Източник: otbrana.com, Марий Пейчев

Загива на 31 март 1952 г. в най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на Гранични войски под връх Сарабурун.

В изключително камерен състав и при строго спазване на задължителните противоепидемични мерки в с. Караманово, община Ценово, отдадоха почит на героя-граничар Асен Илиев. Пред белокаменния паметник бяха положени венци и цветя от признателните поколения.

На 31 март се навършват 69 години от гибелта на младежа, дал живота си за защита на държавната граница. В родното село на Асен, останал завинаги на 23 години, все още има хора, които си спомнят за усмихнатия русоляв младеж. За да почетат паметта на героя, дойдоха кметът на селото Бисер Блажев, служители на институции, представители на общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Местната структура на запасното войнство е приела името на храбрия жител на Караманово за патрон на организацията. Слово за краткия, но достоен жизнен път на Асен Илиев, произнесе секретарят на Народно читалище „Светлина“ Петя Герасимова. Тя припомни героичните събития, разиграли се на граничната бразда в последния ден на март през 1952 година. „Името на Асен Илиев е не само символ на родолюбие, но и ярък пример за младите поколения как се защитава Отечеството, как опазването на държавната граница и сигурността на Родината се поставят пред собствения живот. В паметта на всички той ще продължи да живее като момчето на 23 години, което с геройската си постъпка записа името си със златни букви в историята на Гранични войски и попадна в безсмъртния легион на защитниците на Отечеството ни“, подчерта г-жа Герасимова. Ученици от местното училище представиха в онлайн формат рецитал за безсмъртието на героя. Във фоайето на читалището е подреден възпоменателен кът с документи и материали, посветени на безсмъртното дело на 23 годишния младеж..

Асен Илиев е роден на 24 април 1929 г. в Караманово в семейство на трудови хора. През есента на 1949 г. е призован да отбие воинския си дълг в редовете на родната казарма. По собствено желание той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав в Банкя, след което е разпределен да служи в малката застава „Орел“, разположена в Североизточните Родопи. Малко преди зазоряване, в ранното утро на 31 март 1952 г. трима истински

българи влизат в ожесточена престрелка с нарушители на държавната ни граница. В 5,30 часа сутринта граничен наряд под ръководството на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала за диверсионна дейност в България. Сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка е пробит автоматът на Асен. Независимо от това той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 метра от граничната бразда в местността „Кралимарковски камък“. По мнението на военни специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на Гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име.
В навечерието на 2 юни 1973 г. в родното село на героя граничар е открит паметник. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.