Либийският конфуз с "Панцир": възмездие за неумението и невъзможността да се използва опитът на СССР

Pan.bg 21 май 2020 | 18:07 views (2128) commentaries(1)
img
pan.bg
Унищожаването на принадлежащ на Либийската национална армия под командването на фелдмаршал Халифа Хафтар ЗРАК "Панцир-С1", произведен в Русия, а след това още по-унизителното пленяване от протурските сили на ПНС на същия комплекс и то в абсолютно непокътнато състояние са събития, които без никакво преувеличение са крайно негативни. Няма да обсъждаме „минусите“ (и чисто военни, и имиджови) за силите на Хафтар, които произтичат от случилото се - нашите колеги вече го направиха професионално. Предлагаме по-добре да помислим до какви неприятни последици могат да доведат тези неуспехи на ЛНА за Русия. А също така, за това защо те изобщо станаха възможни и колко реалистично е да се избегне нещо подобно в бъдеще. Искаме да отбележим, че възнамеряваме да построим всички аргументи и изводи от тях върху богатия опит от използването на съветските сили и средства за противовъздушна отбрана в многобройните локални конфликти, възникнали извън него. Първо, такова сравнение ще бъде най-правилното, и второ, докато служехме в силите за ПВО на СССР, имахме много възможности да разговаряме с истински ветерани от същите тези „неизвестни“ войни. Следователно идеята за проблема, който рискуваме да повдигнем, има, да речем, малко по-голям обем от този, който се предлага в откритите източници и в Интернет сайтовете. Крилатият израз на блестящо изиграния от Марк Бернес Аркадий Дзубин от безсмъртния филм „Двама бойци“ за това, че „основният детайл на всяко оръжие е главата на собственика му“ беше много популярен и уместен и в съветската армия. Както и другият, в който се казваше, че всяка техника в ръцете на ... да речем, некомпетентен човек неизбежно се превръща в парче метал. Защо казваме това? Защото, когато доставя оборудване за противовъздушна отбрана до различни "приятелски страни", Москва, изглежда, изхожда именно от принципите, изложени по-горе. А тези доставки бяха много по-обширни, както по отношение на количеството, така и по номенклатурата, и по географията! В същото време оставяхме страните от Организацията на Варшавския договор „извън скобите“, като при постряването, така и при функционирането на местните системи за противовъздушна отбрана се осъществяваше строго ръководство и бдителен контрол на нашите специалисти напълно открито. Съюзници са все-пак. По-трудно беше със страните от „народната демокрация“ и „социалистическия лагер“, които не бяха част от Варшавския договор, но се нуждаеха




остро от военна помощ от СССР поради непрекъснато заплашващата ги опасност да станат мишени за нападение от империалистите и колониалистите. В същото време ВВС бяха основното оръжие, чрез което се водеше „борба срещу разпространението на комунизма“ и за „насаждане на демокрация“ по целия свят. Зад тези лозунги се прикриваше всъщност извършването на агресия срещу неугодни държави и правителства от армиите на Запада и техните местни съюзници. Стратегията, която се изразяваше с думите „с бомби да ги пратим в каменната ера“, беше използвана от тях, като се започне от първата, може би, подобна авантюра - войната в Корея, и се използва и по-нататък. Освен това, пилотите на бойните машини на противниците на тези, които се стремеше да подкрепя Съветския съюз, трябва да им се отдаде дължимото, бяха много добри професионалисти. Ще дадем само някои документирани примера за доставките, споменати по-горе. Пълният списък е толкова обширен, че не може да се впише в рамката на една статия, а и в случая не ни е нужно. И така: ЗРК СА-75М "Двина" са доставени в Алжир в края на 60-те години на миналия век и ЗРК С-125М "Печора-М", както и тяхната модификация M1A в началото на 80-те години. Ангола получи ЗРК С-75М3 "Волга" и ЗРК С-125М/С-125М1А "Печора" основно през 80-те години. На Виетнам са доставени ЗРК СА-75М в модификациите "Двина" и "Волга", както впоследствие и ЗРК С-125/С-125М/С-125М1А "Печора". През 70-80-те години се извършват масови доставки както на различни модификации на системата за противовъздушна отбрана С-75M, а по-късно и на системата за ПВО С-125 в Либия и Сирия. Географията на доставките на тези два комплекса включва също Сомалия, Судан, Танзания, Мозамбик, Етиопия, Замбия, Йемен, Кампучия, Лаос, Ирак. Е, разбира се и Китай, Куба, Монголия, Северна Корея. Някой може да каже, че в този случай сравнението не е напълно правилно: безполезно е да се сравнява „Панцир“ с „Печора“, „Волга“ и „Двина“. Тук би било по-подходящо последните да се сравняват например с "Шилка. Но това според нас не е правилно. Първо, "Панцир С-1" все пак е оръдейно-ракетна система, а не ЗСУ. И второ, „Шилка“ също на доста места беше доставяна и повоюва доста добре. Ще говорим и за тях. Нека се върнем обаче към основната тема. По едно време особено много съветски системи за противовъздушна отбрана са били доставяни в Египет. Именно на базата на много поучителния опит от бойната им работа в тази страна ще продължим нашия разговор. Първото истинско бойно кръщение на съветските системи за ПВО беше войната във Виетнам. Руският С-75, а впоследствие и С-125 се превърнаха в истински кошмар за американските Phantom и B-52. През първия месец работа в тази страна съветските системи за противовъздушна отбрана свалиха повече от стотина от тези "лешояди". 60 дивизиона със С-75 са свалили в небето на Виетнам през годините на конфликта според различни източници, между 1500 и 2000 бойни машини на ВВС на САЩ. Не, разбира се, руски военни там "не е имало". Е, или поне, те „не са участвали пряко във военните действия“. Фьодор Илиних, Борис Можаев и стотици други съветски ракетчици, "приземили" поне по 25 американски въздушни „аса” с ракети от своите дивизиони, според спомените на един висш военен „се показаха като майстори на снайперския огън във Виетнам“. Това са, разбира се, са герои напълно "митологизирани", а ремонтните бази за системи за противовъздушна отбрана и учебни класове за виетнамските ракетчици са се появили в Ханой "сами по себе си" ... Трябва обаче да се отдаде почит и на виетнамските военни - те се учеха съвестно и „овладяха науката да побеждават“ от руските инструктори доста успешно. Но нищо подобно не беше постигнато с арабските военни (и, както изглежда, и до днес това не се получава). Историята на израелско-египетските войни е най-доброто доказателство за това. Поражението, нанесено на египетската противовъздушна отбрана от израелската авиация през 1967 г., е просто невъзможно да се нарече по друг начин освен "най-големия позор". Всъщност ПВО бе разкъсана в първите 3 часа на въздушните нападения, които започнаха на 5 юни 1967 г. и бяха насочени срещу Египет, Сирия и Йордания. От близо 300 бойни машини, които се наброяваха във парка на арабските военновъздушни сили, 203 египетски и 70 сирийски са унищожени на земята. Два египетски изтребителя са свалени във въздуха ... Положението беше още по-лошо с останалите компоненти на системата за ПВО. По време на избухването на военните действия въоръжените сили на АРЕ, по технически оборудване, не са били по-ниски от тези на ЦАХАЛ - Съветският съюз се беше постарал. В страната бяха развърнати 25 дивизиона от С-75, 90 радара от различен тип. Внезапните въздушни удари унищожиха поне една четвърт от системите за противовъздушна отбрана и около половината от радарите. Напълно естествено е, че в периода на военни действия от 5 до 11 юни египетските ракетчици успяха да свалят само 9 израелски самолета. При разчетите от зенитната артилерия нещата бяха доста по-добри - унищожиха 44 бойни машини на противника. След това, под пълното господство на ЦАХАЛ във въздуха започва т. нар. „Война на изтощението“. По време на операцията „Хордос“ израелците започнаха систематично да заличават Египет от лицето на земята, а Кайро в лицето на президента Гамал Абдел Насер "със сълзи на очите" поска нова военна помощ. Този път в СССР най-накрая си спомниха за принципа: „Ако искате да направите нещо добре, направете го сами!“ През 1970 г. започва операцията "Кавказ", по време на която Оперативната група от съветските военни, състояща се от най-малко 15 хиляди души, е прехвърлена в Египет. По същество това бяха само части от силите за противовъздушна отбрана - 18-та зенитно-ракетна дивизия със специално предназначение, пилоти на изтребители, части за РЕБ и радиоразузнаване. Те именно показаха на героите на ЦАХАЛ, "Където зимуват раците". Първите Phantom и Skyhawk заваляха от небето, веднага след като руските разчети на С-125 се появиха на брега на Суецкия канал. Само няколко месеца бойна работа на съветските войници бяха достатъчни за Тел Авив ясно да разбере: времето на безнаказаността за въздушното пиратство свърши и поиска мир. Между другото, има данни, че най-новите съветски бойни самолети Су-17 и МиГ-25РБ са били „дошлифовани” на този боен театър. Разбира се, арабските пилоти не бяха допуснати дори да се приближат до тях. Подобна беше ситуацията по приблизително същото време в Сирия, Ангола и други страни, отбраната на небето на които беше поверено на руската противовъздушна отбрана. Работите вървяха именно, когато съветски офицери стоят зад пусковит пултове или, поне, ясно и напълно контролираха действията на местните разчети. Противниците бяха безпощадно сваляни от ракети, разстрелвани от същите "Шилки", които бяха повече от успешно използвани във всички военни конфликти, споменати по-горе. Само от израелската явиация около три дузини самолети бяха унищожени ... Именно тогава съветските системи за противовъздушна отбрана си спечелиха толкова силна и страховита слава, че тя все още е жива. Трябва да се отбележи, че далеч не най-новите системи за ПВО са били изнесяни и още повече пък, изпращани в „горещите точки“. По времето, когато приемат боя С-125 в Египет, системите С-200 са били в експлоатация в Съветския съюз вече в продължение на три години, а С-300, както се казва, е "бил на път" (серийното му производство започва през 1975 г.) , И какво виждаме днес? Два разбити „Панцир-С“ в Сирия (и двата с местни разчети), същият комплекс, унищожен в Либия, а сега и пленен от протурски бойци. А тази техника се смята за една от най-модерните разработки на руския военно-промишлен комплекс. Днес, когато има отчаяна борба без правила на глобалните оръжейни пазари, има ли нужда от такава вопиюща „реклама“?! За съмняващите се припомняме изявлението, направено предишния ден от американския президент Доналд Тръмп. На следващия си брифинг той говори за готовността си да „опрости значително процедурата за продажба на американско оръжие“, като спаси потенциалните купувачи от „продължителните бюрократични формалности“, за да „откачи клиентите от руския пазар на оръжия“. Напоследък и Китай зае подобна позиция, отчаяно пробивайки си път сред лидерите в продажбите на военни стоки и в това отношение постоянно критикува руските техника и въоръжение, които са му конкуренция. Заслужава ли си да „предава“ на такива опоненти допълнителна информация за „козовете“ на руския военно-промишлен комплекс? Днес всички световни медии по различни начини остроумничат по повод ситуацията с "Панцир"-ите в Либия. И дори ако бойното средство е отишло при Хафтар от съюзниците му от ОАЕ, дори руски специалисти да не са били там, все пак това е руско средство! Може би в такава ситуация Русия ще трябва все пак леко да преразгледа политиката си на продажбите на най-перспективните видове оръжия, особено на онези, които, както показва практиката, не могат да осигурят работата им в съответствие с реалния потенциал на това оборудване? Или поне да се включат в съответните договори клаузи неподлежащи на обсъждане, за договаряне за пълния цикъл на обучение на бъдещите потребители от руски специалисти - за сметка на купувачите, разбира се. В противен случай ще трябва да се копира напълно опита на СССР и да се изпращат руски военни в зоните на военните конфликти. Така те лично да доказват, че шега с руските системи за ПВО, когато са в правилни ръце, не бива да има, защото тези ръце са също толкова умели, колкото едно време съветските.
Автор: Александър Неукропний
Превод и редакция Л. Дойчинов
По информация на https://topcor.ru
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    peni@abv.bg 30 май 2020, 06:38
     
    1
     
    1

    Здравейте!
    Хубава статия но една дума няма за ЗРК 2К12 КУБ! Няма конфликт по света след 1970 г. без негово участие! Особенно израелците са му сърбали попарата. В близкоизточните конфликти и тези по полигоните на света този ЗРК се проявява значително над другите а и разпространението му също. То явно и при руснаците се забравят нещата!
    Поздрави!

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка