Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Морска историческа хроника № 12

През 2016 г. в монографията "Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот" заедно с Преслав Панчелиев представихме интересна кореспонденция от новозеландския вестник The Grey River Argus, публикувана на 24 октомври 1879 г. или 85 дни след официалния Ден първи на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България на 31 юли с.г. [1]

Откритата от нас кореспонденция представлява ценно допълнение към реалистичното медийно отразяване на Ден първи на Дунавската флотилия и Морска част, за разлика от публикуваните през 1879 г. в българския печат, някои от които акцентират по-скоро върху тържествеността на момента, други просто преразказват събитието като компилират данни, а трети поради незнание и непознаване на темата гадаят...

Колкото и изненадващо да звучи във въпросния вестник са публикувани и други не по-малко интересни и предизвикателни съобщения по морски въпроси, свързани с България.

На 12 октомври 1915 г. под заглавие "Германски подводници. Оперират от Варна" в същото издание е публикувано следното съобщение: "РИМ, 10 октомври. Четири германски подводници, за които частите са били изпратени през България са били реконструирани във Варна и бяха в готовност през септември" [2].

Това разбира съвсем не е единственото съобщение по темата в печата за разглеждания период.

На 15 октомври 1915 г. под заглавие "София известява Атина за война. Германци сглобяват подводници във Варна" във в-к The New York Times е публикувано следното съобщение:

"АТИНА, 14 октомври. – Днес по обяд българският министър [председател] уведоми гръцкото правителство, че в 8 часа тази сутрин България е обявила война на Сърбия след като сръбска [въоръжена] колона е нападнала българите близо до Кюстендил (Югозападна България), убила е 70 и е ранила 500 души.

Информациите, получени в дипломатическите кръгове тук са в смисъл, че германски квалифицирани работници са пристигнали от Константинопол във Варна, главното пристанище на България на Черно море, за да сглобяват подводници, които са били изпратени там на секции" [3].

Ключовият въпрос в случая е доколко достоверни са подобни публикации в тогавашния печат? Конспирация, военна пропаганда, фалшиви новини или...реалност?

През 1915 г., когато Царство България се включва в Първата световна война населението на Варна достига няколко десетки хиляди души, градът разполага със собствено пристанище, разположено на вътрешното Черно море, военният флот – с торпедоносци, параходни катери, учебен кораб и др. плавателни съдове, а българското търговско параходно дружество – с няколко парахода…

Първата и единствена българска подводница тогава обаче е получена от Германия едва през следващата 1916 г.

За доставката на секции и сглобяването дори на една подводница са необходими междудържавни споразумения, официална кореспонденция, развита железопътна мрежа, влакови композиции, корабостроителни мощности, док, кранове, квалифициран персонал, техническа документация.

Тогава, доколко е разумно да се говори за подводници в множествено число и сглобяването им точно във Варна? Съществуват ли сигурни източници в подкрепа на подобно твърдение?

Всички тези предизвикателни въпроси ще разгледаме в детайли в следващите броеве на рубриката "Морска историческа хроника".

Впрочем приемането на първата българска подводница през 1916 г. също ще бъде подложено на критичен прочит от наша страна в близко бъдеще.

Очаквайте публикацията "Първият ден на Първата българска подводница"!

Литература и бележки:

[1] Панчелиев, К., Пр. Панчелиев. Кралят на железниците Самуил Поляков и неговият флот. София, 2016. с. 17.

[2] German Submarines. Operating from Varna. // The Grey River Argus (Greymouth), 12 October 1915, p. 7. Илюстрацията към заглавието е възстановка на автора.

[3] Sofia Tells Athens of War. Germans Piecing Submarines Together at Varna. // The New York Times (New York), 19 October 1915, p. 2.