1.11.1911 г.: Първа авиационна бомбардировка в света

Pan.bg 01 ное 2013 | 07:51 views (3620) commentaries(3)
img blitz.bg

На 1 ноември 1911 г. италианският младши лейтенант Джулио Гавоти (Julius Gavotti) извършва първата в световната авиационна история бомбардировка от въздуха с моноплан "Етрих Таубе” (Etrich Taube), като хвърля 4 ръчни гранати Cipelli в района на Триполи (3 по турския лагер Аин Зара и 1 по оазиса Таджера, където са съсредоточени около 1500 турски войници. Това става по време на започналата на 29 септември италиано-турска война в Северна Африка.

http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10180/thumb_Giulio_Gavotti.jpg http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10180/thumb_RumplerTaubel_etrich.jpg
Запазено е писмото на Джулио Гавоти до баща му, в което той подробно описва този полет /преразказано със съкращения/: Решава да експериментира хвърляне на бомби от самолет, тъй като нямало други. Близо до седалката си приковава кутия, облицована с кожа и вата. В нея слага три сферични бомби с тегло по около 1,5 кг. Четвъртата бомба Гавоти поставя в джоба на коженото си яке. В другия джоб пъха малка картонена кутия с 4 детонатора с гърмящ живак. Излита успешно и се насочва право към морето. Минава над кораба „Сицилия”, закотвен западно от Триполи. Когато набира 700 м. се отправя към линията на италианските предни постове. Взема курс към оазиса Аин Зара, където предишните дни е видял вражески лагер с около 2000 войници. Когато оазисът се появява пред погледа му, той поема управлението на самолета само с една ръка. Отваря кутията, изважда бомба и я полага на коленете си. Изважда кутията с детонаторите, измъква един и го захапва. Затваря кутията, поставя детонатора в бомбата и поглежда надолу към земята. От оазиса го разделя само една миля, вече перфектно наблюдава двата лагера, вижда арабските палатки. Взема бомбата с дясната си ръка, със зъби издърпва предпазителя и хвърля бомбата пред крилото. Следи я с поглед няколко секунди, докато изчезне. След това съзира в средата на малкия лагер тъмен облак от взрива. Оттам отива над оазиса на Триполи. Командването отчита резултатите като отлични.
За този и следващите си полети Гавоти получава сребърен медал за военна доблест.
На 28 октомври с.г. капитаните Моизо и Пиаца също извършват въздушно нападение над оазиса Аин Зара и установяват местопребиваването на главната турска квартира в Сук-Ел-Джамаа.
Авиационните бомби по това време са заредени с пикринова киселина и живачен детонатор, който се задейства при удар. Те обаче са твърде малки – едва
по 1 кг едната и затова имат доста ограничен обсег на поражение. В началото турските войници са просто ужасени и обхванати от паника, когато се появят бръмчащите самолети. Скоро обаче, по команда от офицерите, започват да търсят естествени прикрития в местността при авиационни нападения и дори се опитват да обстрелват летящите машини.

Тези първи авиационни бойни изяви на италианските летци не са инцидентни. Още при започване на бойните действия турските армейски сили от 8000 души напускат Триполи, поради невъзможност да го отбраняват, и се пръскат в близки и далечни оазиси. Италианският Военен съвет бързо преценява, че само авиацията ще може да осигурява своевременно достоверна разузнавателна информация. Затова към експедиционните сили в района на бойните действия са прехвърлени по море 7 самолета и 30 от най-добре подготвените авиатори.
Първа аеропланна флотилия е създадена със самолети от летателната школа в Авиано и е развърната до едно изоставено еврейско гробище край Джафра, близо до Триполи. На 15 октомври започва сглобяването на един „Нюпор”, два „Фарман”, два „Етрих Таубе” и два „Блерио”.
Настават тежки метеорологични условия с пясъчни бури, но тежките загуби на италианската пехота в боевете при оазиса Шара-Шат от арабската кавалерия правят възможно само авиацията да следи движението на противника.
Първият боен полет е на 23 октомври 1911 г. В 6:19 часа капитан Пиаца излита с „Блерио-11” и разузнава в района на Азизия на 60 км. от италианските позиции. След повече от час той се завръща с ценни сведения за разположение на турските сили и техните арабски съюзници.
В следващите дни подобни полети стават рутинни и оказват неоценима помощ на сухопътните командири. На 28 октомври капитаните Моизо и Пиаца (освен нападението над оазиса Аин Зара) следят от въздуха за точността на оръдейната стрелба от линейния кораб „Сардиния”. Именно в този полет се ражда идеята за коригиране от въздуха на огъня на корабната артилерия. С корабните офицери е уточнена системата за сигнализация и седмица по-късно тя е реализирана.
След първата бомбардировка на Гавоти на 1 ноември използването на гранати срещу противниковата пехота и кавалерия става рутинна дейност. Ефектът обаче е по-скоро психологически, отколкото военен.
След подобен полет турското правителство обвинява италианските летци, че са бомбардирали полева болница. Разследването на инцидента разпалва юридически спорове, тъй като съгласно Хагската конвенция от 1899 г. бомбардиране от въздуха се допуска само от летателни апарати, които са по-леки от въздуха. (Полетът на братя Райт още не се е състоял.)
Поради големите разстояния италианската авиация не може да покрие надеждно източния район на Киренайка, въпреки че са използвани самолетни площадки край Дерна и Тобрук. Затова е развърната 2-ра аеропланна флотилия край Бенгази в състав от 29 души, от които четирима пилоти. Трите самолета „Блерио”, „Фарман” и „Астерия” и пистата с дължина 110 м. са готови едва на 29 ноември.
Италианските пилоти срещат все по-организирана съпротива. Стрелковите оръжия не достигат летящите на 1000 м. аероплани. Но към тях се добавя огъня на полеви оръдия на специални лафети, които позволяват водене на огън по въздушни цели. При подобни обстоятелства е повреден самолетът на младши лейтенант Роберти. Затова по време на януарското затишие в боевете техническият състав започва да обшива седалките на пилотите с дебела ламарина.
Друга модернизация на аеропланите, предизвикана от опита по време на бойните действия, е монтиране на механични бомбодържатели с цел безопасно пускане и на по-тежки бомби.
На 24 януари 1912 г. към самолета на капитан Пиаца е прикрепена получена от Италия фотокамера. Той изпълнява полети с въздушно фотографиране на противника, а командваното от него подразделение участва в изпълнение на задача за картографиране на района между Триполи и Ал Гарян.
На 4 март 1912 г. капитан Пиаца заедно с Гавоти осъществяват първия нощен разузнавателен полет и първата нощна бомбардировка.
Дадена е и първата жертва в бойни условия – на 12 август 1912 г. загива пилотът Пиетро Манзини.
В интерес на експедиционните сили на площадките край Тобрук и Дерна пристигат две групи (по 4 души) доброволци от Кралския италиански аероклуб, водени от неговия председател Карло Монти. Те разполагат с 8 самолета и за периода от декември до март изпълняват 150 разузнавателни полета. В една от тези групи е експериментирана радиовръзка, като на един от самолетите е монтиран малък радиоприемник и е приет сигнал от борда на военен кораб.
Според резултатите от войната италианското политическо и военно ръководство решават да бъде увеличено количеството на военната си авиация. От април до октомври 1912 г. са отпуснати 3,25 млн. лири за покупката на нови самолети и за бързото развръщане на рода войска. Обособяването й започва след март 1912 г., когато след инспекция в Северна Африка полковник Виторио де Монтемоцоло препоръчва създаването на автономен род войска под названието Кралска италианска военна авиационна служба.

Кой е Джулио Гавоти?
Джулио Гавоти е роден в Генуа на 17 октомври 1882 г. Завършва инженерство в Болоня през 1906 г. и специализира в Лиеж. На 31 януари 1909 г. постъпва в Торино в първия курс на кадетите в 5-и инженерен полк. На 13 януари 1910 г. е в състава на инженерната бригада в Рим и на 13 февруари полага клетва като офицер.
През 1910 г. получава лиценз за пилот и на 17 ноември същата година му е връчен патент за пилотиране на самолет „Фарман”. Малко преди това, на 26 септември, едва на 12-ия ден от обучението си лети без разрешение над Рим и Ватикана, за което е наказан с арест.
През август 1911 г. Гавоти, заедно с Карло Мария Пиаца, Riccardo Moizo и други участват в маневри, които се провеждат в Монферато, а през септември същата година той участва в авиоралито Венеция-Болоня-Римини, където той завърши на второ място зад лидера капитана Скуаре. На 14 октомври Гавоти отплава за Либия с авиационния отряд, състоящ се от 11 пилоти, 30 сержанти и редници и девет самолета.
Уволнен от армията през 1912 г., той е нает на 1 юли като инженер в авиационната част в Торино и отговаря за учебната материална база на летците. Остава в тази команда като инструктор и пилот-изпитател до 1917 г., когато е назначен за шеф на Комисията за летателни изпитания за Лигурия и Тоскана (подразделение на Генуа).
През 1923 г. Гавоти е включен към комисията на ВВС, чиято задача е преразглеждане на всички договори за продажба на военни материали от излишъка, довели до спекулации и незаконни печалби. На 1 ноември 1923 г. е назначен за началник на летищата в новосформираните Кралски Въздушни сили.
Впоследствие до 1925 г. ръководи самолетостроенето в Италия, после е в ръководството на едни от първите авиокомпании в страната.
Гавоти се пенсионира като полковник. Умира на 6 октомври 1939 г. в Рим.
================================================================================================

Необходим послеслов от редактора

В българската авиационна историография с години упорито се лансираха и приноси на нашата военна авиация, каквито тя няма. Шансът на италианските летци да са първи идва от участието им в първата в света война след появяването на по-стабилни летателни апарати. Без да се подценява авангардния им принос, е уместно да се припомни, че Триполитанската война е брутално завоевателна и е водена преди всичко против арабите, които са си в своята страна и воюват против агресорите-италианци.
Историческият шанс на младата българска авиация също не е малък – да си подгласник на първия също е голямо постижение. При това българите за първи път използват самолета като бойно средство на европейски театър на военни действия. Още повече, че италианския опит не е копиран буквално, а и Балканската война има освободителен характер. Всъщност по онова време военните авиации в цяла Европа се подготвят за неизбежната Голяма война.
През 1992 г. редакторът на настоящия материал публикува в наш национален нощен вестник на две страници фолио под предизвикателното заглавие „ВВС ще имат само светло минало”. За съжаление публикацията е на път да се окаже пророческа. И сега България е изправена на кръстопът: само да се фука със 100-годишното минало на своите ВВС или да си осигури и авиационно бъдеще?
Пред другите държави подобен избор не стои – те гледат напред.


/За публикацията е използвана книгата на проф. полк. Димитър Недялков „Зараждане на въздушната мощ”, както и италиански сайтове/

========================================================================================================
бел.ред. Мнението на PAN.BG може да не съвпада с гледната точка на автора на публикацията.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Мислител 01 ное 2013, 08:55
     
    0
     
    0

    Дълги години вярвах упорито, че ние сме първите, както ми бяха набивали в главата с години. После попаднах на филм по "Дискавъри" за авиацията и чух еретичното: "Първото в света бомбомятане е извършено от италиянец.." - побеснях! - "Гадове, пак крият нашия пронос!". Отворих интернет и намерих истината - наистина, ние сме втори. Достойното е да подчертаваме истината, смешно би било да си приписваме чужд принос и идеи (като македонците, които във всичко са първи). Така звучи и новата мода: "Първата в ЕВРОПА бомбардировка...!"

  2. #2
    Bul Military History 01 ное 2013, 10:22
     
    0
     
    0

    Итало-турската война от 1911 г. показва, че не само на Балканите, но и други европейски държави имат претенции към територии на Османската империя. Войната за Триполитания е била внимателно следена от всички тях. Но единствено българите са прилагали творчески всички възможности за нанасяне на тежки удари по петвековния поробител. Първи в Европа не е никак малко за едно дребно царство с едва 4-годишна независимост! Затова - вечна слава на първите български военни авиатори, на бащите основатели на българските ВВС - поклон и признателност за подвизите!!!

  3. #3
    авиатор 04 ное 2013, 20:22
     
    0
     
    0

    Да, за съжаление публикацията "ВВС ще имат само светло минало" се оказва пророческа... И днешните командири на авиацията са успели да илюстрират това дори символично със новия "летателен знак" - значка, в която няма нито един авиационен символ, а птицата е отлетяла след кървав сблъсък /червен фон/ между соца /значката на Пежо/ и псевдодемокрацията /малтийски кръст/...

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка