ФОТОФАКТ И ИСТОРИЯ ОТ АРХИВА: Аварията на МиГ-23, борд 39

Pan.bg 16 май 2012 | 13:48 views (9008) commentaries(0)
img Благодарение на ген. Иван Дочев публикуваме 2 негови лични снимки от архива му свързани с авиационната му професия.
Първата е МиГ-23БН от авиобаза Чешнегирово, борд 39 преди катастрофата.
Втората е снимка на същия самолет след аварията.
Припомняме, че на 07 август 1984 г. майор (тогава) Иван Дочев Иванов претърпява авария с МиГ - 23БН. Причината е разрушаване на двигателя при излитане и възникване на пожар.

image
Кликнете на снимките за увеличение на кадъра
image

Благодарим за предоставените кадри и на Асен Дочев, син на ген. Дочев

Ген. Иван Дочев Иванов - визитка

Генерал-майор от резерва Иван Дочев е роден на 30 май 1947 г. в София. През 1965 г. завършва техникум по електротехника и през есента на същата година постъпва като курсант във ВНВВУ “Георги Бенковски”, Долна Митрополия – профил летец-пилот. През 1969 г. завършва военното училище и е произведен в звание “лейтенант-инженер”
Започва службата си на летище Чешнигирово и тук преминава през всички длъжности от младши пилот до командир на авиополка. През 1978 г. завършва военната академия “Г.С.Раковски”, а през 1997 г. – генерал-щабния факултет на същата. Заема последователно длъжностите заместник-командир и командир на 1-ва дивизия ПВО в Божурище, след което е назначен за зам.-началник и после началник на управление “Авиация4 в Главния щаб на ВВС. През периода 2000-2002 г. е командир на корпус Тактическа авиация в Пловдив.
Военният летец първи клас Иван Дочев преминава в запаса с чин генерал-майор.
Женен е, има три деца – двама синове и дъщеря.
image
През периода на службата си генерал Дочев лети на Л-29, УМиГ-15, МиГ-17, МиГ –23БН, су-25 и МиГ-23 МЛА/МЛД. Има общ нальот около 2500 часа.
След пенсионирането си работи като съветник на премиера на Република България.

Съдбовна случка: Във вихъра на въртенето


Това става на 7 август 1984 г. на летище Чешнигирово – обикновен летен ден, като десетки други. Командирът на полка майор Дочев има полети в двойка като водач със старши лейтенант Георги Ангелов (Гека).
Първата си тренировка по слетяване на групите за въздушния парад, по програмата в сгъстен боен ред изпълняват нормално, но на земята имат какво още да уточняват. И друго... Още при първото излитане командирът усеща нещо нередно. Не си го изяснява, но сякаш колесникът се




обира по-бавно.
image
Следват запуск, рулиране на полосата и излитане. Мощните машини набират скорост, за да поемат след миг нагоре. Този път майор Дочев следи внимателно излитането. И преди да посегне към крана за колесника, засича часовника си. Прав е! Времето за обирането е увеличено поне с пет секунди. Трябва да бъде нащрек.
Време е за клапите. “Обираме!...” Поглежда към висотомера – 200 метра. След секунда зад гърба му се чува силен гръм...
Лостът в ръката му олеква, сякаш е откачен от тягите. Няма го привичното усещане за съпротива. А самолетът рязко задира нос и се стрелва сам нагоре с тангаж около 70 градуса. Скоростта бързо пада. А речевият информатор изстрелва в слушалката: “Пожар в самолета!”
Пожар... Не се виждат пламъци. Но има ли място за съмнение?! Воденият му – Гека – не напразно настойчиво и тревожно вика по радиото: “Гориш! Катапултирай, катапултирай... Катапултирай, бе, човек!”
Командирът е наясно, че няма друг изход. Ще скача, но само да изключи автопилота...
Натиска бутона върху лоста за изключване и тогава започва въртенето. Другата беля... загубилият скорост самолет започва да се върти около надлъжната си ос. Кренът рязко се увеличава и машината преминава в движението си по гръб и продължава...
Сега вече катапултирането е невъзможно. Вероятността от тази височина да се забиеш в земята е по-голяма, отколкото да се спасиш. И майорът задържа дъх, не бърза да дърпа ръчките.
Кой казва, че не можеш да разделиш секундите на части?! Отдолу под самолета забързаният поглед на пилота вижда как подминават къщите на село Богданица. Като мълния проблясва мисълта, че поне няма да пострадат невинни хора. Няма да се разруши нечий дом...
С всеки миг обстановката се променя. Въртенето продължава, но самолетът сваля нос. За миг командирът съзира небето над себе си... време е! Хваща скобите, изтегля ръчките и... Край?!! Катапултирал се е...
Когато стъпва на земята в една градина с фъстъци, когато усеща твърдото под краката си, извиква с висок глас като... малко дете:
- Отървах кожата-а-а-а!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка