Проф. Овчаров: Китайска пандемия загробва България през 14-и век

Pan.bg 07 апр 2020 | 20:57 views (715) commentaries(0)
img
Както и днес, първоначалната вълна ударила Китай, където през 1331 г. особено пострадала провинцията Хубей

Китайска пандемия загробва България през втората половина на 14-и век. Мнението е на археолога проф. Николай Овчаров. Той цитира Улиям МакНийл, историк от университета в Чикаго, според когото източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. По "пътя на коприната" епидемията достига Кафа - голяма крепост в Крим, построена от Генуезката република, за да отбранява тяхната фактория в този район. Оттам вече е лесно чрез търговските кораби заразата да се пренесе в Европа.

Както и днес, първоначалната вълна ударила Китай, където през 1331 г. особено пострадала провинцията Хубей - измрели близо 90 на сто от нейните жители. Арабският историк Такиюддин ал-Макризи пише: "Тогава Китай съвършено обезлюдя". Ибн ал-Варди пък пише, че първите около 15 години чумата свирепствала на Изток и едва след това достигнала Европа.

Началото

Още през 40-те години на 14 век епидемията обхваща и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Умрял дори Андроник - най-младият син на императора. Друг историк - Никифор Григора, пише как "в повечето домове всички умирали заедно". Според сведения от венециански хроники, загинало около 90 на сто от населението на Константинопол. Това очевидно е преувеличено, но все пак броят мъртви несъмнено бил голям.

Вълните на епидемията продължават есента на 1347 г., засягат и България. Последвали няколко вълни, като третата избухнала през 1369 г. и върлувала осем години. Известно е откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра, където в два гроба от края на 14 век е открито абсолютно необичайното за християнството кремиране - очевидно в опит за ограничаване на заразата. Известен е и масовият гроб в подземието на една църква на хълма Трапезица. Там безразборно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се прави само при погребение на загинали от масови епидемии и зарази, които застрашават живота на големи групи от хора.

Организират няколко църковни събора заради чумата

Върлуващата болест вероятно е една от причините цар Иван Александър да организира няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се разпространяват различни ереси,




вещаещи края на света и погубването на човечеството. А силното обезлюдяване на градовете спомогнало прииждащите от Азия турци да завладяват сравнително лесно градове и крепости. Косвено за това говори и ученикът на Патриарх Евтимий - Григорий Цамблак. Той описва падането на столицата Търновград така:"И най-после превзе града (турският военачалник - бел. ред.), но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение". Впрочем, самият Цамблак по-късно умира от чума.

Известният български историк проф. Христо Матанов е категоричен, че китайската епидемия е една от главните причини за падането на България под османска власт. "В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри, казва той, показва едно почти тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби логично обясняват и цялата политическа, икономическа и верска криза по това време. И вероятно първото настъпление на османците". Историкът от Великотърновския университет доц. Ивелин Попов говори за шест вълни, преминали у нас до края на 14 век.

Тези мнения по интересен начин се подкрепят и от археологическите разкопки, които провеждам аз. Още през 2008 г. проучвахме интересния късносредновековен некропол край с.Нисово, Русенско, припомня проф. Овчаров. Хората там още разказват за изчезналото селище Галица, чието население измряло изцяло от последната вълна на чумата в края на 18 век и началото на 19 век. И наистина, в гробовете намирахме вар, хвърлена очевидно, за да обеззарази погребваните трупове, допълва Овчаров.

Най-трогателен по думите му бил гробът на майка с невръстно дете, положени в поза, удивително приличаща на Богородица с Младенеца от иконите.

"По-късно попаднах на етнографски паралели, в които се разказва за подобен обичай на напълно отчаялите се от ужасния мор хора", разказва Овчаров.

Става дума за нещо като образна молитва към Господ. Мъртвата жена и нейното също починало дете са били положени в тази молитвена поза, за да изпросят от Бог спасение за останалите.

Връзката с Перперикон

Изненада обаче дошла през 2012 г., когато екипът на Овчаров открива идентични погребения в скалния град Перперикон. Там погребенията обаче са от втората половина на 14 век. "Тогава вече знаехме, че важният град пада в ръцете на турците след тежка и продължителна обсада около 1361 г. Нямаше съмнение, че става дума за същия обичай, както в датирания векове по-късно некропол от Нисово", коментира проф. Овчаров.

И припомня, че още чумната епидемия от 1347 г. обезлюдява намиращите се в близост до Перперикон беломорски градове.Така например в Ксанти нямало бойци, които да го отбраняват срещу османските пълчища. В Серес от чума умира Вселенският патриарх Калист. Но археологическите разкопки на Перперикон показват, че той се е отбранявал до последно с малцината останали живи защитници, обобщава проф. Николай Овчаров. /dnes.dir.bg
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker