pan.bg
Войните в Близкия Изток предоставиха възможност да се покажат на практика как действат руските и турските оръжия. Случи се така, че съвременните оръжия на тези две страни бяха от различни страни на конфликта в Сирия и Либия. Ефективността на използването на оръжията руско производство обаче е много различна. Какви изводи могат да се направят от това? Съвременната война ясно демонстрира как нараства ролята на безпилотните летателни апарати. "Занаятчийските" БЛА на истински рояци многократно атакуваха руската въздушна база Хмеймим в Сирия, срещу която зенитноракетно-артилерийският комплекс (ЗРАК) "Панцир" се показа много добре като част от ешалонираната система за ПВО. По време на атаката на сирийската армия срещу позициите на терористите в провинция Идлиб, турците зад гърба на последните ефективно използваха своите средни и тежки ударни дронове Bayraktar и TAI Anka, благодарение на които успяха да унищожат маса военна техника. Bayraktar TB2 е турски ударен БЛА, способен да носи авиобомби и противотанкови ракети. Любопитното е, че компанията-разработчик е собственост на Селджук Байрактар, зет на президента Реджеп Ердоган. БЛА TAI Anka също носи ракети и авиобомби, но е предназначен и за разузнаване, наблюдение и патрулиране. В Идлиб дроновете действаха по следния начин: турците прехващат разговорите на сирийците и с помощта на TAI Anka насочват към целта Bayraktar TB2. Поради относителната им малобройност не можеше да се създаде истински „рояк от дронове“, но и те се оказаха опасни оръжия. След като ефектът на изненадата отмина, сирийците с помощта на руските военни успяха да организират противовъздушна отбрана и започнаха да свалят турските БЛА. Системата за противовъздушна отбрана "Бук-М2Э" руско производство, способна да стреля по 24 цели едновременно, се превърна в "спасителната палка" за сирийците. В Либия нещата са малко по-различни. След намесата на Анкара във войната на страната на Триполи, ЛНА на Хафтар претърпя серия от сериозни поражения и започна да отстъпва. Голям удар по имиджа на ЛНА и на Русия нанесоха турските БЛА , които за кратко време унищожиха няколко системи за ПВО "Панцир-С" наведнъж. Това хвърли сянка върху руската отбранителна индустрия. Означава ли това обаче, че може да се говори за някаква непълноценност на руските системи за ПВО? Трябва да се разбере, че сам по себе си „Панцир-С“ не е панацея. Той има много предимства, но има и недостатъци, например, дългото време за презареждане и слабата защитеност на апаратурния отсек. Позициите на ЗРАК могат да бъдат открити от турците с помощта на радиоелектронното разузнаване и, очевидно, срещу тях се използват средства за радиоелектронно подавяне. Какво да се прави, така стоят нещата, когато във войната са противопоставени нередовните формирования на ЛНА срещу професионалната турска армия. Именно този фактор е определящ за ниската ефективност на „Панцир“ в Либия срещу ударните БЛА. Разчетите на системата за противовъздушна отбрана окомплектовани от местни кадри, не можаха да организират свястна система за противовъздушна отбрана, а и се ръководеха от брошурите с инструкции как да използват този ЗРАК. Системите за противовъздушна отбрана са били унищожавани основно, когато боекомплектите им са били изразходвани, а и самите те са останали без прикритие от други системи.
Автор: Сергей Маржецкий
Превод и редактиране: Л. Дойчинов
По информация на https://topcor.ru