Българската офицерска легия „Раковски“ изпревари времето си

Pan.bg 29 юни 2020 | 16:15 views (526) commentaries(0)
img Спирдон Спирдонов

Направихме редица неща за военнослужещите, макар че понесохме много упреци и негативи, казва полковник от запаса Руси Гочев, председател на Легията от 16 май 1992 г. до 4 май 1994 г. С него разговаряхме по повод 30-годишнина от създаването на Българската офицерска легия (БОЛ) „Раковски“, основана на 14 юни 1990 г. и регистрирана в Хасковския съд на 27 юли 1990 г.



- Г-н полковник, кога се уволнихте от военна служба?

- Много отдавна, през 2002 г. На датата на Ботев - 2 юни.

- На каква длъжност?

- Длъжността бе старши специалист в Командването за материално-техническо осигуряване. Това е интресен въпрос. Имаше много упреци към членовете на организацията, в смисъл, че били кариеристи и са членували заради длъжности. Аз си отидох на същата длъжност, на която дойдох в София. Тогава си играеха с длъжностите. Когато ме назначиха на тази длъжност бях майор, а длъжността бе за подполковник. Станах подполковник, след три години направиха длъжността за полковник и аз станах полковник. След две години я направиха за подполковник, за да ме уволнят. Оказа се, че съм подготвен специалист и не могат да ми предложат длъжност, която е подходяща за моето звание. Това беше умишлен трик.

- Легията как реагира?

- В легията го виждахме това нещо. Имаше промяна в закона, за да се намалят годините между старшите звания от пет на три. На среща с началника на ГЩ на БА ген. Любен Петров казахме, че има уловка. Така и стана. С много колеги, които си отидоха се постъпи по същия начин. Умишлено длъжностите се вдигнаха, а след това се сваляха. Тези, които бяха взели по-високите звания, се оказаваха в несъответствие.

- Как работехте с висшето военно командване и министерството в този период, когато се приемаше, а по-късно се променяше първият Закон за отбраната и въоръжените сили?

-




На всички срещи, които сме имали с началниците на Генералния щаб – ген. Любен Петров и ген. Цветан Тотомиров, винаги сме казвали, че когато се обсъжда законът в комисиите на парламента, ако Легията не е съгласна с предложение на МО, ще замълчим. Разбирането ни бе, че официалното ръководство на МО и Легията не бива да влизат в конфликт. Между нас можем да спорим, но не и там. За съжаление, ние сме ги подкрепяли, но подкрепа от тях нямаше. Дори и след като през 2002 г. се уволних, с каквото можех помагах на ръководството на Легията до 2006 г.

- Това е професионална организация. Законът я разрешаваше. Но, като че ли имаше различни разбирания?

- Да, една от линиите, по които ни атакуваха, бе че сме били профсъюзна организация. Имахме, например, среща с тогавашния президент Петър Стоянов, който е юрист. Той ни попита точно това „Не сте ли профсъюзна организация?“. Обяснихме разликите между профсъюзна и професионална организация. Профсъюзите имат право да сключват колективни договори, ние нямаме такава амбиция. Другата разлика – профсъюзите имат право на стачка, ние не само нямаме, но не сме и говорили за стачки. И трето – всички наши предложения не се отнасяха до бойна готовност, оперативни планове и други от тоя род.

- Струваха ли усилията ви? Вие сте били само на 34 години?

- Струваха си. Може би сега от дистанцията на времето, разбирам какво губи човек. Защото на 34 години, човек има много време. В един момент усещаш, че детето ти е пораснало без теб, когато се опиташ да го прегърнеш, то вече не иска, станало е мъж. Едната събота и неделя всеки месец си на Конфедеративен съвет. Дори на месец по два пъти. Общо взето жените ни не бяха във възторг. Но си струваше. България бе една от първите страни, която успя да създаде такава организация, независимо от всички упреци.

- Все пак нещо не се получаваше?

- Някои може да не се съгласят, но аз мисля, че Легията изпревари времето си. Непрекъснато хората ни питаха какво сме направили за тях. Помня на една среща в гарнизоните на същия въпрос от офицер, един от нашите колеги му отговори „А ти какво направи за себе си?“. Малко хора знаят че 20-те заплати едократни парични обезщетения при уволнение бяха издействани от Легията. Включително в МО бяха решили за 6 заплати, както бе по Кодекса на труда. Направихме справка чрез военните ни аташета как е в страните членки на НАТО и с това преборихме. С тази таблица първо успяхме да убедим началника на Генералния щаб, а след това и много депутати. Бяхме си разпределили депутатите от всички политически партии, не сме контактували само с една парламентарна група. Където имахме силни структури и координатори се правеха срещи на място с народни представители. Давахме предложенията с огромна обосновка. За много хора може да прозвучи нееднозначно, но не малко от промените минаха с предложения на депутати от ДПС. За съжаление много от тези текстове с годините отпаднаха и се отива едва ли не към приравняване с Кодекса на труда.

- Кажете някои от тези конкретни предложения?

- Имаше едно положение, което гласеше, че офицерът е 24 часа на разположение на службата. Когато станахме член на ЕВРОМИЛ (Европейска организация на военните сдружения), въведохме понятието „гражданин в униформа“. Провеждаха се командно-щабни учения, при които четири съботи и недели не си вкъщи. Нямаше компенсация, нямаше и заплащане. Благодарение на Легията бе пробивът за заплащане на извънреден труд и компенсации. Започна едно по-човешко отношение не само към офицерите. Има много неща, с които да се похвали Легията. Наша е заслугата за връщане на БПЦ в армията. Първият водосвет бе в Хасково по наша инициатива. Членовете на Легията бяхме с униформи. Дотогава това бе табу. Дори ни предупреждаваха, че може да ни уволнят. След няколко месеца тази традиция бе възстановена навсякъде.

- Как беше структурирана Легията?

- Сега си давам сметка, че сме допускали грешки и от организационен характер. Легията бе с централно ръководство – Конфедеративен съвет, който вземаше решенията. Клубовете по места, обаче имаха достатъчна автономия. Могат да провеждат мероприятия, които не нарушават устава, но не са длъжни да се съобразяват с централното ръководство. По този начин се случи и онази подписка на клубовете от Хасковския регион, когато ни обвиняваха, че едва ли не се готви преврат. Това бе инициатива на местното ръководство, която не бе санкционирана от централното. Имаше опити да се структурира организацията по вид въоръжена сила. Бяхме против, защото идеята ни бе да се обединяват офицерите, да се чувстват заедно, а в един гарнизон имаше формирования от различни видове въоръжени сили. Много спорове имаше защо организацията да бъде само офицерска. В един момент офицерският корпус започна да намалява много по-бързо. Направихме промени в устава, за да могат да членуват и сержанти, но мисля, че закъсняхме.

- Имахте структури и извън армията?

- Това се оказа прецедент в ЕВРОМИЛ. Под формата на конфедерация при нас имаше структури и от МВР. Те бяха доста по-автономни, но когато е трябвало, ги подкрепяхме. Интересите ни съвпадаха.

- В началото имаше голям интерес към Легията, след това той позатихна. Какво е обяснението Ви?

- Така беше. Имаше и обективни причини. При създаването Българската армия набряваше 120 хил. души. Постепенно числеността намаляваше, а с това и тежестта на организацията. В МВР, например, сега са много повече и за това имат силни синдикати. Между другото Легията няма председател, който да е изкарал два мандата. Виждам, че това е било недостатък. За две години трудно се създават контакти, след това да се поддържат и да се постигат определени цели. Това ни го казаха и колегите от ЕВРОМИЛ. Освен това, нямахме определено финансиране. От МО не сме получили нито един лев. Това показва, че Легията не е припознавана, като партньор. Трудно се работеше. Не сме изплатили нито един лев командировка. Получавали сме от отделни спонсори и патриотични организации. Това, разбира се, е било недостъчно. Имало е случаи, когато председателят с лични средства пътува в чужбина на форуми на ЕВРОМИЛ.

- Какъв беше диалогът ви с ръководството на министерството и Генералния щаб?

- Общо взето диалогът се водеше трудно и зависеше от съответния министър и началник на Генералния щаб. Опитвахме се да регламентираме тези взаимоотношения чрез сключване на споразумения за съвместна дейност. По мое време имаме две споразумения. С министър Валентин Александров се получиха добри неща, но след смяната на караула не продължихме така. Той имаше заместник за работа с обществените организации. Второто бе с ген. Цветан Тотомиров. И с ген. Любен Петров, и с ген. Цветан Тотомиров имахме добри контакти. Но и те не се задържаха много на длъжностите. Даваме си сметка, че все пак не се получи единство между организацията ни и висшия команден състав. Може би си мислеха, че сме „лошите момчета“ и не е добре е да се контактува с нас. Докато в други страни не е така.

- Имаше обвинения за политизиране?

- Във всяко нормално общество не може да се реши проблем на дадена прислойка, без политическата воля. Винаги се стремяхме да бъдем равноотдалечени от всички. Срещаме се например със СДС, но след това с всички останали. Когато съвпаднат позициите ни със СДС ни казваха, че сме седесари, ако съвпаднат с БСП, обвиняваха ни, че сме бесепари. Истината е, че много от тези генерали, които ни обвиняваха направиха политическа кариера. Искам да попитам „Кой от председателите на Легията направи политическа кариера?“. На места имахме координатори, които, обаче участваха в местни избори, като частни лица.

- Последната по-мащабна проява бе през февруари 2013 г. Мирното шествие изразяваше несъгласие от промяната на режима на пенсиониране на военнослужещите и въвеждане на възраст, като едно от условията за придобиване право на пенсия.

- Да, председателят майор Иван Милов ни покани да помогнем. Отзовахме се. След шествието пихме по едно кафе. Оказа се, че тези, които сме извън армията, т.е. пенсионери, бяхме половината от тези, които изразяваха недоволството си от решенията на властта. Имаше честни момчета, които на нашите въпроси казаха, че хората много ги е страх. Така е било и при нас. Всяка една позиция си носи негативите.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка