Кой какво дава и получава при влизане в ERM II

Pan.bg 12 апр 2020 | 03:48 views (479) commentaries(0)
img
news.bg
До края на април България ще кандидатства за влизане в Европейския валутно-обменен механизъм ERM II. Това заяви премиерът Бойко Борисов. Звучи добре, но вече толкова пъти преживяхме отлагането на предварително обявените за това мероприятие срокове, че е добре вместо да се заканва правителството, най-накрая да вземе и да подаде заявлението ни и след това с него в ръка да обяви не намерения, а свършен факт.
"Не трябваше да се огъвам толкова, когато толкова уверено вървяхме към чакалнята на еврозоната. Трилиони отпуска ЕЦБ за възстановяване. Но за кои държави?", каза премиера. Правилно, не трябваше да се огъва. Ама и никой не го караше. Дори и опозицията не застана срещу влизането ни в ERM II. Тя обаче, както и цялото общество, ясно поиска гаранции при влизането и по време на престоя фиксирания курс на лева спрямо еврото да не бъде променян. И тази гаранция бе дадена с решение на Народното събрание. Нищо не пречеше след това правителството да продължи устрема си към ERM II.
Що се отнася до трилионите евро, за които премиерът говори, въпросът е малко по-сложен. Трилиони евро се обещават от ЕЦБ за банките на държавите от еврозоната. Повтаряме от еврозоната, а не от ERM II. А пътуването от ERM II, където ще кандидатстваме сега, до еврозоната, към която се стремим, продължава минимум две години. На банките в Дания, която е само в ERM II, ЕЦБ нищо не дава и не обещава.
Нека да е ясно, че ако и когато България бъде приета в ERM II (Еврогрупата все пак трябва да удовлетвори нашето желание за влизане), българските банки, а чрез тях българската икономика и дори българската държава, няма да имат достъп до рефинансиране от ЕЦБ. При евентуалното ни влизане в ERM II, обаче България моментално ще трябва да се лиши от едни 703 млн. лева, които сега е натрупала в националния фонд за преструктуриране на кредитни институции. Тези пари са предназначени за капиталова подкрепа на банки и в момента БНБ може суверенно да разполага с тях при необходимост.
Тъй като още през лятото на 2018 г. правителството писмено декларира, че с влизането на в ERM II ще влезе и в банковия съюз на ЕС, с настъпването на тези две събития едновременно, парите - 703




млн. лева, от българския фонд за преструктуриране ще бъдат прехвърлени на Европейския механизъм за преструктуриране. И за това Народното събрание още в края на 2019 г. е взело съответните законодателни решения. В този европейски фонд има 28 млрд. евро. Забележете обаче, че при всичките случаи на кризи с банки от 2014-та откакто механизмът съществува досега, той е отказал да финансира преструктурирането на закъсалите кредитни институции и в Литва, и в Италия и в Испания. Толкова по въпроса какво ще дадем и какво можем да получим като пари, ако ни приемат в ERM II.
Сега нека си представим, че хипотетично (защото реално това сега не може да стане) влизаме не в ERM II, а в еврозоната. Като нейни членове моментално ще трябва да внесем в Европейския стабилизационен механизъм 0,5% от своя Брутен вътрешен продукт или около 250 млн. евро или 500 млн. лева. В период на криза ще трябва да лишим хазната от тези пари. При това тези 500 млн. лева или 0,5% от БВП са минималната сума. Истинската вноска е десет пъти по-голяма и тя се води като ангажимент, който държавата трябва да изпълни - да плати, при поискване.
Точно по този начин сега ЕК смята да попълни Европейския стабилизационен механизъм, за да подпомогне с общо 250 млрд. евро евтини креди най-пострадалите от кризата държави. А ние не сме сред тях. В случая парите ще дойдат от страни като Холандия, Австрия, Германия и други такива стабилни финансово страни, за да отидат при свръхзадлъжнелите държави като Гърция, Италия, Испания, а може би и Франция.
Ако България бе в еврозоната, в коя група щеше да бъде поставена - на стабилните донори или на финансово разбитите получатели на заемите? Поставянето в една от двете групи не става по заявка на премиерите на отделните страни, а по решение на мениджърския борд на Европейския стабилизационен механизъм.
И накрая за евтините кредити, които щяла да раздава ЕЦБ. Да наистина говорим за заеми от евтини милиарди. Но ЕЦБ не ги дава на държавите, а на търговските банки и то срещу обезпечение. И този механизъм не е създаден за ръст в кредитирането, а за поддържане на ликвидността на банковия сектор. Ако една банка е подложена на ликвиден натиск, тя да може да заложи купените от нея активи и да получи бърза и евтина ликвидна подкрепа. За никакви други антикризисни мерки за подпомагане на бизнеса не става дума, каквото и да говорят от ЕЦБ.
Антикризисните мерки за подпомагане на бизнеса са финансов ангажимент на отделните държави. За да увеличи възможностите за рефинансиране в началото на месец април 2020-та ЕЦБ разшири обхвата на приеманите от нея обезпечения. Тя добави към тях и банкови активи, които са гарантирани от съответните държави. Ще рече, че банките могат да формират портфейли от преки кредити, дадени на фирми, малки и средни предприятия и дори граждани и да ги заложи пред ЕЦБ за рефинансиране.
Има обаче едно условие. И то е, че тези портфейли трябва да са публично гарантирани. В случая с България при такъв инструмент ще става дума за държавна гаранция. И ако предположим, че сме в еврозоната и български банки поискат да получат рефинансиране срещу залог на вземания от фирми и граждани за общо 5 млрд. евро, това означава, че общото ниво на задлъжнялост на правителството ни ще нарасне с 5 млрд. евро. И то без в хазната да влизат каквито и да е свежи пари. Те ще останат или в банките, или в най-добрия случай ще бъдат предоставени като нови заем за фирмите.
Всички тези детайли на повечето хора могат да им се струват досадни подробности, но те са важни, когато се коментира кой какво дава и какво получава, като влиза първо в ERM II, а след това и в еврозоната.
Автор: Петър Илиев
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка