САЩ се готвят да приложат спрямо Китай „военната“ поправка към Конституцията

Pan.bg 02 юли 2021 | 12:17 views (1016) commentaries(0)
img
pan.bg
Вашингтон може да анулира националния си дълг към КНР като враждебна държава, за да се опита да спаси долара. Американският министър на финансите Джанет Йелън призова Конгреса да повиши тавана на държавния дълг до рекордните 30,2 трилиона долара. В противен случай тя заплашва с дефолт (pan.bg - неплатежоспособност), което според нея може да настъпи още през август. За да се избегне това, Йелън предлага да се пуснат 1,9 трилиона долара в специални държавни ценни книжа (Treasuries). Предполага се, че те ще бъдат разпределени между американскиъе инвеститори и чуждестранните партньори. Приходите трябва да се използват за покриване на бюджетния дефицит. В същото време ръководителят на финансовото ведомство мълчи относно факта, че дори и с такива извънредни мерки, бюджетният дефицит пак няма да може да покрие. Първоначално се очакваше дефицитът да бъде 2,1 трилиона долара за текущата фискална година. Най-вероятно той ще бъде по-голяма, тъй като вече е достигнал 1,7 трилиона долара, а са изминали само шест месеца. Но дори да се вземе за основа 2,1 трилиона долара, тогава пускането на Treasuries ще покрие само 1,9 трилиона долара. Как правителството ще "затвори дупката" от още 200 милиарда долара, Йелън не казва. По същия начин тя мълчи за това как ще уреди постоянно нарастващия национален дълг. След приемането на предложението на министъра на финансите американският държавен дълг ще надвиши годишния обем на американската икономика и ще възлезе на 109% от БВП. Това ще означава, че американската финансова система не е в състояние да гарантира плащания по своите задължения. Всъщност това е именно този дефолт. Разбира се, американското правителство може да намали финансирането на здравеопазването, образованието и някои социални придобивки. Просрочените задължения по тези позиции обаче са относително малки. Повече от половината от държавния дълг се дължи на дългове към банкови институции, частни застрахователни компании и пенсионни фондове. Опитът за ограничаване на плащанията по тези дългове може да предизвика колапс на банковата система. А тя е основата на основите на американската мощ. В тази ситуация Министерството на финансите на САЩ е готово да използва XIV поправка към Конституцията на САЩ. Това изменение се нарича още "военно", тъй като то е прието след Гражданската война от 1861-1865 г., в която капиталистическият Север побеждава робовладелския Юг.
Поправката е била посветена на премахването на робовладелската система, а именно предоставянето на гражданство на бившите роби и реформа на избирателната система. Последната част от нея анулира дълга към кредиторите, подкрепили южните щати („подпомогнали метежа“), и гарантира изплащането на останалата част от националния дълг. По време на Гражданската война държавният дълг на САЩ нараства от 1,4% до 31% от БВП. Част от този дълг е бил към Великобритания и Франция. Те са обвинени в "поддръжка" на южните щати, след което са анулирани дълговете към тях. Подобна измама се харесала на американските законодатели. Те решили да разширят тълкуването на XIV поправка. Правото за анулиране на дълговете е разширено за всички кредитори, чиято дейност се признавала за „подривна“ по отношение на САЩ. След това Вашингтон два пъти се обръща към XIV поправка по въпроса на държавния дълг. По време на Първата световна война държавният дълг на САЩ нараства от 3% на 30%. Тогава Вашингтон заплашва кредиторите с XIV поправка, принуждавайки ги да "преструктурират" американския държавен дълг. В навечерието и по време на Втората световна война националният дълг на САЩ нараства от 16,5% на 122% от БВП. И отново, с помощта на заплахата с XIV поправка, САЩ постигнаха „преструктуриране“ на дълга си. Той спадна до 24,6% от БВП. САЩ възнамеряват да повторят тази операция и днес. В същото време те решават още веднъж да разширят тълкуването на тази поправка. Министерството на финансите на САЩ е разделило държавния дълг на "приоритетен" и "останал". Изплащането на пенсиите, както и „подпомагането“ на пенсионната система се класифицират като „основен приоритет“. Ако останалите дългове не позволяват на правителството да извършва пенсионните плащания, то те могат да бъдат обявени за „противоконституционни“ (невалидни). "Номерът" е в това, че почти всички големи банки са свързани с частни пенсионни фондове. По този начин те също могат да бъдат класифицирани като „система за пенсионно осигуряване“. Съответно дълговете към тях са „приоритет“. Разбира се, подобна интерпретация е откровена манипулация, но в крайна сметка Вашингтон има богат опит в шантажа. Нещо повече, американското правителство иска не само да отпише външния дълг, но и да се увери, че „партньорите“ ще поемат върху себе си изплащането на част от вътрешния държавен дълг и по-специално - на дълга към частните банки. При това се разчита на исторически прецедент - опитът за провокиране на международна криза. Става въпрос за борсовия срив от 1929 година. Започвайки от Съединените щати, това предизвика срив на цялата световна икономика. Този срив е резултат от конкуренцията между клановете на Ротшилд и Рокфелер. Американските магнати, както и днес, искаха да прехвърлят вътрешните си дългове на другите страни. В същото време Банката на Англия се противопостави на този „план“. Формално отправната точка за срива на фондовия пазар беше отказът на Британската централна банка да участва в авантюристичното сливане на металургичните корпорации. В отговор Федералната резервна система (Federal Reserve System, Федерален резерв, FED) публикува провокативно изявление относно спекулативния характер на акциите на редица борси, включително и на Лондонската. Значителна роля за последващия срив на пазара на ценни книжа изиграха координираните действия на три банки - Morgan Bank, Chase National Bank, National City Bank of New York. И трите институции принадлежаха на финансовия конгломерат на Рокфелер. САЩ заплашват и днес кредиторите с повторение на този прецедент. Зависимостта на най-големите икономики в света от долара действа като инструмент за изнудване. Днес централните банки в света държат в резервите си 6,7 трилиона долара. Основните кредитори на Съединените щати, а именно Китай, страните от Европейския съюз, Великобритания, Япония, Индия, Бразилия, Саудитска Арабия и Южна Корея, държат ¾ от цялата доларова маса. Доларът е основният актив на техните златни и валутни резерви, заемайки средно 61,7%. От големите световни икономики единственото изключение е Русия. Доларът в златните и валутните резерви на Руската централна банка заема едва третата позиция (след еврото и златото) с дял от 22%. Най-големият притежател на долари е Китайската народна банка, с около 30% от всички доларови резерви в света. В същото време стабилността на американската валута е от решаващо значение за Пекин. Факт е, че Китай поддържа социално ориентиран икономически модел, който изисква финансова стабилност. Американският долар е гарант за тази стабилност. Американската валута е основният актив, който осигурява стабилността на юана. От 3,5 трилиона долара. От златните и валутните резерви на Китай в долари са малко по-малко от 65%. Ако американската валута се срине, тогава тя ще погребе и социалната система на Китай и евентуално неговата държавност. Тази ситуация създава идеални условия за изнудване на Пекин. Във Вашингтон искат да приложат XIV поправка към Китай, обвинявайки го буквално във всичко - от кибератаки до COVID-19. През август ще можем да оценим съдбата на тези опити, а прогнозите за долара може да се окажат още по-печални.
Автор Юрий Городненко, политолог
По информация на https://ren.tv
Снимка: REUTERS
Превод: pan.bg
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка