Българските ВМС през 2010 г. – минута мълчание...

Pan.bg 27 дек 2010 | 02:48 views (12698) commentaries(2)
img АНАЛИЗ НА ЕКИП НА WWW.PAN.BG

Настоящият обзорен анализ за положението в българските ВМС през 2010 г., а и като цяло през последните години, не цели да провокира конфликти, нито пък да покаже кой е добър и кой – лош, в цялата ситуация.
Целта е една – да се вземат бързи мерки за преодоляване на кризата – съкращаване на ценни кадри и на техника. Защото истината е ясна – ако през 2011 г. родните ВМС не се съхранят (не говорим за модернизация, а просто за оцеляване), то след 2 години ще имаме флот може би само на хартия.

Техниката
С какво разполагат в края на 2010 г. българските ВМС? Или въпросът е може би с какво не разполагат, защото корабите в движение се броят на пръстите на двете ни ръце. Десантни кораби вече нямаме. През 2011 г. няма да имаме и Ракетен дивизион. Учебният кораб за флота – 421-и номер е бракуван. Заместникът му „Кап.І ранг Д. Добрев” все още не е влязъл в употреба. Спомагателните кораби няма смисъл да се изброяват, те помагат по време на учения или в граждански действия, но в реални бойни операции няма как да се използват.
Остават – Дивизион патрулни кораби във Варна, което включва „Смели”, „Бодри” и „Решителни”. За съжаление тази година и 3-те кораба не участваха в нито едно по-сериозно учение. Във ВМБ- Варна е разположен и Трети дивизион миночистачни кораби, от които останаха само 2, но и те не са плавали през 2010 г. В този дивизион влизат още минният ловец "Цибър" и балчишките рейдови миночистачи проект "Малахит". Новата придобивка – минният ловец „Цибър”, донякъде може да се похвали с активна дейност през годината. От Осми дивизион подводници остана само името. Поздравления за всички опити на истинските морски хора и шепа подводничари, на които им пука за подводното ни дело. Но те няма как да променят целта на министъра, който иска да сложи край на този вид флот в България. Въпреки славната история!
image
Положението и във ВМБ-Бургас е трагично. От 3 фрегати, които пристигнаха в България само една е в експлоатация – „Верни”. За съжаление „Дръзки” не е излизал в открито море от края на ноември 2009 г., а „Горди”




„гордо” е закотвен на кея откакто пристигна на 7 септември 2008 г. Още тогава бе заявено, че ще бъде оставен за резервни части. На лице са няколко кораба от миночистачния дивизион. Ракетната корвета „Мълния” е пред бракуване, а за Ракетния и Десантния дивизион споменахме по-горе.
Ситуацията с авиобаза „Чайка”, която е на подчинение на ВМС, също не е добра. В началото на годината хеликоптерите Ми-14 спряха полети. Едни добри машини бяха „свалени” на земята, защото няма пари за КВР. А парите не са много – около 2 млн.лв за една машина. И пак задаваме въпроса – защо 300 млн. има за нови хеликоптери, а 150!!! пъти по-малка сума за ремонт на 1 хеликоптер няма? Разбираме, че Ми-14 не може да бъде вечен, но поне още 2-3 години можеше да служи вярно, да пази морските ни граници, да участва в учения и най-важното – в реални спасителни операции... И то срещу минимална сума от пари. От МО обаче затвориха портите завинаги.
image
Новите „Пантер”-и продължават да бъдат като близък мираж за „Чайка”. От „Юрокоптър” настояват да платим и 6-те, а от МО водят люти преговори само за 3. И така вече цяла година... Битката ще продължи и през 2011 г., и да се надяваме, че ще има положителен край, защото хората от поделението заслужават пак да летят!
image
Хората, ученията, базите
Във връзка с големите съкращения в БА, и ВМС пострадаха значително. Бяха съкратени качествени хора, чийто опит бе необходим в този критичен момент в армията ни. В момента няма екипаж за 2-те фрегати, ако случайно се реши те да излязат на море. Не е розово и положението с поделение „Тихина” – хората няма как да се обучават след като няма учения, нито пък хеликоптери.
image
В системата на редукцията на висшите командни звена в БА през юли 2010 г. Щабът на ВМС бе съкратен с 37%. За да протече този процес по-безболезнено контраадмирал Манушев, командващ ВМС, предложи на офицерите от щаба набор 1956 г., завършили училището през 1980 г., сами да подадат рапорт за уволнение между година и два месеца до година и девет месеца преди законния срок за пенсиониране, за да може по-младите им колеги да останат на служба, без да влизаме в сложна процедура за съкращаване по други критерии. „Всички тези достойни офицери – гръбнак на щаба, до един си подадоха рапортите, за което съм им благодарен.”, споделя командващия на флота.
Ученията, или по-скоро участията в тях, бяха редуцирани до минимум. Тази година плановите -„Атия 2010” и „Галатея 2010” и относително участие в "Шабла 2010", минаха без представители на медиите, като се изпълниха минимума от задачи.
Международните участия бяха 2. Фрегатата „Верни”, като част от декларираните сили участва в активацията на оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море BLACKSEAFOR през месец април.
По време на BREEZE/CERTEX 2010 (месец юли), базовият миночистач “Прибой” от ВМБ-Бургас, като част от декларираните сили, постигна сертифицирането на кораба на второ национално ниво. Основната идея на учението бе са да се подобри оперативната съвместимост и взаимодействието между ВМС на страните чрез отработване участието в операция в отговор на криза на военноморски компонент на многонационално оперативно съединение и да се оцени на първо ниво оперативната съвместимост на корабите от българските ВМС – фрегата „Верни” и минния ловец “Цибър”. На BREEZE/CERTEX 2010 участваха и кораби от Ракетния дивизион в Бургас, спомагателни съдове, а „Цибър” извърши интересни задачи на море.
Екипажът на базов миночистач „Прибой” от състава на ВМБ-Бургас участва през ноември в противоминното учение на ВМС на Република Турция NUSRET 10. По време на учението съвместен сертификационен екип от Военноморското компонентно командване на НАТО в Неапол и от ВМС на Република България сертифицира кораба на второ ниво за оперативна съвместимост по стандартите на Алианса.
Остава висящо и положението с базите. През 2009 и 2010 г. усилено се говореше, че целта е ВМБ-Варна да бъде закрита. На някои критици на флота просто им загрозявала гледката и произнасяха думите, че туристите се плашели, като видели военни кораби, в иначе красивият порт Варна. Напук на „приятелите” силно се надяваме базата да оцелее поне още 113 години, на колкото е тя сега!
Въпроси и бъдеще
Въпрос 1 – способен ли е „Дръзки” (сертифициран на всички нива) „при необходимост до пет дни да бъде в район на действие, определен от НАТО или пък в антипиратска мисия.”? Цитираме думи на контраадмирал Манушев от началото на годината. Отговорът е ясен – твърдо не.
Въпрос 2 – защо закриха Отделен Дивизион Десантни Кораби. Нима не ни трябват за учения за стоварване на десанти и технища при реални бойни операции? Интересното е, че дивизионът вече го няма година, а обяснение все още никой не е дал.
Въпрос 3 – защо на България не и трябват подводници? Засега обясненията са от рода на – няма пари за нова батерия, или – няма пари за „втора ръка” подводници. И тук обаче парите са минимални, в сравнение с 300 млн. за нови „Кугър”-и.
image
Въпрос 4 – защо замразяват конкурса за нови корвети? Отговорът е – пари няма. Потретваме се - 300 млн. за последните „Кугър”-и имаше...
Има и още няколко генерални въпроса, но и те са с отрицателен отговор – дали българските ВМС са боеспособни, дали сме съвместими със силите на НАТО, дали сме държавата с най-слаб балкански флот?
И ако трябва да посочим един пример за това колко отслабени са не само ВМС, но и ВВС, Гранична полиция и други организации, то ще е с потъването на кораба „Карим” на 29 ноември т.г. На пръв поглед всичко е наред. В спасяването се включиха всички горепосочени институции. Но защо никой не даде пред журналистите график по минути реално какво точно е станало след потъването на кораба. Дали са само шушукания, че катер на Гранична полиция е пратен 2 часа след катастрофата, че част от корабите на ВМБ-Варна и ВМБ-Бургас не са могли да тръгнат, защото не са влизали в експлоатация отдавна, а е било наредено да се включат в операцията. Хеликоптер „Кугър” е пратен на другия ден, защото вече нямаме Ми-14 – хеликоптер с доказани качества при спасителни мисии. Накрая се наложи и 70 годишния "Протео" да търси хората. Та ето на пръв поглед всичко протече нормално. Не искаме да бъдем лоши орисници, но ако другата година се случи такъв инцидент, но при бурно море, тогава какво? Не трябва ли ръководните кадри от МО да помислят и да вложат малко пари за корабите и хеликоптерите, които ще действат при ситуации за спасяване на човешки живот?
image
Бъдещето? Нека започнем от празника... А той (131 години ВМС) бе повече от тъжен, след като от ВМС не изложиха за посещение за последно подводницата „Слава”, въпреки огромните очаквания на варненци. На 1 юли 2011 г. й изтича ресурсът и от списание „Клуб ОКЕАН” предлагаме на 132 годишнината на флота през месец август тя да бъде отворена за посещение, дори в района на ВМБ-Варна, а до нея да се стига с катер.
Надяваме се през 2011 г. да не четем заглавия като „Флотът победи митрополията с 2:0”, „Подводничарите откриха клуб”, „Балчишката военна база стана рибарски кей” и т.н. Нищо лошо в това, но предпочитаме да четем отново статии за силен български флот.
Много хора останаха учудени и от думите на контраадмирал Манушев в празнично интервю за списание „Клуб ОКЕАН” през август 2010 г. – „България ще има флот”. Десетки се обадиха в редакцията да питат дали ние не сме забравили думата „силен” пред флот. Не, не сме. Някои бяха възмутени, че се е обсъждала идеята да нямаме флот! Да, наистина страшно звучат такива кощунствени мисли, но пък думите, че ще имаме флот, на фона на тоталното безпаричие звучат някак си гордо и предизвикателно. Напук на тези, които наистина не искат да се влагат пари от бюджета на БА във ВМС. Гарантираме, че такива хора са много.
image
През 2011 г. планираният бюджет за ВМС е минимален. Според годишния доклад на министъра на отбраната Ангелов изнесен в края на 2010 г. става ясно, че:
- нови кораби (корвети) няма да има поне до края на периода обхванат в „Бялата книга” - 2015 г. Въпреки, че през последните месеци в България отново се активизираха френските интереси („Армарис”) и немските („Люрсен”), и въпреки усилените намеци на Германия, засега пари дори за една корвета няма как да се намерят. А и сам министъра заяви, че ако се намерят пари то те ще са за изтребители.
- Модернизацията на ВМС се разбира от МО като модернизация на трите екс-белгийски фрегати. При това на този етап само на комплекса противокорабни ракети. От 2 години се говори, че или на „Дръзки” или на „Верни” ще бъде изградена хеликоптерна площадка. Като френската компания DCNS предложи и проект на една от конференциите Афсеа.
- Единствени ВМС през 2011 г. няма да получат повече пари за гориво и бойна подготовка, за разлика от ВВС и СВ.
Както се вижда бъдещето на ВМС изобщо не е розово. Критиците пак ще обвинят Щаба на флота. Но не там е вината. Ще кажете – ами ако бяха силни хората от ВМС, да тропнат с юмрук по масата, да викнат – гласа им да се чуе, да се възпротивят на идеята за замразяването на проекта за корвети, за края на „Слава”. Да тропнат, ама кой да ги чуе. Анонимни източници споделят, че на едно от съвещанията на кадри на МО, един от уважаваните морски хора изказал положителна идея за развитие на флота ни. Веднага бил прекъснат от по-висшестоящите и му било забранено повече да взема думата...
Други ще кажат – ето приоритетни пак са ВВС. Заради изтребителите. Но и те няма да са прави. През 2010 г. пари за изтребители нямаше, но ВМС пак бяха на доизживяване.
В края на тази статия някои ще попитат: „Защо минута мълчание за ВМС?” Не, не погребваме никой. Не – българските ВМС не са мъртви. Нито пък ще бъдат умъртвени. Минута мълчание – за размисъл, минута мълчание за събиране на сили, защото предстоят тежки години.
Какво е важно да се направи през 2011 г.? Ясно е, че участието в учения пак ще бъде сведено до минимум, ясно е че предстоят много тъжни моменти – краят на „Слава”, краят на Ракетния дивизион... Ясно е, че ще има съкращения, ще има и хора, които ще се радват, че българските ВМС са унизени, други пък ще плачат с истински сълзи за това положение. Важното е едно – всички военноморски хора – командващият, Щаба на флота, двете бази и морските поделения, да се опитат да съхранят с цената на всички усилия българските ВМС. Пожелаваме на контраадмирал Манушев и всички заобикалящи го до последния „юнга”, да бъдат силни, смели и да не забравят българската военноморска история. Били сме силни, пак ще бъдем! Въпреки усилията на някои „тъмни души” да го затрият, флот ще имаме винаги.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Андриан 30 дек 2010, 14:42
     
    0
     
    0

    това е просто нереално с отношението към българският флот и неговото минало...

  2. #2
    стефан 25 май 2011, 17:37
     
    0
     
    0

    Четох! Тъжно! Три фрегати, 4-6 корвети, 3 подводници и 20-на спомагателни кораба са ни нужни. Не е толкова скъпо, но нямат желание управлява- щите да имаме флот. Поклон на офицерите и матросите, които още служат, макар и забравени от горестоящите.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка