Израел отдавна поддържа "тайни" отношения с тези арабски държави

Pan.bg 29 яну 2020 | 14:47 views (332) commentaries(0)
img
dnevnik.bg


Израелският премиер Бенямин Нетаняху с покойния омански султан Кабус бин Саид, 26 октомври 2019 г.

Много от арабските държави са по-благоразположени към Израел, отколкото официално си признават. А от тях до голяма степен ще зависи и успехът на близкоизточния план на Доналд Тръмп, пише "Дойче веле".

Мирният план на Тръмп за Близкия изток разпали страстите в арабския свят. Американският президент анонсира нова стратегия за помиряване на израелците и палестинците. На обвиненията, че планът му ще облагодетелства само Израел, той отговори, че има подкрепата на много арабски държави. Отношенията на отделните държави от региона с Израел са твърде различни. Някои от тях претърпяха сериозни промени в последните години.

Саудитска Арабия

Саудитска Арабия и Израел не поддържат официални отношения, но от 2002 г. насам двете държави предприеха сериозни стъпки на сближаване. Тогава управляващият саудитски престолонаследник Абдула стартира инициатива за уреждане на конфликта между израелците и палестинците. През 2015 г. представители на двете страни отново се срещнаха за разговори. Обединяват ги тревогите около иранската атомна програма, която според Рияд и Ерусалим изразява стремежа на Техеран за хегемония в региона. Включително и поради това саудитците от години не оказват никаква финансова подкрепа на автономните палестински власти.

Тези дни Израел предприе символична, но важна стъпка по отношение на Саудитска Арабия. Вътрешният министър Арие Дери подписа документ, който за пръв път разрешава на израелците да пътуват до Саудитска Арабия. Въпросното разрешение обаче се отпуска само в два случая: при посещения с религиозен характер или при служебни пътувания. Условието е обаче да има и покана от властите в Рияд. Независимо от всички облекчения, в понеделник (27.1) от Саудитска Арабия заявиха, че израелците продължават да не са желани посетители в кралството.

Бахрейн

Политиката на Бахрейн по отношение на Израел в общи линии следва линията на Саудитска Арабия, с която Бахрейн поддържа близки контакти. Макар да не става дума още за официални дипломатически отношения между Бахрейн и Израел, през юни 2019 г. бахрейнският външен министър Халид бин Ахмед ал Халифа заяви в интервю за вестник "Таймс ъф Израел", че страната му признава правото на съществуване на Израел: "Израел е държава в региона... и ще си остане там, където се намира." Заявено беше още, че Бахрейн иска мирни отношения с Израел. Една година по-рано кралството дори




осъди бойкота на Израел, приет от Арабската лига.

Катар

Отношенията на Израел с Катар също се подобряват. Двете държави не поддържат официални отношения, но от дълги години си сътрудничат, макар и негласно - особено когато става дума за приемането на помощите, които емирството изпраща в ивицата Газа. Властите в Израел ги допускат, тъй като са наясно, че лошите материални условия, в които живеят палестинците, увеличават радикалните настроения сред тях. Откакто "Хамас" пое властта в ивицата Газа през 2007 година, Катар е най-важният външен източник на финансиране за автономните области. До момента емирството е инвестирало повече от 1.5 млрд. евро там. Централното ръководство на "Хамас", което е изгнание, се намира в Доха. Така Катар упражнява и политическо влияние върху ръководството на "Хамас".

Египет

Египет играе водеща роля в сближаването между израелци и араби. През ноември 1977 г. тогавашният президент Ануар Садат заяви, че е готов да отиде до края на света и дори да посети израелския парламент, ако това ще помогне за сключването на мир в региона. Тогавашният премиер на Израел Менахем Бегин го покани в Кнесета.

На 20 ноември същата година Садат произнесе реч в израелския парламент. Това бе началото на един политически процес, който доведе до израелско-палестинския мирен договор от март 1979 година, подписан при посредничеството на американския президент Джими Картър. Египетският президент Абдел Фатах Сиси сега се опитва да бъде посредник в близкоизточния конфликт. Египет и Израел са обединени от усилията да ограничат джихадистките движения и желанието на Иран за хегемония в региона.

Йордания

След подписването на мирния договор през октомври 1994 г. Израел установи политически отношения с Йордания. Но и до днес двете държави така и не успяват да намерят път към истинско сближаване. Населението на Йордания, една пета от което се състои от палестински бежанци, се противопоставя остро на политиката на Израел на Западния бряг на река Йордан. Според мирния договор йорданският крал е пазител на светите ислямски и християнски места в Ерусалим. Тази му роля често се поставя под въпрос.

Колко са охладнели отношенията между Израел и Йордания си пролича и през 2018 г., когато крал Абдула II отмени договора между двете страни от 1994, по силата на който част от йорданската територия бе прехвърлена за 25 години под аренда на Израел. Става дума за около 80 хектара земя около мястото, където река Ярмук се влива в река Йордан. Тази земя от 1994 г. насам се стопанисваше от израелски фермери. В Йордания денонсирането на договора се възприема като акт, изразяващ суверенитет.

Държавите на Магреб

Връзките на Израел със Северна Африка датират от времето, когато голям брой евреи емигрираха от региона, за да се преселят в новосъздадената държава Израел. Тези хора продължават да са емоционално свързани със Северна Африка. Израел поддържа добри отношение с няколко държави от Магреб. Мароко, Мавритания и Тунис установиха дипломатически отношения със страната през 1994 година. Малко след това Израел откри свое бюро в мароканската столица Рабат. Мароко пък разкри такова в Ерусалим. Същата стъпка предприе и Тунис. Но разговорите между Израел и държавите от Магреба и до днес продължават да се водят по неофициални канали.

Сирия

Отношенията на Израел със Сирия са особено обтегнати. Особено след Шестдневната война от 1967 г., в която Израел окупира Голанските възвишения, принадлежали преди това на Сирия. От 1981 г. насам ООН настоява Израел да върне окупираната територия. Израел обаче поставя като условие за това искането за обхватен мирен договор. През март 2019 г. президентът Доналд Тръмп призна Голанските възвишения за част от Израел, което породи гневни реакции в голяма част от арабския свят.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker