Казал ли е Петър Младенов преди 30 години на 14.12.1989 г.: "По-добре танковете да дойдат!"

Pan.bg 15 дек 2019 | 05:02 views (477) commentaries(0)
img
blitz.bg


Главният редактор на "Епицентър" Валерия Велева написа любоитен коментар за 30 години от Прехода. Вижте го без редакторска намеса: 30 години от началото на Прехода Преди 30 години точно на този ден - 14 декември 1989 година - се случва историческо събитие, белязано от два особено важни факта: - Многохилядна жива верига обгражда депутатите в Народното събрание с искане да отпадне чл. 1 от Конституцията; - Петър Младенов произнася знаменитата си реплика за танковете, която коства президенското му кресло. На 14 декември 1989 г. в 15 часа започва 12-ата сесия на Деветото народно събрание. Председателят Станко Тодоров съобщава, че има внесен законопроект (след решение на последния пленум на ЦК на БКП) за отмяна на ал. 2 и 3 от конституцията (за ръководната роля на БКП, за което настояваше току що родената опозиция), но тъй като е нужен едномесечен срок за промяната, въпросът ще се реши през януари 1990 г. Новината, че чл. 1 ще просъществува още месец се разпространява мълниеносно и за няколко часа събира хиляди столичани пред парламента в студения следобед. Хората скандират "Мафия", "Долу БКП" и "Всички вън". В 16 часа на площада се появяват членовете на Координационния съвет на СДС.



Съюзът е сформиран седмица по-рано. Председател е станал д-р Желю Желев, секретар - Петър Берон. По-късно за говорители са избрани Георги Спасов и Румен Воденичаров. СДС още не е структуриран. Де факто организацията още не действа, тя няма пряко и официално отношение към организирането на събитията на 14 декември. "Митингът възникна и протече независимо от заседанията на Координационния съвет", разказва Петко Симеонов. Това е дало основание на неговите членове, включително и на Желев, да се разграничат в следващите дни от гражданите, събрани пред Народното събрание. Събитията пред парламента на 14-и обаче се подготвят дълго от лидерите на неформалните организации - същите, които са сформирали СДС. Съществува група по подготовката на мероприятието. Основните участници са студентите, водени от Емил Кошлуков. Те организират митинг рано следобед на 14-и.



Кошлуков се договаря с останалите лидери митингът на младежите да се включи привечер в голямата проява - жива верига около парламента. Ивайло Трифонов призовава гражданите от името на председателя Желю Желев да направят жива верига. Това става светкавично в 17 ч.




, като се подема и песента "Хубава си, моя горо". Народът напира към сградата на парламента. Хората скандират "Долу член 1". Край парламента прииждат още и още хора. "В началото всичко беше много културно, всичко вървеше нормално", спомня си Петко Симеонов. Ескалацията на напрежението достига връх привечер. Основната маса се групира пред официалния вход на Народното събрание пред паметника на Цар Освободител. Любомир Собаджиев предлага да се действа радикално - да се щурмува сградата. На противното мнение е д-р Желев. С много условности Собаджиев се съгласява с мнението на лидера на СДС и спира призивите за атака. "Имаше воля за атака" казва по-късно Любомир Собаджиев. А в книгата си "Голямата промяна" Петко Симеонов обяснява, че между трите позиции - да се влиза в Народното събрание и да се взема властта; да се застане начело на множеството и да се спрат хората от прибързани действия, или разграничаване от "улицата", СДС избира, макар и на следващия ден, втората позиция. Този избор е бил логичен на позицията от вечерта на митинга, когато лидерите на СДС е трябвало да укротят страстите.




В същото време на площада на 14-ти имаше и провокатори, казва Петко Симеонов, който е убеден, че службите са искали да омаскарят младата коалиция, като й припишат желание за кървави разправи. Щурмът на парламента обаче зрее. Обръчът около сградата все повече се стяга. Когато става напечено, Желев тръгва с мегафон сред хората, успокоява ги, призовава да не се нападат полицаи. Думите му стигат до малцина, затова в 19.16 ч. той се качва на един от балконите на Студентския дом , където пак призовава народа към спокойствие. "Ние ще победим със своята политическа култура, със своето превъзхождане на противниците на преустройството", казва Желев. След него за необходимостта от мирна и нежна революция говорят Петко Симеонов и Ивайло Трифонов. Трифонов предлага на гражданите да се разотидат "мирно, без ексцесии, защото между нас има майки с деца".



За да успокоят хората пред сградата на парламента се появява председателят на Народното събрание Станко Тодоров, придружен от депутаатите Нешка Робева, Цветана Манева, акад. Благовест Сендов, които призовават гражданите към спокойствие. Не успяват. Тогава пред парламента излиза генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов, заедно с няколко министри от правителството на Андрей Луканов и неколцина червени депутати. "Другарки и другари, братя и сестри, призовавам вашето чувство за отговорност пред съдбата на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта!" Пита хората какво искат: кръв ли?! На Младенов не му е осигурен мощен мегафон, а само кола с малка уредба. Думите на държавния глава са заглушени от постоянни и мощни освирквания "У-у-у-у-у."


Афектиран, генералният секретар на ЦК на БКП се отказва да говори и си тръгва, плътно обграден от охраната си от УБО. До него е министърът на отбраната Добри Джуров. Младенов е толкова афектиран от виковете срещу него, че при опитаси да влезе обратно в парламента, казва знаменитата си реплика "По-добре е танковете да дойдат". Това успява да улови камерата на журналиста от БНТ Евгений Михайлов, който в суматохата се оказва изтикан зад Младенов и така прави един от най-скандалните записи в новата ни история. "Той приключи речта си, тръгна към входа на парламента и просто каза на себе си, нещо като монолог: "Сега танковете ли трябва да дойдат?", разказва Симеон Русанов, бивш служител на УБО. Той се спря пред входа на Народното събрание, на около един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този момент, обръщайки се към министъра на отбраната Добри Джуров, афектирано произнесе: „Най-добре е танковете да дойдат“, разказва по-късно Михайлов. "Думите на Младенов са истински", заявява и Петко Симеонов. Той обаче е убеден, че Младенов не е имал намерение да използва сила срещу хората. Думите на Младенов (за кръвта) действат като катализатор на недоволството.




Желанието за мъст отново е овладяно от д-р Желев. Лидерите на опозицията призовават хората да се разотидат. Петко Симеонов остава на площад "Народно събрание" за да се увери, че всички революционно настроени ще си тръгнат. В следващите два дни СДС се превърна в организация, подкрепяна от огромни маси народ. "Улицата" търсеше своята "организация" и седмица след учредяването на СДС я намери", казва Петко Симеонов. Тъй като записът не е много ясен, в годините се водят спорове дали Младенов не е казал “По-добре Станко да дойде” (Станко Тодоров, председател на парламента - б.р.). Други пък подозират, че може да е казал “По-добре танковете ли да дойдат?”. Твърди се дори, че записът е манипулиран, но фактите говорят друго. В началото Евгений Михайлов казва за репликата само на няколко души, на които има доверие, но не може да излъчи видеото, защото единствената по това време телевизия е цензурирана от управляващата партия. Записът излиза на бял свят половин година по-късно - по време на предизборната кампания през юни 1990 г. за първите демократични избори, когато бе избрано 7-то Велико Народно събрание. Евгений Михайлов предлага скандалният запис да бъде излъчен в предизборната хроника на СДС между първия и втория тур на изборите между 10 и 17 юни, спечелени за разочарование на младата опозиция от социалистите.



Сините лидери са били против. Михайлов обаче заедно с режисьорката Малина Петрова решават да включат видеото в телевизионното предизборно студио на СДС на 14 юни - между първия и втория тур на изборите. Веднага след излъчването му избухва страхотен скандал и започват масови протести с искания за оставка на Петър Младенов, който два месеца преди това, на 3 април 1990 г., е избран от Народното събрание за председател (президент) на републиката. Младенов категорично отрича да е произнасял подобна фраза, твърдейки, че кадрите и звукът са монтирани. Според участници в драматичните събития от края на 89-та и началото на 90-те Андрей Луканов е знаел за записа още от самото начало. Освен това премиерът е бил информиран, че компрометиращата Младенов реплика ще бъде пусната от СДС в разгара на предизборната кампания и може да обърне вота през юни. Нещо повече, Луканов умишлено е скрил истината от своите другари и най-вече от Петър Младенов.


Известен факт е, че именно Луканов още на следващия ден търси среща с Желев, опасявайки се от по-нататъшна ескалация на гражданското недоволство. В разговора си с него той бърза да се разграничи от Младенов, твърдейки, че действително става дума за човек, който е способен да изведе танковете. За да не се случи това, Луканов предлага на Желев договорката за възможно най-бърза отмяна на член 1 от Конституцията срещу съдействие за успокояване на протестиращите граждани, готвещи се за нова акция. По стечение на обстоятелствата именно на 14 декември умира акад. Андрей Сахаров – едно от знаковите имена на съветското и източноевропейското дисидентство. Поводът се оказва удачен новоучреденият Съюз на демократичните сили да обяви, че в негова памет временно спират протестните действия. И докато навън бушуват гняв и недоволство, в сградата на парламента витае страх. Блокираните вътре в залата народни избраници са сковани от идващите отвън скандирания за мъст. Писателят Николай Хайтов пише в дневника си: "През дебелите стени на сградата кънтяха викове "У-у-у-у-у, смърт" и пр.



Когато достигнаха виковете, бях в бюфета с Б. Райнов, Д. Методиев и Д. Фучеджиев. Последните двама се бяха стреснали, но окаменялото лице на Райнов не се промени. Дико се беше позачервил, а Митко Методиев – побледнял. Неколцина други народни представители, които циркулираха край нас, бяха изтръпнали от страх. Очакваха тълпата да навлезе вътре и да започне саморазправата. Мерцедеси, които се опитваха да напуснат мегдана пред Народното събрание, били замеряни с камъни." По-късно Петко Симеонов, член на ръководството на СДС, разказва, че е бил извикан от Петър Младенов, който го е заплашил, че ако пуснат записа, ще оповести кои от сините са сътрудници на Държавна сигурност в редиците на СДС. Същата вечер след пускането на записа по телевизията е изчетено опровержение от Петър Младенов. В него той твърди, че кадрите и звукът са монтаж. Веднага започва разследване, а Михайлов е подложен на 20-часов разпит. На 21 юни започналите стачка студенти настояват да бъде направена експертизата на записа. Тогава именно от протеста се ражда Градът на истината. На 2 юли Евгений Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си, че записът е автентичен. Призовава и Младенов да направи същото.


Той отказва. А студентите продължават да настояват с протести за оставката му. След излъчването на записа Главно следствено управление, начело с началника му генерал-майор Леонид Кацамунски и заместника му Коста Богацевски, започва разследване, което се води от Бойко Рашков. Сформирана е експертна комисия от звукорежисьори, режисьори, оператори, специалисти по жестомимичен превод. След дълги изследвания резултатите от експертизата на записа са категорични - той е автентичен. 32 членове на комисията приемат, че Младенов казва „Най-добре е танковете да дойдат“, само двама смятат, че думите му са "по-добре е“. Михайлов уточнява, че оригиналът е прехвърлен на всички възможни носители, но преди това е бил изгледан от комисията. После касетата е опакована и запечатана от председателя на комисията, а върху нея са поставени подписите на всички членове. В мемоарната си книга „Пожарът 90“ ген. Атанас Семерджиев също признава, че записът е автентичен, но шефове от МВР и екипът на Младенов се наемат да "докажат", че е фалшификация. Семерджиев, който тогава е началник на Генералния щаб на армията, не крие също, че вечерта на 14 декември е получил два пъти заповед от министъра на отбраната ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна Баня да бъде приведена в повишена бойна готовност. И двата пъти обаче той отказал да се подчини. Малко преди да си отиде, ген. Семерджиев ми разкри фактите в интервю за в."Труд": „Бях вече в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона. По това време той беше в сградата на парламента и ми нареди да приведа танковата бригада в повишена готовност. Така че да изпълня командата на Добри Джуров, не означаваше, че танкистите от Горна баня незабавно ще тръгнат към пл. „Народно събрание“. Аз възразих на Джуров, че не трябва да правим такива стъпки. Казах му: „Другарю министър, нека не предприемаме това действие.“ Обясних му, че обстановката е сложна. А и самото привеждане на танковата бригада в повишена готовност не е толкова лесно.



Трябва да се задейства целият апарат за оповестяване на офицерите и сержантите по домовете им. Трябва да се извести и постоянният състав на бригадата и екипажите да заемат местата си в танковете. А става дума за почти 3000 души. Затова казах на Джуров по телефона: „Нека сега не правим това, много ви моля“, а той ми затвори слушалката.“ Все пак разумът в тази драматична нощ надделява и до намесата на военните не се стига. След като разследването показва, че записът е истински, Петър Младенов е принуден да се извини. Лидерът на СДС Желю Желев и Виктор Вълков от БЗНС заявяват, че приемат извинението му и призовават да се прекратят стачните действия. „Студентите и хората от Града на истината обаче не ги послушаха. Не искаха начело на държавата да е политик лъжец”, коментира след години Михайлов. В крайна сметка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка и слага край на политическата си кариера. На 1 август 1990 г. Велико Народно събрание избра за президент д-р Желю Желев с вицепрезидент Атанас Семерджиев.



Години по-късно последният шеф на УБО ген. Георги Милушев ми разказа следното: - Веднага след свалянето на Живков, въпреки нежеланието ми, ме изпратиха посланик във Виетнам. През месец юни 1990 година ме извикаха да се върна като свидетел по дело No1 срещу Живков. Обадиха ми се да отида при Петър Младенов. По това време в София гъмжеше от протести, плакати, митинги, в центъра на столицата го рят книги, Градът на истината... Влизам при Младенов, а той не ме чака да седна дори, и почна: „Генерале, генерале, ти беше много прав. Снощи се проведе заседание на Политбюро във връзка с касетата и единствено Добри Джу- ров (министър на отбраната − б.а.) ме подкрепи. Всички бяха „за“ моята оставка и довечера аз излизам по телевизията и официално си подавам оставката.“ ( Младенов говори имаенно за танковата касета.) Попитах го: „Добре, ти тази фраза каза ли я, или не?“ „Не знам, може и да съм я изпуснал“, отвръща ми Младенов.


Ако е изпусната и 6 месеца се прави експертиза на тази касета, толкова ли трудно беше да се излезе и да се каже пред обществото „Да, казах я“? Все пак един държавен глава трябва открито и ясно да заяви това, което е изпуснал сам от своята уста. Защото човек първо трябва да го мисли и след това да го изговори. − Искате да кажете, че Петър Младенов си е признал пред вас, че е казал онази фраза „Танковете, да дойдат танковете“. − Не, той казва: „Може да съм я казал.“ Тогава попитах моя наследник Сава Джендов: „Истина ли е, или не е истина?“ „Истина е − беше отговорът на Сава Джендов, − всички експертизи потвърждават, че е казал тази реплика.“ „Е, добре де, Сава − обръщам се към моя заместник − вие се познавате с Петър от Суворовското училище, той е поставен на тази висока длъжност, говорите си на „ти“ и по всяко време може да се чуете, защо не го посъветва да си каже истината?


Пък какво ще е неговото решение, е друга работа, дали ще признае, или не, той ще го реши, но ти трябваше да му дадеш съвет!“... Вече 30 години няма еднозначен отговор дали най-дългогодишният външен министър на България е произнесъл скандалната реплика за танковете. Тя обаче костваше политическата му кариера. След като подаде оставка на 6 юли 1990 г. Петър Младанов се оттегли от всички заемани постове и се пенсионира. Избягваше всякаква публичност. Почина 10 години по-късно – на 31 май 2000 г. и по разпореждане на тогавашния президент Петър Стоянов Младенов бе погребан с държавни почести като бивш държавен глава. През 2014 г. бившият председател на БАН и на Народното събрание акад. Благовест Сендов, който в нощта на 14 декември 1989 г. се намира непосредствено до Петър Младенов, разкрива, че истинската реплика на президента е била: „Какво искат тези?


Танковете ли да дойдат?”. Други пък, които изследват касетата със записа твърдят, че точните думи били: „По-добре Станко да дойде”. Става дума за тогавашния парламентарен шеф Станко Тодоров. Трети внасят друг нюанс - че репликата е била "По-добре ли е танковете да дойдат?" "Танковата касета" беше най-проблемното ми разследване, признава Бойко Рашков и уверява, че събраните материали доказвали, че Петър Младенов е казал именно тази реплика, заради която напусна политиката, с което приключи процесът на перестройката в България.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/analizi-i-komentari/sporovete-ne-stikhvat-kazal-li-e-petr-mladenov-predi-30-godini-na-14121989-g-po-dobre-tankovete-da-doydat_news714951.html
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка