява на пилотите от 3-а авиобаза Граф Игнатиево да трупат нальот на реактивен самолет, което възпрепятства след това приучването им на МиГ-29 и F-16 Block 70, а пилотите от БПР-Безмер не могат да натрупат часове за приучване на Су-25. Причината за това състояние са няколко провалени поредни процедури за L-39ZA и поставяне на абсурдни условия пред Pilatus Aircraft Ltd., при положение, че през 2014 г. със същата компания бе подписано Рамково споразумение за интегрирана логистична поддръжка, което бе дори преизпълнено като обем. От декември 2018 г. до днес не са сключвани никакви договори с Pilatus Aircraft за поддръжката на самолетите PC-9М и PC-12/45, което прави период от 2 години и половина без доставки на резервни части и консумативи, без извършване на инспекции, ремонти, калибриране на апаратура и др. важни услуги. В този период самолетите PC-9М и PC-12/45 оцеляха благодарение на безплатна техническа помощ (доставки и услуги) от Pilatus Aircraft на стойност около 1,6 млн. лева.
- Състоянието на вертолетния флот - в 24-а авиобаза, където е съсредоточен той, неща не са добре. За „новите“ вертолети AS532AL Cougar няма сключен договор за интегрирана логистична поддръжка. Вместо това на 13 януари 2021 г. МС прие решение за присъединяване на България към Партньорството за поддръжка на хеликоптери и към Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване с цел осигуряване на летателната годност и поддръжката на вертолети AS532AL Cougar и двигателите MAKILA 1. Според експерти, това ще забавя доставката на резервни части и обслужването с минимум 5-6 месеца в сравнение с директни контакти с производителя Airbus Helicopters. И това бе направено, въпреки че със същия производител има отдавнашни контакти и отлични резултати при обслужването и доставката на резервни части за вертолетите AS565MB Panther на ВМС. Никой не обясни защо. Ремонтите на вертолетите Ми-17 и Ми-24 се точат с години в ТЕРЕМ-Летец, а от качеството може, мек оказано, да се иска много повече.
- Нуждата от нови 3D радари - сега експлоатираните радари П-37МД1 са псевдо-3D и надхвърлиха 100-кратно назначения им ресурс по работни часове и се поддържат на магия от обслужващия персонал, включително с вземане на радиолампи от музейни експонати, това буквално! От модернизираните 6 радара, работят 5, които криво-ляво осигуряват опозната картина на въздушната обстановка над 3000 m. Да, ама разните БЛА и дронове летят и по-ниско, да не говорим за крилати ракети, самолети и вертолети. Така на практика, с изключение на зоните около международните летища (София, Пловдив, Бургас, Варна и Горна Оряховица) ВВС и съответно БА са слепи на малка височина. Тук дори не споменаваме последиците от евентуалното използване на средства за РЕБ срещу нашите радари. Има „приоритетен“ проект за нови 3D радари, за който обаче няма осигурено финансиране и той се отлага година след година.
- Нужда от нови зенитно-ракетни-комплекси (ЗРК) - и тук техниката масово е от 70-те и 80-те години на XX век, по-голямата част от нея аналогова, с вече несъществуващи производители и резервни части и изтекъл технически ресурс на ракетите, което ги прави опасни за разчетите. Новите ЗРК са все още на етап „идея“, но не и като инвестиционен проект, т. е. ситуацията е „татко каза, че ще купи колело, но друг път“.
3. ВМС - и тук проблемите не са малко:
- Закупуваме масово натовска техника „втора ръка“, с неосигурена поддръжка и резервни части. Крак повлякоха фрегатите Е-71. И ако придобиването на първата „Дръзки“ бе оправдано с цел запознаване в принципите на организация на службата на корабите в НАТО, то придобиването на следващите „Верни“ и „Горди“, само защото са на “политическа цена“ бе логистично самоубийство. В резултата корабите 15 години се експлоатираха с минимални аварийни ремонти и резултата не закъсня - през 2020 г. „Дръзки“ и „Верни“ едновременно се оказаха с проблеми с валолините и бяха спрени от плавания. В резултат се наложи варшавската им връстница „Смели“ спешно да бъде ремонтирана и изпратена на договорена мисия в Средиземно море. Явно обаче не бе научено нищо ново и през същата 2020 г. от Нидерландия бяха закупени, пак на „политическа цена“, още 2 минни ловци. Това бе римейк на случая с фрегатите - придобиване на първия „Цибър“ бе възможност българските военни моряци да се запознаят с този тип кораби, и да оценят възможностите им. Придобиването на следващите 2, които са били снети от въоръжение от Кралския нидерландски флот през 2009 г. и са престояли 11 години вързани за кея е повече от недомислие. В резултат България плати още 2 млн. евро, за да бъдат транспортирани до България. Кога ще бъдат ли и въобще дали ще бъдат въведени в експлоатация все още не се знае. Показателно е, че димоходът на единия все още с чергило, т.е. от пристигането му в България главния двигател не е бил запускан! Да не говорим, че „Цибър“ (придобит от Белгия) е с френски системи, а „Струма“ и „Места“ са с германски системи, което усложнява логистичната главоблъсканица с поддръжката им и резервните части.
- „Суперсъвременната“ система „Екран“ - реализацията й се проточи от 1993 до 2011 г. поради грешки на растежа - сбъркана първоначална концепция, технически пропуски на първите производители, липсата на финансиране, междуведомствени апетити за контрол - все характерни черти на българския преход. Да, ама годините се търкалят и в началото на третото десетилетия на XXI век „Екран“ вече е за тотална смяна. Въпросът е дали ще се намери бюджетно финансиране за нея. Защото вариант с външно финансиране е възможен, но ни поставя в зависимост за нещо повече от наблюдение и комуникация и кой точно ще получава резултатите.
- Нови брегови ракетни комплекси - единственият останал брегови ракетен комплекс от експлоатираните през години 3 такива отдавна е извън назначения срок на експлоатация, оставен без поддръжка и резервни части. Най-нормалното и доказано успешно през годините е новите брегови ракети да са унифицирани с противокорабните ракети на надводните кораби. Те вече бяха договорени, но никой не предприема нищо за бреговите ракетни комплекси и то при положение, че вероятният противник ежегодно увеличава корабите и подводниците си в Черно море, а на брега е разположил десетки брегови и корабни противокорабни и оперативно-тактически ракетни комплекси, без да броим комплексите за РЕБ.
- Тотална липса на средства за събиране на разузнавателна информация - със свалянето от въоръжение на последната българска подводница „Слава“ през 2011 г., България загуби способност не само за борба с надводен и подводен противник, но и за събиране на жизнено важна разузнавателна информация. Лансиращите се периодично идеи за запълване на тази празнина с придобивате на подводници „втора“ ръка е повече от несериозна. Полша вече игра това хоро с придобиването през 2002 г. на 5 екс-норвежки подводници. Оказа се, че по-нататъшната им поддръжка е невъзможна и през 2020 г. и последната от тях бе изведена от строя. Както и за гравитацията, така и за подводното налягане няма почивен ден, а българските ВМС не трябва да се превръщат в плаващ военноморски музей на НАТО.
4. СВ - те остават най-ощетени от към модерна натовска техника.
- Проваленият конкурс за нова бойна машина оставя Сухопътни войски в незавидно положение - да осъществяват партньорство и взаимодействие със съюзниците от НАТО със … съветска техника от 70-те години на XX век, без налични резервни части и осигурена поддръжка. Другите държави от екс-Варшавския договор и настоящи членове на НАТО от централна Европа, използваха 90-те години на XX и началото на XXI век за ремонт и малка модернизация за наследените бойни машини. А след членството им в НАТО започнаха поетапно обновление на Сухопътните си войски с нови, високотехнологични бойни машини. Пример за това са Полша, Чехия, Румъния, Словения и Хърватска, скоро ще завършат проектите в Унгария и Словакия. В България в това време течаха „риформи“, които се изразяваха в съкращения на поделения и на техника. Така от 3 машини правехме две, после една и накрая останахме с почти нула.
- Липса на далекобойна артилерия и ракетни войски - след като през 2002 г. се съгласихме доброзорно да нарежем ракетите СС-23 (9К714 „Ока“), за да ни приемат в НАТО, българската артилерия престана да е дългата ръка на СВ. Нищо не бе направено и за модернизацията на РСЗО БМ-21 „Град“ и увеличаване на скромния им по съвременните стандарти обсег от 20 km. На още на по-малка дистанция стреля единствената артилерийски система, останала в механизираните бригади - САУ 2С1 „Гвоздика“. При положение, че съвременните артилерийски системи имат обсег от 40-70 km, РСЗО от 90-300 km, а оперативно-тактическите ракети до 500 km, сами разбирате какво е изоставянето ни.
- Липсата на съвременни противотанкови ракети - използването на ПТУРК „Конкурс“, приет на въоръжение в средата на 70-те години на XX век, в началото на XXI век е недопустимо. При това е произведен от потенциален противник, вече не се произвежда, липсват резервни части, ресурсът на ракетите е изтекъл.
- Липса на системи за оперативно разузнаване и целеуказване - в световен мащаб в наши дни това почти изцяло е поверено на безпилотни апарати. Способността на наличните в България минимални бройки БЛА RQ-11 Raven с максимална далечина на полета от 10 km са тотално неадекватни спрямо споменатия обсег на съвременната артилерия.
- Липсата на достатъчно на брой и модерни бронетанкови средства - от наличните над 3500 танка към 1989 г., България, според План 2020, България трябва да има 104 танка - 80 в Центъра за подготовка на специалисти в Сливен и 24 в НВУ-Велико Търново. При това наличните Т-72Б са в оригиналната си компановка от 80-те години на XX век. Периодичното преминаване през ТЕРЕМ-Хан Тервел за нова боя едва ли може да се брои за сериозен ремонт. Едва в края на 2020 г. в стартиралия проект за ремонт на танковете се появи надежда, че той ще се превърне в малка модернизация.
- Липса на модерно леко въоръжение - опитите на командването на СВ със собствени сили и с помощта на „Арсенал“ да подобри компановката на основното леко стрелково въоръжение - АК-47 стигнаха само до 120 броя. Получените резултати са обнадеждаващи, но трябва сериозно финансиране, за да се развие проекта до всички налични бройки и те да получат релси „Пикатини“, бързомерци, нощни прицели, нови приклади и ред други „дреболии“, които улесняват действията на бойците и същевременно увеличават точността и групираността на попаденията.
- Липса на транспортна техника - тя важи за цялата армия и е тотална. Всяка години се усилва поради периодичната липса на ремонти, резервни части, акумулатори и гуми. Замисленият мащабен договор с „Мерцедес“ за доставката на 12 000 транспортни средства, поради липсата на финансиране се сви до … 380 машини, които са разпределени между доста формирования, но нито едно от тях не е попълнено на повече от 20%. А транспортната техника е като кръвоносната система за една армия - без нея няма доставка нито на боеприпаси, нито на гориво, нито на резервни части, нито на нищо. Отделно е огромна липсата на служебни автобуси. В момента БА е принудена да разчита на частни фирми за ежедневния превоз до работните места на хиляди военнослужещи. В мирно време това донякъде е допустимо, но във случай на конфликт …

Горният материал не претендира за изчерпателност. Той има за цел само да маркира основните проблеми пред МО и БА. За съжаление те се трупат вече 31 години и никой не само не е успял да ги разреши, но и няма желания и знания как да ги реши.
image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка