Полк.Иван Ников: Имаше реална опасност Гърция и Турция да поставят ядрени мини на южната ни граница

Pan.bg 10 фев 2013 | 17:42 views (3741) commentaries(0)
img Полк. д-р Иван Ников: Сърбите искаха да обърнем оръдието на паметника в Сливница
Имаше реална опасност Гърция и Турция да поставят ядрени мини на южната ни граница


Сръбският военен министър изпрати през 1963 г. на министъра на народната отбрана Добри Джуров писмо по два въпроса. От наша страна да се разрушат противотанковите заграждения по р. Нишава и Драгоманския проход. Вторият въпрос беше много интересен. Искаха да се промени посоката на оръдието на паметника в Сливница. Смущавала нашите братя сърби, защото дулото било насочено на запад. Получих задачата. Написах собственоръчно доклад до началника на Генералния щаб генерал Атанас Семерджиев, като си дадох срок от една седмица да разруша загражденията. Тогава бях дивизионен инженер на Първа дивизия. За оръдието обаче мнението ми беше „в никакъв случай!“. По-късно генерал Семерджиев ми каза, че това, което съм написал за паметника, много допаднало на Добри Джуров.

Знае се, че през 1935 г. е започнато строителството на паметник-костница в памет на загиналите в Сливнишката битка (ноември 1885 г.), както и във войните от периода 1912-1918 година.

Височината му е 20 метра

а в предната източна част е поставена скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. Върху западната част на монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. Него искаха сърбите да обърнем. Паметникът е открит през 1938 година от цар Борис III.

Преди това началникът на Генералния щаб ми постави още две задачи. Те бяха свързани с разведряването на тогавашните ни отношения със съседна Югославия през 1961 г. Трябваше да разминирам минните полета, за да стане първият събор от двете страни на границата. В района на Калотина построихме мостове на р. Нишава, обезвредихме мините. Същото направиха и от ответната страна. През следващата година разминирахме, отново заради такъв събор, в района на Златарево, на границата с Македония.

Разчиствахме мините, които бяха поставени в р. Струмешница. Самата река обаче беше много буйна и нямаше как да намерим тези немски скачащи мини по плана на разполагането им. Взех един булдозер от машинотракторната станция. Буквално изривахме участъка, където би трябвало да бъдат мините, и те се взривяваха. Подписах документа, че работата е свършена, и съборът започна.

Много хора имаше. Пееха, черпеха се, радваха се. Косата ми се изправи, когато видях как двама




младежи подритваха една мина. Успяхме да я вземем, натоварихме я в джипа и я взривихме далеч от мястото на събора. Разминахме се с тежък международен инцидент. Ако беше гръмнала, осколките щяха да поразят много хора. Тези мини бяха сложени в предишните години, когато

отношенията ни със западната съседка

бяха много лоши. Те поставяха и ние поставяхме. Беше много напрегнато.

През 1960 г. строих обходни пътища вляво и вдясно на Кресненското дефиле, които трябваше да се използват при военни действия. Проектът бе пътищата да преминат през ниви и ливади встрани от населените места. Направих всичко възможно и изпълних молбата на местните хора да преминат през населените места. Взривявахме скални маси, пре- одолявахме други препятствия, но на хората им остана спомен от армията. На мое разположение бяха инженерна рота с необходимите машини и придадени от други поделения 400-500 души. Така прекарахме около 150 км пътища, които още се поддържат.

След като завърших Военнотехническата академия през 1958 г., ме изпратиха да служа в дивизията в Сливница като началник-щаб на инженерно-сапьорния батальон. Там ми поставиха задача да направя „ядрен“ взрив на един командирски сбор. С всичките му производни - облака, пламъка и самия взрив! Стана един великолепен ядрен взрив! Учебен, разбира се. Така си спечелих уважението в Първа дивизия.

Дисертацията ми в академията беше за преодоляване на ядрените мини. Доктрината ни тогава беше „Настъпление“. Задачата бе да ги обезвреждаме, а не да ги заобикаляме. Имах по четири часа във всички класни отделения по този въпрос. Мои слушатели бяха генерал Люцкан Люцканов, който по- късно стана командващ Сухопътните войски, бившият началник на Военния музей полковник Петко Йотов, генерал-майор Стефан Димитров, който бе в екипа на президента Жельо Желев, и др. През 1973 г. в зенитното класно отделение бе и днешният министър на отбраната генерал Аню Ангелов. Тогава беше майор. Доволен съм, че и сега ме уважава като свой преподавател. Не мога да не бъда поласкан от подобно внимание.

Това, разбира се, не беше само теория. Тогава за България имаше реална опасност от ядрени мини. Гърците и турците например бяха подготвили кладенци по тесните места. Дълбочината им беше 7-9 метра. Там се поставяха ядрените мини. Правихме и учения на полигона „Ново село“. Ядрените мини в Гърция и Турция бяха на американците. Те не им ги даваха, но

подготовката за използването им

извършваха гърците и турците. Дори изобретиха и портативни ядрени мини. Може да се носят в чанта. Малки, но със същата мощност. Това преподавах до 1975 г.

При положение че не се овладееха и унищожаваха ядрените мини на противника, се създаваше тежка ситуация. В този район не можеше да се настъпва. Това бяха дефилета. Трябваше да се изчакат най-малко 10-15 дни, за да стигне радиоактивното заразяване до допустимата норма. Коя операция може да изчака толкова? Задачата на Балканския фронт беше до 5-7 дни да стигне до Беломорието. Овладяването на района на мините трябваше да става с десанти. В диапазона, в който противникът може да взриви по радиото ядрения фугас, се включва генератор за смущение. Другият начин за овладяването и обезвреждането бе чрез наш агент, което бе изключително трудно.

***

Полковник от запаса д-р Иван Ников е роден на 19 юли 1930 г. в с. Тервел (днес Тенево), Ямболско. Завършил е Висшето военно училище „Васил Левски“ и Военнотехническата академия, инженерен профил. Офицерската си служба започва в Инженерната дружина в Бургас. Бил е преподавател във Военната академия. Уволнява се през 1988 г. в Транспортни войски, където отговаря за военната подготовка на командирите, щабовете и войските. Съпругата му Мария е завършила Военновъздушното училище. 25 години е била метеоролог по военните летища.

(Спирдон Спирдонов,в. Преса, печатно издание, брой от 391 от 10 февруари 2013)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка