Военният разузнавач, който не предаде България, но остана без високо държавно отличие

Pan.bg 26 яну 2021 | 16:14 views (1262) commentaries(0)
img .Военният разузнавач, който не предаде България, но остана без високо държавно отличие

Трудно и много вълнуващо е да се разказва за живота и делото на военния разузнавач Пеньо Върбанов Пенев. Неговият земен път приключи на 24 януари 2015 г., на 89-годишна възраст (недостигайки само 6 дни). Той е роден на 30 януари 1926 г. в с. Дългач, Търговищко. На същата дата през тази 2021 година е неговият 95-ти рожден ден, който ще отбележим с почит. Завършва гимназия в гр. Търговище и е деен член на РМС (Работнически младежки съюз). През 1945-1948 г. завършва Военното училище «Васил Левски» в София, по специалност «танкови войски». Служи като офицер-танкист три години в Казанлък и Стара Загора.
На 1 януари 1951 г. е назначен на оперативна работа в Разузнавателно управление на ГЩ на Българската народна армия. Тук едновременно получава и второ висше образование «Ориенталистика» с изучаване на турския език.
На 03.01.1953 г. е назначен «под прикритие» (под име Георги Чолаков) за вицеконсул в Истанбул, Турция. Тук той създава действаща агентурна мрежа и докладва ценни сведения за турските въоръжени сили.
На 29.06.1955 г. провежда агентурна среща в Златния Рог (Истанбул) с турския агент «Таш». Той е завербован от Пеньо Пенев още в България, като войник. Преди срещата полк. Пеньо Пенев е подозирал, че агентът «Таш» е превербован от турските органи, но отива на тази важна среща. Той разбира, че е предаден когато забелязва няколко човека около агента «Таш». Пеньо Пенев успява моментално да изхвърли във водата на Босфора тайния шифър за връзка с радиостанцията. Пеньо Пенев е задържан веднага от няколко полицаи без да успее да се отскубне от тях. Откаран е в следственния турски арест. Остава там в неизвестност 20 дни и чак тогава са уведомени българските дипломатически органи. Полк. Пеньо Пенев е отведен във военен затвор. Още от първия ден е измъчван и изтезаван жестоко.
Съдебното дело продължава общо 5 години. Първоначално през 1956 г. е осъден на 24 години строг тъмничен затвор плюс още 8 г. на по-лек режим. Второто решение е за 15 години строг и 3 години трудов лагер. А третото решение е за 12 години строг и 2 години лек режим. През осъдителния процес той се самозащитава и произнася много съдържателни защитни
речи, които поразяват съдийския състав.
Пеньо Пенев е преместван в 7 различни затвора. Той е в пълна неизвестност за семейството. Съпругата му Елена успява да осъществи първата среща с него едва след 4 години от уведомяването на 20 -ия ден за ареста.
Тя прави опити за въздействие от страна на министър-председателя Вълко Червенков за размяна със задържани турци в България и освобождаването на Пеньо Пенев, но молбите остават безмълвни. Отговорът е с думите «За да изгорим бълхата ще запалим юргана». Така министър-председателят демагогски защитавал българо-турските отношения. Посланикът ни не се среща с арестувания дипломат с оправдание на заетост.
Спрямо Пеньо Пенев продължават инквизициите и жестоките мъчения с различни тежки методи. Но той проявява висок дух и физическа издържливост. Не издава принадлежността си към българското военно разузнаване. А също така не предава нито един свой завербован турски агент. В свободните минути от насилие и жестоки изтезания той бродира с подръчни средства българския герб и пише стихове с патриотично съдържание.
Излежава в затвора общо 9 години. Влязал е със звание «капитан», но през това време получава своите следващи военни звания от българската армия и достига до звание «полковник».
На 8.04.1964 г. след 9 години присъдата е прекратена и е извършена размяна на осъдени лица между двете държави. На граничен пункт «Капъколе» полк. Пеньо Пенев е разменен за 9 турски агенти от разузнавателните турски служби, задържани на територията на България. Сред турските разменени агенти е и Орхан Калъч. За неговата съдба в Турция ще се спомене малко по-долу в статията.
В описанието на размяната Пеньо Пенев разказва, че съпругата му очаква с тревога той да мине по-бързо нашата бариера и да стъпи на родна земя. Когато българският герой преминава покрай турските часови войници, те вземат с оръжието «за почест». А останалите турски служители му правят поклон. Малко преди това са му били отправени уговорки да остане в Турция. Предлагат му високи длъжности и много пари, но полк. Пенев отвръща категорично с отказ.
В България полк. Пенев прекарва 6-месечно лечение и почивка. Завръща се отново на служба в Разузнавателно управление – ГЩ. Около 1 година е под прикритие в Министерството на външните работи. През това време го посещава един от неговите завербовани турски агенти. Той благодари и целува ръце на Пеньо Пенев, че не го е предал пред съда в Турция, въпреки жестоките изтезания над него. С това му е спасил живота.
По свое желание полк. Пенев се връща на работа в Централата на разузнавателно управление. Там той работи около 13 години (1965-1978). През този период е изключително полезен за обучението и възпитанието за млади разузнавачи. Със своя героичен подвиг той се превръща в истинска легенда. Освен като уважаван учител той също се обучава целенасочено в новостите на военното разузнаване. С примера си, по думите на редица колеги-военни разузнавачи, полк. Пенев е уважаван и признаван за герочния си подвиг. Те разказват също за изключителното му обаяние сред младите разузнавачи. Към всички той се отнасял с особено внимание, грижовност и отдаденост да им предаде своя богат разузнавателен опит. За всичко това се ползвал с тяхнота искрена любов и почитание.
Същевременно, както споделят колегите му, той е проявявал голямо старание към своята подготовка и усъвършенстване в дипломатическите и професионалните знания. По техните спомени полк. Пенев задълбочено е изучавал новите технически способи и средства. Изучавал е също така непрекъсното бързопроменящата се военно-политическа обстановка в света и Европа. Особено внимание отделял на подготовката си в консулската работа.
Това дава основание да бъде назначен за консул в ГДР, където е на служба 5 години (1978-1983). След завръщането му в България служи в Разузнавателно управление още 4 години и през 1987 г. е пенсиониран.
В семейството със съпругата си Елена имат 2 дъщери.
Полк. Пенев е автор на 2 книги, издадени от издателство «Български писател». Първата е «Темида с пагони», 2000 г. Втората е «Прекършена младост», 2007 г., в съавторство със съпругата.
За заслугите на полк. Пеньо Пенев в разузнавателната дейност и за проявеното патриотично поведение и мъжество е логично и естествено да му бъде отдадена най-висока почит от обществото и от съответните държавни институции и органи на страната. Но за съжаление под влиянието на т.нар. «Закон за досиета», признателността към героичния подвиг и делото на полк. Пеньо Пенев беше приглушена и скромна. Той не получи висок държавен орден с безумното оправдание, че е служил в т.нар. репресивен орган. Помислете само каква ужасяваща несправедливост. Кого е репресирал полк. Пеньо Пенев в турския затвор, където той е подлаган на безчовечна инквизиция. Това е позорно отношение към героя.
Съвсем различна е съдбата и случая с турския разменен агент от България Орхан Калъч. Той е един от 9-мата турски агенти разменени срещу българина Пеньо Пенев. Турският шпионин от Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ) е роден през 1920 г. в гр.Шумен. Ислямски проповедник и създател на агентурна мрежа в България, в района на Делиормана. Осъден е на смърт, а след обжалване на 20 години, от които излежава 13. При завръщането в Турция след размяната на групата от 9 турски агенти срещу един българин (Пеньо Пенев), Орхан Калъч е посрещнат като национален герой. Работи в Министерството на външни работи, съветник е на трима турски президенти по български въпроси. Служи в консулската служба в Ниш (Сърбия), а през 2011 г. е член на делегацията на турския президент Абдулах Гюл при посещението му в България.
На този фон на политическия климат у нас, усилията на Клуб «Военно разузнаване – ветерани» (КВРВ), на който бях председател, се съсредоточиха главно към възможно най-широко популяризиране на 50-та годишнина от освобождаването на Пеньо Пенев от турския затвор и достойно отбелязване на неговия военно-разузнавачески подвиг. На 18 март 2014 г. бе проведена пресконференция в ИЦ на МО с участието на полк. Пенев и съпругата му Елена Пенева. Полк. Пенев бе награден от министъра на отбраната Ангел Найденов по случай 50 години от освобождаването му от турския затвор. Събитието бе на 8 апрел 2014 г. в дома на семейство Пеневи – бул. А. Стамболийски, поради влошено здравно състояние на домакиня.
От името на министъра на отбраната Ангел Найденов на полк. Пеньо Пенев беше връчен наградния знак «За принос към Министерството на отбраната» за висок патриотизъм и родолюбие, и за особени заслуги към националната сигурност на Република България и към Мирнистерството на отбраната. Наградата връчи съветникът на министъра на отбраната бригаден генерал от запаса Валентин Цанков. Поздравление поднесе директорът на служба «Военна информация» Веселин Иванов. Присъстваха военни разузнавачи от запаса и представители на медиите, някои от които взеха специално интервю от полк. Пеньо Пенев. На 4 ноември 2014 г. грамота бе връчена от министъра на отбраната Велизар Шаламанов. Това стана в ЦВК на честване на 20-та годишнина от основаването на Клуба.
Приживе полк. Пеньо Пенев не беше удостоен с високо държавно отличие. Това е печално и срамно отношение към един национален герой – военен разузнавач. Посмъртно полк. Пеньо Пенев беше награден на 20 ноември 2019 г. с Почетен знак «Свети Георги» I степен от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.
За увековечаване паметта на героя военен разузнавач предстои откриване на Паметна плоча в негова чест в родното му село Дългач, Търговишко. От своя страна членовете на Клуб «Военно разузнаване-ветерани» продължават да се придържат към един много признателен и благороден почин ва подходящо място в София да бъде изграден Паметник на военния разузнавач. В историята на военното разузнаване през периода на Студената война, сред бойците на «тихия фронт» са загинали 20 души, голям брой са безследно изчезналите.
Нека е вечна светлата памет на героя военен разузнавач полк. Пеньо Пенев! Много поуки остави за нас. Силно впечатление правят словата му при прекрачване на границата на Турция в България. Този твърд мъж със силен дух е с нежно сърце и готов да прощава. Въпреки ужасните изтезания върху него в турския затвор той признава «Аз никого не мразя». Като миролюбец жадува да посети съседна Турция в ролята на турист. Но жизненият му път прекъсна и не успя. Още по-силно и благородно звучат думите: «Обичта към моето семейство и моята прекрасна България ме крепяха духом. Никога не паднах на колене и никого не съм издал».
Половината от моята около 40-годишна военна служба премина като корабен офицер (от командир на кораб до командир на дивизион). А другата половина като военен разузнавач (включително военен аташе в няколко държави). Това ми дава основание да сравнявам и съпоставям общите им черти.
«Военен разузнавач» - това прозвище, название, дума, определение е твърде предизвикателно. Във всички случаи то е най-интересно, най-привлекателно и загадъчно за младите хора. За тези, които са обладани от мъжество, патриотизъм, чист порив за отдаденост към Родината, готовност за саможертва в името на високата цел – защита на свободата и на свещената на народа земя.
*Авторът е член на Клуб «Военно разузнаване-ветерани» и на Клуб «Военни моряци-ветерани» в СОСЗР
***
Ето какво пише Силвия Сиракова – Гвозден от името на Организационния комитет за изграждане паметен барелеф на полк. Пенев във връзка с неговата 95-годишнина на 30 януари т.г.
„25.1. 2021 г. Паметният барелеф във вечна прослава на героят на българското Военно разузнаване е вече монтиран в родното му село Дългач.
Сега няма кой да попречи нито със заповеди, нито с интриги. Паметният барелеф е вече факт!
Цялото село се е извървяло да я види и се надпреварва на мегдана да си разказват истории за родата, за кой кого помни от Пеневите....
И да пречат от Община Търговище за тържественото й откриване и отдаване на почит пред паметта на героя - паметта ще е жива! Силно се надяваме след като Ковид мерките бъдат вдигнати - молбата ни за едно скромно тържество да бъде уважена.
На героят, на който беше отказано най - високо държавно отличие от президента Плевнелиев - неговите съселяни, колеги и приятели въздадоха само малка част от уважението и респекта си към живота и делото му, посветено единствено на Отечеството ни.
На"доносника", според Закона за досиетата - полковник Пеньо Върбанов Пенев, а герой, според българският народ, поколения наред ще минават покрай барелефа му и когато нас няма отдавна да ни има...
Това е почита, справедливостта, която се въздава не от институции, не от мандатни чиновници, а единствено от народната памет.
Защото, когато тези чиновници няма да ги има и никой няма да си ги спомня - "Бай Пеньо" ще живее вечно!
Защо ли? Защото, Той издържа!
Издържа и на мъченията в Турските затвори, на "забравянето си" 9 години в Турция от Държавата.
Издържа и предателството.
Издържа и "стигмата" - "доносник".
Издържа до краят!
Отово поклон до земи на дарителите, които направиха възможно този паметник на народната благодарност да стане факт!
Благодарност към скулптура Дамян Бумб
алов!
Да живее Майка България!


От Организациония комитет“

pan.bg
Източник: otbrana.com, Капитан I ранг от запаса Георги Методиев*
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка