Полк. Любомир Георгиев: Турция и Гърция държаха срещу нас 2000 танка

Pan.bg 31 мар 2013 | 16:12 views (6969) commentaries(11)
img “Бялата книга за отбраната” на ГЕРБ е подигравка

www.pressadaily.bg

Полковник от запаса Любомир Георгиев е роден на 5 август 1936 г. в София. Завършил е военно училище и военната академия. Служил е в танковия батальон в Суходол, после в Дупница - в армейския противотанков полк. Бил е и в щаба на Първа армия и след това 18 г. служи в Генщаба.

През 1958-1959 г. бях взводен в танковия батальон в Суходол към Първа Софийска мотострелкова дивизия. По онова време провеждахме много занятия и учения. Въобще не се правеха компромиси. Натоварването бе много голямо. Бяха минали само 5-6 години след отмяната на купонната система в страната през 1952 г. София още бе в руини от бомбардировките през войната. Но държавата имаше войска, за която заделяше средства, за да се обучава. И се тренираше здраво. Никой не е казвал, че харчим много гориво. А то бе нужно, за да обучаваме екипажите да могат да кормуват, да стрелят. В танковия екипаж всеки един трябваше да може да изпълнява задълженията на останалите - да управлява машината, да стреля, да работи с радиостанцията. Тоест всеки трябваше да може да бъде командир, мерач, пълнач и механик-водач. Това бе необходимо, защото в истинския бой, ако убият някого от екипажа, трябва веднага другият до него да го замести. Само пълначът на танка бе млад войник, новобранец. Всички останали - стари бойци.

Все пак, за да правим икономии, измислихме много рационален начин на подготовка. За огнева тренировка поставихме два танка на клатещи се рами на пружини. На мястото на картечницата поставихме флоберова пушка, за да гърмим с нея. Няколко войници клатят рамата и танкът се люлее. Получава се имитация, че се движи по неравна повърхност. Тогава започва стрелбата с флоберова пушка вместо с истински патрони или снаряди. Целта е този, който се обучава, да се научи да се прицелва в движение и да произвежда изстрел. Мишената е колкото цигарена кутия, поставена на 50 м. Така свободните от наряд бойци всеки следобед стрелят. Хем получават добра подготовка, хем се икономисва гориво и боеприпаси. Един снаряд калибър 85 мм за Т-34, доколкото си спомням, струваше около 180 лв. А заплатата на взводния бе около 120 лв. Един снаряд бе колкото заплата и




половина на лейтенант.

На войниците обаче им доскуча и решиха да играят на вързано. Облогът бе следният. Ако удариш с първия изстрел - печелиш бира. С втория - нищо не печелиш. Ако уцелиш с третия - плащаш една бира. Който не уцели въобще - купува две. В края на деня, като теглим чертата, излиза, че 15 души трябва да изпият 50 бири. Викам на бойците: „Момчета, ще се изпонапикаете с такова количество бира.“ И я трансформирахме в кебапчета. В зависимост от събраните пари на човек се падаше по 2-3 кебапчета и половин бутилка вино. Строявах всички участвали в тренировката и „Ходом, марш!“ към портала. Оттам към кръчмата на Суходол, тогава селце извън София. Хапвахме кебапчетата, изпивахме виното и обратно под строй към поделението. Прибирахме се десетина минути преди вечерна проверка. След това всички си лягаха и спяха като къпани. Нямаше произшествия, нямаше издънки.

Всяка година провеждахме учение в края на лятото с мотобатальон, който бе усилен с танкова и минохвъргачна рота, с гаубична батарея и взвод самоходни артилерийски установки (САУ). Трябваше да настъпваме. За нас, танкистите, бе много тежко. Сутринта в 6 ч. като влезеш в машината, излизаш от нея чак към 18 ч., след като дадат отбой. Не можеш през това време да си покажеш главата над люка, защото тактическото учение е с бойна стрелба. Отиграва се реална бойна обстановка и се гърми със снаряди и патрони - както на война. Танковете вървят на 100 м след разривите на артилерията. Нейният огневи вал се движи бавно напред към противника и ние след него. Люковете са затворени, не можеш да излезеш отгоре, защото може да има късо попадение на снаряд. Цял ден си в движещия се танк, който стреля с оръдието и картечницата. Вътре става душно, едва се диша въпреки вентилацията. Потъваш целия в пот. В бойния отсек се храниш, всичко правиш в движение. Ако ти се ходи по голяма нужда, трябва да стискаш. Не може да спре танкът, защото настъпва. Но за малка нужда използвахме първата отстреляна гилза. В нея се облекчава екипажът. Друг начин няма. След нас на 150 м върви пехотата - ние я прикриваме с бронята. От пехотинците се искаше да вкарат по един патрон във всяка тяхна мишена, а от нас - по снаряд. Те си изпълняваха норматива бърже и през останалото време вървят след нас и стрелят по танковете с пушките и автоматите. Забавляваха се от рикошетите. А вътре ние чувахме само едно чаткане, все едно хвърлят дребни камъчета по танка. Като свърши учението, след отбой слизахме и сядахме до веригите на сянка да отдъхнем. След малко идват пехотинците и се чува само един стон: „Дай вода.“ Вадим от танка туба 20 л, а те я изпиваха за минути. После викат: „Дай, храна.“ Те цял ден горките караха на една консерва и хляб. А ние в машините возехме пържоли, салам, яйца, кашкавал, но по време на настъплението всичко сме изяли. Оставаше само хляб и гарнитурата - ориз и картофи. Никой от танкистите не ги пипаше и не ги считаше за ядене при тези големи пържоли и разнообразни мръвки. Давахме каквото оставаше на пехотата и тя омиташе всичко. И бяха доволни. Учението след като приключи, на тях им е лесно - един парцал и автоматите са почистени. А за нас започваше истинската мъка. Танкът се чисти няколко дни - истински каторжен труд. Който го е преживял, знае за какво става дума. Ненапразно казват: „Всяка майка танкист не ражда.“ Така славно живеехме и служехме.

Първите танкове Т-34, които ми зачислиха, бяха съветско производство. Два от тях личеше, че бяха се сражавали срещу немските войски през Втората световна война. По броните им се виждаха кръпките от заварките на пробойните по корпусите, получени по време на сраженията. По-късно ги сдадохме и получих пак Т-34, но чешко производство. Нашите танкисти бяха страхотни професионалисти, едни от най-добрите във Варшавския договор и страшилище за съседите. В танково отношение ги превъзхождахме. На Балканския театър на военните действия Турция и Гърция сумарно държаха срещу нас общо 2000 танка. А ние имахме 3500. Ами само на Струмското и Местенското направление в Благоевградската дивизия имаше 195 танка. Зад нея като Втори ешелон стоеше Горнобанската танкова бригада със 140 танка Т-72. Сега според „Бялата книга за отбраната“ войската ни трябва да има общо 80 танка. Това е подигравка.

(в. Преса, печатно издание, брой 89 (440) от 31 март 2013)

Евгени ГЕНОВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 11

  1. #1
    офицер 31 мар 2013, 19:48
     
    0
     
    0

    Съгласен напълно!Това сега е подигравка!Не само за танковете става въпрос!За цялата армия.Политиците се уплашиха от силната на времето армия и с годините си намериха основание да я унищожат.Нямаме нито едно боеспособно подразделение.Нито едно!Механизирани бригади с разхвърляни из цяла България батальони, без танкови батальони.Въобще тая Бяла книга постави армията в Червената книга.Скоро и в Черната струвам и се.

  2. #2
    koko 31 мар 2013, 19:59
     
    0
     
    0

    Znae li niakoi kolko tanka darjat Turcia i Garcia srechtu nas sega?

  3. #3
    2012 31 мар 2013, 20:54
     
    0
     
    0

    Гърция разполага с около 300 Леопард 2А6 В турция на въоражение са около 360 Леопард 2А6...Това са новите и модерни танкове! В турция има близо 1000 танка от различни по-стари модификаций Леопард 1, М 60А3 Патън! Беше тръгнал слух че Гърция ще купи от САЩ 400 танка Ейбрамс ветерани от войната в залива през 1991г!

    Количествата са си адски жестоки. Дисбаланса се вижда от космоса с не въоражено око!

  4. #4
    Old very old.... 31 мар 2013, 21:01
     
    0
     
    0

    Лошото е че няма парички за голяма и модерно въоражена армия. И все пак си мисля че нашата армия може да бъде с една идея по-голяма и с малко по-ново оръжие! Постоянно се говори за закупуването на нов боен самолет за ВВС! Сухопътни войски също имат огромна нужда от нова техника! Нашите Т 72 освен че са стари са и полски модификця (маймунските модели)

  5. #5
    koko 31 мар 2013, 21:27
     
    0
     
    0

    Lele mamo,a nie chte gi plachim s 80 tanka

  6. #6
    Preslav 31 мар 2013, 21:27
     
    0
     
    0

    А знае ли някой с колко танка разполага България и в колко града са разположение те. Ще се получи тъжна, много тъжна ситуация.
    60, за които има окомплектовани екипажи? НАДОЛУУУУУ....
    В колко града? ДВА? Надолу.......

  7. #7
    eger111 31 мар 2013, 23:48
     
    0
     
    0

    Гърция не купи, а ПОЛУЧИ ДАРОМ 400 танка Абрамс от американчетата, а Турция произвежда собствен танк Алтай....А ни получихме за 4 военни бази даром един гол ... фенкс.

  8. #8
    rednik 01 апр 2013, 00:38
     
    0
     
    0

    Т.Е. ние държим в пъти по - малко и то всичко. Не ми е ясно при нужда колко часа можем да издаржим!

  9. #9
    ефр 01 апр 2013, 01:15
     
    0
     
    0

    Нали ни наговориха тези глупости, че армията ще стане малка, но модерна и мобилна. Какво стана. Армия под санитарния минимум, нито модерна, нито е мобилна. Къде са парите от тези редуцирани разходи?!?

  10. #10
    САС 01 апр 2013, 11:32
     
    1
     
    0

    Ако Турците направят блицкриг с цялата си бронирана техника за едно денонощие са на Дунава.
    Но не бойте се деца НАТО пази......дали обаче..?

  11. #11
    до 8 и 9 01 апр 2013, 19:17
     
    0
     
    0

    до 8- колко часа да издържим защо, за да дойдат американците и да поемат удара или... извънземните?
    А да ве НАТО, как не сетих , НАТО да дойде и да ги спре!
    до 9- парите са за помощи, ама не за майките, българските майки, а за безработните и мързеливи роми!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка