Полковник от резерва Иван Шопов: Армията държеше горива за 90 дни война

Pan.bg 17 мар 2013 | 17:25 views (5992) commentaries(6)
img pressadaily.bg

Стратегията бе настъпление, за отбрана никога не сме мислили

Полковник от резерва Иван Шопов е роден през 1945 г. в с. Горна Гращица, Кюстендилско. Завършил е военното училише във Велико Търново, както и военните академии в София и Ленинград. Служил е в тиловите части на армията в различни гарнизони. Стига до началник на отдел „Гориво- смазочни материали“ на Министерството на отбраната. Сега се занимава с частен бизнес. Председател е на общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в Дупница.


Във войската битува елементарен принцип: дори и да имаш най-съвременна и модерна бойна техника, без гориво, масла, смазки и специални течности тя е мъртва, чисто и просто е непотребен куп желязо. Те са кръвоносната система на армейската машина. Затова твърдя, че без офицерите, сержантите и войниците от специалността „ГСМ“ (гориво-смазочни материали) казарменият живот е немислим.

Поне така беше по наше време. Сега как е, не знам. Уволниха ме насила, когато военен министър бе покойният Валентин Александров. По това време
бях началник на отдел „ГСМ“ в икономическия блок на Министерството на отбраната. Длъжността ми бе генералска, но аз бях полковник. Тогава излезе доста странна заповед на Александров -полковници на генералски длъжности да носят панталони с червени лампази. Значи ходиш с полковнишка куртка, но с генералски панталони (в армията тогава ги наричаха „кентаври“ - б.р.). Та ме извика заместник-министърът на отбраната Христо Томов и ми съобщи, че ще бъда уволнен, защото съм нямал образователен ценз за длъжността. Това, разбира се, беше формален повод. Просто се правеше чистка в армията. Отговорих му: „Тринайсет години съм учил във военни училища, военни академии и различни курсове. Какво още трябва да завърша, за да остана на длъжността?“ След което заместник-министърът светкавично измисли феноменален довод: „Не знаеш английски.“ Обясних му, че с него можем да разговаряме на какъвто език пожелае.

И той скочи, като заяви гневно: „Как смееш да ми говориш така.“ Както и да е. След 28 г. под пагон ме уволниха, бях на възраст 47 години. Осигурявах армиите и видовете въоръжени сили с горива, включително и специалните за зенитноракетните комплекси. Всичко през мен минаваше.
По мое време числеността на армията се движеше в рамките на 80-100 хил. души. На година за ВВС отиваха около 120 000 т




гориво, за бронетанковата, инженерната и специалната техника - около 650-750 хил. т, за корабите на ВМС - 40-50 хил. тона. За битови нужди войската консумираше близо 120 000 тона. Отделно съхранявахме горива за нуждите на Варшавския договор в складовете в Сеново, Разградско, и в Дългопол, Варненско. За войските на съюза държахме около 10 000 т гориво. То трябваше да стигне за първите 5-10 дни бойни действия. Тогава стратегията беше настъпление. За отбрана никой не говореше. Нашата задача бе първоначално да осигурим съсредоточаването и развръщането на съюзниците на наша територия. Те трябваше да се отбраняват временно няколко дни, след което да преминат в атака. Иначе във всички армейски складове в цялата страна, а те бяха над 20, и в петролните бази на народното стопанство имаше запас за армията за 90 бойни дни. Това означаваше, че започне ли война, с това количество гориво войската трябваше да воюва три месеца със собствените си запаси. Ако сраженията се проточат повече, разчетите бяха за този срок икономиката да влезе в ритъм и да започне да произвежда гориво за армията. Тогава всичко минава на военни релси. В поделенията техниката винаги стоеше в парковете и хангарите с пълни резервоари. На военен термин това означава „една зарядка“. С нея трябваше да се изминат 700 км. Машина, чийто резервоар не позволява вместимост за този пробег, се оборудваше с допълнителни туби или баки. Отделно полковете имаха собствени горивни запаси за още 2 бойни дни, дивизиите - за 3, армиите - за 7, видовете въоръжени сили - за 12 бойни дни, и т.н. по веригата нагоре за тримесечна война.

През 80-те години горивата бяха на ниски цени, 30-40 ст. за литър. Министерството на отбраната харчеше за тях около 36 млн. лв. на година. От тиловото осигуряване на армията на първо място по разходи в пари бяха за горива, след това за храна и после за облекла. Естествено, най-много средства се хвърляха за купуване на бойна техника и въоръжение. През 90-те години цените обаче тръгнаха нагоре, едновременно с това армията започна да закъсва за финансови средства. Един ден през 1990 г. от мои източници научих, че цената на горивото скача от утре двойно - на 80 ст. Веднага отидох при полк. Орлин Маринчев, който бе началник на финансово-ревизионно управление на министерството. Съобщих му какво ще се случи в държавата, след като осъмнем. Той отвърна: „Фактурирай веднага такива количества, колкото можеш.“Разпоредих на моите военни представители към „Нефтохим“ Бургас и „Нефтохим“ Плевен да фактурират 6000 т бензин и дизел. И им дадох направления за нашите централни складове. На другия ден при мен в София дойде генералният директор на този в Бургас - Неделчев, и поиска да анулираме фактурите и доставките, защото знаеше, че губят много, а министерството печели. Аз отказах и поръчката се изпълни. Така спестих на министерството 4 млн. лв. и за благодарност после ме уволниха.

Стандартът на гориво за ПВО и ВВС бе най-висок и не се позволяваха отклонения. Вземаха се задължително проби преди пълнене на цистерните в завода, при разтоварването в авиационните складове и преди зареждането на самолетите. Пробите се пазеха, докато не кацне самолетът след полет, защото при авария първо се търсеше причината в горивото. Горивата за зенитноракетните комплекси и за ракетите на Сухопътните войски бяха изключително строго секретни. Те се произвеждаха по специална технология, която не притежавахме, и ги внасяхме от СССР. Тук ми се иска да направя допълнение. Дизелът за войската, който получавахме, трябваше да отговаря на строго определени условия - да издържа на замръзване
до минус 30 градуса докато този за масова консумация замръзва на минус 15. Въобще дизелът за армията е най-добър.

Значителна част от службата ми премина в Дупница. Навремето беше немалък гарнизон със седем поделения. Сега няма нищо. Най-голям бе 32-ри отделен мотострелкови полк, който във военно време извършваше мобилизация и ставаше дивизия. Доколкото си спомням, само веднъж е правил пълна мобилизация, на 1 април 1968 г. Тогава бяха призовани над 6000 запасняци и много стопанска техника. Няколко хиляди машини се изнесоха от Дупница и през Перник, Радомир и София се отправиха към Петроханския проход, където заеха район за съсредоточаване с танкове, артилерия и въобще цялата бойна техника. И оттам тръгна в настъпателна операция в направление Перник - Радомир - Благоевград.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 6

  1. #1
    гсм 17 мар 2013, 18:15
     
    0
     
    0

    каква е била България и до къде стигна :(

  2. #2
    Xasan 17 мар 2013, 19:31
     
    0
     
    0

    За 7-ма Рилска дивизия `` пълна мобилизация, на 1 април 1968 г``-голям майтап е било-От една заявка за вагони К2 или 4 се разбра че ще има мобилизация от Станке Димитровo до Темелково .Тогава прикриха ком.армията Радонов

  3. #3
    ... 17 мар 2013, 20:00
     
    0
     
    0

    80те години България е била една от сериозните държави не само на балканите но и в цяла европа,това да примем на въоражение миг 29 и да имаме раките с ядрени глави..гърци турци са се посирали като видят български самолет близо до границите им...а сега..но България е вечна и ще пребъде,макар и с 10на летящи самолета и 100 танка :)))

  4. #4
    Xasan 17 мар 2013, 20:49
     
    0
     
    0

    Към 3-ти!!

    Да сте чули ``голям Х`й лапни,голяма приказка не казвай``

  5. #5
    kuku 17 мар 2013, 23:59
     
    0
     
    0

    Сега държи за война само ВАЗЕЛИН пак за 90 дни!Също и талк за палците да не ги изтърваме!

  6. #6
    00 18 мар 2013, 09:12
     
    0
     
    0

    тоя бая си е карал копача с гориво от резерва

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка