ЕС и НАТО: За меката и твърдата сила

Pan.bg 09 май 2013 | 13:56 views (2510) commentaries(3)
img capital.bg

Въпреки недоволството на генералния секретар на НАТО, в ЕС политиката по отбрана и въоръжаване не е на дневен ред

"Ние европейците трябва да разберем, че сама по себе си, "меката" сила всъщност не е никаква сила. Без адекватни военни способности, с които да подкрепя дипломацията си, Европа няма да има достатъчна тежест и влияние."

С тези думи, в понеделник генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен за пореден път призова държавите от Стария континент да се заемат с подобряване на военните си възможности. Пред комисията по външна политика на Европейския парламент, Расмусен припомни, че "ако европейските страни не поемат твърди ангажименти за увеличаване на инвестициите в отбраната и сигурността, то цялото говорене за създаване на обща европейска политика по отношение на сигурността и отбраната би било само въздух под налягане и няма да спомогне за създаването на една силна Европа. А свиването на бюджетите за отбрана неминуемо ще доведе до намаляване на ролята на Европа на световната сцена."

Това е спорен възглед за един континент, обхванат от бюджетни и дългови кризи, разтърсван от социално недоволство и силно притеснен за икономическото си бъдеще. В тази атмосфера, последното за което хората мислят, е увеличение на разходите за отбрана. Всяко действие в тази посока пък е способно да предизвика нов залп на негодувание (справка - изказванията на президента Росен Плевнелиев и премиера Марин Райков за нови самолети за армията).

Доколко има основание Расмусен?

Оръжията дрънкат на кухо

20 от 27-те страни членки на ЕС членуват и в НАТО и по думите на Расмусен последните по-мащабни операции в Либия и Мали ясно са показали, че им липсват "транспортни самолети, танкери за въздушно презареждане на самолети, както и адекватни разузнавателни способности." От десетилетия на Стария континент се отделят все по-малко средства за отбрана. В същото време макар да се говори за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната в ЕС и дори за създаването на европейска армия, реалният напредък в това отношение е твърде скромен - съществуващите съвместни бойни групи между две или три страни членки на ЕС практически никога не са влизали в действие и съществуват сериозни съмнения относно техните реални оперативни способности.

Според Ник Уитни от лондонския офис на Европейския съвет по външна политика, въпросите за отбраната и сигурността в




Европа изостават на заден план през последните години заради няколко взаимосвързани фактори.

"Първо няма достатъчно пари. Второ всички се чувстват сигурни ... и трето повечето хора в Европа днес просто не взимат отбраната особено на сериозно. Поляците в известен смисъл са изключение от това правило, както и британците и французите, но като цяло хората се интересуват основно от това по какъв начин бюджета за отбрана се отразява на местната индустрия или регионалната безработица." казва той пред EUobserver.
Липсата на достатъчно капацитет за въздушно презареждане на самолети ограничава възможностите на европейските армии.

Не трябва обаче да се забравя и ролята на НАТО в това отношение. "НАТО заедно с американците просто винаги са наблизо, а това е много удобно" обяснява Уитни. През последните години обаче се наблюдава постепенно оттегляне на Вашингтон от Стария континент, като ако през 1989 г. те са имали около 213 хил. постоянно базирани войници в Европа то днес те са едва 41 хил. и през януари бе обявено че до 2015 г. ще бъдат изтеглени още 11 хил.

Това е разбираемо: САЩ пренасочват военния си и геополитически интерес към Тихия океан и Азия, където да контролират възхода на Китай. Видимо е и желанието на Вашингтон Европа да поеме по-сериозна част от отговорността по отношение на стабилността в региона си. Това ще бъде тежък товар за ЕС. "В свят в който американците ще имат само поддържаща роля, всичко става различно" казва пред сп. Economist Франсоа Хейзбур от парижката Фондация за стратегически изследвания. "Трябва да се сдобием с нужните средства, за да се справим."

Заедно ще е по-лесно.

Расмусен, който е бивш датски премиер, е наясно с реалността. Практически е "твърде скъпо за всяка една отделна страна сама да закупи нужното й оборудване", каза той. Онова, което пречи на Европа да продължи да развива отбранителни способности дори по време на криза, е липсата на сътрудничество. Военната област остава изключително национална и кооперацията при военната техника е изключение.

Наскоро шведският министър на отбраната Катрин Енстром призова за засилване на военното сътрудничество чрез съвместно закупуване и управление на по-скъпите системи за сигурност като така да се постига "повече с по-малко". Първи стъпки все пак има - в края на ноември миналата година, представители на Белгия, Франция, Гърция, Испания, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия и Норвегия подписаха споразумение заедно да поръчат нужните им танкери за въздушно презареждане, за да може към 2020 г. да отпадне прекалената им зависимост в това отношение от САЩ (един от уроците от либийската криза). Но е показателно, че след операцията в Мали, Париж предпочете сам да закупи такива танкери, вместо да чака решение от ЕС.

Дори и страните от ЕС да започнат да придобиват повече обща техника обаче, това пак не би било достатъчно, според Расмусен. "Нужно е и да се изгради политическа воля за прибягването до военни средства. За да можем да се изправяме с предизвикателства за сигурността в региона ни. За да можем да се справяме и с по-далечни кризи, които също биха могли да ни засегнат". С други думи, освен че ще има възможност, Европа трябва да има и желание да защитава интересите си, когато се наложи - с военни средства.

За съжаление на шефа на НАТО, това е също толкова непопулярна теза, колкото и тази за разходите. Намесата на френската армия в Мали беше по-скоро изключение. В европейските проучвания редовно хората са "за" защита на европейски интереси в чужбина, когато става дума за човешки права например, или за международни кризи, но в реалността Ирак и Афганистан източиха почти докрай симпатията към приключения отвъд европейските граници. А дълбоката икономическа криза поставя други приоритети - европейците, от българите до испанците, ще искат повече работа, не повече оръжия.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    полковника 10 май 2013, 10:52
     
    0
     
    0

    Не генсека на НАТО, ами и Господ да слезе, нашите пишман политици няма да загреят, че армията е инструмент на политиката и без собствени военни способности няма общи такива. Никакви "инициативи" и "концепции" за "кооперация" и "споделени способности" няма да увеличат "необходимите оперативни способности" на БА (които никой не е посочил като ко-во, ка-во и финансиране). РБ трябва да мисли за съотношението на силите със съседите си вече не само от юг, но и от запад и север, че и от изток (Одеския военен окръг да не "отвори" 2 Балкански фронт и да започнем да изучаваме руски език преди матерния).

  2. #2
    Kiro Kirov Kirivistiyaka 10 май 2013, 14:32
     
    0
     
    0

    Статията е вярна. В цяла Европа протичат процеси на демилитаризация. Вижте Швеция каква символична армия остави (а нито е в НАТО и Русия е под носа и), стиснатата Австрия едвам държи 15 изтребителия, а тричките прибалтийски републики нямаме какво да ги коментираме.

  3. #3
    полковника 10 май 2013, 17:32
     
    0
     
    0

    Кире, не глобализирай конкретни неща, особено, когато се отнасят до твоя "киривистияк"-"демилитаризирай" се навреме, иначе ще стърчи като зенитна картечница с "вероятност на поразяване" 0,0....1 и не се сравнявай с несравними неща-дори и "тричките" ще дойдат "до гуша" на НАТО-това го пише и по-горе.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка