Изтребителният конкурс - уговорен мач или безхаберие?

Pan.bg 14 юни 2011 | 16:29 views (3314) commentaries(3)
img Д.Ставрев, сп."КЛУБ КРИЛЕ"

Мръсните номера около новия изтребител продължават с пълна сила

Един от най-обсъжданите и дискутирани проекти за модернизация на българските въоръжени сили – този за новия тип изтребител, е път да влезе в познатото русло на сенчесто лобиране, политическите решения и тоталната липса на прозрачност – т.е. в „най-добрите” традиции и практики в Министерството на отбраната от последните 7 години, когато започнаха да се реализират мащабните проекти за нова техника и оборудване. Въпреки постоянните уверения на екипа на министър Аню Ангелов, че идва с твърдото желание да промени тотално нещата и да въведе прозрачност и откритост и да изкорени всякакви корупционни практики.
Лошото е, че вече не става въпрос само за българска политика към нормализиране на процесите по модернизацията на армията, това вече е официална политика на НАТО, приета на Лисабонската среща на върха на Алианса през 2010 г. Там бе формулирано правилото за „интегритет в отбраната”, който реално изисква от страните-членки постоянна борба с корупциоинните практика и прилагането на честни и прозрачни процедури. МО се кълне, че това му е приоритет, даже организира конференции по темата.

Политическо решение или конкурс
Какво стана ясно обаче към началото на май - изведнъж изборът на изтребител стана въпрос на политическо решение, не на конкурс. Това в прав текст бе заявено не от друг а от министъра на отбраната.
Военният министър Аню Ангелов съобщи в началото на май 2011 г., че към есента на т.г. ще бъде подготвен инвестиционен проект "нов тип многоцелеви изтребител", който ще бъде предложен за одобрение на Народното събрание. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили проектите за модернизация на БА на стойност над 100 млн. лева трябва да бъдат одобрявани от парламента. "Той (проектът) ще бъде предмет на политическо решение по-скоро, отколкото на конкурс", каза Аню Ангелов. „При всички положения ще бъде спазвано българското законодателство”, посочи министърът, без да уточнява какъв ще е конкурсът за изтребител, след като решението ще е политическо.
Това изявление предизвика силна реакция не само в обществото, а и сред страните и компаниите които бяха поканени да отговорят на RfI (запитване за информация) относно доставката на 8 изтребителя за нуждите на българските ВВС. Толкова силна, че на 5 май изключително дипломатичните шведи направиха изключително силно изявление.
Даниел Боестад, директор на Saab за България заяви:
„Швеция очаква открита и прозрачна тръжна процедура. Това е единственият начин България да избере финансово и технически най-изгодната оферта, както за Българските военновъздушни сили, така и за данъкоплатците. България е член на два стратегически съюза – Европейския съюз и НАТО. Изтребителят Gripen е трансатлантическо решение, в него съотношението европейски–американски части е приблизително 50/50 и така за България има баланс в геоикономическите и геополитическите интереси. Изтребителят е многоцелеви и напълно съвместим с изискванията на НАТО, за което се съдържа информация в отговора ни на запитването от страна на българското министерство на отбраната. Очакваме следващите етапи от процедурата по закупуване на изтребители в България.”
На 6 май в интервю във вестник "Монитор" министърът на отбраната Аню Ангелов изясни донякъде какво означава точно терминът "политическо решение за новия изтребител, а не конкурс":
„Аз казах „по-скоро политическо решение, отколкото конкурс”. Под думата „конкурс” имам предвид търговския подход - обявява се обществена поръчка, участват фирми, съответно една печели. Не върви за една такава изключително скъпа инвестиция да се подходи по такъв начин. Ние сме задължени по закона за отбраната и въоръжените сили да представим на парламента инвестиционен проект. Този акт на парламента е по същество политическо решение. Доставката и поддръжката за целия жизнен цикъл на новия изтребител ще бъде предмет на междудържавен договор. Фирмите пак могат да участват чрез своите правителства с конкретни предложения. Именно за това ние поискахме информация чрез правителствата. Формиран е специален проектен тим , който анализира всички предложения. При всички случаи ще се оценяват няколко неща. Първо ¬ цена. Тази цена трябва да може да бъде покрита с ресурсите, с които ще разполага Министерството на отбраната в обозримо бъдеще. Второ ¬ качеството на изтребителя, който ще бъде приет на въоръжение. Трето ¬ каква схема на покриване на разходите ще бъде предложена, дали трябва да се плати веднага, или това може да бъде във времето със самата периодизация на доставката. Всички тези въпроси ще се оценяват много подробно, също така ще се оценяват и възможностите за след гаранционна поддръжка. Дали тя може да бъде по-евтина, ако няколко държави имаме един тип самолет и можем да го поддържаме със съвместни усилия заедно с подготовката на летците. Всичко това ще бъде взето предвид”.
Относно съвместно придобиване на нов изтребител с Румъния, министър Ангелов заяви: „Румъния, Гърция, Турция, близките държави, които също имат намерение да придобият такъв тип изтребител. Много са факторите и можете да бъдете сигурен, че сега не ги изброявам всичките. Онези хора, които са приели моите думи като факт, че едва ли не политиците сами ще решават, без да се интересуват от всички тези фактори ¬- това не е вярно. В проектния екип има и военна експертиза, и икономисти, и финансисти. Затова си даваме такъв дълъг срок, ще продължат и разговорите с отделни държави дали може да се подобри това, което са ни предложили. На практика няма да има търговски конкурс в този смисъл, но държавите ще се конкурират със своите предложения. Искаме да избегнем това, което е било досега. При обикновен търг отношенията Министерство на отбраната ¬ фирма, често са обременени с корупционни практики.
Накрая министър Ангелов на въпрос дали може България и да не придобие нов изтребител, ако предвидените средства са недостатъчни заяви: „Преди години е имало такова запитване от страна на България. Това е било през 2008 г. Преговорите обаче са прекратени. Един е въпросът какво те ще предложат, друго е какво ние ще приемем. Не трябва да се обвързва въпросът с това, че ние искаме да имаме стратегическо партньорство със САЩ, Франция или Швеция. Въпросът е на много реалистична преценка. Можем ли да го поемем като задължение? Мога да ви кажа откровено, че ако не можем да намерим баланс между ресурсите, които имаме, и предложенията, ние просто няма да придобием нов тип многоцелеви изтребител”.
Последните думи звучат меко казано странно, при положение че още през 2010 г. при старта на работата по „Инвестиционен план на МО 2011 – 2020” бе заявено, че в него ще бъдат заложени параметрите по бъдещия конкурс за доставка на нов изтребител на база отговорите на въпросите изпратени до 4-те водещи държави производители на такава техника – САЩ, Германия, Франция и Швеция. Само че на практика се получи друго – отговорите на изпратените RfI и представянето на „План 2020” се разминаха във времето. И то по вина именно на МО.

Фалстарт преди старта
Изпращането на един толкова сериозен документ предполага сериозни намерения от страна на заявителя – в случая МО. Фактите обаче показаха съвсем друго. Срокът даден на първоначално на страните, респективно петте фирми – Lockheed Martin и Boeing от САЩ, шведската Saab, френската Dassault aviation и германската Cassidian EADS, бе до 4 март 2011 г. Никой в МО не бе забелязал, че това е почивен ден, въпреки че това бе утвърдено още през декември от Министерския съвет.
След това срокът бе удължен до 9 март, като в същото време на 7 март късно вечерта стана ясно, че срокът се удължава още веднъж „по искане на част от фирмите” и вече е 30 април. В резултат пристигналата вече в София делегация от Швеция бе поставена в доста глупаво положение. Шведите все пак решиха да предадат отговорът си на RfI и дори направиха пресконференция на която дадоха възможните подробности. На 31 март изведнъж към Франция, САЩ, Германия и Швеция се оказа, че се е присъединила и Италия. Това стана ясно по време на церемонията за предаването на последния C-27J Spartan в авиобаза Враждебна. В резултат на това от САЩ се обидиха и отложиха обявеното вече представянето на отговора си от 11-12 април за 27-28 април, вероятно притеснени, че може да изтече класифицирана информация. На 28 април отговора си представиха и от Cassidian EADS.
30 април мина, но се оказа че на италианците им е дадено още време. „Все още Италия не е дала отговор на писмото-запитване във връзка с избора на нов тип основен боен самолет за българските ВВС” съобщи на 2 май 2011 г. министърът на отбраната Аню Ангелов на ВИП-деня на българо-американската съвместна подготовка „Тракийска пролет 2011”. Той потвърди това и при откриването на конференцията "Интелигентна отбрана и сигурност” ден по-късно: „Срокът за отговорите на запитванията, който бе до края на април, не е удължаван. Писмото до италианското правителство е изпратено по-късно от останалите. От Италия очакваме информация за самолети Eurofighter втора ръка”.
image
И това при положение че в рамките на EADS, Германия е определена за страна отговаряща за маркетинга в България. Подобно разиграване е подигравка с най-големите производители на изтребители и подобно нещо не си е позволявала нито една страна.
В същото време „План 2020” бе представен още на 21 април 2011 г. и в него е записано, че съгласно Проект №3 ще бъдат придобити 8 броя нови изтребител, като е включена и интегрираната логистична поддръжка по време на жизнения цикъл. Обществото разбра че общо за 13-те приоритетни проекта са задeлени 2 млрд. лв. При това по думите на министър Аню Ангелов тази пари са гарантирани на база бюджетните прогнози за размера на брутния вътрешен продукт (БВП), приетата стратегия за военна сигурност която гарантира минимум 1,5% от БВП за бюджета на МО и предвидения дял за капиталови разходи в него. „Клуб КРИЛЕ” зададе въпрос дали средствата ще са достатъчни при положение, че на база наскоро проведени процедури и по оценка на експертите само придобиването на 8 нови изтребителя, обучението на първата група пилоти и инженерно-технически състав, минимален набор от въоръжение и началния пакет за логистична поддръжка ще струва поне 1 млрд. лева. Отговорът на министър Аню Ангелов бе, че не приема за достоверни други мнения освен тези на неговите експерти, а те твърдят че това може да стане на цена от 400 млн. долара (бел. ред. 540 млн. лева). От отговорът не стана ясно дали в това е включена цената на интегрираната логистична поддръжка, за какъв период и дали става въпрос за нови или самолети „втора ръка”. Според добре информирани личности обаче в непубличната част на „План 2020” срещу новия изтребител е записана сума от над 1,2 млрд. лв.
image
При положение, че на практика от Проект №3 в „План 2020” зависи бъдещето на българските ВВС, и при гарантирани 2 млрд лв. за инвестиции изведнъж започва да се говори, че може и да не придобием нов изтребител, ако исканията на държавите/компаниите надвишават нашите възможности. Може би защото при 400 млн. долара сметките не излизат. Това прави 540 млн. лв. Ако се приеме златното правило, че цената за придобиване на нов боен самолет е 1/3 от общите разходи по време на жизнения цикъл от 30 години това означава, че за 10 години разходите за поддръжка ще са в съотношение 2 към 3 от сумата за придобиване. При 540 млн. лв. това означава 324 млн. лв. за придобиване и 216 млн. за логистична поддръжка. Това прави по 40,5 млн. лв. (21 млн. евро) на самолет за придобиване и 2,7 млн. лв. на самолет на година за поддръжка. Само за сравнение – Министерският съвет гласува 91 млн. за 10 години за поддръжката на 3 C-27J Spartan, което прави по 3 млн. лв. на самолет на година. Дали поддръжката на един боен самолет със всичките му сложни системи може да се съпостави с тази на един транспортен самолет да кажат специалистите. Що се отнася до числото 21 млн. евро за самолет, който по думите на генерал Константин Попов, началник на ВВС трябва „При всички положения да отговаря на нашите изисквания, които са разработени. Те са свързани основно с това да осигуряват въздушния суверенитет, да може да се въздейства ефективно по наземни и морски цели, да има осигурена поддръжка през целия жизнен цикъл, да може да разузнава и да може да въздейства върху цели в критично време” трудно може да се каже нещо. В смисъл че на тази цена можем да закупим някое китайско копие на МиГ-17, още повече че вероятно по складовете още се търкалят части за този самолет. Ако обаче искаме многофункционален самолет на тази цена ще можем да си вземем само ваденките по борда, гумите, колесника и дясното крило, както и 8 големи модела в мащаб 1:24, та пилотите от 1-ва ескадрила в Графа да тренират "пешком по летешки", за да не губят тренинг.
image
Фактът, че всичко това се случва още преди да е обявен конкурса за доставка на новия изтребител показва, че в него са заложени големи пари и големи интереси. Опитите да се представят нещата като „инвестиционен проект”, който да бъде одобрен от Народното събрание, си е чиста проба димна завеса. Един такъв безалтернативен инвестиционен проект за логистичната поддръжка на C-27J Spartan вече бе гласуван от Министерския съвет и бе оценен от специалистите като повече от щедър към Alenia Aeronautica. Нали този инвестиционен проект трябва да стъпи на реални данни за цена, срокове, условия по договора. А най-реалните данни могат да бъдат получени само и единствено при открит, прозрачен и честен конкурс, в който 4-те фирми проявили интерес към доставката на 8 изтребителя за България да представят своите оферти. Остава открит и въпроса, дали при споменаваното междудържавно споразумение ще се търси офсет, защото това на практика е единствения начин част от средствата да се върнат в България и да донесат индустриални ползи.
image
И ако при „Спартан”-ите все пак става въпрос за 91 млн. лв., то при изтребителите сумата ще е поне 1 млрд. лв. Ако тези пари от нашите данъци бъдат похарчени без реален конкурс ще означава, че сме свидетели на нов епизод от порочната практика на модернизация на БА минаваща през такива „култови” сделки тези за вертолетите AS532AL Cougar, AS565 Panther, за БТР М1117 Guardian и още доста други.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Криза 14 юни 2011, 23:00
     
    0
     
    0

    " изтребителите сумата ще е поне 1 млрд. лв" Да,ама нека да е след 5 или 10 години.Че нещо не ми се връзва- замръзнали заплати,мъртва икономика и нови изтребители,при това 8!!!!! Нека отложим нещата за след няколко години,а до тогава да си гледаме това което имаме.Да си го постегнем ,за ди го понаправим и да си го ползваме .Защото дадохме милиони за Пилатус, за БЕЛове,за Кугъри - и сега какво стоят си на земята но са си наши. На нас за това което имаме не ни стигат паричките да си го поддържаме,а сега и чисто нови самолети!!!!

  2. #2
    gogo 15 юни 2011, 07:05
     
    0
     
    0

    Хубав текст, но правописните грешки го скапват.

  3. #3
    Preslav 15 юни 2011, 10:12
     
    0
     
    0

    Аз не забелязах. Само няколко нарочно направени повторения. Така че хубав и истински текст.

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка