Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/BGA.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

О.з. полк. Иван ЙОРДАНОВ: На ден българската войска консумираше 100 000 хляба

Pan.bg 07 яну 2013 | 08:44 views (5405) commentaries(4)
image" alt="img" /> О.з. полк. Иван ЙОРДАНОВ: Армията месо не купуваше

На ден войската консумираше 100 000 хляба

Евгени Генов, в-к "Преса"

Полковникът от запаса Иван Йорданов е роден през 1936 г. в с. Копривец, Русенско. Завършва тиловия профил на Висшето военно училище. Учил е във Военната академия в София и в Академията „Тил и транспорт“ в Ленинград (СССР). Преминал е през почти цялата йерархия на тиловите органи в армията и стига до заместник-началник на тила на БНА. През 1992 г. е освободен от служба.

Тилът на днешната Българска армия е създаден през 1885 г., през съдбоносната Сръбско-българска война. Оттогава до днес страната ни е била 2568 дни в състояние на война. Но и в останалото време, когато не сме вювали, тилът винаги е действал в реални ситуации. Ако командирите при учения и занятия чертаят карти с условен противник, бойците не могат да ядат условно. Най-важното за тиловака е да обича хората и да се грижи за тях. Средно на ден армията консумираше над 200 тона храна. С това количество през 80-те години изхранвахме над стохилядна армия. За година това са 73 000 тона. Разчетите бяха един хляб на войник за ден. Това означава, че всеки ден трябваше да осигуряваме доставката на 100 000 хляба. През 1982 г. у нас се проведе най-голямото учение на Варшавския договор - „ЩИТ-82“. Общо в маневрите от всички социалистически армии участваха над 60 000 души. Войските всеки ден консумираха по 120 т храна и 60 000 хляба. В това невиждано по мащаб учение бяха включени 800 танка, 1100 БТР и бойни машишни, 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства, 16 ракетни пускови установки. Само една зарядка на танковете гълташе 570 т дизелово гориво, а на БТР - над 280 тона. В това количесво не влизаше керосинът за авиацията.

До 1970 г. в армията имаше гарнизонни фурни. След това ги закриха, защото в хранителната промишленост се въведоха нови технологии и хлябът за армията излизаше по-евтино, ако се купува от там. Един хляб от там струваше с 2-3 ст. по-евтино, отколкото в гарнизонна фурна. Умножено по 100 000 на ден, икономията става доста сериозна. Единственото неудобство бе, че ако се поръчва хляба отвън, се издава числеността на армията, която бе
секретна. По този въпрос спорехме постоянно с ВКР, но такива бяха времената.

За учението на Варшавския договор бяхме мобилизирали полевия хлебозавод на Трета армия. Но единственото в страната предприятие тогава за производство на мая в

Русе отказа да ни снабдява

а без нея нищо не можем да направим. Това означаваше сериозен провал с непредвидими последствия. Как да докладваме, че няма да има хляба за войските. Наложи се да изпратя в Русе полк. Слав Иванов, командир на бригадата за материално осигуряване, при директора на фабриката. Заръчах му да каже, че ако не ни осигурява мая за учението, на което ще приисъства правителството, ще го вземем запас. Какво точно са разговаряли, сега ми е трудно да кажа. Но помня, че директорът прати телеграма до командния пункт, че мая ще има. А тя започваше така: „До военното правителство на ЩИТ-82“. Именно това ми докара нови неприятности. Извика ме командващия Трета армия ген. Иван Стефанов и ми показа писмото на директора. Попита ме строго: „За какво военно правителство става въпрос? Ако ни разберат ВКР и пресата, ще ни разнесат. Ще ни обвинят, че готвим преврат.“ Обясних му, че ако няма мая, няма да можем да произведем хляб, а никой няма да се поинтересува каква е причината. Това щеще да бъде провал в най-голямото учение, а аз щях да бъда уволнен. Той ме изслуша внимателно и накрая се съгласи: „Знаеш ли, че си прав.“ В крайна сметка ни се разчина.

''Тиловакът няма право на грешка!''

Като млад офицер в Шумен бях началник на гарнизонната хлебопекарна. Веднъж ме извика началникът на политотдела на тамошната дивизия и ми показва хляб с влязла треска от дългата дървена лопата, с която се обръщаха самуните. Погедна ме и попита: „Другарю старши лейтенант, така ли храните войниците?“ Разясних му, че произвеждаме 1 млн. хляба годишно, лопатата се е изтънила и така е влязла треската. Дори му изрекох буквално, че за разлика от другите тилът стреля три пъти всеки ден - сутрин, обед и вечер, и е напълно възможно това да е станало. А той: „Тиловаците нямате право на грешка.“

Преди за Нова година, за клетвата и за празника на армията се полагаха по

200 г вино или една бира на войник

Тогава се даваха и надбавки от месо. Но на тези празници пускаха много отпускари и малцината, които оставаха в поделението, злоупотребяваха с алкохола. Затова министърът забрани тази практика. Знаете ли какво чудо беше на войнишките клетви? Идваха близки и роднини и носеха в огромни количества вина и ракии. На една клетва в полка в Елхово се донесоха около 6 тона алкохол от близки на новобранците.

Войнишката столова в Елховския полк бе една от най-големите във войската, имаше площ над един декар. Всичко това трябваше да се почиства и зарежда по три пъти на ден за 1200 души. Веднъж началникът на политотдела на 7-а Ямболска дивизия полк. Марчев, към която бе полкът, участваше в комсомолска конференция в полка. Един войник поставил въпроса, че в съседното поделение на бойците готвят супа топчета, а тук - не. Началникът на политотдела ме попита какво можем да направим по въпроса. Отговорих, че боецът пита основателно, във всяка супа на войник трябва да има поне пет-шест топчета. За целия полк това прави около 8000 топчета от месо. Кой ще ги свива? Нямаме такава машина. Ако ангажираме дежурното подразделение, цял ден трябва това да прави. А боецът питаше за разузнавателния батальон, но там се хранят 120 човека. Малко хора са, дори и принцеси им правеха, и мазани филийки, а в полк с над 1200 души няма как да стане.

Таблицата за това какво се полага за храна на българския войник съдържаше 28 вида разнообразни и питателни продукти. Това даваше възможност да се приготвят 18-20 вида втори ястия и около 15-16 вида супи и десерти на месец. Нашата таблица бе една от най-богатите в съюзническите армии на Варшавския договор. Тогава се интересувах как хранят турските войници. При тях имаше повече месо, но телешко и овнешко. А при нас - свинско, телешко, агнешко, пиле и риба. Един ден от седмицата в армията ни задължително бе рибен.

Войската ни не тежеше на народното стопанство. В БНА имаше над 340 войскови стопанства с над 70 000 животни, отделно шест-седем пчелина. Всичко това даваше собствена продукция. Чрез стопанствата войската ни се самозадоволяваше с месо. В Сухопътните войски - на 80%. А във ВВС, ПВО и ВМС- на 100%. Там месо не купуваха. Дори имаха в излишък. В края на 1988 г. Варна закъса за месо и общината чрез командващия флота помоли министър Добри Джуров за доставка на месо за гражданите и да помогнем на морската столица да се изхрани. Министърът разреши да отпуснем армейско месо за търговската мрежа от флотското стопанство в с. Генерал Кантарджиево. А то бе изключително модерно, с напълно затворен цикъл - от раждане на животните до месопреработката. В него се произвеждаха салами, луканки, месо за готвене и т.н. Имаше строг и безкомпромисен санитарен контрол. Нито веднъж там не бе допусната епидемична загуба.

(в. Преса, печатно издание, брой от 356 от 06 януари 2013)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 4

  1. #1
    ivanov711 07 яну 2013, 15:19
     
    1
     
    0

    " В БНА имаше над 340 войскови стопанства с над 70 000 животни, отделно шест-седем пчелина. "
    Имаше !
    А сега къде е ?

  2. #2
    Krasimir1 07 яну 2013, 20:41
     
    1
     
    0

    А сега манджа с грозде :)

  3. #3
    mill47 16 яну 2013, 10:48
     
    2
     
    0

    После демократичните ни правителства наредиха да се предава месото от стопанствата в месокомбинатите срещу 3-4 лева килограма, а армията купуваше отново собственото си месо за 6-г лева килограма о същите месокомбинати през гладните 90-те години. Представяте ли си каква огромна далавера ставаше тогава и къде отиваха печалбите от това. Тогава наредиха всяко поделение да си има ниви, които да обработва и да произвежда картофи, зеленчуци защото родното ни производство бе затрито от родните ни политици. За капак накрая закриха войсковите стопанства, след като хвърлиха маса пари предишните години за модернизация. И ги купиха пак далавераджиите от МО и техните съдружници по места. А паричките от продажбите потънаха в нечии джобове и за подпомагане на циганите. Армията остана да гладува

  4. #4
    trend07 03 фев 2017, 02:13
     
    0
     
    0

    Така беше!БНА се самозадоволяване от т.н войскови стопанства, които почти не влагаха нищо в производството-на летищата се окосяваха и балираха зелените площи около ПИК които служеха за изхранване на едрият и среден рогат добитък през зимата, когато не беше възможна пашата,а хранителните отпадъци от кухнята се използваха за изхранване на свинете! Причината,че БНА беше в тяжест на народа беше измислена за да се угоди на"големия брат"за съкращаване на БНА и отслабване на боеспособността и боеготовността на армията!Нека това да тежи на съвестта/ако я имат/ на онези псевдодемократи, които предадоха Бг на новия задокеански "брат"


Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка