Защо Русия и Украйна не могат да постигнат траен мир: има ли изход от тупика

Pan.bg 11 дек 2019 | 16:08 views (1854) commentaries(0)
img dir.bg


Ще стане ли "формулата Щайнмайер" мост между разделената Украйна и между Киев и Москва, или ще затвърди влиянието на Путин в Донбас


Срещата мина, войната остава; първата среща на четири очи между Путин и Зеленски бе по-скоро мач с равен резултат; размразяване може би, но мир със сигурност не още.


Такива са преобладаващите изводи след срещата на Нормандската четворка в Париж, която за пръв път събра президентите на Русия и Украйна - Владимир Путин и Володимир Зеленски, с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел.

По всеобщо мнение срещата е постигнала скромен напредък към успокояването на конфликта в Източна Украйна, който продължава вече пет години и половина и взе досега около 15 000 жертви.

За какво не успяха да се разберат Киев и Москва

Основният препъникамък между двете страни е статутът на сепаратистките райони в Донецк и Луганск. По този въпрос Зеленски и Путин продължават да говорят на различни езици.

Двете страни приемат установяване на специален статут на Донбас. Но и тук дяволът е в детайлите.

В заключителното комюнике от срещата в Париж се казва, че Украйна е съгласна с постоянния специален статут на Донбас. Но в същото време Зеленски настоява за продължаване на временния специален статут на сепаратистките райони, за който има приет временен закон, защото, по думите му, "никой не знае каква ще бъде ситуацията след 5-10 години". Украинският президент не желае да предлага въпроса на обсъждане в Тристранната контактна група (Украйна, ОССЕ и Русия), където "могат да ни извиват ръцете", казва той, имайки предвид Русия.

Законът за местното самоуправление в Донецка и Луганска област е приет на 18 октомври 2014 г. и е в сила до 31 декември 2019 г. Според него разпоредбите за специалния статут ще започнат да действат за постоянно след провеждане на местните избори в тези области в съответствие с Конституцията и законодателството на Украйна, след публикуването на доклада на ОССЕ, че изборите са проведени според стандартите на организацията и международните стандарти за демократични избори и след изтеглянето на чуждите войски. Имат се предвид руските военни, а за такива Москва отрича.

В същото време Киев иска украински войници да охраняват границата между Украйна и Русия.

От своя страна Владимир Путин настоява за законодателно, дори конституционно - това означава повече от




постоянно, уреждане на специалния статут на Донбас.

Путин се опасява, че пълен контрол на Киев върху отцепилите се райони, включително върху границата, ще доведе до клане, до етническа чистка, до втора Сребреница, както се изрази. По тази причина Москва пряко или косвено не пуска контрола там - както на границата, така и между Украйна и "другата" Украйна. Насреща им са правителствените сили. Така на практика се поддържа "тлеещ" конфликт.

Тук е моментът да припомним, че военният конфликт в Източна Украйна между правителствената армия и неправителствени въоръжени части започна през април 2014 г. Чрез посредничеството на международната общност през септември 2014 г. и февруари 2015 г. в Минск двете страни в конфликта постигнаха споразумение за прекратяване на огъня и определиха граничната линия на примирието. Мащабните военни действия (придвижване на тежко въоръжение) са под контрол, но престрелките продължават и до днес.

Има ли изход от ситуацията: ще успее ли планът на германския президент

Путин поиска задействане на "формулата Щайнмайер" за установяване на постоянен специален статут след провеждане на избори в отцепническите райони. Зеленски обаче каза след срещата в Париж, че "формулата Щайнмайер" ще бъде въведена по-късно, когато се видят стъпки за деескалация.

Тоест, Путин настоява първо за политическо уреждане на статута и след това за отпускане на военната хватка, а Зеленски - първо за деескалация на военния конфликт и едва тогава за постоянен специален статут, скрепен законодателно.

"Формула на Щайнмайер" беше предложена от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер през 2016 г., който тогава бе външен министър. Тогава Киев отхвърли "формулата", а бунтовниците я приветстваха като победа.

Днес и Киев, и Москва приемат най-важното - че след местни избори в сепаратистките райони и след изтеглянето на украинските и руските военни сили от т. нар. контактна линия Донбас би трябвало да получи специален статус в рамките на Украйна.

Документът на практика урежда специалния статут на регионите в Донецка и Луганска област. Предвижда се териториите, окупирани от сепаратистите, да придобият временно специален статут до провеждането на местни избори под наблюдението на ОССЕ. Ако наблюдателите преценят, че вотът е проведен в съответствие със стандартите на организацията и украинските закони, специалният статут ще бъде обявен за постоянен.

Споразумението, прието от Контактната група, не съдържа текстове за пребиваването на войски в тези региони, нито за реда на провеждането на изборите. Той урежда единствено прилагането на закона за статута на Донбас, приет през 2014 г. от украинската Върховна рада.

На 1 октомври т.г. Зеленски заяви, че "формулата на Щайнмайер" трябва да бъде включена в новата редакция на закона за специалния статут на Донбас, която ще бъде внесена във Върховната рада.

Но оттогава Зеленски е подложен на силен натиск от опозицията и националистите в Украйна. Обединени в движението "Съпротива на капитулацията", противниците на "формулата на Щайнмайер" вдигнаха многохилядни протести, като обявиха, че тя води до "капитулация и федерализация" на страната. Те се обявиха и срещу изтеглянето на войските и провеждането на избори в Донбас, срещу амнистията на опълченците от непризнатите две народни републики Донецка и Луганска. Сред противниците са парламентарните политически сили "Европейска солидарност" на Петро Порошенко, и "Глас", както и националистически организации, сред които прословутият "Десен сектор".

Зеленски призна, че страната му е разделена, в нея царуват абсолютно различни виждания за това как точно да си върнат Донбас. Признава и че не е възможно "още утре" всички там да заговорят на украински език.

Стратегия за "връщане на окупираните територии" в Донбас все пак се пише, каза през октомври говорителят на украинския парламент Дмитрий Разумков.

Путин пък сякаш изобщо няма вяра в украинския държавен глава. Видяхме, казва той, как президентът Зеленски водеше дискусия с националистите. "Вижда се кой там е по-силен. И какво ще се случи там? И кой ще ръководи тези националисти, когато те влязат на тези територии без гаранции за (безопасността) на хората?". Според него всяко предаване на контрола на украинците трябва да бъде предхождано от амнистия за жителите на Донецк и Луганск - нещо, на което Киев едва ли ще се съгласи.

Самият Щайнмайер не скри разочарованието си.

"Споровете в Украйна ме изненадват малко, защото един от участниците, тогавашният президент (Петро Порошенко) участва в тези преговори (за "формулата Щайнмайер")", каза германският президент на 8 октомври. В същото време той отрече твърденията, че "формулата" е създадена под влиянието на Русия.

"Формулата не съдържа нищо повече от опит да се извършат големи стъпки, понеже и двете страни на конфликта не бяха готови да предприемат малки такива", обясни Щайнмайер.

Петро Порошенко обаче смята, че "формулата на Щайнмайер" всъщност е формула на Путин и реално подменя същността на Минските споразумения.

Дайте шанс на мира

Обясним е оптимизмът на радетелите на диалога - Макрон и Меркел, защото бе потвърден стремежът на двете враждуващи страни към спазване на Минските споразумения, както и уговорена следваща среща след четири месеца.

Все пак Украйна и Русия се споразумяха за допълнителни мерки за спиране на огъня, за размяна на затворници до края на декември и за изтегляне на войниците от три района на конфликтната зона до края на март.

Честно казано не зная дали ще има успех, но първата победа е, че тази среща изобщо ще се състои, каза в навечерието на парижката среша Зеленски. След разговорите той отбеляза, че никой от двамата президенти не е постигнал победа, резултатът е равен. Путин като цяло оцени срещата като позитивна.

Да припомним, че Минските споразумения изискват незабавно спиране на огъня, изтегляне на тежките оръжия и от двете страни, връщане на териториите под сепаратистки контрол в Източна Украйна под контрола на Киев и предоставяне на по-голяма автономия за тях.

В заключение, ето оценката на френския "Фигаро" след срещата: Със сигурност Донбас е бреме, което струва скъпо на Путин и той би искал вдигане на западните санкции. Но за него този регион е и важен лост за влияние.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка