Въздушен ас става жертва на тероризъм

Pan.bg 01 ное 2012 | 10:07 views (5091) commentaries(2)
img Андрей Рангелов, в.Българска армия

Борис Ганев създава българската гражданска авиация

Един от най-големите български авиатори – генерал-майор Борис Ганев, завършва живота си по зловещ начин. Убит е по време на терористично завладяване на самолет на 30 юни 1948 г.
До тази дата Ганев е ценен като истински въздушен ас, обучил хиляди летци в СССР по време на Втората световна война, а по-късно и пръв главен директор на дирекция „Въздушни съобщения”, създател на гражданската авиация в България.
За жизнения път на именития авиатор,

познат повече в чужбина

отколкото у нас си спомниха негови близки и познати по време на честването на 110-годишнината от неговото рождение. Великият Борис Ганев е един от колосите в авиацията в света и в същото време 100-процентов българин-патриот, сподели председателят на сдружение „Българска аерокосмическа асоциация” генерал-майор от резерва професор д-р Борис Бонев.
Борис Ганев е роден на 2 юли 1902 г. в село Лозица до Никопол, син е на местен учител. Завършва селското школо, а след това и лозаро-винарското училище в Плевен.
В търсене на работа идва в София. През 1926 г. се записва в курсовете за летци в Аеропланното училище в Божурище. Там попада в една група със Захари Захариев и други амбициозни млади хора.
За късмет инструктор им става Христо Лазаров, една емблематична фигура за българската гражданска авиация, който после лети по редовните линии на Ер Франс, обяснява Бонев.

Ганев напредва бързо

в авиаторската професия.
По-късно Захариев признава: „Той беше най-големият летец от нашата група. С такава чистота на полета, на техниката на пилотиране, нито един от нас не можеше да се похвали”.
След това Ганев постъпва в Школа за запасни офицери. Завършва успешно, но, както и на другите школници, не им дават офицерско звание а остават фелдфебели. А фелдфебелът по онова време няма право да се движи по главната улица, нито да влиза в първокласни ресторанти, изобщо – има ограничения, обяснява Бонев. Решават да си търсят правата, но за да не бъде протестът им колективен, при което ги грозят сурови наказания, всеки един от тях пише отделно писмо до министъра на войната, че не е съгласен с тази дискриминация.
По това време Ганев е летец в системата на „Бунавад”, фирма за превоз на пътници и товари, самоопределяща се като „първо българско народно въздухоплавателно акционерно дружество”. Това е първият опит за гражданска авиация у нас и Ганев превозва през 1927 г. със самолет пощата през Русе за Разград.
Рапортите обаче

постигат обратен ефект

Разгневен, министърът на войната уволнява дисциплинарно младите пилоти в средата на 1931 г. и те остават на улицата. Ганев, Захариев и други от непокорните млади хора заминават като студенти за Германия, а от там в края на същата година се прехвърлят в Съветския съюз. По конспиративни съображения са сменили имената си. Ганев става Василий Петров.
Пристигат в Москва, където ги посреща Васил Коларов. По това време там има и други български летци, които са гръбнакът на структурата за подготовка на летателни кадри в СССР, посочва Бонев.
Ганев стига до Тамбов – град в централните черноземни райони на Русия, авиационно средище. Там пилотът разгръща възможностите си. Още на проверочния изпит му казват да направи фигури от сложния пилотаж. Ганев лети така, че всички са единодушни: изпълнението му е за повече от отличен. Талантливият летец бързо напредва в службата си и след две години

вече е командир на ескадрила

Междувременно Захариев се връща от Испания, където участва като интербригадист в гражданската война. Във войната той е удостоен със званието „Герой на Съветския съюз” и става началник на авиационното училище в Тамбов.
Борис Ганев поема длъжността началник-щаб на училището. Той също е искал да замине за Испания, но го спират с мотива, че е прекалено ценен кадър. По-късно така ще го спрат от тръгване за фронта по време на Отечествената война. Георги Димитров направо го скастря: „Ще търпиш да си в тила, защото ще си ни нужен след войната в България”.
В Тамбов Ганев е и летец, и педагог, който обучава успешно стотици пилоти. По думите на самите руснаци – той е дал криле на цяла въздушна армия от летци.
Ганев не престава да усъвършенства и собствените си летателни умения. На всесъюзно състезание по висш пилотаж се събират над 150 пилоти от целия Съветски съюз. Изпълняват спиращи дъха фигури сред облаците. Ганев

печели безапелационно първо място

Награден е с орден „Почетен знак”, който е втори по важност в СССР след „Ленин”. Отличието му връчва лично председателят на президиума на върховния съвет на СССР Михаил Калинин.
Следва ново предизвикателство. Изпращат го да ръководи Енисейската авиационна група в Красноярск, Централен Сибир. Условията са трудни - из вечнозамръзналите територии самолетите излитат и кацат на ски, с летящи лодки, на плавници.
Не стига това, ами авиационното предприятие, което Ганев трябва да ръководи е в тежко финансово състояние. Той обаче проявява истински мениджърски талант. Успява само за две години не само да вдигне на крака губещото предприятие, но и да го направи едно от най-печелившите в целия СССР.
След като си свършва работата на север, идва ново назначение – на юг. Става началник на школата за висша летателна подготовка в Минералние води. Не слиза от инструкторската седалка,

лети денем и нощем

казва Бонев.
Там го заварва и първият ден на Отечествената война – 22 юни 1941 г. Започват бомбардировки и целият център – 500 семейства, се налага да се евакуира в Средна Азия. Там школата продължава интензивно да обучава летци. Ганев обикаля постоянно Ташкент, Ашхабад, Алма Ата, Баку, следи за качествената подготовка на пилотите.
А тя е действително на ниво. Сред възпитаниците му са Покришкин и други майстори на въздушния бой, бъдещи герои на СССР. Отново се срещат със Захари Захариев и създават трето управление на гражданската авиация на СССР.
Войната свършва. Георги Димитров извиква Ганев и Захариев и им казва: „Време е да се върнете в България, за да създаваме авиация”. Ганев пристига в София на 25 октомври 1944 г. и става началник на управление, наречено по-късно „Учебните части”, което включва авиационните школи в Казанлък, Карлово, Граф Игнатиево, Телиш и Враждебна.
През 1946 г. се създава

дирекция „Въздушни съобщения”

и той става неин първи главен директор. Това е нашата бъдеща гражданска авиация, изтъква Бонев.
Дирекцията получава тримоторни самолети Юнкерс Ju 52/3m, които се преоборудват от военни на граждански. На 29 юни 1947 г. Георги Димитров открива първата редовна линия София – Бургас.
По трасето лети именно Юнкерс Ju 52. Ползват се също самолети Ли-2, Не – 111, FW – 56 и други. Ганев посещава Париж и Москва, договаряйки още машини за все по-разрастващата се гражданска авиация.
Размахът на талантливия организатор обаче е прекъснат едва година след като се е сбъднала мечтата му в България да има редовни полети на гражданската авиация. На 30 юни 1948 г. в качеството си на проверяващ, той лети като втори пилот със самолет Юнкерс 52 по откриващата се нова линия София – Горна Оряховица – Варна – Бургас – Пловдив – София.
Във Варна и Бургас в самолета се качва групата на Страшимир Михалакиев – бивш офицер, шеф на авиошколата в Казанлък, познат на Ганев. Една от участничките в заверата

носи в чантичката си шест пистолета

държейки за прикритие върху тях… кученце.
Излитайки от Бургас, бандата се въоръжава и завзема самолета. Терористите застрелват радиста Недялко Недялков, прострелват тежко с два изстрела Ганев, връзват командира на самолета, раняват бордния инженер.
Останал без управление, самолетът стремително се носи към земята, слизайки от 900 на 150 м. Похитителите едва успяват да го овладеят.
Насочват се към Истанбул, където за малко не се разбиват и кацат чак след третия заход.
Михалакиев иска убежище. Вместо да бъде откаран в елитната българска болница в Истанбул, Ганев е транспортиран в… лазарета на една психиатрия, където умира от раните си.
След дни останалите българи и самолетът са върнати в родината. В бързи съдебни процеси турските власти оправдават Михалакиев и хората му. В България на похитителите са издадени задочни смъртни присъди.
Случаят предизвиква в България

скръб и вълна от негодувание

На погребението на Ганев лично първите хора в държавата – Георги Димитров, Вълко Червенков, Трайчо Костов, командващият ВВС генерал Захари Захариев, носят ковчега с тленните му останки. Посмъртно полковник Ганев е произведен в звание „генерал-майор”.
В новия глобализиращ се свят гражданската авиация е една световна република, която живее по свои закони, независимо от политиците, заявява Бонев. И допълва – нека помним приноса на нашите авиатори. Борис Ганев е един от тях – именит строител на българската гражданска авиация.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Г. Димитров 01 ное 2012, 11:51
     
    4
     
    2

    Това от в. "Дума" ли е препечатано? Партийна реторика, абсурдни твърдения! Авторът има ли представа какво означава понятоето "ас"? Очевидно не! Открай време то се използва за щяло и нещяло, но да се използва по такъв нелеп начин точно в издане, което има претенциите да е специализирано на тема военна авиация... А иначе - български летец - да, донякъде, но повече и най-вече съветски летец. "Един от най-големите български авиатори" - това на ръст, на години или на тегло? Защото ако е в някакъв друг смисъл, това е истинска обида за другите, истинските големи български авиатори! Съжалявам, че откривам подобни глупости тиражирани именно в ПАН.БГ!

  2. #2
    Любо 11 апр 2016, 14:40
     
    2
     
    1

    Велик българин, велик Лозичанин и Велик летец - Борис Радев Ганев от с. Лозица!

Напиши коментар

Задължителни полета*

General Dynamics European Land Systems

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка