Руските РВСН се оказаха " заложници" на белоруските машиностроители

Pan.bg 06 авг 2020 | 23:06 views (1277) commentaries(0)
img
pan.bg
Наследството на съветската индустриална мощ постави руските ракетни войски със стратегическо назначение (РВСН) в неприятно положение. Оказва се, че единственият производител на шасита за самоходните пускови установки на балистичните ракети е разположен в чужбина - в Република Беларус. Неотдавнашното изостряне на отношенията между двете съседни държави - Русия и Беларус насочва вниманието към този проблем. Поради редица събития през последните тридесет години, руските РВСН се оказаха в пряка зависимост от чуждестранната индустрия, а коригирането на тази ситуация дори "не се вижда на хоризонта". Шасито за "Ярс" и "Топол-М" нямат алтернатива на беларуските такива. Съветският съюз беше известен с разпределената си мрежа от предприятия от военно-промишления комплекс (ВПК), които бяха разпръснати из цялата държава. Те се дублираха многократно и направиха възможно очакването, че извеждането от строя дори на значителна част от тях няма да застраши отбранителната способност на страната. В резултат на добре познатите събития от края на 20 век СССР престана да съществува и всички тези заводи и изследователски институти се оказаха в напълно различни държави. Например, влекачите и шаситата за стратегическите мобилни ракетни системи се произвеждат главно в Минския автомобилен завод (МАЗ). В началото на 90-те години предприятието, отговорно за този вид дейност, се преобразува в Мински завод за колесни влекачи (МЗКТ - абревиатура на Минский завод колесных тягачей), но както и преди си остана в Република Беларус. В Русия не останаха производители на шасита за мобилните стратегически ракетни системи. На територията на Русия имаше подобен производител - Курганския завод за колесни влекачи (КЗКТ - Курганский завод колесных тягачей), но през 2011 г. той фалира. След това дейността на предприятието беше почти напълно прекратена, неговата територия беше продадена и сега там има няколко търговски центъра и индустриален парк. В страната няма други обекти за производство на свръхтежки превозни средства с висока мощност. Проблемът се състои в това, че тежките многоосни влекачи, способни да "носят на гръба си" 50-60 t или да теглят повече от 100-t ремарке, не могат да бъдат изградени с помощта на класическата "твърда" връзка на колелата и двигателя. Колосалният въртящ момент трябва да се предава чрез някакъв вид демпфер, който обикновено е хидротрансмисия (по-рядко - електрическа такава): няма такива сравнително евтини и лесни за производство съответни




възли (редуктори, скоростни кутии) за такова оборудване, които да издържат на възникналите по време на работата ударни натоварвания. МЗКТ разполага с необходимите производствени технологии, а същите технологии ги имаше и КЗКТ. КАМАЗ се опита да разработи алтернатива - експерименталният модел под индекса 7850 изглеждаше добре „на хартия“, но по време на внедряването „в метал“ и по време на тестовете се появиха някои неприятни подробности. Първо се оказа, че е с десет тона по-тежък и с толкова по-малка товароносимост от аналога си от МАЗ. И второ, електрическата трансмисия се оказа много по-слабонадеждна от планираната.
Автор Василий Парфьонов
Превод и редактиране Л. Дойчинов
По информация на https://www.popmech.ru/weapon/news
Снимка: Wikipedia // Goodvint (Пускова установка на комплекса "Топол- М" на шасито МЗКТ-79221)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка