Източното Средиземноморие – новият газов „Клондайк”?

Pan.bg 24 яну 2020 | 20:52 views (317) commentaries(0)
img
news.bg


L'Orient-Le Jour

Тази неделя в Берлин бяха всички или почти всички. Американците и руснаците, французите и италианците, турците и египтяните, та дори алжирците и емирците: всички участници, засегнати отдалеч, но всъщност отблизо, от конфликта в Либия и по-общо от борбите за власт, които в момента се разиграват в Източното Средиземноморие. Изглежда далеч времето, когато войната в Либия - която противопоставя правителството на националното единство (GNA), признато от ООН и водено от Файез Сарадж, на войските на маршал Халифа Хафтар - не представляваше интерес за мнозина и се разглеждаше главно като битка на племена, воюващи за наследството на Муамар Кадафи.

Централното позициониране на либийския конфликт на фона на регионалните съперничества в сунитския свят, между емирско-египетско-саудитската ос и катарско-турския алианс, както и антагонизмите между Париж и Рим по въпроса, вече бяха поставили основите за интернационализация на конфликта. Но тази мутация приключи през последните месеци с укрепването на руското военно присъствие на място и най-вече решението на Анкара през декември 2019 г. да изпрати войски в подкрепа на GNA, коментира ливанското онлайн издание L'Orient-Le Jour.

Въвлечените сили обещаха в Берлин да спазват ембаргото, което самите те са нарушили в миналото и да се въздържат от намеса в либийските работи. Но е ясно, че Либия, вече предадена на апетитите на няколко конкурентни сили, се превърна в сцена на множество конфликти не само чрез пълномощник, но и с пряка намеса на съответните сили, което ще бъде много трудно да се контролира. Нека се опитаме да обобщим: съществува емирско-египетска ос, която подкрепя политически и военно маршал Хафтар, силният човек на Либийския изток, в неговата воля да установи баланс на силите, който би бил благоприятен за него и който би направил от него незаобиколимото решение на всяко разрешаване на конфликта. Има я и Русия, която поддържа сърдечни отношения с маршала и която му осигурява военна подкрепа чрез наемниците на групата Вагнер, близка до Кремъл, без да слага всичките си яйца в един и същи кош.

Турция пък сключи споразумение с GNA на 27 ноември, включващо официална военна подкрепа от Анкара, която в момента се изразява с изпращането на сирийски наемници на терен. Франция пое водещата роля по въпроса през 2017 г. и днес изглежда претрупана, по-специално с противоречията на




собствената си политика, но официално подкрепи либийския министър-председател, докато подкрепяше маршал Хафтар зад кулисите. Италия констатира собственото си безсилие да тежи на място в бившата си колония, в конфликт, в който регионалните актьори са завзели върха. Алжир наблюдава със загриженост събитията в тази съседна страна, без да има в контекста на собствената си революция легитимността и средствата за промяна на сделката. И накрая, там са Съединените щати, които блестят преди всичко с отсъствието си и които позволяват, подобно на случващото се в Сирия, регионалните сили да водят танца.

"Европейците вече не са сами"

Емирско-египетската ос иска да превърне Либия в своя зона на влияние и да предотврати победата на един от лагерите, този на GNA, който според тях е близък до Мюсюлманско братство, неговата черна овца и следователно благоприятен за турско-катарския алианс. Москва иска да го играе главния рефер, актьорът, без който нищо не може да се реши, и по този начин да засили влиянието си в Източното Средиземноморие. Анкара използва и злоупотребява с цяла неотоманска реторика, за да защитава своите интереси не само в тази страна на 2 000 километра от нейните граници, но особено в морското пространство, което ги разделя. А европейците са затрупани от конфликт, който се разиграва на прага им в страна, която се смята за един от центровете на имиграцията на Стария континент. "Великите европейски сили осъзнават, че те вече не са сами в Средиземноморския регион. Играчите, които се появиха през последните години, са много важни и представляват сериозна дипломатическа или икономическа конкуренция ", казва Кристиян Льокен, професор и бивш директор на CERI в Science Po. В допълнение към борбите за власт, предизвикателствата пред сигурността и имиграцията, геополитическите съперничества на фона на идеологическите различия, съществуват и икономическите предизвикателства, които превръщат Източното Средиземноморие в пространство, което привлича всякакви ламтежи. "Виждам да възниква съвсем нова геополитика на енергията в региона", каза европейски дипломат пред L'Orient-Le Jour преди няколко месеца. Източното Средиземноморие и последните открити газови находища са фона на конфликта в Либия. Не че войната в тази страна, сама по себе си богата на въглеводороди, зависи от тези проблеми, но те съществуват, поне зад кулисите, в логиката на участниците в конфликта.

Липсващият Ливан

Нека започнем отначало. В Берлин тази неделя бяха всички или почти всички. Въпреки това има няколко държави, които със сигурност биха искали да бъдат там: Тунис, който не се е крил, но също така и Гърция и Кипър, или дори Израел и Саудитска Арабия. Тунис е съседна страна, Саудитска Арабия - арабска сила, която мисли, че има думата в конфликта в Либия. Но какво правят там Израел, Кипър и Гърция? Тези три страни са засегнати от тази война в качеството им на действащи лица в новата геополитика, която се оформя в средиземноморското пространство. Турското участие в Либия промени играта, като заплаши плановете за газово сътрудничество между Египет, Гърция, Кипър и Израел, четири държави, с които Анкара в най-добрия случай е в сложни отношения. "Гърците са убедени, че по либийските въпроси и проблемите с турците европейците са изпуснали инициативата. Те вярваха, че след завръщането си в Европейския съюз, ще бъдат защитени от Турция и от турските намерения към гръцките острови ", казва Жоел Далегр, преподавател в INALCO. Кипър, Израел и Египет са тримата нови играчи в надпреварата за газа в това пространство, което концентрира 2% от световните ресурси. "Кипър като врата към Европа; Египет със съществуващи съоръжения и инфраструктура за преработка и съхранение на втечнен природен газ; и Израел, нетен износител с повече природен газ, отколкото консумира ", обобщава Джо Макарон, изследовател в Арабския център във Вашингтон.

През последните години в югозападната част на остров Кипър са открити значителни находища. Окупирайки северната част на Кипър (38%) от 1974 г., Анкара се стреми да отстоява своите икономически права върху подводните ресурси на острова, въпреки че те са извън обхвата на "юрисдикцията" на кипърските турци. По този начин тя изпрати няколко сондажни съда в района и освен това преди няколко месеца не се поколеба да блокира пътя на италиански кораб, получил договори за експлоатация на газ с Кипър.Израел е газова сила след откриването на няколко находища между 2009 г. и 2013 г., включително Левиатан през 2010 г., със своите 605 милиарда м3 газ. Еврейската държава доставя газ за Египет и би искала да намери други търговски обекти в региона. Йорданският парламент гласува в неделя забрана на вноса на газ от Израел. Въпросът за газа също е обект на спор между Израел и Ливан. Той е свързан с разграничаването на морските райони между двете страни. Поради този спор и други вътрешни и регионални въпроси, Ливан понастоящем е изключен от основните партньорства в това пространство.Египет има всичко, за да бъде голямата регионална сила в този сектор. "Поради модерността на своята енергийна индустрия, големите си открития, инфраструктурата и големия си пазар, Египет счита себе си за върховната фигура по въпроса за газа в Източното Средиземноморие. Двете му съоръжения за втечняване на газ и добрите му връзки със съседите му позволяват да се позиционира като регионален център за износ на газ, но и като привилегирована платформа за транспортиране на газ от Източното Средиземноморие извън региона ", обяснява Мона Сукарие, консултант по "политически рискове" ​​и съосновател на Стратегическите перспективи в Близкия изток.

"Нищо не може да бъде уредено без Турция"

Нещата се ускориха през последните седмици. На 2 януари Израел, Гърция и Кипър постигнаха споразумение по проекта EastMed Pipeline, който ще снабдява Европа. Този проект беше заплашен от сключването на 27 ноември на споразумение между Турция и GNA, което предефинира турско-либийските морски граници и гарантира права на Анкара в тази област. С други думи, Турция си гарантира право, ако не на експлоатация, то поне на поглед върху всички проекти, които биха могли да засегнат тази област, през която трябваше да премине тръбопроводът EastMed.

"Турция може да играе разрушителна роля, като твърди, че газът от Източното Средиземноморие не може да бъде изнасян без нейно съгласие и да се възползва от ситуацията, за да изисква поне дял от приходите", дешифрира Джо Макарон. Проектът EastMed очертава нова геополитика, от която Турция е изключена и се конкурира до известна степен с газопровода TurkStream, който свързва Русия с Турция през Черно море и който бе открит на 8 януари в Истанбул, като символ на доброто разбирателство между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган.

"Турция показва, че не може да бъде маргинализирана в Източното Средиземноморие и че нищо не може да бъде уредено без нейното участие", каза Чаатай Ерджиес, служител в турското външно министерство в средата на декември. Дипломатическите контакти се засилиха след завръщането на турците в Либия. Страните от Персийския залив, притеснени от факта, че техния съперник на сунитската сцена ще придобие влияние, засилиха обмена с местни участници. Като знак, че темата се възприема сериозно, миналата неделя крал Салман прие кипърския министър на външните работи Никос Христодулидес, за да обсъдят тези развития. "Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства засилиха участието си по въпроса за Източното Средиземноморие от 2015 г. Целите им са двойни. Първата е стратегическа и се състои в осигуряването на достъп до търговски пътища и търговски обекти, разположени в Средиземно море. Втората, по-реактивна цел е да се овладее геополитическото влияние на Турция. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства искат да продават петрола си в Европа, без тези маршрути за доставка да преминават през турската граница ", обяснява Самуел Рамани, изследовател по програмата за Близкия изток в Оксфордския университет.

Кой е доминиращият играч в района? Може би Русия на Владимир Путин, доказала през последните години, че е овладяла изкуството да се представя като голям арбитър на разнопосочни интереси. Днес тя се позиционира като средиземноморска сила, още повече след намесата си в Сирия. "Русия като основна газова сила не е заплашена от газа от Източното Средиземноморие. Износът на средиземноморски газ в Европа обаче прави европейците по-малко зависими от руския газ. "Завръщането на Русия в източното Средиземноморие е стратегическа цел. Това позволява на Москва да се самопокани на трапезата на великите и да има пряк достъп до всички съществени кризи, като тази в Сирия, да се настани в морския заден двор на европейците с Кипър и Гърция и най-вече да се бори с американския Шести флот", заяви Сирил Брет, анализатор от "Евразийска перспектива".

И да не забравяме, че до преди няколко години се смяташе, че Средиземноморието, някога оспорвано сред всички велики цивилизации, е загубило цялото си стратегическо значение.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker