Частните армии: Подизпълнители на смъртта

Pan.bg 22 юни 2013 | 10:07 views (6356) commentaries(0)
img В поредицата на „Преса“ представихме най-големите и силни световни армии. Продължаваме с наемниците, които се сражават в конфликтите по света.
19 Юни 2013 15:25


Те обучават спецчасти на редовни армии, изпълняват рискови мисии в Ирак, Афганистан, Нигерия и Конго, освобождават заложници в Сомалия и Колумбия, пазят високопоставени дипломати и политици в най-несигурните места на света, охраняват конвои с хуманитарни помощи в Дарфур или олимпийските игри в Лондон. Те са съвременните наемници - войниците от частните армии на големите фирми в областта на сигурността. Хората, за които насилието, войната и терорът са просто бизнес за 100 млрд. долара годишно.

image

В света на частната инициатива и глобалната несигурност те са навсякъде и са царе - търсени и добре платени. И същевременно мразени от всички. „Частен военен подизпълнител“, „компания за сигурност и охрана“, „бизнес в управлението на риска“. Това са днешните имена на един от най-древните занаяти - наемничеството. Всъщност думите „компания“ и „фирма“ в този бизнес се използват по-скоро за благозвучие и легитимност, защото всъщност това са частни армии - добре въоръжени, с подготвени бойци и готови да предоставят услугите си на който може да плати. Съвременните международни конвенции и законите на САЩ и европейските страни забраняват наемничеството във въоръжени конфликти. Но никой закон не забранява частната инициатива, а една армия, която отива на война, има нужда от десетки видове услуги. Най-добре ги познават и могат да ги осигурят бившите войници, на които никога не е липсвал предприемачески дух.

6 милиона свободни бойци

Бумът на частните компании в областта на сигурността започва в средата на 90-те години на ХХ в. С края на студената война големите армии съкращават военните си бюджети и преструктурират частите си. До края на десетилетието над 6 милиона военни са освободени от служба по света, а цели подразделения като съветските спецчасти „Алфа“ и южноафриканския 32-ри разузнавателен батальон преминават в частния сектор и се реорганизират като компании. Бизнесът със сигурността буквално засмуква готови тренирани екипи с десетилетия опит от спецчастите на САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Израел.

Разрастването е подкрепено от няколко други обективни фактора. След края на глобалното противопоставяне светът всъщност става по-несигурен, локалните конфликти и огнища на насилие се увеличават. Триумфът на либералния капитализъм




и идеологията на приватизация на Тачър и Рейгън правят безалтернативно разбирането, че държавата трябва да се отказва от дейностите си и да ги отстъпва на частния сектор, защото е по-ефективен. Това важи и за области като воденето на война и осигуряването на сигурност, доскоро смятани за основна същност на държавата. Това осигурява на новите частни военни компании стабилен поток от апетитни и щедри правителствени поръчки, както и сериозен резерв от добре обучени от държавите кадри.

Истинският разцвет на новото наемничество настъпва с войната на САЩ срещу режима на иракския диктатор Саддам Хюсеин и продължилата почти 10 години интервенция за умиротворяване на страната, както и с паралелната война срещу талибаните в Афганистан.

Консултанти на частна компания обучават снайперисти за афганистанската армия на полигон до Кабул.

През декември 2006 г. Пентагонът прави оценка, че по негови договори в Ирак работят най-малко 100 хиляди служители на частни компании в областта на сигурността. Впечатляващата цифра представлява 10-кратно увеличение на участието на частни компании в сравнение с първата война в Залива от 1990-1991.
Частните наемници са навсякъде в следвоенен Ирак - пазят американски и иракски висши служители, охраняват конвои с доставки, складове с оръжия, нефтопроводи и стратегически предприятия и държавни сгради, обучават новата иракска армия и полиция. Това обаче ожесточава всички - и американските военни, които вършат същата работа за много по-малко пари, и иракчаните, които често стават обект на абсолютно безнаказаните ексцесии на наемниците, които американската администрация обявява за неподсъдни на иракските закони.

„Тези момчета тичат като отвързани из страната и правят глупости. Няма власт над тях, така че не може да бъдат наказани, когато използват прекомерна сила. Те убиват хора, а след това някой друг трябва да се занимава с последствията. Това се случва навсякъде“, заявява през септември 2005 г. бригаден генерал Карл Хорст, заместник-командир на Трета пехотна дивизия, натоварена със сигурността на Багдад.

Край на илюзиите

Наемниците стават причина за първото голямо поражение на американците в Ирак. През март 2004 г. четирима служители на фирмата „Блекуотър“ са зверски убити от въстаници в иракския град Фалуджа, докато охраняват хранителни доставки. Телата им са влачени от възторжена тълпа иракчани из града и обесени на моста на река Ефрат. Американската армия предприема бърза операция за „умиротворяване“ на града с над 2000 войници, но за 20 дни не успява да превземе града, който оказва ожесточена съпротива. Загиват 51 американски войници и над 1200 иракчани, а епизодът слага край на възприемането на американците като освободители на Ирак.

Уроците от Ирак обаче не спират възхода на частните армии във все по-несигурния свят, а частниците стават все по-важна част от структурите за гарантиране на сигурността. Според изследване на Държавния департамент на САЩ световният пазар за частни военни компании е около 100 милиарда долара годишно, а в Щатите частни компании осигуряват 29% от личния състав на държавните структури за разузнаване и сигурност.

„Блекуотър“ първо стрелят, а после не питат

„Блекуотър“ е една от компаниите, които спечелват най-много пари от войната в Ирак, но и най-много лоша слава. Тя на практика поема охраната на проектите на приближения до тогавашния вицепрезинет Дик Чейни концерн „Халибъртън“, който взема лъвския пай от милиардите долари на американското правителство за умиротворяване и възстановяване на Ирак. Служигелите на „Блекуотър“ действат брутално, безмилостно и безкомпромисно. Усетили дори и най-малката опасност, те не се притесняват да открият огън срещу невъоръжени цивилни.

„Блекуотър“ плаща на своите служители едни от най-високите възнаграждения в бранша - между 2000 и 2500 долара на ден. Компанията разполага с най-голямата наемна войска в света - над 20 000 души състав. Централния й лагер в САЩ има на разположение над 50 000 души, които са обучавани от военни специалисти. Компанията е създадена през 1997 г. от 27-годишния бивш „морски тюлен“ Ерик Принс и инструктора по приложна стрелба Ал Кларк като охранителна фирма за поддръжка и подготовка на военни и правоохранителни операции.

В Ирак бойците на компанията се грижат за охраната на ръководителя на преходното коалиционно правителство в Ирак Пол Бремър, който е на тази длъжност между май 2003 и юни 2004 г. Повратният момент в историята на „Блекуотър“ идва през 2007 г., когато на оживения площад „Нисур“ в Багдад нейни бойци откриват безразборен огън срещу цивилни граждани. Резултатът е 17 убити и 20 ранени, като сред жертвите има и деца. Инцидентът вбесява иракските власти и те отнемат лиценза на компанията.

След този случай фирмата е прексръстена на „Кси“, а после и на „Академи“,за да се отърси от лошата слава. Към момента на изтеглянето на силите на „Блекуотър“ от Ирак в страната са се намирали 987 наемници, 744 от които граждани на САЩ. Приходите на охранителната фирма от дейността в Ирак възлиза на 1,3 млрд. долара, заради което „Блекуотър“ влезе в десетката на подизпълнителите, получили най-големи печалби от войната там.

Олимпийски гаф за 82 млн. евро

Най-голямият гигант в световния охранителен бизнес е британско-датската компания „Джи Фор Ес“. С повече от 675 000 служители във всички части на света тя е вторият по големина работодател в света след американската верига супермаркети „Уол-март“. За разлика от частните армии тя е в по-цивилната част на бизнеса, занимава се предимно с охрана на всякакви рискови облекти - от израелските затвори пред спортни състезания до посолства, камиони и самолети с пари. Тя обаче също не изпуска апетитни договори в тежки конфликтни точки, например за осигуряване на бодигардове за важни персони в места като Либия, разчистване на минни полета в Босна или обучение на военни и полицейски спецчасти.

„Джи Фор Ес“ си навлече много лоша и слава и огромни неустойки с гигантски гаф, който допусна с пхробив в сигурността на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Компанията сключи договор за 284 млн. британски паунда, като се нае да осигури 10 400 охранители за спортното събитие. Едва 16 дни преди началото на олимпиадата те изправиха косите на Дейвид Камерън, като обявиха, че не разполагат с достатъчно квалифицирани служители, за да осигурят исканата охрана. Това коства на компанията 50 млн. паунда неустойка, борсов срив на нейните акции и огромно черно петно върху името на фирмата.

За да овладее положението, британското вътрешно министерство изпраща около 3500 военнослужещи да запълнят липсващата бройка гардове. Скандалът разклати сериозно стола на главния изпълнителен директор на „Джи Фор Ес“ Ник Бъкълс, като се появиха и спекулации, че може да бъде отстранен - след цели 27 години работа в компанията. През май 2013 г. той сам напусна, като получи обезщетение от 1,2 млн. паунда.

„Джи Фор Ес“ подготвя хиляди гардове, които да охраняват олимпийските игри в Лондон.

Хищниците в бранша

Австралийската „Юнити Ресърсъс Груп“ разполага с над 1200 бойци и е активна в Близкия изток, Африка, Северна и Южна Америка и Азия. Компанията е най-известна с това, че охранява австралийското посолство в Багдад, където от 2010 г. обучава чилийски войници. Служители на „Юнити“ са замесени в две спорни престрелки в Ирак, при които през 2006 г. беше убит австралийски професор, а при другата през 2009 г. бяха застреляни две цивилни жени.

Основаната през 2001 г. британска компания „Еринис“ изпълнява главно мисии в Ирак по поръчка на Държавния департамент на САЩ. През август 2003 г. временната администрация в Ирак сключва с компанията договор за създаването на Сили на нефтената сигурност. Така „Еринис“ разполага над 16 000 свои служители на 282 различни места в страната, които охраняват ключови петролопроводи и други енергийни активи.

Базираната в щата Вирджиния „Дин Корп“ е една от осемте частни военни компании, които са подбрани от Държавния департамент на САЩ да останат в Ирак след изтеглянето на официалните американски военни сили в края на 2011 г. Служителите на компанията, чиито годишни приходи възлизат на около 3,4 млрд. долара, се бият с колумбийски бунтовници и перуански наркотрафиканти. „Дин Корп“ оказва помощ на американските власти при възстановителните работи, след като ураганът Катрина удари САЩ през 2005 г. Десетте хиляди служители на компанията имат репутация на хора, които винаги са готови да стрелят, а войниците й са се били с бунтовници в Колумбия в началото на новия век.

„Трипъл Канъпи“ е също сред избраните от САЩ да останат в Ирак след изтеглянето на американските войски. Стойността на техния договор е 1.5 млрд. долара Компанията, основана през 2003 г. от ветерани от специалните части на американската армия, разполага с армия от около 1800 войници.

„Аеджис Дифенс груп“ работи с ООН, САЩ и с петролни компании, като предлага военни сили на частни клиенти, на мисии на обединените нации и на американското правителство, най-вече в Ирак. Служителите на компанията, които се смята, че наброяват 5000, се подвизават също в Афганистан и Бахрейн, където „Аеджис“ предлага отряди за бързо реагиране, оценка на риска и защитава частни петролни интереси.

(в. Преса, печатно издание, брой 164 (515) от 19 юни 2013)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка