Любомир Георгиев: Изнасяхме годишно 2400 бойни машини

Pan.bg 10 апр 2013 | 17:10 views (4389) commentaries(2)
img в.Преса, Евгени Генов
В БНБ имаше отпечатани левове за война

Миналата неделя о.з. полк. Любомир Георгиев разказа за тежката служба на танкистите и за танковата мощ на България. В Генщаба е отговарял за запасите на войската и народното стапанство. Той твърди, че отбранителната способност на държавата зависи не само от подготовката на армията, но и от възможността на всички сектори на икономиката да преминат бързо на военни релси в случай на агресия срещу нас.



Близо 18 години служих в Генералния щаб в мобилизационно-планово управление. Бях в трети отдел, който отговаряше за разчетното планиране и мобилизационните запаси. Затова съм много добре запознат какви възможности имаше тогава държавата. Ние обобщавахме потребностите от всичко необходимо за военно време за армията и населението и ги предоставяхме на Държавния планов комитет, който бе върховният планиращ орган. Комитетът разработваше обобщен план за страната за първата година от евентуална война. И го внасяше за утвърждаване в Министерския съвет, след което правителството издаваше постановление и утвърждаваше плана, който се изпълняваше безкомпромисно. Това се повтаряше за първата година на всяка петилетка.

Гражданските предприятия имаха и задачи за военно време в случай, че стане война. Всичко беше точно разчетено и се реализираше стриктно. Навярно малцина знаят, че България произвеждаше и изнасяше всяка година около 2400 бойни бронирани машини за външния пазар. Една трета от бюджета на държавата през 80-те години, който бе близо 25 млрд. лв., идваше от износ на специална продукция. Но когато СДС взе властта и премиер стана Филип Димитров, ситуацията претърпя коренен обрат. Тогава пред ООН Димитров заяви, че България е миролюбива държава и няма да търгува с оръжие. Така по негови указания ние сами доброволво се оттеглихме от завоювани от нас пазари в този бранш. Печалното е, че от глупост се махнахме от утвърдени позиции на външния пазар и други държави веднага заеха мястото ни. Аз бих попитал: след този наш акт войните в света станаха ли по-малко? Или жертвите от военни конфликти? Защо други страни и сега изнасят ударно автомати „Калашников“, които

отстъпват по качество на българските

Навремето продавахме навън реактивни снаряди, боеприпаси за самолети, патрони, артилерйиски снаряди, противотанкови мини и т.н. Бяхме голяма производствена сила. Сега сме нищо.

Ще дам пример със завод „9 май“ в Червен бряг.




Той първоначално бе проектиран да произвежда по 800 бойни бронирани машини и самоходни артилерийски установки (САУ). Армията започна да изкупува за нейни нужди по 80-100 бр., останалото отиваше за износ. Тогава, през 80-те години, имаше голямо търсене на международния оръжеен пазар. Затова се наложи да се разширява капацитетът на завода за 1200 машини. Още 600 бр. произвеждаше пък карловският тракторен завод Толкова бойни машини – 600, излизаха и от цеховете на МРК „Хан Крум“. Така годишно цялата ни промишленост произвеждаше 2400 единици бойна бронирана техника, като този показател бе заложен както за мирно, така и за военно време. Всичко това намираше пазар навън.

Веднъж в Министерството на отбраната пристигна представител на африканска държава. Доведоха го в Генералния щаб. Искаше да купи 72 броя САУ „Гвоздика“, калибър 122 мм. Преди това ходил в „Кинтекс“ и там му казали, че не разполагат с такива оръжия. Препратили го в Министерството на машиностроенето дали не може да му помогне. Но отговорът бил, че изпълняват поръчки по други договори, имат поети ангажименти и не може да ги прекъснат, защото ще плащат неустойки. Но африкаенецът не можеше да чака. Искаше да купи гаубиците за три дни, защото беше поръчал кораб, който пристига, за да ги товари. А беше сериозен купувач - бързаше и носеше дипломатическо куфарче с пари, бе готов да плаща веднага в брой.

Така след ходене по инстанциите го пратили при нас. Тогава началник на Генералния щаб бе ген. Атанас Семерджиев. Той ни извика, за да умуваме как може да се реши въпросът. Започнахме да правим разчети къде и в кои поделения колко самоходни гаубици имаме - нови, употребявани, мобилизационен запас и т.н. Мислихме и накрая ген. Семерджиев в шеговит тон каза: „Скоро война няма да има. Така и така човекът е дошъл,

защо да не му вземем парите?“

Продадохме гаубиците, а тези бройки после ги попълнихме през следващите години от промишлеността.

Един ден пак дойде друг чужденец, който пък искаше да купи голямо количество снаряди. И той бързаше. Както се казва, искаше ги от днес за вчера. Осигурихме ги на същия принцип - взехме от тук, от там, след това попълнихме продаденото количество. Но възникна друг проблем - нямаше с какво да закараме снарядите до пристанищшето в Бургас. А времето бе кратко. Освен това не бяха планирани и жп вагони. Аз се сетих, че имаше за по-късно планирани мобилизационни сборове с няколко ДАП-а (държавно автомобилно предприятие - б.а.). Предложих да ги изтеглим и да ги проведем сега. Аргументите ми бяха: мобилизират се шофьорите с камионите. Товарим снарядите и ги караме към морето. Така хем ще транспортираме стоката, хем ще тренират запасните и ще проверим и готовността им. По този начин решихме и този казус.

България имаше много добре развита военна промишленост, която даваше продукция на световно качество. Освен САУ произвеждахме и МТЛБ (многоцелеви транспортьор, лек, брониран - б.а.). Интересното е, че МТЛБ тежи 11,5 тона. А пълната техническа документация за производство и ремонт на това изделие, което руснаците ни дадоха безвъзмездно, тежеше около 10 тона.

Стоманата за бронираните машини се произвеждаше в Перник. Тя бе специална марка. Отливаше се на блокове, като всеки тежеше 10-12 тона. Оттам се пращаха в „Кремиковци“, където се валцуваха на по-малки листове и се връщаха обратно в Перник, където вече се правеха стоманени листове с различни дебелина с размер 3 х 6 метра От листа се режеше парче 20 х 20 см, което се сваляше в специално подземно стрелбище на завода. Там парчето се стреля с различни боеприпаси, за да се провери издръжливостта му според техническите изисквания. Ако им отговаря, стоманените листове се предлагаха на военния представител за експедиция в Червен бряг. Там листовете се разкрояваха и започваше сглобяването и заваряването на корпусите на бойната техника. После готовият корпус минава през специална пещ, обработва се и се тества пак за твърдост. След това започват да се сглобяват и самите бойни машини - САУ или МТЛБ. Всичко бе българско производство, включително и оръдията, които се правеха в комбината „Червена могила“ край Радомир. Само двигателите бяха внос от СССР.

За военно време нашата армия разчиташе попълването на загубите от въоръжение и техника да се извършва главно чрез ремонт. Защото в условията на война трудно може да се разчита на внос, особено в първите месеци на военните действия. Затова голяма част от машиностроителните предприятия бяха усвоили технологията за ремонт на бойна техника и имаха производствените мощности. Малко хора знаят, че държавата държеше в мобилизационен запас парни локомотиви, защото в случай на война

електрическият жп транспорт е силно уязвим

Зависи от доставките на електроенергия, а най-лесно могат да се скъсат жиците. Докато парният локомотив има голяма автономност. Трябват му само вода, въглища или дърва и тръгва. Ако не ме лъже паметта, имахме около 60 парни локомотива - консервирани, готови да тръгнат, ако се наложи. Скоро пътувах по гарите, където бяха, но не ги видях. Имахме и мобилизационен запас от отпечатани банкноти - левове, които се пазеха в БНБ, ако стане война. Къде се съхраняваха, не знам, беше строга тайна. Имаше дори и бетонови колове и бодлива тел за военнопленнически лагери.

(в. Преса, печатно издание, брой 96 (447) от 07 април 2013)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    awiator 10 апр 2013, 23:54
     
    0
     
    0

    Имаше...Имаше...Имаше. Сега няма, няма и няма и да има. Колко малка разлика в думите, но...какво да се прави, това е била май съдбата на нашия народ и държава....да си останем малки и незначителни. Дано не се окажа прав и да дойде време когато тази наша действителност остане само един от черните периоди описани в учебниците по история.

  2. #2
    fox81 13 апр 2013, 12:24
     
    0
     
    0

    Дано децата ни да казват само: "Има и се гордея, че живея в България! Страна без цигани, турци, чифути и антибългари! Страна с развита инфраструктура, икономика, образование, култура, здравеопазване, морал и... армия!"
    Но с тези боклуци които са на власт няма как да се случи!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка