Радулов с тежка прогноза - ще продължат ли жестоките убийства и докога полицията ще върви след кървавите престъпления

Pan.bg 18 яну 2020 | 07:47 views (205) commentaries(0)
img
.pik.bg


Автор: Ивайло Атанасов


Новата година започна с цяла серия от тежки престъпления – жестокото убийство на Андреа в Галиче, ревнивият и асоциален Веселин взриви жилищен блок във Варна, а палежите на коли, кражби и грабежи всеки ден присъстват в новините. Според анализите на специалисти в областта на сигурността, двете тежки престъпления е можело да бъдат предотвратени.



Наистина ли януари е най-черният и кървав месец, както и какви мерки на превенция трябва да се вземат за недопускането на тежки престъпления, агенция ПИК потърси за експертен анализ бившия главен секретар на МВР проф. Николай Радулов. С него разговаря Ивайло Атанасов:

- Проф. Радулов, януари месец започва с тежки престъпления. Този първи месец на 2020 г. не направи изключение. Какви са причините първият месец на всяка година да е толкова черен и кървав – взривове, убийства, кражби, грабежи?

- Не бих казал, че е най-черният месец. По-скоро на нас ни прави впечатление - след новогодишните празници сме, сме още сме отпуснати от празниците, току-що е започнала новата година. Ако се върнем назад ще видим, че и през декември имаше палежи, имаше убийства, имаше изгорели коли, имаше масови домашни кражби по апартаментите. Разбира се неприятно е, когато една Нова година я очакваме с някаква надежда и тя да започне с тежки престъпления. Ами нека да си спомним месец януари по-миналата година. Спомняте си петорното убийство в Нови Искър и то в новогодишната нощ.

Бих казал, че престъпността е доста сериозна и възможностите на службите за обществен ред и сигурност, очевидно са ограничени, защото при твърдението, което те непрекъснато се опитват да ни предложат, че намалява престъпността, ние виждаме точно обратното. Има какво да се очаква още от тях.

Престъпността, когато не се регистрира и не се работи по всяко престъпление, е съвсем естествено да се развива. Хората са по-скоро убедени, че по техните случаи няма да се работи. Вие виждате тази усилена работа, която ни демонстрират, това са по случаи, които са такива, че няма как да се отбият – такива са убийството в Галиче и взривът във Варна. Те няма как да бъдат загладени. Но така, между другото, стават палежи на автомобили, битовата престъпност продължава да е много сериозна. И там, където може, вместо да се демонстрира




увереност и работа от органите на вътрешните работи и прокуратурата, по-скоро ни се предлага една демонстрация на сила, която не е необходима, а по-скоро граничи с пиар, отколкото с действителното подобряване на сигурността на гражданите.



Ами вие видяхте в случая с Галиче. Когато вече извършителят беше заловен, той си е самопризнал и изведнъж там се оказва цялото ръководство на МВР, барабар с главния прокурор. Защо? То това е след дъжд качулка. И като че ли през последните години това много често се случва. За който и от случаите да се сетим назад, виждаме по-скоро желание за бягане от отговорност и пиар, отколкото действителна грижа за реда, сигурността и спокойствието на хората.

- Вие споменахте за жестокото убийство в Галиче и за взрива във Варна. Специално в Галиче някой пак не си е свършил работата. Въпреки, че извършителят е известен с предишни криминални прояви, с него не е работено и превенцията липсва.

- Вижте, това по-скоро се превръща в правило, отколкото в изключение. Ами убийството на малкото момиченце само преди един месец? При него се оказа, че извършителят е известен и многократно регистриран, отгоре на това и регистриран за опити за блудства и за посегателство върху малки деца? И още много такива случаи… Ами спомнете си случая за убийството на журналистката в Русе?

И какво се оказва? Че почти всеки месец има такива престъпления, при които се оказва, че този, който ги е извършил, е известен на цялата общност, сред която се е случило. Бил е известен в селото, всички знаят, че е бил осъждан. А в последния случай, в Галиче, той не само е бил осъден, а е бил в рамките на една условна присъда, т.е. е трябвало чисто логически погледнато от гледна точка на задълженията на МВР, той е трябвало да е под непрекъснато наблюдение. Е, виждате обаче, че това наблюдение, дори там, където се провежда, е формално.

- Така е и случаят с взрива в блока във Варна потвърждава думите ви. Имало е заповед за незабавно изпълнение, полицаят я получил на другия ден, някой не е отишъл на адреса, обадил се по телефона… Тук говорим, хайде да е с тежката дума скатаване от работа, но ако може така, някак си, да мине. Как ще коментирате тези действия и изобщо случая?



- В този случай нещата са още по-сериозни! Там става дума, макар, че ни беше спестено или самите органи за обществен ред и сигурност не бяха наясно в самото начало на разследването, но там е имало многогодишен тормоз. Жертвата е подавала жалби в МВР и къде ли не. Това би трябвало по някакъв начин да се окаже във фокуса на вниманието на местната служба на МВР. Но обикновено, тук се реагира, когато се случи нещо.

МВР и специалните служби трябва да работят проактивно и да работят и вършат такива неща, че да не се позволява да се извършват самите престъпления - залавянето на извършителите преди невъзвратим резултат или по време на планирането и подготовката. Нито едно престъпление няма да са заловени така, както Стратегията за национална сигурност иска и така, както е заложено в закона.

- Ние винаги говорим, щом се случи нещо такова, как трябва да се променят законите. А какво и къде всъщност трябва да се промени в работата на охранителните органи, всъщност те пазят и гарантират сигурността в държава?

- Ние тук сме си създали един рефлекс. Като се случи нещо и казваме: „Ами то законът е лош и трябва да го преправим или ни трябва направо нов закон!“. Всъщност, нищо подобно.

Аз много обичам да давам пример с терористичния акт в Сарафово. Първият резултат, първата реакция, която се опитаха да ни демонстрират от ДАНС и МВР беше, че трябва да се променят законите, да се увеличат наказанията, да се напише нова Стратегия за противодействие на тероризма. Забележете обаче – в Сарафово терористичният акт се случва в средата на лятото, а през януари същата година, е излязъл нов Стратегически план за противодействие на тероризма. Аз съм го чел, запознат съм с него и съм коментирал, че той е по-хубаво от последвалите го стратегии за противодействие на тероризма и от Закона за противодействие на тероризма и екстремистката дейност. Той е по-добър от тях.

Проблемът не е в смяната на закона и да дава по-тежки наказания. Проблемът е, че съществуващите закони не се изпълняват. Проблемът е не, че са малки наказанията, а че често не намираме виновниците и не ги наказваме. Още от римското право има една максима, която казва следното: „Не е важна големината на наказанието, а е важно то да се случи, то да е неотменимо“. Всеки, който извърши престъпление, трябва да получи наказание.

Дори и да се въведе най-тежкото наказание – смърт или разстрел, когато не е заловен извършителят, когато остава неизвестен… Знаете, че половината от делата, които се водят, в крайна сметка, когато изтече срокът, се закриват като дела с неизвестен извършител. Ами каквото и да е наказанието, неизвестният извършител си остава неизвестен извършител.

- Да и не получава наказание…

- Да. Сами виждате - проблемът е не големината на наказанието. Проблем е l това, че има ненаказани престъпници.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker