Стратегическата грешка на арменското ръководство в Нагорни Карабах

Pan.bg 30 ное 2020 | 13:58 views (1426) commentaries(0)
img
pan.bg
Горчивината от военното поражение на арменските войски в Карабах не може да откъсне вниманието от очевидните грешки при организирането на отбраната на непризнатата република.За 45 дни (от 27 септември) арменската страна загуби контрола над почти цялата територия на така наречената зона за сигурност (седем региона на бившата Азербайджанска ССР извън автономната област Карабах.) и част от Нагорни Карабах в границите от 1991 г. В същото време азербайджанските войски можеха да развият своя успех и да постигнат много повече. Загубата на укрепения град Шуши означава блокада на Лачинския коридор, по-нататъшно обкръжаване и неизбежно унищожаване на арменските войски в Карабах. Войната бе спряна от международния авторитет и руската миротворческа операция. Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви: "Можехме да избегнем войнате, ако се бяхме съгласили да прехвърлим седемте региона на Азербайджан, както и Шуши. Но ние не мохехме да се съгласим с това. Арменското правителство, арменските въоръжени сили, армията за отбрана на Арцах приеха предизвикателството и се бориха до края". Това твърдение свидетелства на първо място за надценяване на собствените сили и подценяване на възможностите на врага - непростимо за държавен глава. Според руски данни в зоната на конфликта броят на жертвите, включително сред цивилното население, в резултат на боевете е надхвърлил четири хиляди души, повече от осем хиляди души са ранени, а броят на бежанците според различни източници е десетки хиляди. Не е ли твърде висока цената на стратегическата грешка на военно-политическото ръководство на Армения? Никол Пашинян се призна за основен виновник за резултата от военните действия в Нагорни Карабах и въпреки това днес е по-важно да се разбере какво да се прави по-нататък. Остава впечатлението, че Ереван все още няма планове за уреждане на кризата, за възстановяване на необходимата боеспособност на националната армия. Поражението на арменската страна е „заслуга“ не толкова на армията, колкото на военно-политическото ръководство. Грешната стратегия и тактика никога няма да доведат до успех и ще бъдат на бойното поле по-опасни от вражеските куршуми и снаряди. По мнението на арменския министър на отбраната Давид Тоноян арменската армия е действала в Карабах „по максимума“. Защо тогава не се задържа врагът на защитните позиции, подготвяни предварително (в продължение на 28 години)? Обяснението за системното поражение с присъствието на бойното поле на турски съветници и дронове, както и „няколко хиляди“ сирийски наемници, изглежда непълно и дори слабовато. Без дори да се постигне резултатите от „общата мобилизация“, арменската армия от 45 хиляди действащи военнослужещи е твърде значителна сила за тези две хиляди арабски наемници. Армията на Нагорни Карабах така и не разполагаше с декларираните преди това 30 хиляди „щика“, 300 танка, няколкостотин бойни машини на пехотата и бронетранспортьори. След 40 дни обща мобилизация, до момента на сключване на споразумението за примирие, в Карабах имаше 20 хиляди арменски войски (според изявлението на Пашинян). И впечатлението е, че арменската страна нямаше план за отбрана, действаше се според ситуацията. В първите дни разузнаването не разполагаше с точна информация за намеренията на врага, арменските войски на линията за контакт се защитаваха пасивно. Азербайджанските войски нямаха забележимо превъзходство в живата сила (около 30 хиляди души са участвали в операцията), но в същото време бяха активни във всички посоки. Мощна ударна групировка на врага на юг не бе наблюдавана, не са използвани оперативно-маневрени групи и рейдове на отряди и въпреки това азербайджанските войски направиха пробив тук, който не можа да бъде „затворен“ поради липсата на ефективна система за бойно управление и мобилни резерви в Карабах. Врагът превзе градовете Физули и Хадрут, блокира транспортните пътища за доставка на оръжие, боеприпаси и резерви до Карабах (всяка война е 90% логистика). В планинския терен за напредване на войските има достатъчно естествени препятствия, които могат да бъдат направени непреодолими за врага посредством огневи засади, диверсионни и разузнавателни групи, минно-експлозивни препятствия или блокади. Пътищата на Карабах се оказаха свободни за азербайджанските части, което се превърна в една от причините за падането на градът-крепост Шуши и до голяма степен повлия на по-нататъшни събития. Много е писано за успехите на Азербайджан в безпилотната война и технологичната уязвимост на арменската армия. Важно е да се подчертае: по отношение на военните действия в Нагорни Карабах не трябва да се преувеличава бойната мощ на оперативно-тактическите безпилотни летателни апарати Bayraktar, произведени от Турция. Този апарат не е идеален модел, той е ясно видим за радарите на съвременните зенитно-ракетни системи. Азербайджанската страна използваше БЛА доста активно и успешно само защото арменските войски нямаха развита система за противовъздушна отбрана и развърнати системи за радиоелектронна война. Макар по-рано в Армения, изглежда се подготвяха за предстоящата „война с безпилотни летателни апарати“, която не изисква бюджет от милиард долара. Bayraktar може да носи 150 kg боеприпаси, т. е. две коректируеми бомби MAM-L (по 25 kg всяка) и две ракети MAM-C на базата на 70-mm неуправляем реактивен снаряд (по 50 kg всяка). Апаратът се доказа добре в борбата с тероризма "Евфратски щит" (2017 г., срещу Ислямска държава) и "Маслинова клонка" (2018 г, срещу кюрдските формации). Но въпреки това в Сирия и Либия зенитно-ракетните системи "Бук", "Квадрат" и "Панцир" съветско и руско производство лесно се справяха с Bayraktar. Със съвременни системи за противовъздушна отбрана сирийската правителствена армия и Либийската национална армия на фелдмаршал Хафтар унищожиха десетки турски БЛА Bayraktar. При това зенитно-ракетната система "Бук-М2Э" показа най-добрия резултат - от 25 изстреляни ракети, 20 удариха въздушните цели. Както и да е, активното използване на разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати във военна операция не гарантира напълно успеха на земята за азербайджанската страна. Правилно организираната, дълбоко ешелонирана отбрана е способна да „смеле“ значително по-голям брой вражески войски и бойна техника. Не видяхме това в Нагорни Карабах и индивидуалната бойна смелост не може да замести високата организация на войските по цялата дълбочина на отбраната. Затова свежата идея на премиера Пашинян за включване на повече жени в арменската армия от „нов тип“ изглежда странна. Не са направени правилните заключения. Високите военна организация и бойна ефективност на войските, обучени и снабдени със съвременни оръжия, започват от главите на военно-политическото ръководство на страната. И когато арменското общество казва, че Армения не е предоставила достатъчна военна помощ на Карабах, хората са прави.
Автор Александър Хроленко
Превод със съкращения pan.bg
По информация на https://lv.sputniknews.ru/analytics
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка