180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЪР: БЪЛГАРИЯ ПОМНИ И СЛАВИ ДЕЛАТА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ГРАЖДАНИ, ЗАСТЪПНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА

Pan.bg 05 фев 2020 | 12:59 views (1920) commentaries(0)
img
По случай 180 годишнината от рождението на Юджийн Скайлър (1840 - 1890)
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
Капитан от артилерията о.р. Илия Стефанов, Магистър по история

image


През 2020 година България отбелязва 144-та годишнина от Априлското въстание 1876 г., което разкрива пред света величието на българския дух и воля за свобода след 500 годишно турско робство! Кървавият подвиг на българите оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.


Априлското въстание (20 април ст.ст., 1 май нов ст.) 1876 г. е своеобразен връх в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането със задача да извоюва свободата на България от Османската империя. Народният бунт за независимост е еманация на българския дух и намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.

Хиляди знайни и незнайни герои отдадоха живота си за отвоюване на нашата свобода и независимост и възстановяване на бъларската държавност.
Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.
Пророчески се оказаха думите на Георги Бенковски от 2 май 1876 г.:
- Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България - нека тя да заповяда!
Изпратената от Христо Ботев телеграма на 17 май 1876 г. (29 нов стил) до френския „Ла Републик Франсез" („La Republique Francaise") и швейцарския вестник „Журнал дьо Женев" („Le Journal de Geneve") известява на европейските държави, че „отиват на помощ на въстанали братя българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Телеграмата отразява и вярата на Ботевите четници, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка.
Само една година след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. Русия обявява война на Османската империя, на 3-ти март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор и на политическата карта на света за трети път се възражда за нов живот Държавата България!
През 1876 година е съществувала огромна опасност героичните подвизи на участниците в Априлското въстание и четата на Христо Ботев, както и жестокостите на турците, да
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




бъдат напълно прикрити и забравени. Такива намерения е имала Османската империя и затова не е допускала нито един чужденец (дори и с дипломатически статут) през първия месец след масовите избивания, като е разчитала на ужаса от погрома на въстанието и безропотното мълчание на раята.
Създадена е Международна анкетна комисия за разследване на турските зверства над българското население.при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.
Едни от най-великите хора на епохата изразяваха защитата си за българската кауза.
Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, княз Ото фон Бисмарк, Уилям Гладстон, княз Алексей Николаевич Церетелев, Джанюариъс Алоуишиъс Макгахан, Юджийн Скайлер, граф Николай Павлович Игнатиев, Хорас Мейнард, Чарлз Дарвин, Лев Николаевич Толстой, Фьодор Михайлович Достоевски, Иван Сергеевич Тургенев, Дмитрий Иванович Менделеев, Константин Иречек, Уолтър Беринг, Иван дьо Вестин, Жул Верн, сър Едуин Пиърс, Всеволод Михайлович Гаршин, Василий Иванович Немирович-Данченко, художникът Василий Василевич Верещагин, Иван Сергеевич Аксаков, Оскар Уайлд, журналистите Емил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин, полският художник Антони Пиотровски рисувал Баташкото клане след повече от едно десетилетие, тримата пратеници на френския седмичник „Илюстрасион“ – военният журналист Людовик Ригондо заедно с художниците Пол Кауфман и Л. Е. Петрович, българските студенти и преподавателите от Роберт колеж, и др. са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават зад справедливите искания за свобода на българския народ.
Всички тези и стотици други хуманисти изиграват огромна роля за възстановяване на българската държавност и за възникването на Третата българска държава, за появата на България отново на политическата карта на света!
Жестокостите на турците след Априлското въстание не остават скрити за света. Сведенията за тях дават първи дипломатическите представители на чуждите страни в империята и журналистите на големите европейски вестници. Анкетните комисии, които обикалят въстаналите области, отразяват в своите доклади потресаващите факти на жестоката трагедия.
В повече от 200 европейски вестника са публикувани над 3000 статии, доклади и репортажи, разкриващи истината за потушаването на българското въстание. Тази истина е толкова страшна, че дори официална Европа е стресната, а дори и през XXI век е ужасяващо да се четат публикациите и донесенията от онова жестоко време.
Правителството на Бенджамин Дизраели защитава целостта на Османската империя и се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Въпреки пламенните призиви на стотици интелектуалци в защита на българите, той омаловажава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Бенджамин Дизраели не само омаловажава кланетата, но и заявява, че българите са не по-малко отговорни за тях. Тези твърдения са опровергани и манипулацията е разобличена от свидетелствата на стотици очевидци и докладите на много дипломати, журналити, политици, писатели, художници, учени и други видни интелектуалци от тази епоха.
Тук трябва да подчертаем разобличителната сила на статиите на Христо Ботев по политически и обществени въпроси, които разобличаваха фалша и лицемерието и отстояваха справедливото решение на източния въпрос, с което ще се решат и много други социални, международни и икономически въпроси.
Нека да приведем няколко конкретни факти и доказателства, които и днес служат за пример как смело трябва да се разобличават лъжите и манипулациите на властите и да се отстоява истината, да се защитават онеправданите и да се воюва срещу подтисничеството под каквато и да е форма:
1) Княз Ото фон Бисмарк, публична реч пред Райхстага на 5 декември 1876 година: След извършените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя вече няма място в Европа.
Ото фон Бисмарк казва и друго: Аз съм убеден, че Русия няма да ви остави в беда и ако трябва, ще действа със сила, тя ще извади меча. А ние сме нейни приятели и ще я подкрепим.
На Железния канцлер Бисмарк принадлежат и думите: На Балканите трябва да гори огън, за да може Германия да топли ръцете си.
2) Великият революционер Джузепе Гарибалди изпраща нарочна телеграма, с която изказва съчувствието си към българския народ. На 17 август 1876 г. от остров Капрера Гарибалди пише:
„Батак беше с 9 хиляди жители, сега са 1300. На 7 хиляди човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчестното от всякакъв вид“.
3) Уилям Гладстон пише през есента на 1876 г. брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“, а през април 1877 г. я преиздава със заглавието „Уроци по клане или изложение за конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
4) Оскар Уайлд написва „Сонет за клането на християните в България“ (On The Massacre Of The Christians In Bulgaria),
5) Тургенев създава романа „В навечерието“ („На кануне“). По повод Баташкото клане той пише сатиричното стихотворение „Крикет в Уиндзор“.
6) Виктор Юго, реч пред парламента на Франция, произнесена на 29.08.1876 г.: Необходимо е да обърнем внимание на европейските правителства на един малък факт, който те не забелязват. Този факт е: Унищожение на един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един свидетел – целият свят. Правителствата виждат ли го? Не! Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация?
В Германия, Англия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария и САЩ се надига огромно възмущение срещу Портата. Политици, писатели, учени се обявяват в защита на българите. Организират се събрания, митинги и парламентарни дебати. Жестокостите на турците след Априлското въстание 1876 г. не остават скрити за света.
Благодарение на такава ярка защита на българската национална кауза, се поражда мощна световна реакция, която дава основание на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на Турската империя. Благодарение на нейния успешен победоносен край България получава своето Освобождение от петвековното турско робство!
Сред плеядата изтъкнати чуждестранни граждани, застъпници на българската национална кауза, е и Юджийн Скайлър (Eugene Schuyler, 26.02.1840 – 16.07.1890) - американски политически деец и дипломат, който по времето на Априлското въстание 1876 година заема поста на легационен секретар в посолството на САЩ в Цариград и на генерален консул в турската столица.


Юджин Скайлър (Eugene Schuyler, 1840-1890), генерален консул на САЩ в Цариград (Истанбул), (bulgaria-embassy.org)

Юджин Скайлър е американски учен, писател, изследовател, журналист и дипломат, един от първите трима американци, които получават докторска степен от американски университет (Йеил, 1861). Скайлър е първият американски преводач на Иван Тургенев и Лев Толстой, бил е дипломат в Москва и Санкт Петербург.
През юли 1876 г. специална анкетна комисия с участието на руския консул в Пловдив княз Алексей Церетелев, секретаря на американската легация Юджин Скайлер и кореспондента на в. “Дейли Нюз” - Джанюариъс Макгахан, посещава районите на въстанието. Княз Алексей Церетелев заедно с Юджийн Скайлър написват протокол от разследванията и изработват проект за автономията на България.
Оценявайки по достойнство проекта за автономията на България, разработван от княз Алексей Церетелев и Юджийн Скайлър, трябва да подчертаем и ключовата роля на граф Николай Павлович Игнатиев за подготовката и подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 година. Нова светлина върху тези събития, обилна светлина хвърля неиздавания ръкопис на Симеон Радев „Дипломатическа история на Освобождението на България”:


Симеон Радев. Дипломатическа история на Освобождението на България (неиздаван ръкопис). Съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски. Издателство „Скайпринт”. С., 2016, стр. 580. ISBN 9789543901173.

Симеон Радев работи върху този си труд в продължение на две десетилетия и ползва документите в архивите и библиотеките във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва, Брюксел и Букурещ. В книгата е отразен сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по българския въпрос, дипломатическите борби около Източния въпрос, дипломатическата история на Освобождението на България, възторга на българския народ от Освобождението. С прецизност и откровеност е разкрит образа на граф Николай Павлович Игнатиев, една от най-значителните исторически личности, играли изключителна роля в продължение на няколко десетилетия при решаването на Източния въпрос. Симеон Радев подчертава: „В твърде голяма мярка, България дължи нему своята свобода.”

Друг интересен момент в отразяването на Априлското въстание 1876 г. представлява факта, че за инициирането на Специалната анкетна комисия огромен принос имат и българските студенти и преподаватели в Робърт колеж в Истанбул през 1876 г. По това време Османската империя се поддържа със заеми от съюзниците й Франция и Великобритания и българската общност с основание се притеснява от пристрастие и манипулация от техните правителства. Великолепната реч на Виктор Юго ярко и красноречиво показва това.
Поради тези причини, българите в Истанбул се обръщат за помощ към консула на САЩ Юджийн Скайлер, който приема да оглави независимо разследване заедно със своя приятел, американския кореспондент Джанюариъс Макгахан и двамата тръгват за България. И посещават много райони, опустошени при погрома на Априлското въстание 1876 г.
Резултатите от техните наблюдения, беседи и анкети са публикувани още тогава и продължават да се публикуват в по-ново време, което е един много положителен акт за съхрание на историческата памет.
Ще посочим само две от по-новите публикации, които нагледно илюстрират нестихващия интерес на съвременниците към дейността на Юджийн Скайлер и Джанюариъс Макгахан за отразяване на жестокостите на турците към въстаниците и мирното население и разобличаване на опитите за омаловажаване на трагедията на погрома на Априлското въстание 1876 г.:


Юджийн Скайлър и българите. Изследвания и документи. Веселин Трайков, Петър Шопов, Майкъл Петрович. Издателство”Наука и изкуство”. С., 1987, стр. 190.

В това изследване са вкючени много документи, сред които Докладите на Юджийн Скайлър за османските беззакония по време на Априлското въстание 1876 г.:
- Предварителен доклад на Юджийн Скайлър за събитията в България от 10.08.1876 г.
- Доклад на Юджийн Скайлър за събитията в България – пълен текст, от 20.11.1876 г.
Книгата съдържа много писма и статии, както и личните позиции на авторите.


Джанюариъс Макгахан. Турските зверства в България. Издателство „Skyprint”. С., 2017, стр. 352. ISBN: 9789543901364.

И двамата автори на настоящата статия сме родени и израснали в село Жребичко, община Брацигово, област Пазарджик (в миналото селото е било в състава на Пловдивска област), където получихме и основното си образование в любимото училище „Антон Иванов”.
В нашето училище в Жребичко, както и в домовете на местните жители от борческото село, портретите на националните кумири Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Васил Петлешков, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев и десетки други стояха като икони.
Затова при работата върху настоящата тема бяхме най-много впечатлени от прецизната информация на Юджийн Скайлър и Джанюариъс Макгахан и другите участници в анкетните комисии, които са отразявали жестокостите на турския погром над мирното население и въстаниците в нашия роден край, в това число в Батак, Перущица и др.
Ние добре познаваме историята на Априлското въстание 1876 г. в нашия край и въпреки това бяхме силно развълнувани и потресени да видим как са вилнели башибозукът, редовната войска и мюсюлманското население при опустошаване на селото.
По това време Жребичко е било смесено село с 90 български, 40 турски и 2 цигански къщи, 1 черква и 1 училище.
Селският въстанически отряд на Жребичко е от 82 въстаници с 38 пушки и осигурил 100 коня за нуждите на въстанието.
Всичките 90 български къщи в Жребичко са изгорени, но няма изгорена нито една турска къща. Убитите българи са 47 души, но няма убит нито един турски жител на селото. Има и много заточени въстаници в Диарбекир и на други места, като участникът в Априлското въстание Никола Кузев, прадядо на професор Илия Пеев, който след освобождаването от заточение на остров Родос (1876-1878), за здравето на сина си Стефан Кузев, построява параклиса „Свети Илия” на едноименния връх край селото, където всяка година се прави традиционния събор в чест на Свети Илия - покровител на село Жребичко.
Екзарх Антим I провежда независимо разследване и е изпратил Атанас Шопов (панагюрец) да събере данни за размера на злодеянията в Пловдивско и Пазарджишко. Той писал на екзархийския секретар Георги Груев, че като минал през селата Аликочово, Козарско, Бяга, Жребичко, Корията (Равногор) и Радилово ги видял съвсем разорени. „Всичките тия села, писал Атанас Шопов, са обрани и изгорени".
В докладите на Юджийн Скайлер за турските зверства по времето на Априлското въстание 1876 г. има и пълен Списък на селата, които изцяло или частично са били разрушени от редовните войски, башибозуците и мюсюлманското население в Пловдивския санджак (sitebulgarizaedno.com):
Ветрен (Хисарджик) — 350 къщи, 1 черква, 1 училище. Изгорени от Хасан бей 156 къщи и училище с ценни книги и ръкописи. Убити 40 души.
Карамусал — 140 къщи, 1 училище, 1 черква. От башибозуци от Татар Пазарджик и Инели всичко било опожарено. Убити 50 души.
Карабунар — опустошен от доброволци, заминаващи за София.
Аджели — 60 къщи опустошени, 150 турски лири платени на Мехмед Али бей от Татар Пазарджик, за да не ги изгори.
Шекларе — 60 къщи, 1 черква, 1 училище. 43 къщи опожарени от войската на Хасан бей и башибозуците. 17 души убити.
Калугерово — 193 български и 32 цигански къщи. Опожарени 153 български и 19 цигански къщи. 37 души убити.
Церово —- 170 български и 20 цигански къщи, 1 черква, 1 училище. Опожарени 63 български и 4 цигански къщи. 45 души убити. 20 момичета задържани дълго от войниците и изнасилени.
Серт Орман — (български — Церовска гумна) - 120 къщи, 1 черква, 1 училище. 53 къщи опожарени от черкезите и башибозуците от Ихтиман. 27 души убити.
Дере Орман — (български — Ричне гумна) — 30 къщи, всичките опожарени и разрушени от Хасан паша. 3-ма души убити.
Славовица — 158 къщи, 1 черква, 1 училище. 14 къщи изгорени от Хасан паша. 29 убити.
Динката — (Динк кени) 60 къщи, 1 черква, 1 училище. 53 къщи изгорени от башибозуци. 32-ма души убити.
Лисичево — 168 къщи, 1 черква, 1 училище. 64 къщи изгорени от башибозуци. 55 души убити. Много момичета били изнасилени, докато ги закарвали към Пазарджик.
Щърково (Гилделар) — 130 къщи, 1 черква, 1 училище. 45 къщи изгорени от башибозуците. 5 души убити.
Калаглари — смесено село. 143 български и 15 турски къщи. Изгорени 112 български и 8 турски къщи поради близостта им до българските къщи. Изгорени от башибозуците, когато жителите били в Панагюрище. Убити 37 души.
Джумая — смесено село. 110 български къщи, останалите турски и цигански. Всички български къщи опожарени, след като обитателите избягали. 30 души убити.
Брацигово — 450 къщи, 10 изгорени от башибозуците. Убити 52.
Кормая — 113 къщи, всички изгорени от турците от съседните села. 67 убити. Извършени много изнасилвания и някои отвличания. Една жена е била насилствено помюсюлманчена.
Радулово — 158 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичките изгорени от башибозуците на Мехмед Али бей от Пазарджик. Убити 36 души.
Бяга — смесено село. 65 български, 43 турски и 7 цигански къщи. Една черква, 1 училище. Всички български къщи опожарени от турците от същото село. Убити 9, от които 8 деца, на които отрязали ръцете и други части на тялото.
Жребичко — смесено село, 90 български, 40 турски и 2 цигански къщи, 1 черква, 1 училище. Всички български къщи изгорени. Убити 47.
Аликоч — (на турски Али Ходжа) 68 къщи. Всички изгорени от башибозуците на Али бей. 68 убити.
Козарско — 95 къщи, 1 черква, 1 училище. Всички опожарени. Убити 47 души, като децата били измъчвани по най-различен начин.
Попинци — 125 къщи, 1 черква, 2 училища. 26 къщи изгорени от Хафуз паша, убити 66 души.
Бяла — 70 къщи. Изгорени 6. Всичките останали опустошени. Черквата „Св. Георги“ ограбена от юзбашията Хамил, който бил изпратен да пази селото. 53 убити.
Баня — 160 къщи. 60 изгорени от Хафуз паша. Убити 13 души.
Мечка — 120 къщи. 80 къщи, черквата и училището изгорени.
Петрич — 339 къщи. 322 къщи изгорени от Юсуф ага от София. 85 души убити.
Стрелча — смесено село. 350 български и 50 турски къщи. Изгорени 330 български и 37 турски къщи. 67 българи убити чрез страхотни мъчения.
Копривщица — 2500 къщи. Изгорени 5 дъскорезници. Всички къщи оплячкосани. 52 убити.
Клисура — 830 къщи, 1 черква, 2 училища. Всичко изгорено от Тосун бей, 232-ма души убити.
Синджерли — 120 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичко изгорено от Тосун бей. 35 души убити. Не е вярно, че това село е било запалено от своите жители, както твърдят турските сведения. На 28 юни колибите, построени отново от жителите, били опожарени от турците.
Старо Ново село — 300 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичко опожарено. Убити 106 души.
Елшица — 90 къщи. Изгорени 52, убити 6 души.
Узун герен — 120 къщи. Всичките опожарени. Убити 13 души.
Краставо — 80 къщи, 1 черква, 1 училище. 70 къщи опожарени, останалите разрушени. Убити 12 души.
Айваджик — 60 къщи. 53 изгорени, 4 убити.
Ерели — 122 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичко опожарено от Тосун бей, убити 38 души.
Кепели — 88 къщи. Изгорени 49, убити 42 души.
Саръ гьол — 64 къщи. Изгорени 49, убити 31 души.
Поибрене — 336 къщи. 294 други сгради в съседство. Опожарени 199 къщи и 140 други сгради. Убити 13.
Панагюрище — 3000 къщи, 3 черкви, 3 училища. Опожарени 2 черкви, 2 училища, 400 къщи. Убити около 2000 души, от които 769 от самия град.
Перущица — 400 къщи, 2 черкви, 2 училища. Всичко опожарено. Около 1000 души убити.
Белово — 158 къщи, 2 училища, 2 черкви, частично опожарени от турците, гората запалена от въстаниците.
Батак — 780 къщи, 1 черква, 3 училища. Всичко опожарено. 5000 души убити.
Бойково — 59 къщи, 55 опожарени. Училището също. Черквата ограбена, убити 13 души.
Дядово — 100 къщи, всички оплячкосани. Опожарени от брата на Ахмед ага.
Сотир — Опожарено. 4 души убити, един учител убит и тялото му изгорено.
Лясково — плячкосано, 1 убит.
Елешница — 123 къщи, 1 черква, 1 училище. Опожарени 119 къщи, 21 убити.
Пастуша — 20 къщи, всички изгорени.
Яси Кория — (Яса кушла) 140 къщи, 1 черква, 1 училище, всичко опожарено.
Доганово — смесено село. 70 турски и 10 български къщи, всички български къщи изгорени.
Касаплъ — 30 къщи и всичките изгорени.
Ешик Асли — 80 къщи, всичките изгорени.
Елли дере — 50 къщи, 1 черква, 1 училище, всичко изгорено.
Сараджа — (Сагир ходжа) 34 къщи, частично опожарени.
Голай — 25 къщи, всичките изгорени.
Текир — 21 къщи, всичките изгорени.
Лестинико — 120 къщи, всичките изгорени, убити 20.
Аладжалар — 20 български и 5 цигански къщи, всичките изгорени.
Кара Иляз — 46 къщи, всичките изгорени.
Кула — 16 къщи, всичките изгорени.
Акаджи — 58 къщи, всичките изгорени.
Ляхово — 47 къщи, всичките изгорени.
Царацово — 40 къщи, почти всичките изгорени.
Кавак дере — цялото изгорено.
Казаха ми и за три или четири други села, които също са били изцяло изгорени, но не можах да науча подробности. Много други са били плячкосани и изцяло разрушени. В този район ограбени и разрушени са били четири манастира— „Св. Теодор“, близо до Перущица; манастирите на Панагия и Безсребренници („Св. Козма и Дамян“) близо до Кричим, както и манастирът „Св. Николай“ близо до Калугерово. Във всички от трите манастира има и убити. В района на Сливен има едно село разрушено — Бояджик — 140 къщи, 1 училище, 1 черква. Всички къщи, без 20, са били изгорени. Убити 170 души според официалните турски данни, но броят вероятно е много по-голям.

Турците, които са най-виновни за кланетата, за зверствата и заслужават най-сурово наказание, наказание, което би имало много полезни последствия за реда, спокойствието на страната
Аз съм, сър, с голямо уважение,
Ваш покорен слуга Юджийн Скайлър

В този списък може би много читатели ще открият своето родно място и също като нас ще се развълнуват от видяното и прочетеното в проучванията на Юджин Скайлер.
Съвременните социолози, историци и други изследователи могат само да се възхищават на прецизността и добросъвестността на Юджин Скайлер и вземат пример от него за пълнотата и искреността на проучването през 1876 година. Анкетното проучване чуждестранните комисии през 1876 г. и докладите на Юджин Скайлер са модерен урок по честност и народолюбие за политиците и държавниците както в България така и в Европа и по целия свят!
В България приносът на Юджин Скайлер за отстояване на нашата национална кауза се оценява както в миналото, така и сега, за което свидетелстват следните доказателствени факти:
Заслугите на Юджийн Скайлър са оценени от младата българска държава. Председателят на Народното събрание, Антим I, изпраща телеграма на 7 април 1879 г. (20 април н. ст.) със следното съдържание:
„По времето когато европейската дипломация опитваше със всякакви средства да прикрие страданията на Българската Нация следствие от турските жестокости извършени преди две години, чрез Вашия прочут доклад Вие извадихте истината на светло и помогнахте да се поправи злото.
Свободната Българска Нация бърза да Ви благодари сърдечно за Вашето велико дело и да Ви увери, че Вашето име ще заeма видно място в историята на Освобождението на нашата нация“.
На 9 юли 2018 г. Министерството на външните работи на Република България награди посмъртно Юджийн Скайлър почетен знак „Златна лаврова клонка“ на МВнР, във връзка с 140-та годишнина от Освобождението на България. Наградата е получена от г-н Скайлър Грант, наследник на Юджийн Скайлър. (МВнР (mfa.bg).
На името на Юджийн Скайлър има кръстени улици във Варна, Панагюрище, Пловдив и София, както и връх в Антарктида.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Сега е много модерно да се говори за Евразийска концепция на културата и и Евразийски мост, който да свързва културата и духът на човечеството. Всъщност Евразийството се е зародило в България сред руската емиграция през 20-те години на XX век и през годините претърпява много метаморфози и трансформации. В продължение на един век съдържанието на Евразийството и Евразийския мост непрекъснато се обогатява и разширява, влага се нов смисъл и ново разбиране, като то се разпростира върху икономиката, журналистиката, политиката, дипломацията, естетиката, литературата, изкуството, в т.ч. киното и театъра, науката, философията и народопсихологията.
Имаме пълното основание да смятаме, че кълновете и първообраза на Евразийството и Евразийския мост се появиха много по-рано в народностното съзнание в България и света, именно през Априлското въстание 1876 година, за което свидетелстват поне четири научни доказателства:
Първо: Темелите на Евразийския мост се положиха с посланието на Георги Бенковски от 2 май 1876 г.:
- Вече никой няма да може да спре Русия да освободи България - нека тя да заповяда!
Второ: Евразийският мост продължи да се изгражда чрез онзи повик на българския народ, който с телеграмата на Христо Ботев от 17 май 1876 г. (29 нов стил) до френския в. „Ла Републик Франсез" и швейцарския в. „Журнал дьо Женев” възвести на света, че е въстанал срещу петвековния поробител, че не иска да бъде вече рая покорна, че очаква от европейските образовани народи и правителства ще да му подаде братска ръка.
Трето: През 1876 година плеядата от чуждестранни хуманисти, едни от най-великите хора на епохата, изразиха ясно и категорично защитата си за българската кауза и по този начин построиха цялата конструкция на Евразийския културен и духовен мост.
Това беше и техният общочовешки принос за възстановяване на българската държавност и за възникването на Третата българска държава, за появата на България отново на политическата карта на света!
Българският народ ще запази спомена за тази плеяда от будители и ще продължи да тачи паметта на онези благородни чуждестранни граждани, които отразиха както героизма на българите, така и жестокостите на Османската империя към един народ, дръзнал да отстоява своята свобода и независимост!
Четвърто: Тази световна реакция дава основание и право на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на Османската империя. Със Санстефанския мирен договор, подписан около 17 ч. на 3 март 1878 година (19 февруари стар стил), на картата на Европа вече съществува държавата България!
Пето: Подкрепата на народния бунт на българите срещу Османската империя през Априлското въстание 1876 г. и разобличаване жестокостите на турците от световната демократична общност показа на света нещо съвсем ново, нямащо аналог в историята:
- Българи, руснаци, американци, англичани, германци, поляци, чехи, французи и много други народности, ръководени от своя хуманизъм и алтруизъм, помогнаха заедно на един поробен от Османската империя народ да се възроди от жестокия див фантатизъм, да се изправи от руините, пожарищата, насилието и убийствата, създаде отново своя самостоятелна държава.
Това е може би най-важният урок от 1876 година за днешния свят: Социалната синергия от съвместните действия на десетки народи притежава огромна съзидателна енергия, която трябва да се използва за конструктивни и прогресивни цели в глобалния свят на нашето съвремие през XXI век.
Стотици чуждестранни граждани, дипломати и учени, държавници и политици, писатели и художници, си подадоха дружно ръка и изиграха ролята на коректив на своите правителства, разобличиха жестокостите на 500-годишните поробители в Османсата империя и благоприятстваха за победоносния ход на Освободителната Руско-Турска война 1877/1878 година, благодарение на което се възроди Третата българска държава!
Първостепенен дълг на съвременното поколение българи и на следващите поколения български граждани, е да съхрани паметта за първостроителите на Евразийския духовен и културен мост през 1876 година, който беше построен на територията на новосъздадената държава България.
Подкрепяме предложението на Фондация „Васил Левски“ от 23.12.2019 г. Денят на Априлското въстание 1876 г. да получи статут на официален празник, който още от тази година нататък да бъде отбелязван тържествено на датата 20 април.
Такива официални празници има в десетки държави: День памяти и скорби, Русия; Memorial Day, САЩ; Remembrance Day, Великобританияц Jour du Souvenir, Франция; Дан примирја, Сърбия; Volkstrauertag, Германия; Dodenherdenking, Нидерландия и мн. др.
В България Денят на Христо Ботев и загиналите за свободата на Отечеството се чества на 2 юни още от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на поета-революционер, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.
Получавайки статут на официален празник, Денят на Априлското въстание 1876 г. още по-добре ще способства за симбиозата между двете паметни исторически събития, които са заели трайно място в националното ни самосъзнание и ценностна система.
Вечна слава Вам герои, за Вашата саможертва за възстановяването на нашата държава, за свободата и независимостта на нашата скъпа Родина Република България!

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
Капитан от артилерията о.р. Илия Стефанов, Магистър по история

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ:
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
ippeev@abv.bg
+359 898 359 647
+359 52 757 472
гр. Варна

Капитан от артилерията о.р. Илия Стефанов, Магистър по история
+359 885 819 137
гр. Пазарджик





Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЪР: БЪЛГАРИЯ ПОМНИ И СЛАВИ ДЕЛАТА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ГРАЖДАНИ, ЗАСТЪПНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker