АВАНТЮРАТА КОРЧАК-БРАНИЦКИ (ЧАСТ 1)

Pan.bg 05 дек 2019 | 16:05 views (1564) commentaries(0)
img В брой № 557 на рубриката "Българските морски новини" Ви информирахме за най-новата морска книга на издателство "Еър груп 2000" - "Русия, Полша от море до море и българите", която излезе от печат в края на месец ноември т.г.

Това е една уникална история за раждането на идеята за български флот на Черно море в светлината на титаничния сблъсък между Руската империя и поляците, чиято родина преустановява своето съществуване на политическата карта на Европа след трикратната й подялба между Австрия, Прусия и Русия през 1772, 1793 и 1795 г.

История в която се редуват възходи и падения, война и мир, любов и омраза, вярност и предателства, драматични срещи и раздели, конспирации и неочаквани обрати!

Идеята за създаването на български флот на Черно море е изложена в религиозно-политическата брошура "Слово на един русин към всички братя от славянското племе по славянски въпроси", написана на полски език и издадена през 1849 г. в Париж от архимандрит Владимир Терлецки с финансовата подкрепа на граф Ксаверий Браницкий.

Кой е Ксаверий Корчак-Браницкий и как се стига до издаването на брошурата на Терлецки?

Всичко започва като авантюра: парите за издаването на книгата първоначално са спечелени от Ксаверий Корчак-Браницки при продажбата на породисти коне на френския президент, по-късно и император Наполеон III, впоследствие са заложени и изгубени драматично в оспорвана игра на рулетка в белгийския курорт Спа, а накрая сумата е възстановена успешно и предадена под формата на дарение от графа на Терлецки.

С 200 франка от сумата Терлецки издава споменатата брошура, в която заявява бъдещия български флот на Черно море като част от славянския, а останалите пари дарява на бедните в района на селището Спа в Белгия, както и на поляци в затруднено положение в Брюксел и Париж.

В две поредни части ще представим на читателите на Pan.bg биографията на Ксаверий Браницкий и епизода с оспорваната игра на рулетка в белгийския курорт Спа, когато графът осигурява средствата за издаването на брошурата на Терлецки.


image

КОЙ Е КСАВЕРИЙ БРАНИЦКИ?

В периода 1848 – 1849 г. Ипполит получава подкрепа от Ксаверий Браницки двукратно (в Рим и курортното селище Спа в Белгия). Това е достатъчен повод да разгледаме личността на графа и дейността му отблизо. И така, кой е непознатият благодетел на Терлецки от




Рим?

Неговата интересна и изпълнена с превратности биография е свързана с няколко държави, сред които Русия, Полша, Италия, Франция и Великобритания. Наследник е на огромни богатства и имоти. Офицер, общественик, финансист, колекционер на предмети на изкуството, публицист. В Русия той е познат под имената Ксаверий Браницкий, Франциск Ксаверий Браницкий и Ксаверий Владиславович Корчак-Браницкий. В Полша е известен като Ksawery Wladyslaw Korczak-Branicki, а във Франция и в научните среди – като Xavier Korczak-Branicki. Роден е на 26 октомври 1816 г. Младежките години на Ксаверий преминават във Варшава, а по-късно и в Украйна, в имението на неговата баба графиня Александра Василевна Браницка (1754 – 1838 г.) край Белая Церков. Той е син на граф Владислав Григоревич Браницки (1783 – 1843 г.) и Роза Станиславовна Потоцка (1780 – 1862 г.).

image

Граф Ксаверий Корчак-Браницки, около 1871 г. Щедър благодетел, който инвестира милионите си за възстановяването на независимостта на Полша със средствата на революцията [1]

Получава блестящо за времето си образование и владее четири езика: немски, френски, гръцки и италиански. Френската култура има доминиращо влияние при формирането на неговия светоглед. „Още от детските ми години бях французин по душа“, отбелязва Ксаверий Корчак-Браницки през 1879 г. Ненавижда император Николай I Павлович, управлявал Русия в периода 1825 – 1855 г. заради безпощадната му саморазправа с Полша. На 19-годишна възраст постъпва в Украински улански полк, а през 1836 г. се прехвърля в Ахтирски полк.

В разглеждания период и двата полка се намират под командата на граф Иван Осипович де Вит (1781 – 1840 г.), генерал от кавалерията на руска служба, известен и като Яков Иосифович де Вите. Той приема Ксаверий като далечен роднина и го взема под своето покровителство. Благодарение на съдействието на графа през март 1837 г. Браницки е командирован в гвардейския Хусарски полк на Руската империя. През януари 1839 г. е окончателно зачислен в същия полк.

В периода от 1837 г. до есента на 1840 г. (с малки изключения) животът му е свързан със Санкт Петербург. Тук за кратко е един от активните членове на т.нар. лермонтовски таен "Кръжок на шестнадесетте" – група от млади хора, които се събират всяка вечер, за да обсъждат свободно и непринудено актуални обществени и политически въпроси. През 1841 г. е командирован в Кавказ за участие във военните действия в Северен Дагестан. В гвардейския Хусарския полк достига до чин флигел-адютант на император Николай I Павлович през 1843 г., но поради опозиционните си настроения излиза в отпуск по болест и през 1845 г. подава оставка.

Императорът е информиран за противоречивото поведение на флигел-адютанта през 1843 г. В резултат Ксаверий е поставен под наблюдението на страшното III отделение. За щастие успява да се сдобие със задграничен паспорт и отива в Италия. Първоначалното му намерение е да се насочи към Америка, но след революциите на Апенинския п-в в началото на 1848 г. решава да остане в Европа. "Тогава си казах, че…и в Западна Европа вече може да се диша свободно", отбелязва Браницки няколко десетилетия по-късно, през 1879 г.


image

Паметник на великия полски поет и революционер Адам Мицкевич в Морската градина в Бургас. Архив на сп. "Клуб ОКЕАН"


От Италия преминава във Франция, където дейността му навлиза в нов етап и се свързва предимно с подпомагане на различни полски националистически проекти. Подпомагането се изразява във финансирането на многобройни издания (вестници, книги, списания, брошури), общества и комитети. Сред финансираните от него през 1849 г. издания например са политическият всекидневник La tribune des peuples (на английски: The People’s Tribune, на полски: Trybuna Ludow) на Адам Мицкевич и брошурата Slowo Rusina ku Wszej Braci Szczepu Slowianskiego o Rzeczach Slowianskich на Владимир Терлецки.

Полската емиграция във Великобритания и Франция възприема Ксаверий като щедър благодетел, който инвестира милионите си за осъществяването на демократични цели и идеали. Финансовата помощ на Браницки за вестника La tribune des peuples възлиза на 70 000 франка (според други източници 200 000, 250 000 или дори 300 000 франка), но изданието има съвсем кратък живот в периода 15 март – 13 юни и 1 октомври – 10 ноември 1849 г. След официален протест от страна на руското посолство в Париж от името на император Николай I Павлович френската полиция затваря редакцията на всекидневника на 10 ноември 1849 г. Преди това императорът предлага на Браницки да преустанови финансовата подкрепа за вестника. Ксаверий отказва и властите в Руската империя реагират незабавно: конфискувани са всичките му имоти и е лишен от граждански права, с което животът му окончателно се свързва със Западна Европа.

image

image

Съвременни изгледи от френската столица Париж. Архив на сп. "Клуб ОКЕАН"

През 1849 г. той закупува изоставения замък "Монтрезор", разположен в долината на река Лоара, който ремонтира основно и по-късно превръща в образцово имение. През 1854 г. получава френско гражданство, а по-късно става член на полския комитет в Лондон. От този момент е смятан за враг на Русия и императорското семейство. Въпреки това продължава да развива успешно различни проекти. Участва в строителството на железопътната линия от Киев до Одеса и става съосновател на френската банка Credit Foncier. Построява църква, болница и училища в селището Монтрезор. През 1860 г. е избран за кмет на Монтрезор. През 1862 г. заедно с братята си Александър и Константин предоставя значителни финансови средства на френското правителство под формата на кредит. През същата година е награден с ордена на Почетния легион.

По време на полското въстание от 1863 г. Браницки се среща с Александр Иванович Герцен (1812 – 1870 г.) в Лондон (познат в България като Александър Херцен). В рамките на предварителната подготовка за въстанието Ксаверий сътрудничи на Централния национален комитет на полските въстанници. Работи с различни комитети, които събират средства за създаване и организация на въстаннически отряди, поддържа дейността на тайни обществени обединения с патриотична насоченост, сам финансира действията на бунтовниците. Автор на книгата Les nationalitеs slaves ("Славянските народи/нации"), издадена в Париж през 1879 г. Политическата кариера на Ксаверий завършва през 1875 г. в редовете на френска партия, която поддържа Патрис дьо Мак Маон, президент на Третата република в периода 1873 – 1879 г. [2].

Бележки:

[1] Снимката се публикува по по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons, the free media repository. Връзка към уеб-страницата https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Xavier_Branicki.jpg User Arcyon37. Източник – Bulletin de la Societe archeologique de Touraine, 1980. Издател – Guillaud-Verger (Tours). Връзка към източника - http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6551009t/f309 Обществено достояние (Public domain).

[2] За възстановяването на биографията на Ксаверий Браницки са използвани някои от следните източници: Short, Michael (Edit.) Liszt Letters in the Library of Congress. New York, 2003. p. 48; Henderson, R. Vladimir Burtsev and the Struggle for a Free Russia. London, 2017. p. 276; Schnitzler, J. Secret History of the Court and Government of Russia under the Emperors Alexander and Nicholas. In Two Volumes: Vol. II. London, 1847. p. 36; Fabbri, Patrizia (Edit.) Chateaux of the Loire. Florence, 1995. p. 77; Slupska Julia A.: Ksawery Branicki (1816 – 1879). Emigracja: polityka i finanse. Warszawa, 2008. 266 s.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка