Брекзит обедини ЕС

Pan.bg 14 фев 2020 | 13:33 views (144) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Ивайло КАЛФИН, бивш вицепремиер и министър на външните работи

През 2-те години след референдума не се изясниха много от проблемите около напускането от Великобритания на ЕС. И почти всички въпросителни, които стояха тогава, са отворени и сега. Само дето днес няма време. Границата с Ирландия, един британски въпрос, последното препъникамъче, също. Така че напускането на ЕС ще е свързано и с импровизации. И с изграждане на преговорни позиции и „помпане на мускули” при диалога между Лондон и Брюксел, воден по правило от ЕС, а не поотделно от страните членки.

Първият важен въпрос за преговори е митническата политика (мита, споразумения за търговия, стандарти). Другите са по правата на гражданите, с общия им статут. По които позицията на България ще преминава опосредствано през европейската, в чието изработване трябва да участваме. Но въпросителните са много и във всички области, включително в отбраната и сътрудничеството в сигурността и антитероризма, въпреки че в тази област и двете страни да твърдят, че не искат да прекъсват контактите. След 50 години членство в ЕС Великобритания е интегрална част от него и излизането й налага значителни промени. Надеждите на Лондон за бързо търговско споразумение със САЩ, с Австралия и други алтернативи на европейския пазар не се увенчаха с успех и тепърва и там започват преговори.

Великобритания е стара, голяма демократична държава и едва ли в бъдещето на страната извън ЕС ще е особено проблематично. Сътресения – да, но тя ще се стабилизира, и то при близки отношения с ЕС. От европейска гледна точка трябва да мине периодът на преговори, което трудно ще се случи за година, както си обещават в Лондон. Твърда граница с ЕС, между Северна Ирландия и Република Ирландия, както и митнически контрол и контрол на пътуванията не устройват Лондон, но когато се влиза на европейския пазар, то е задължително. Решението е горещ картоф предимно в полето на Лондон.

В търговските преговори практиката е, че нищо не е договорено, преди всичко да се договори. Тук се очакват изключения. Ще се договарят отделни области, които да проработят и „да отпушат” и останалите. Напускането на ЕС е прецедент. Великобритания е голям нетен вносител в европейския бюджет и хазната на ЕС ще загуби с Брекзит. От друга страна, Лондон ползва




намаление на вноската от времето на Тачър, а средствата, които получава, са предимно за развитие на научни проекти. И ето един реален въпрос: Какво се случва с научните проекти?

Те не приключват на 31 януари, но спира ли се финансирането, как се разделя натрупаното ноу-хау. Ако то продължава, Лондон трябва да участва в него. Да се продължи научната дейност е в интерес на всички.
По правата на гражданите за работните визи се очаква специален режим. Да припомним, че един от аргументите на гласуващите „за” Брекзит беше сами да решават миграционната политика. Засягат се и европейските граждани сега на Острова, и тези, които предстои да отидат. Таксите на студентите от ЕС сега са равни на британските, но за тези от трети страни са в пъти по-високи… Очертава се да се засегнат интересите и на европейските студенти, и на британската образователна система. Темата не търпи отлагане. Засега студентите ще се приемат по старите правила.

Един от големите проблеми на Лондон е, че той ще загуби значението си на голям финансов център. И Париж, и Франкфурт гледат към този голям оборот. Но Лондон ще се бори да запази финансовите услуги.
В преговорите по Брекзит ЕС свърши необходимото най-добре, изключително обединен. Пресечени бяха опитите на Лондон да преговаря с отделните страни по отделни проблеми. Преговарящият за ЕС Мишел Барние беше водещият в преговорите, а Великобритания догонващият. Тя не може да очаква и сега ЕС да си смени правилата, който е консолидиран и, естествено, много по-голям като икономика, пазар и потенциал от нея. Никоя страна – член на Съюза, няма да спечели, ако преговаря сама срещу такава силна държава.

Общият интерес е Великобритания да е максимално близко до Европа: с отворени пазари, със споразумение за свободна търговия, свободно движение на граждани, включително и трудова миграция. Но ще отнеме време то да бъде политически представено на британското общество от кабинета в Лондон. Защото независимо от цветните изявления и експресивния тон на премиера Борис Джонсън, в реалните си действия Великобритания много трудно ще се отдели от Европа. Но и обратното сближаване с Лондон няма да стане за 1–2 години. Въпросът е да не се скъсат прекалено много връзки, да се оставят мостове.
Интересът на България към Великобритания е в свободния режим за гражданите – студенти и работещи, за пътувания, заради немалката българска общност там. Да се запази достъпът до британското образование от най-добрите в света. А в икономиката да търсим възможности, с които да облекчим инвестициите, по-скоро британските у нас, в търговията – за повече износ на български стоки към Острова. Да съхраним статуквото в икономическите отношения, за което има голям потенциал.

Важно е запазването на социални права, здравни осигуровки, на пенсионни осигуровки за гражданите ни там, които решат да се върнат. Очаквам в преговорите, приоритет за Еврокомисията да е статутът на европейските граждани. А двустранно с Лондон можем да работим по програми за културен обмен, за сътрудничество заради българските училища там и признаването на българския език като изучаем в британската образователна система, т.нар. матуритетен език, в туризма, двустранната търговия. И българският интерес да е максимално вплетен в общата позиция на ЕС.

Великобритания винаги е имала много конструктивна позиция по отношение на Балканите и с нея можем да търсим общи политики в региона, в Черно море, координация във външната политика, в която можем да работим и на двустранна основа, свързана с повече интеграция в регионите около нас, където Великобритания е положителен фактор в процесите, свързан с британски принципи и прагматизъм и където имаме много общи интереси. Да не забравяме, че тя беше от страните, които настояваха и ни помагаше България да влезе в ЕС.

Макар сега да звучи встрани от ентусиазма на Брекзит, след десетина години е възможно Великобритания да се върне в ЕС. Тогава и британското общество ще се успокои – които искаха излизане от ЕС, получиха своето, които искаха оставане – да получат запазване на връзките. Брекзит е повод ЕС да мисли креативно за различен статут на членство, което и френският президент Макрон постави по отношение на Турция и Украйна, за него говореше още и Саркози: статут между членство и засилено партньорство, повече валенции за партньорство с ЕС за различен тип сътрудничество.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker