pan.bg
Всеки локален конфликт се изучава с голям интерес от военните от цял свят. Конфронтацията между Индия и Китай в планините Ладакх показа на целия свят колко струват бронетанковите сили на двете страни. Това е особено важно, когато се вземе предвид, че китайците и техните съседи отдават голямо значение на танковете, които могат да работят в тесни клисури и на превалите. Натрупаният опит ще помогне да се адаптират програмите за разработване на танково оръжие, да се уточни взаимодействието между бронетехниката с пехотата и самолетите. Оказва се, че армията на КНР има истински коз в ръцете си. В планински условия бяха изпитани танковете Тип 15, които са създадени с оглед на маневреност и скоростни характеристики. По тези характеристики индийските танкове T-90 Bhishma очевидно отстъпват на китайските бронирани машини. Важна роля в маневрирането на танковите подразделения изигра китайската загриженост за прокарване на пътища в района на конфликта. Техниката можеше да използва своя високоскоростен потенциал и да се появи тогава, когато индийците още планираха своите действия. Преди това китайските танкове са отработвали тактиката за планинска война в Тибет. Там танкът Тип-15 демонстрира, че може да преодолее изкопи с дълбочина дори до два метра, може да върви нагоре по склон под остър ъгъл и да пресича планински потоци. Мощността на двигателя от 1000 конски сили е достатъчна за всички тези маневри. Китайските танкове са сравнително добре въоръжени с общо тегло 33 t. Те са оборудвани със 105-mm оръдие, което е китайска модификация на Royal Ordnance L7. Китайското военно ръководство беше принудено да обърне внимание на дизайна и производството на леки танкове навреме заради нестабилността в Тибет. Такива танкове се подготвяха за операции в този планински район. Да, и отношенията с Индия предполагаха, че в крайна сметка те ще прераснат в гореща фаза, когато все пак ще трябва да се използват оръжия. Възможно е по-нататъшната политика на Китай спрямо най-близките съседи да доведе до използването на леки бронирани средства при решаване на териториалните въпроси с Непал или дори Афганистан. Неслучайно китайските военни обръщат голямо внимание на изграждането на колесни танкове, което би трябвало да увеличи силата "на бронирания юмрук" на НОАК. А какво става при индийците? Индийските генерали няма ли да преразгледат подходите си към ролята на танковете в локалните конфликти? Доста тежките танкове Bhishma се разглеждат от много военни експерти в Индия и извън нея като много силно оръжие. В индийската армия днес има поне хиляда от тези машини. Тези модифицирани танкове са създадени на базата на известния танк Т-90, доставен от СССР. Те имат много силен двигател и висока огнева мощ: 125-mm оръдие 2А46М със свалящ се топлоизолационен кожух, в допълнение, коаксиална 7,62-mm картечница ПКТ, 12,7-mm зенитна картечница НСВТ със система за дистанционно управление 1Ц29. Но индийците, както се оказва, са подведени от инфраструктурата. В планинските райони има малко пътища, а Т-90 все пак се нуждае от тях. Оттук възниква проблемът със скоростта на прехвърляне на танкове към линията за атака. Т-90 Bhishma по-често излизаше от строя поради планинските експлоатационни условия, отколкото китайските танкове. Американските военни експерти смятат, че новата информация, получена от индийските военни, ще тласне военно-индустриалния комплекс на тази страна да реши проблема с оборудването на танковите сили с леки машини. Индия ще избере ли оръжията на САЩ или Германия или ще остане лоялна към военно-техническия съюз с Русия ще покаже бъдещето. За обективност на ситуацията си струва да се добави, че индийците вече са се опитали да преработят съветската БМП-2 в лек танк. Тогава нищо не се получи от подобно начинание. Трябваха други подходи към двигателите, към бронирането. Проектът бе изоставен в средата на 90-те години. Сега индийците ще трябва да си припомнят забравеното старо.
Л. Дойчинов
По информация на https://tehnowar.ru