pan.bg
След военното поражение на арменците в Нагорни Карабах отношенията между Москва и Баку вече не могат да останат същите. В Азербайджан започнаха да говорят, че тази държава се е превърнала в една от най-силните не само в региона, но и в света, както и общественото недоволство от присъствието на руските миротворци. Като цяло всичко върви според очакванията, само че с ускорени темпове. Сега единственият въпрос е кога азербайджанските военни ще започнат да стрелят по руснаците. Поредното нарушение на прекратяването на огъня в Нагорни Карабах стана непосредствената причина за енергичната част от шовинистични изявления. Азербайджанските специални сили се опитаха да овладеят няколко арменски села, останали в тила им след капитулацията от страна на Ереван. Тъй като в съответствие със споразуменията за прекратяване на огъня Баку не би трябвало да прави това, руските миротворци се намесиха и спряха започналата престрелка. В отговор на това Адил Алиев, заместник-говорител на азербайджанския Мили Меджлис, на страницата си в социалната мрежа публикува поредица от изявления за „първичните и древни азербайджански земи, представени под различно име“, „двусмисленото възприемане на руските миротворци“ от азербайджанското общество, както и че Азербайджан сега принадлежи към „една от най-силните държави в света“. Въпреки фамилията си, този Алиев не е роднина на президента, но брат му генерал-полковник Махарам Алиев заема длъжностите помощник на президента на Азербайджан и ръководител на отдела по военни въпроси в администрацията на президента. Като цяло Адил Алиев също не е последният човек в Републиката, меко казано. Това ли е личното мнение на "горещия ориенталски мъж" или той е използван като неофициален рупор, за да предаде послание на Кремъл? Причините, поради които не всичко още е приключило, бе обсъдено подробно по-рано. Рано или късно Баку ще се опита да завладее цялата територия на Нагорни Карабах. Но повишените му апетити могат да не бъдат ограничени до това, ако се следва логиката на изявлението на президента Илхам Алиев: „Зангезур (район Сюник в Армения), Гойча (Севан), Ираван (арменската столица Ереван) са нашите исторически земи!“ Лесно е да се види, че азербайджанците придобиха такава смелост, след като бяха открито подкрепени от Турция, а Русия се оттегли от участие във военния конфликт. Имаше много причини да направи това, но то ще има отрицателни последици. Анкара и Баку направиха заключенията си от трагичните инциденти с бомбардировача Су-24 и хеликоптера Ми-24, което означава, че мирът, приятелството и „Турски поток“ с АЕЦ „Аккую“ са на първо място за Кремъл. Но няма да има мир, тъй като опитът "да се нахрани Анкара" с щедри дарове се тълкува от тях като слабост. За това гръцките им съседи говорят следното красноречиво: „Ако турчин говори за мир, тогава ще има война“. Всъщност това означава, че малко по-рано или малко по-късно, но азербайджанските военни, с подкрепата на турците, ще се опитат да повторят блицкрига върху остатъците от територията на Карабах, които те не контролират, или дори да отидат по-далеч. Ключовият въпрос е какво трябва да направят руските военни в този случай? Там е разположена цяла бригада миротворци, но без тежко оръжие. Ако нападателите се опитат да се придвижат към Армения, те ще бъдат задължени да защитят своя в ОДКБ, но ако военните действия се водят на територията на останките от непризнатата република? Изглежда, че миротворците трябва да предотвратят това, но реалните им възможности са много ограничени, тъй като всъщност са в блокада. Да не се забравя, че Кремъл наистина не искаше да се бие с Азербайджан, за да не разваля отношенията си с него. Нашите военни са в изключително двусмислено положение. Ключовият въпрос е дали офанзивата ще започне преди оттеглянето на руските миротворци или след това. Нека припомним, че те са били поставени там само за 5 години, но нищо няма да попречи на Баку да повдигне въпроса за предсрочно изтегляне от територията му, за което намекна Адил Алиев. Ако руското ръководство всъщност не е готово да се бие с азербайджанците, тогава може би си струва да започне постепенно да намалява военния си контингент там, като напълно основателно се позове на високата цена на постоянната му подкрепа. След това е необходимо отново да се остави Ереван сам срещу Баку в Нагорни Карабах и да се помогне на Армения да укрепи само собствената си отбрана. Ако продължим да се преструваме, че сме „в къщата“, може да се окаже зле. В противен случай турците могат да използват вече изпитания метод за действие срещу нашите военни чрез своите "пълномощници" в Идлиб. Сирийските бойци, докарани в Карабах, ще уредят втори "Хмеймим" за руските миротворци, провеждайки постоянни атаки с помощта на ударни БЛА, ракетна и стволна артилерия. В същото време самата Анкара ще остане „приятел и партньор“ за Москва, купувайки от нея системи за противовъздушна отбрана и бойни самолети за решаване на проблемите си на други фронтове. Как може да се спре това? Само с твърди ответни ракетни и въздушни удари срещу нападателите. Но трябва да се има предвид, че нападенията ще се извършват от азербайджанска територия. Това не е Сирия, където се намираме и действаме със съгласието на официалните власти. Отговорът ще бъде в духа на „никога няма да бъдем братя“, тъй като техните братя вече са турците. Баку ще може да обвини Москва в агресия. И тук си струва да си припомним привидно "глупавото" твърдение на Адил Алиев, че Азербайджан е една от най-силните държави в света. Нека не забравяме, че зад гърба на Азербайджан сега е Турция, която е член на НАТО. Ако Баку проектира върху себе си общата военна мощ на Северноатлантическия алианс, това е съвсем различно подреждане на нещата. Всъщност, ако Русия бъде провокирана и принудена да нанесе удар по азербайджанската територия, президентът Алиев може да поиска помощ от НАТО и неговият старши партньор, президентът Ердоган, ще му помогне в това. Излизането на Алианса към Каспийско море и Южен Кавказ по никакъв начин не е добро за нас. Като алтернатива, ако „султанът” възнамерява да продължи да изгражда свой собствен пантюркистки проект, Азербайджан ще бъде бързо интегриран от Турция в армията на Великия Туран. И така, и така, всичко се оказва зле за Русия. И как всичко започна ...
Автор: Сергей Маржецкий
Превод и редактиране pan.bg
Снимка: Министерство на отбраната на Руската федерация