Непобедимата и реформираща се Руска армия?

Pan.bg 16 юни 2013 | 10:55 views (8126) commentaries(8)
img Posted by infobalkani

Руската Федерация получи в наследство от съветската империя почти половината от нейните въоръжени сили. Както пишат авторите на изследването «Въоръжените сили на Русия: власт и политика» – Дмитрий Тренин и Стивън Милър, тя включваше 2,4 милиона военнослужещи, 10 хиляди танка (по други сведения – 20 хиляди), 16 хиляди бронетранспортьора, четири хиляди самолета и почти хиляда вертолета. Москва получи военния флот и, което е най-важно, ядреното оръжие. В Русия остана, също така, по-голямата част от мощната военна промишленост, представляваща гръбнака на съветската икономика.

image

«В СССР се произвеждаха цигари с калибър 7,62 милиметра, за да могат цигарените фабрики да преминат към производство на патрони за «Калашников». Аналогично беше положението със заводите за производство на бутилки за шампанско: техният диаметър съвпадаше с калибъра на авиационните оръдия», — спомня си военният експерт Александър Голц. Въпреки това пълният разпад на наследената армия се случи не заради оборудването, а поради хората — старите-нови руски генерали.
Философията на танкистите

СССР се подготвяше за тотален сблъсък с глобален мащаб, поради което армията имаше масов характер, предвиждащ възможност за мобилизация на 12 милиона резервисти. «За еднократно използване» — защото в случай на ядрена война подготовката на войниците и офицерите от ниските нива нямаше особено значение. Тази идеология, опираща се на опита от Втората световна война е «философията на танкистите», която е наследена от офицерският корпус на съвременна Русия. Поредните министри на отбраната, произхождащи изключително от генералитета, не искаха да осъзнаят настъпилите геополитически промени: нищожно малката вероятност за глобална война и възникването на асиметрични заплахи, чиито отговор стана доктрината «Network-centric warfare» (интегрирана система за разузнаване, ориентиране, вземане на решение и нанасяне на удари с бойни групи, състоящи се от различни родове войски). Според мнението на военния наблюдател Виктор Литовкин, причината за това е проста: политическата сила, а след това и материалното благополучие на кастата на професионалните военни, зависеше от количеството, а не от качеството на армията. Поради това всички съкращения във въоръжените сили не засягаха «хартиените дивизии», а същите тези офицерски кадри.

image

Последствията се усетиха по време на двете чеченски войни, на които армията от милион и половина души успя да изпрати само 100 хиляди човека, а смятаните за




големи военни окръзи се сблъскаха с проблеми при формирането на сборни батальони, защото на двама войници се падаха по двама щабни офицера. Реформата от 2003-2005 година не донесе забележими подобрения. Преходът към контрактната система срещна съпротивата на генералитета, който залагаше на задължителната военна служба.

На войната с Грузия Русия изпрати батальонни групи, но те заминаха с машини, половината от които не достигнаха до фронта поради повреди, а координацията на действията съществуваше само на теория. Бяха установени случаи на отказ на командващите, (които на практика никога нищо не командваха) да изпълняват своите задължения. Поради това руската преса съобщаваше, че «въоръжените сили са победили грузинската армия благодарение на своя боен дух, а не на съвременна техника и организация».

Ето защо не е учудващо, че Кремъл реши да разсече гордиевия възел и да проведе най-радикалната военна реформа от триста години насам – (масовата наборна армия, която превъзхождаше пруския образец, е създадена от цар Петър I).
Данъчната служба срещу генералите

Владимир Путин за първи път в руската история натовари с провеждането на военната реформа цивилно лице — на Анатолий Сердюков, който преди това оглавяваше Данъчната служба. Новият министър получи политическа подкрепа от президента и благодарение на това успя да намали числеността на въоръжените сили и да промени тяхната структура и система за управление. Той създаде четири оперативно-стратегически командвания, в чието подчинение бяха предадени основните групировки на всички видове въоръжени сили: сухопътни, морски, въздушни, десантни и за въздушно-космическа отбрана. Дивизиите и полковете бяха заменени с бригади, които трябва да се намират в постоянна бойна готовност, а в авиацията съответно — с бази и бригади. Бяха уволнени 150 хиляди офицери и приблизително толкова прапоршчици.

Съкращенията засегнаха на първо място раздутите централни структури, а ключовите постове в министерството бяха заети от цивилни специалисти. Бяха закрити 65 военни учебни заведения и бяха създадени 10 учебни центъра: на новата армия са нужни нови кадри, като образец за тях трябваше да се превърне всестранно образованият и инициативен американски офицер, професионалният сержант и редовият войник-професионалист. Във връзка с това бяха съкратени военните комисариати, а тиловите служби практически бяха ликвидирани. С комплексното обслужване на армията (от прехраната до жилищата и медицинската помощ) се зае холдингът «Отбрансервис». Този факт трябва да се признае като най-голямата победа на Кремъл над собствения си генералитет, който беше откъснат от корупциогенното управление на финансите.

Военната каста не сложи оръжие, като продължи да лобира в полза на «проверената съветска система», пускайки в ход тезата затова, че «не трябва с водата да се изхвърля и бебето». Няколко генерала даже демонстративно подадоха оставка, протестирайки срещу ротацията на топлите щабни и министерски места. В същото време «райската група» — влиятелен кръг от пенсионирани маршали — все по-гръмко говореха за «измяна».

Най-силният удар по реформата беше нанесена от корупцията и неработоспособността на гражданските структури, обслужващи армията, които се създаваха от Сердюков с напълно противоположна цел. Милиардните скандали по повод на търговете, приватизацията на военното имущество от новите управляващи, неудовлетворителното качество на новата военна екипировка, скандалната обстановка с медицинското обслужване и прехраната, доведоха до оставката на министъра. Цялата реформа се оказа под въпрос.

Въпреки, че на последния колегиум на Министерството на отбраната, Путин предупреждаваше военните срещу «реваншистки настроения» и призова «да се внесат в плановете за военно строителство отделни корекции», без да се отказва от постигнатите положителни резултати, новият министър Сергей Шойгу направи определени отстъпки. Той отново назначи военни в «арбатския военен окръг», тоест в Министерството на отбраната, като върна на служба част от офицерите в оставка и възстанови някои от военните учебни заведения.

image

По оценка на вестник «Ведомости», армията отново е заплашена от възпроизвеждането на съветските офицери — «от типа командири на танкове и нищо повече». Относителна самостоятелност си възвърнаха войските, чиито функции в хода на реформата бяха сведени до обслужване на командванията и действията на стратегическите направления. По този начин системата за командване ще се върне към дублирането на функциите, а към военните финанси отново ще бъдат открити всички пътища.
Милионната армия напада НАТО

В хода на реформата сухопътните войски бяха реорганизирани в 89 бригади. Според оценката на Александър Голц, фактическото ниво на тяхната окомплектованост е от 60 до 80 процента, а заедно с другите видове въоръжени сили числеността на армията може да се оцени на 700 хиляди човека. Обаче по политически съображения, свързани с поддържането на имиджа на мощна държава, Кремъл настоява на числото от един милион.

Проблемът е в това, както посочва директорът на Центъра за стратегически и технологични анализи Руслан Пухов, че това ниво не може да бъде постигнато. Предвиждаше се, че за три до пет години броят на професионалните войници ще може да бъде доведен до 450 хиляди. Обаче претворяването на тази задача в живота ще бъде невъзможно поради организационни причини: в Русия няма професионална система за набиране на войници за армията и няма кандидати с подходящо образование и способности. Допълването на предвидения личен състав за сметка на войници-наборници е невъзможно, поради «демографската дупка» — наборна възраст сега са достигнали децата, родени по време на демографския спад през 90-те години. И това не е единственият проблем: катастрофално изглежда здравословното състояние на младите руснаци. Според данни от изследването, на медицинските изисквания отговарят само 60 процента от наборниците. А други не желаят да служат и се крият от призоваването в армията.

Оставя много да се желае и от нивото на обучение. През изминалите години Генералният Щаб проведе ученията «Изток» и «Запад». Според мнението на независимите наблюдатели, това са били първите маневри без показен характер, на които се отработваше прехвърляне на многочислени сухопътни и въздушни сили на големи разстояния. Ако тази фаза преминаваше успешно, то – както писа «Ежедневний журнал», преминалите половингодишна подготовка срочнослужещи, които обслужваха ракетните и артилерийските системи и управляваха бойните машини изпадаха в състояние на психологически шок, така че целта на ученията беше постигната основно благодарение на професионалните военни. Даже големият привърженик на наборната армия Анатолий Локот призна, че армията има нужда от «бърз преход на професионална основа».

Сегашната структура и размер на въоръжените сили отразяват на първо място разбирането на съвременната международна ситуация, която поставя пред армията диаметрално противоположни стратегически задачи, в сравнение с тези от времето на СССР. Въпреки, че във военната доктрина на Русия мястото на основен враг продължава да се заема от НАТО, а като основна задача е определено удържането на стратегическото равновесие със САЩ, тези постановки, според мнението на вестник «Коммерсант», отразяват сключеният между военното и политическото ръководство на страната компромис и свидетелстват за конфликт между различните властови групировки. Самият Кремъл вижда ситуацията по по-друг начин.

Публикацията на военните анализатори под названието «Военната реформа: по пътя към нов облик на руската армия», изготвена от влиятелния международен дискусионен клуб «Валдай», описва НАТО изключително като политически противник, а възникването на военен конфликт с него – като изключително малко невероятно. При това победата в една хипотетична война с НАТО или Китай се определя като възможна само с използване на ядрено оръжие.

Тогава какво остава за конвенционалната армия? Сред фактическите заплахи на първо място са поставени конфликтите на територията на ОНД и най-вече в Средна Азия и Северен Кавказ. На второ място — вътрешно руски заплахи, при които като източник на дестабилизация служи северокавказскиият сепаратизъм. «За десерт» аналитичният доклад оставя «фолклендскиия» сценарии: нахлуване на Япония на Курилските острови.
Оръжието: ново или съвременно?

В момента руските военни смятат за адекватни на изискванията на съвременните методи за водене на войната само 10% от наличното въоръжение и оборудване на армията. Това не означава, че тази техника е съвременна: по-голямата част от нея е била създадена през 70-80-те години на миналия век и продължава да се произвежда и до сега. Поради това, модернизирайки армията, Кремъл стартира амбициозна оръжейна програма, според която през следващите 10 години процентът на новото оборудване трябва да достигне до 70. Отбранителната промишленост обещава «чудеса на техниката, които нямат аналози по света», обаче армията, независимо от милиардните разходи, продължава да получава вариации на тема “съветски модели”. На този фон между въоръжените сили и «капитаните от военната промишленост» се разрази война. Същността на конфликта може да се разбере от точното изказване на началника на Генералния Щаб Николай Макаров: «За нас е по-лесно да купим използвани танкове «Леопард», отколкото да платим огромни суми за седемнадесетата модификация на отечествения Т-72». Ситуацията придоби такава драматична насока, че министерството на отбраната се реши на безпрецедентната покупка на чуждестранни въоръжения, започвайки с френските десантни кораби от типа «Мистрал».

image

Основният проблем се заключава в деградацията на някога мощната отбранителна промишленост. За двадесет години бяха не само прекъснати връзките между предприятията, но и беше нарушена линията за развитие на техническата мисъл. Експертите оценяват критично кремълската стратегия за възраждане на ВПК, чиято основа станаха държавните гиганти от типа на «Ростехнология» и Обединената корабостроителна корпорация.

Аналитичните изчисления на Руската академия на науките не оставят илюзии: средната възраст на работника във военната промишлености, (както и на използваното там оборудване) надхвърля 60 години, а технологичното ниво е драматично ниско. «Ние сме изостанала страна, чието участие в глобалния иновационен пазар не превишава 2%», — с тревога писа Андрей Шипунов в списание «Национална отбрана». Придирчивият «Огоньок» успя да изясни, че поскането на изтребителя Су-35 в серийно производство в Комсомолск-на-Амур се е забавило с една година, защото заводите за окончателен монтаж не са получили готови компоненти и са били принудени да ги произведат сами по «полу-занятчийски способ».

Обаче ВПК продължава да дава гръмки обещания. «Сухой» обещава на авиацията към 2016 година 60 изтребителя пето поколение Т-50; през 2022 година да започне производството на новия стратегически бомбардировач; да бъде възобновена разработката на бойния лазер «Сокол-Ешелон»; през 2027 година да бъдат създадени две авионосни ударни групи с атомни ледоразбивачи; а към 2015-2017 година основа на противокосмическата отбрана да станат зенитно-ракетните комплекси С-500.
Армия и общество

До своеобразен извод относно постигнатите до момента резултати от военната реформа достига проучването на общественото мнение, проведено от независимия «Левада-център». Армията вече от много години заема в рейтингите на общественото доверие трето място след президента Путин и Православната църква. При това по парадоксален начин 60% от анкетираните не биха искали да поверят съдбата на своите близки, получили повиквателна от военния комисариат, на въоръжените сили.

image

Ситуацията се изяснява от данните за така наречените небойни загуби: през първото десетилетие на XXI век в резултат на нещастни случаи или поради неквалифицирана медицинска помощ годишно са загивали около 500 войника. Армията е изтерзана от епидемии от инфекциозни заболявания, а от време на време се появяват съобщения, че хранят войниците с кучешка храна. Отделен въпрос са извращенията, в резултат на които се стига до наранявания и до самоубийства.

Въоръжените сили остават сфера с високо ниво на корупцията. Според мнението на руските медии, всичките тези фактори могат да окажат съществено негативно влияние върху реализацията на идеите за модернизация на армията и създаването на войник от нов тип. А междувременно, според военните анализатори, изготвили доклада за Валдайския клуб, военната реформа е едно от най-ефективните мероприятия на руските власти.

Автор: Роберт Хеда

Източник: http://inosmi.ru/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 8

  1. #1
    Mieco 16 юни 2013, 11:43
     
    1
     
    1

    Много добра статия ! Найситана вече се виждат огромни промени във Руската Армия от началото на ХХI век.Но и са преувеличили доста например "Демографската дупка" за пръв път от 17 години (през миналата 2012) рускато население започна да се увеличава , а не да намалява.
    Към "децата" от 90-те бяха направени "промоции" като Образование и заплащане и много от тези "деца" вече са професионално войници или скужат допълнително.
    Очаква се най-елитното звено във Руската Армия ВДВ до 2015 да достигне 60-70 хиляди души (там са само професионалисти).
    Затова към 2019 Руската Армия ще бъде "50 на 50" наборни и професионални войници те трябва да са между 1,5 и 1,8 милиона души.
    А що се отнася до изказването на Макаров "«За нас е по-лесно да купим използвани танкове «Леопард», отколкото да платим огромни суми за седемнадесетата модификация на отечествения Т-72»"
    Го разкръстиха , да не говорим за Путин какво му беше отношението.
    Ще ви дам приемер през 2013 започва модернизация на Танковия Парк и към 2019 той трябва да се състой от 2400 модернизирани Т-72Б3 , 3200 модернизирани Т-80УДМ , 2800 Т-90С и 1600 от най-новия бъдещ "Армата" (той трябва да замени Т-72) или общо 10000 Танка .
    Така ,че Руската Армия от 2-ра или 3-та може да стане 1-ва по сухопътно въоражение , танкове,оръдия , РСЗО, ТБР,бронетранспортьори и т.н .
    Въпроса е Какво ще прави САЩ след като няма започнати нови проекти за нов ОБТ , бронетранспортьор , РСЗО и т.н ??? САЩ разполга само със 6-7000 хиляди М1 "Абрамс" и 5000 в резерв М60 или общо 12000 .

    При една война на територията на Русия едава ли ще бъдат използвани всички танкове , но да предположим 12000 танка със тези от резерва, а Русия ще разполага със 10000 ОБТ и поне още 15 хиляди в резерв.
    Така че Русия може би ще се справи а САЩ ? Безпорно сега САЩ са номер 1 , а след 10 години ?!?!

  2. #2
    zlpetrov 16 юни 2013, 13:15
     
    0
     
    1

    Попитали радио Ереван:Кога Русия ще влезне в НАТО?Аааааа отговорило радиото Ще влезе ще влезе чак до Брюксел!

  3. #3
    Barbarosa 2 16 юни 2013, 15:01
     
    1
     
    0

    Колко да е нпобедима бе??? Ай стига вече с тази пропаганда! Еее то аман от про руски настроени журналя...Не че съм за американците ама! Човек може да си помисли че сме още във Варшавския договор! Милейте за НАТО и ЕС..Защото няма ли го НАТО или ЕС България си заминава надолу към анадола и тогава ти да видиш зле ли сме не сме ли? Всички с фесове ще се разкарваме срине ли се НАТО или ЕС. Изобщо няма да ни цепят басма турците. А за русия че била непобедима ала бала дрънканици: Един втори фронт от изток (Китай) и с русия е свършено! Просто е нужен президент републиканец(твърдолинеен) в Белия дом, подривна западна агентура в обкръжението на путин и както казах стабилен втори фронт от изток в лицето на бързо развиващият се жаден за ресурсите на Сибир Китай!!!

  4. #4
    Руската пружина 16 юни 2013, 17:52
     
    0
     
    1

    Тевтонският орден,татари,полски панове,Наполеон,Хитлер - все са си опитали късмета срещу Русия и са отишли н небитието.С Русия е така - бъркотии,бъркотии,та изостанала,та колос на глинени крака,та пияници,та незнам какво....и накрая всеки мераклия се опарва,защото руската душа е неразгадаема и неанализируема.Да,руснаците са хаотични,но когато им опре ножа до кокала са като свита да краен предел пружина и когато пружината отскочи стига я до Париж,я до Берлин,я до Иран или Тихи океан.

  5. #5
    да бе, да 17 юни 2013, 10:09
     
    4
     
    1

    Кога руснаците са победили с качество?

    Първата световна сме ги избили в Добруджа.
    Преди това Япония ги смазва по море.
    Финландците ги унижават преди Втората световна война.
    По време на ВСВ съотношението на загубите им е многократно по-голямо от това на германците.
    При комунизма още повече деградираха.
    Винаги са имали тъпи управници.
    Единственият светъл лъч за този изстрадал народ е Путин.
    След време трябва да го направят светец.

  6. #6
    В крайна сметка 17 юни 2013, 13:27
     
    2
     
    1

    В крайна сметка Русия винаги е печелила цивилизационните сблъсъци,независимо от безхаберните си политици,защото руският народ има качества които другите народи нямат.

  7. #7
    velikova 15 ное 2013, 13:37
     
    0
     
    1

    Mnogo obi4am ruskiia narod , toi e nepobedim , nikoga ne napada drugt narodi , no napadnat , goni vragovete si do krai , natikva gi v barlogata im ot kadeto sa izpalzeli !

  8. #8
    Ru Rade 06 фев 2015, 15:30
     
    0
     
    0

    Правда про Путинское Перевооружение за 2000-2012 г.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка