Страхът в Сопот е по-силен от глада

Pan.bg 20 яну 2013 | 07:26 views (1951) commentaries(0)
img Страхът в Сопот е по-силен от глада

Оръжейниците чакат държавата да ги оправи и се снишават, докато се преговаря кой да бъде съкратен

Страхът, а не бедността е основен герой в Сопот. Така е, откакто тази седмица започнаха преговорите между синдикатите и ръководството на ВМЗ за спасителна стратегия за предприятието. Работниците на оръжейния завод в планинското градче стачкуват от началото на декември заради неполучени с месеци заплати. По време на протеста бе направен опит за приватизацията на държавната фирма, който се провали. Стана ясно, че единственият кандидат-купувач - „Емко“, иска да съкрати повече от половината персонал. Синдикатите отказаха, и „Емко“ също се отказа. Но друг изход освен раздържавяването засега никой не предлага. А то няма да се случи, ако голяма част от работниците не загубят работата си. И сега в Сопот се опитват да намерят примирение между

две несъвместими неща

- всички оръжейници да запазят работата си и да започнат да си получават заплатите, като в същото време фирмата се съвземе и приватизира. Стачниците предпочитат ужас безкрай вместо ужасен край. От 9-те хиляди жители на Сопот повече от 3 хиляди работят във ВМЗ. Това на практика означава, че проблемът със завода засяга всяко семейство в града. А друг поминък в този край няма. Има няколко шивашки фабрики, но те наемат само жени и също бавят заплатите, разказва Ваня, собственичка на хранителния магазин до ВМЗ.

Държавата да се намеси, иска Георги, който чака стачкуващата си съпруга пред портала на ВМЗ. Той също работи в спомагателна структура на предприятието, всичките доходи на семейството му идват от закъсалия завод. Едва свързват двата края, но се радват, че поне нямат кредити. Все още имат ток, преживяват с помощ от приятели и роднини. Но не с всички негови колеги е така. „Редовно ходят до заложните къщи в Карлово, тук такива няма. Залагат каквото имат - телевизори, телефони, злато. А и съдебни изпълнители вече идват да описват имуществото на тези, които не си плащат вноските по кредитите“, разказва Георги. Според него сривът на ВМЗ е част от голямата политика да се обезсили и стопи армията ни. Провижда заговор зад цялата ситуация. „Но не трябва да забравяме, че днес сме в мир, но утре може и да сме във война. Държавата не
може с лека ръка да се отказва от военното си производство. Коя друга страна го прави?“ - пита Георги. За него спасението трябва да дойде от държавата, друг не може да помогне.

(в. Преса, печатно издание, брой от 368 от 18 януари 2013)

Елена Костадинова

Със съкращения, пълният текст тук:

http://www.pressadaily.bg/publication/8842-%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка