Гешев "връща жеста" на президента

Pan.bg 28 яну 2020 | 17:37 views (654) commentaries(0)
img
dnevnik.bg


В искането си главният прокурор тълкува като нарушение на конституцията всяко неспазване на закона, което е твърде свободно тълкуване, излизащо извън замисъла на конституционния текст

Преподавателят по конституционно право Атанас Славов коментира по БНР хода на главния прокурор Иван Гешев да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на конституционната разпоредба, свързана с търсене на наказателна отговорност от държавния глава.

Нито един професионалист не намира текста на чл. 103 от конституцията за неясен, нито пък той е породил противоречива практика на Конституционния съд. Тоест за хората, занимаващи се професионално с конституционно право или публично право, никога този текст не е пораждал въпроси, които да налагат едно тълкувателно решение на Конституционния съд.

Стигам до извода, четейки тълкувателното искане, че се преследват други цели, а не изясняване на съдържанието на един като цяло ясен конституционен текст.

Аз прозирам в искането на главния прокурор политически мотиви. Те за мен са пределно ясни.

Те по същество са отговор на започнатия от президента процес за иницииране на промени в конституцията. Това е може би "връщане на жеста", меко казано, с върнатото първо предложение за назначаване на Гешев, така че Гешев да не изглежда публично слабият човек в целия този процес, който е протекъл.

Големият проблем е в това, че в искането на главния прокурор много ясно прозира опитът за внушения, че президентът има за какво да бъде държан отговорен и само заради защитата, която конституцията му дава, прокуратурата не е започнала някакви производства.

В конституционния текст е разписана

класическа за институцията на държавния глава форма на неотговорност.

Нека припомним, че самата институция на президента възниква като републикански аналог на институцията на монарха, на краля. В монархическата конституция, дори Търновската, лицето на краля е свещено и неприкосновено. Макар българският цар да е избран от Велико народно събрание и да е квазирепубликански цар, все пак традицията е, че държавният глава не носи юридическа отговорност или само при много редки хипотези може такава отговорност да бъде повдигана – най-често тя е политическа, а не юридическа.

Ако има съмнение, че държавният глава е нарушил конституцията, упражнявайки правомощията си, или е извършил държавна измяна, може да бъде привлечен към една особена политическа отговорност през парламента и Конституционния съд и да бъде отстранен от длъжност.

В тази процедура главният прокурор няма абсолютно




никаква роля.

Стандартът на тази отговорност, която се търси по конституционен ред, е политически стандарт. Не е необходимо да е извършено непременно тежко престъпление. Органът, който може да започне процедурата срещу президента, е парламентът – една четвърт от народните представители. Главният прокурор няма място в този етап на осъществяване на тази политическа отговорност на държавния глава.

В искането си главният прокурор тълкува като нарушение на конституцията всяко неспазване на закона, което е твърде свободно тълкуване, излизащо извън замисъла на конституционния текст. Ако всяко нарушаване на закона беше нарушение на конституцията, то конституционният законодател щеше така и да го напише. Само малка част от нарушенията на законите биха били класифицирани като нарушение на конституцията и това касае закони, развиващи по същество конституционна материя.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker