Стоян Иванов Стоянов - Героят-саможертва на българската военна авиация от Каменец

Pan.bg 31 авг 2013 | 22:04 views (3970) commentaries(0)
img СТОЯНОВ, СТОЯН ИВАНОВ
Героят-саможертва на българската военна авиация, велик пример за гражданственост и морал.
(Виж книгата на автора за героя-летец Стоян Стоянов “Небе за всички”, ВИ, С., 1984 г.)
Роден на 28 юли 1931 г. в с. Рупките, Чирпанско. Произхожда от селско семейство. След гимназията е младежки деятел, после постъпва в НВВУ “Г.Бенковски”, което завършва с отличие през 1953 г. Израства като отличен офицер, командир, летец-изтребител и инструктор. Обучил няколко десетки курсанти. Бил е инструктор, командир на звено.
Капитан. Майор (посмъртно).
На 2 септември 1960 г. при изпълнение на учебен полет се запалва самолетът, в който лети той с обучаемия си курсант Петър Карамитев. Курсантът успява, макар и със закъснение, да скочи, но за инструктора не остава време, независи5мо от това, че той пръв трябва да скочи (според документите).

Стоянов Плюс: “Ако летим заедно и вашият живот е в опасност, бихте ли помислили и за моя живот?”
(Из анкета на автора 1982-1983 г.)
Серафим Севернак, литератор: “Непременно. Макар че не мога да кажа какъв е начинът, по който ще го направя. Никого досега не съм предал. Никого не съм изоставял, освен онези, които са загубили качествата си да ми бъдат приятели. Всъщност не знам дали ако летим заедно и трябва да помисля за твоя живот, няма да помисля най-напред за себе си. Не знам, не знам...”
Иван Охридски, контраразузнавач: “Как ще прозвучи един такъв отговор: разбира се, че преди всичко ще помисля за тебе и ще се жертвам заради тебе! Хубаво е, нали? Но звучи фалшиво, защото нито е искрен, нито е верен. Преди години един летец, Стоян Стоянов, пожертва живота си, за да спаси живота на млад летец-курсант. Бих искал да бъда като него, но...”
Константин Гайдаров, юрист, незрящ инвалид от Втората световна война: “Този въпрос нещо ме разсмива. Представям си веднага, че самолетът, в който сме двама, започва да пада и след няколко секунди ще се разбие на късчета, а аз започвам с християнско милосърдие да мисля за тебе! Как стават тия работи? Човек има време само да се уплаши до смърт, когато разбере, че самолетът и той загиват, а ти искаш да мисля за тебе. Защо не и за всички останали, които също ще се забият в земята?”
Захари Захариев, летец, генерал-полковник: “ха сега де! Ние




с теб се знаем отдавна, съмняваш ли се, че ще те изоставя? Теб или който и да е друг? Но животът е страшен. Стоян Стоянов изгоря, за да спаси ученика си. Това е един много светъл подвиг, това е истинска гордост за нацията... Не знам как бих постъпил, ако летим двамата заедно и се случи нещо, а имаме един парашут. Смятам, че бих ти го предоставил на теб. Убеден ли си, че ще можеш да го използваш правилно?”
Васил Михайлов, актьор: “За радост не можем да проверим у всекиго дозата мъжество при изключителни обстоятелства от типа живот-смърт. За радост, защото цената на такава проверка е страшна. Изключителните обстоятелства правят от хората герои или страхливци. Бих попитал иначе: летиш ли, или се влачиш? Какво правиш с тия, които чакат да ги носиш? На тгърба. И на крилете си...”
Йордан Чуховски, агроном: “Когато си отговарям на подобни въпроси, избягвам да се виждам герой. При такива размисли едно категорично “да” крие сериозна опасност от саморазглезване. Самоувереността е хубаво и полезно нещо... Ще помисля ли за твоя живот? Иска ми се да отговоря за шестица на този въпрос, но бих добавил – стига да имаме време!”
Христо Николов, психиатър: “Прибързаният отговор на този въпрос ще породи съмнение. Когато пътувам със самолет, съм спокоен, не мисля за опасност. При тези скорости, каквото и да се случи, едва ли ще има време да се мисли. Но при обстоятелства, застрашаващи взаимно живота ни, мога не само да мисля, а и да се притека на помощ на застрашения другар. Преживял съм подобни епизоди...”
Георги Георгиев, мореплавател: “По-скоро мога да кажа, че ако плавахме заедно и моят живот е в опасност, първо щях да помисля за твоя, тъй като това е моят занаят – капитан съм на спасителен кораб. Мисля, че в подобни критични моменти човек се губи, човек се дава. В смисъл загубва човешкия си облик или се сдобива с него. Разбира се, не трябва да има самолетни катастрофи, и кораби не бива да потъват, за да се види кой колко чини и кому колко е мъжеството.”
Мирон Иванов, сатирик: “Ще помисля първо за самолета, който е общ и на двама ни, наше спасение и опора. Ще помисля повече и за тебе, не се съмнявай. Има някакъв механизъм вътре в нас, някакъв биологически механизъм на оптимизъм, вяра, че на нас не може да ни се случи нещо лошо, има едно подценяване на реалните опасности. И оттам застрашеният другар изглежда по-застрашен, отколкото самите ние. Така мисля поне.”
Ангел Бенов, учител-музеен работник: “Безусловно! Без колебание! Но... стига да летя с теб, защото знам, че на теб такова нещо не може да ти се случи. Трябва добре да се познава човекът, с който летиш.”
Стоян Андреев, инженер: “Когато летя и после кацаме, се чувствам самополаскан. Не знам как бих постъпил по въпроса ти, но за себе си мисля, че съм достоен човек.”
Георги Иванов, космонавт: “Не се съмнявай, че ще помисля за твоя живот. И за всеки друг живот. Лично аз схващам мъжеството и като изпреварващо отношение към всичко, което заплашва живота, като предварително противопоставяне на опасността.”
Павел Матев, поет: “Не мога да си представя, че бих помислил само за себе си. Хората, стоящи до мен, винаги са ми били опора и надежда.”
Евстати Христов-Сенко, илюзионист: “Помни и не забравя: над длъжността стои честта!”
Георги Йоров, психолог: “Трябва да направим така, че спасяването да е общо. Най-мъжествените от историята и живота са тези, които са се борили и трудили не толкова за себе си, колкото за другите, за общочовешките идеали!”
Янош Русев, спортист-щангист: “Ако има един парашут, двама ще скочим с него, ако ли пък няма, двама ще загинем!”
Димитър Петков, композитор: “Ще помисля и за твоя живот. Ще помисля, но ако съм безпомощен или в момента се уплаша?”
Кастодин Велков, съдия: “Винаги съм помагал на хората, макар че съм без две ръце, както виждаш!”
Христо Христов, академик-историк: “Не само ще помисля за твоя живот, но бих направил всичко възможно, за да спася и него, и своя.”
Димитър Казаков, художник: “Аз нося отговорност за своя живот. Ако чуждият се слива с него – ще действам. Ако е различен по морал, ще размишлявам и след това ще действам.”
Георги Милчев, фронтовак: “Да, бих помислил веднага как да обединим усилията си, за да бъдем полезни и способни с дружни усилия да предотвратим угрозата и запазим живота и на двама ни.”
Георги Фотев, социолог: “Това, което не съм могъл да направя навреме за оцеляването на един човек, ме измъчва винаги, когато си го спомня...”
(Разширени отговори на въпросите от анкетата се намират в книгата на автора “Дон Кихот е жив”, “Народна младеж”, С., 1983 г.)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker