Как и кога шхуната "Келасуры" пристига от Неапол във Варна за Ден първи на българския флот?

Pan.bg 23 яну 2020 | 17:23 views (606) commentaries(0)
img Д-р Калоян Панчелиев

Морска историческа хроника № 4

След Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) и Берлинския конгрес (1878 г.) започва изграждането на държавния апарат, институциите и въоръжените сили на Княжество България.

Датата 31 юли (нов стил 12 август) 1879 г. традиционно се приема за ден първи на българския военен флот.

В основата на създадените тогава Дунавската флотилия и Морска част са четири парахода ("Опытъ", "Взрывъ", "Горни-Студенъ" и "Породимъ"), една шхуна ("Келасуры"), седем парни катера ("Бавария", "Мотала", "Фардингъ", "Ракета", "Олафчикъ", "Птичка" и "Варна"), няколко баржи и гребни лодки, предадени на Княжеството от Русия с разрешението на император Александър II Николаевич (1818 – 1881 г.) [1].

Параходната винтова шхуна "Келасуры" несъмнено е един от най-интересните плавателни съдове, предадени на Княжество България, защото представлява част от западно-европейското корабостроително наследство в нашия флот въпреки кратката й служба в него.

Тя е спусната на вода през 1859 г. в корабостроителницата W. & H. Pitcher в Нортфлийт, Великобритания.

image

В България от години е в обръщение фотография на гафелна шхуна "Келасури" с неназован произход. Снимката се използва масово без да се посочват данни за принадлежност към фондовете на музей или исторически архив. Липсва и информация за фотографа. На историческата наука обаче е известна фотографията на военна шхуна "Келасуры" (долу), публикувана в книгата "Нуженъ-ли намъ флотъ и значенiе его въ исторiи Россiи" (горе) от Петр Иванович Белавенец. Книгата е издадена през 1910 г. в Санкт Петербург. Белавенец посочва коректно името на фотографа (Короедов) и колекцията (на Негово Императорско Височество Великият Княз Константин Константинович)

image

Военна шхуна "Келасуры"

В том I от поредицата "Българските кораби" заедно с Преслав Панчелиев изяснихме редица въпроси свързани с идентичността на "Келасуры" - годините на залагането на стапел и спускането на вода, мястото на построяване, правилното изписване на името, точните размери, вида на ветрилното стъкмяване, мощността и ролята на парната машина и др.

В допълнение публикувахме и множество извлечения от докладите на капитаните на кораба, които дават възможност да се проследи биографията му под руски флаг в детайли до 1876 г.

Въпреки това в биографията на шхуната все още има редица въпроси, за които липсва конкретна информация.

Най-важните от тях са кога и при какви обстоятелства "Келасуры"




влиза в Черно море през 1879 г., за да бъде предадена на Княжество България, на коя дата пристига във Варна, участва ли в официалната церемония на 31 юли 1879 г., използвана ли е изобщо като учебен кораб и колко българи-практиканти са обучени на нея, защо след като на нея е вдигнат български флаг, тя продължава все още да се води в списъка на руските военни кораби и колко време престоява в пристанище Рени?

С желанието да осветлим краткия български период в биографията на "Келасуры" заедно с Преслав Панчелиев ще публикуваме серия от неизвестни досега документи от периода 1879-1880 г.

Първият от тях е извлечение от рапорт на контра-адмирал Кремер от Свитата на Негово Императорско Величество, началник на отряд руски кораби в гръцки води през 1879 г.

Рапортът от Пирея (Гърция) е датиран 7 юли 1879 г. и публикуван в сп. "Морской сборник" [2]. Ето и извадка от него по темата:

"Командирът на шхуната "Келасуры" на тази дата [3] ми донесе с депеша, че той е извършил проба на котела на море, и резултатите били отлични, ето защо след няколко дни той ще бъде готов да отплава от Неапол; аз му дадох предписание да влезе в [пристанището на] Пирея, за да мога да направя оглед на шхуната преди отправянето й в Черно море".

image
Възстановка на автора

От рапорта на контра-адмирал Кремер разбираме, че в началото на юли 1879 г., само няколко седмици преди на нея да бъде издигнат български флаг шхуната все още се намира в Неапол (Италия).

Вероятно корабът е имал повреда на котела, която впоследствие е била отстранена, проведени са изпитания на море и резултатите са отлични.

Това ще позволи на командира на "Келасуры" в срок до няколко дни да отплава от Неапол за Пирея.

Там контра-адмирал Кремер иска лично да направи оглед на шхуната, за да прецени какво е състоянието й преди да бъде изпратена в Черно море.

Следващото сведение за кораба е от трудовете на Константин Божков. В своите "Бележки и спомени по Морската ни част" той съобщава, че при заминаването си за Русия през юли 1879 г. вижда във Варненския залив "две военни парни винтови шхуни" ("Соукъ-су" и "Келасуры") [4].

Всъщност Божков отплава на 9 юли 1879 г. от Бургас с парахода "Одесса" за Варна, където е мястото на срещата за група млади българи, определени да се обучават в Тулското училище в Санкт Петербург, Пиротехническото училище и Тулския оръжеен завод [5].

На 21 юли 1879 г. групата отплава с парахода "Веста" за Одеса. Ето защо е логично да отнесем местонахождението на шхуните "Соукъ-су" и "Келасуры" във Варненския залив към тази дата [6].

В обобщение: на 3 юли 1879 г. "Келасуры" се намира в Неапол (според депешата на нейния командир и рапорта на контра-адмирал Кремер), а на 21 юли 1879 г. корабът вече е във Варна (според спомените на Константин Божков).

Следователно преходът на кораба от Неапол до Варна е извършен за по-малко от 18 дни, защото неговият командир уточнява в депешата, че ще бъде готов да отплава от Неапол до няколко дни (след 3 юли).

За окончателното изясняване на проблема обаче е необходимо да бъде намерен документ, който да потвърждава спомените на Константин Божков.

Въпросът следователно е дали съществува документ, който да съобщава за пристигането на "Келасуры" във Варна през втората половина на юли 1879 г.?

Тук ще повдигнем завесата и ще уточним, че информация по темата се съдържа в една телеграма. Нея ще представим в следваща публикация.

За италианската одисея на "Келасуры" и нейните приключения в Средиземно море в началото на 1877 г., които довеждат до тежката повреда в котела също ще разкажем допълнително.

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 30-36. Името на императора на руски език – Александр II Николаевич, р. 1818 г., управлявал в периода 1855 – 1881 г.

[2] Морская хроника. Неофициальный отдел. Известия о плавании наших судов за границею: отряд судов в греческих водах. // Морской сборник, 1879, № 10, с. 4.

[3] Датата е последната спомената в текста на рапорта, т.е. 3 юли 1879 г., когато контра-адмирал Кремер пристига във Фалерския залив с фрегатата "Князь Пожарскiй".

[4] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Дунавска флотилия и Морска част на Княжество България. София, 2015. с. 172.

[5] Пак там, с. 172.

[6] Пак там, с. 172.

Още по темата:

"Куриерски винтов параход Killassoury" или параходна винтова шхуна "Келасуры"

http://www.pan.bg/view_article-47-31756-kurierski-vintov-parahod-Killassoury-ili-parahodna-vintova-shhuna-kelasur%D1%8B.html
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker