Полковник от запаса Димитър Бойчев: Снимките на „Хан Аспарух“ бяха като малка война

Pan.bg 13 апр 2015 | 19:10 views (3196) commentaries(5)
img presa.bg




Преди години, когато започвах офицерската си служба, Инженерните войски на Българската армия бяха така структурирани, че да изпълняват както военните си задължения, така и да помагат на местната власт и населението.



Имаше инженерно-сапьорна бригада в Белене, четири инженерни полка в Свищов, Сливен, Пещера и Кюстендил, три инженерни батальона в Бояново, Смолян и Кюстендил и три понтонни батальона в Сливен, Пещера и Кюстендил. Те бяха дислоцирани така, че освен да осигуряват в инженерно отношение задачите на Българската армия, бяха най-добрата и



отлично осигурена с техника и специалисти



структура, помагаща на страната при природни бедствия и промишлени аварии.



Всяко поделение си имаше своята зона на отговорност, за да действа при създаване на необичайна ситуация. Бригадата в Белене например отговаряше за АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“, Химкомбинат „Свилоза“ и река Дунав, включително за поддържане на дигите, реагиране при наводнения и ледоходи. Имахме едни от най-добрите водолази, които почистваха изпускателите на язовирите.
Защо казвам това? При последните снеговалежи, които създадоха бедствено положение в различни райони на страната, двата инженерни батальона от Бояново и Смолян с наличната си техника и специалисти щяха да решат проблема по-бързо и по-безболезнено. Но те бяха ликвидирани. Жертвите от наводненията в Южна България щяха да бъдат по-малко или изобщо нямаше да се стигне до подобни трагедии, ако батальонът в Бояново не беше закрит.



В първите години на прехода ни гостува началникът на Инженерните войски на Полската армия. Тогава проблемът със съкращенията на войските вече беше актуален. Няма да забравя неговите думи: „В Полша може танк да не остане, но Инженерни войски ще има, те са необходими.“ Действително Инженерните войски помагаха много. През 1975-1976 г. съветският кораб „Павел Постишев“



събори Аспаруховия мост



За да се възстанови трафикът, за година и половина във Варна беше дислоцирана голяма част от понтонната техника на поделението в Белене. На малкия и големия канал бяха построени понтонни мостове. Поради корозионните свойства на морската вода поддръжката им беше много трудна. През нощ­та от 0,00 до 4 ч. снемахме разядените от солената вода звена и понтони и ги подменяхме с ремонтирани в близката корабостроителница.



На 4 март 1977 г. в 21,24 ч. в Свищов започна най-убийственото земетресение в историята на България. Разрушенията погребаха близо 250 души.
Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер траеше по-малко от минута, но картината след него беше апокалиптична. Градът потъна в мрак, обхванат от масова паника и истерия. Плъзнаха мародери. Тогава на помощ дойдоха военнослужещите от двете инженерни поделения от Свищов и Белене. Вдигнати по тревога, с подходящата специална техника и личен състав около полунощ започнахме да вадим първите трупове. Блок 1 на ул. „Георги Матев“ №1 и общежитието на „Свилоза“ се бяха превърнали в огромни ковчези. Свищовският полк пое жилищния блок, беленският - общежитието на „Свилоза“. Осеметажната жилищна сграда по официални данни погреба 76 души, а общежитието - 45. Общежитието беше младежко и затова полупразно във вечерния час.



Успяхме да извадим доста оцелели



През 1980 г. участвах с личния състав на ротата си в подготовката на терена за снимките на филма „Хан Аспарух“ - епос за раждането на държавата ни. Снимките продължиха 11 месеца. Режисьор бе Людмил Стайков, а сценарист - Вера Мутафчиева. Участваха над 60 000 реални лица. През 1980 г. в голите полета на плевенското село Рибен стълпотворението беше толкова мащабно, а битките толкова истински, че от НАТО решили, че страната е във военно положение. На държавата й се наложило да дава обяснения, че няма реални действия, а просто снима филм.


След завършване на Военната академия през 1987 г. бях разпределен в новосформираните Хидротехнически войски като началник-щаб на батальон.
Задачата на войските под командването на генерал-лейтенант Кузо Кузов със заместник генерал-майор Ромео Петков и началник на щаба генерал-майор Янко Янкулов беше да участва в построяването на Хидротехническия комплекс (ХТК) „Никопол - Турну Мъгуреле“. С изграждането на язовирната стена, път, железница и хидроцентрала щяха да се осигурят нов енергиен източник за двете страни и нови гранични преходи.



Реално бяха построени пътят от Белене до створа, т.е. мястото за строителството на язовирната стена, жп връзката от гара Ореш до река Дунав и подсилването с баластра на цялата строителна площадка на брега на реката. Подготвени бяха хиляди бетонни блокове за подпиране на насипната призма на язовирната стена. Построихме общежитията за работниците, както и цял жилищен квартал в Белене с всички необходими комуникации. С изграждането на ХТК „Никопол - Турну Мъгуреле“ и ХТК „Силистра - Калараш“ навигацията по река Дунав щеше да стане целогодишна.



Успоредно с това работех и с хората си на топлия канал на първи реактор и на пристанището на АЕЦ „Белене“. Първи реактор беше почти готов, доставен на площадката от Чехия, и само събитията през 1989-1990 г. попречиха на България да има втора ядрена централа.
След явна липса на финансови средства ХТК „Никопол - Турну Мъгуреле“ бе замразен, а бригадата предислоцирана в Силистра. Моят батальон се намираше в село Смилец. Задачата на бригадата беше да построи напоителна система „Малък Преславец“, с което се продължаваше ивицата на напояваните площи до Черноморското крайбрежие и в дълбочина до района на Добрич. Построихме помпената станция в село Малък Преславец, положихме километри напорни стоманобетонни и стоманени тръби и изградихме открити бетонни канали в посока с. Искра.



В началото на военните реформи



които се изразяваха в ликвидиране на цели поделения, участвах в заседание на Висшия военен съвет. Според доклада на командващия Сухопътните войски генерал-лейтенант Гиньо Тонев трябваше да се ликвидира поделението в Белене, а да остане това в Свищов. Не издържах, поисках думата и направих сравнителна характеристика на двете поделения. Свищов бе по-голям град, но в Белене имаше всичко необходимо - сграден фонд, складова база, учебни полигони и др. На другия ден бе изпратена комисия, която



да провери твърденията ми



Нейната работа се контролираше лично от началника на Генералния щаб генерал Михо Михов. В резултат на това беше взето решение, с което 55-а инженерно-сапьорна бригада в Белене остава, а 54-ти инженерен полк в Свищов се ликвидира. Тогавашният кмет Емил Михайлов казваше, че паметник трябва да ми се издигне. Местната власт искаше да има военни в градовете, но централната закриваше полковете, бригадите и дивизиите.



За това и днес на много места в страната няма кой да помага на хората при бедствия и аварии.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 5

  1. #1
    shdvgtr 13 апр 2015, 21:34
     
    2
     
    1

    Е пан до този ли паднахте. ЗАЩО не казва как лижеше и мажеше пред ген. Мио Миоф за да служи във ВМС, а сега този МУФТАЖИЯ се е окопал в сградата на резервистите и елате да видите, може ли пенсионер или резервист да влезе в сградата ако не си плати на бойчето.Срамувам се от такива
    миджитурки и гъзоблизковци.

  2. #2
    Морски.... 13 апр 2015, 22:25
     
    2
     
    0

    пародия на офицер

  3. #3
    Бойчев 14 апр 2015, 14:02
     
    0
     
    1

    По-жалки от анонимниците няма!

  4. #4
    Бойчев 14 апр 2015, 14:20
     
    0
     
    1

    Аз, когато напиша нещо, се подписвам и поемам отговоност за написаното с името си.

  5. #5
    БОНЧО 14 апр 2015, 20:10
     
    1
     
    0

    На този в Босна му викахме бай Ганю.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка