"ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК" - РОДОНАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ (част I)

Pan.bg 28 авг 2020 | 14:23 views (1078) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 27

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

През месец август на настоящата година отбелязваме 171 години от идейното полагане на основите на българския граждански и военен флот на Черно море в трудовете на Иполит Терлецки (1808 – 1888 г.) и по-точно в религиозно-политическата брошура „Слово на един русин към всички братя от славянския род по славянски въпроси“, издадена от него в Париж в края на лятото на 1849 г.

Брошурата на Терлецки, представена от нас в детайли в част първа на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“, издадена през 2019 г. има програмен характер и представлява своеобразна платформа с идеи и насоки за бъдещето на славянските народи след разрешаването на Източния въпрос.

Задачите, които авторът възлага на славянските народи са разположени в полето на полския панславизъм. Те имат военен, организационен, религиозен, отбранителен, търговски, икономически, културен и научен характер.

Във визията на Терлецки създаването на военен и граждански флот на Черно море от българите е само една от конкретните задачи в списък от политически, икономически, търговски, религиозни и военни проекти, които авторът възлага на българите, като част от славяните.

За разлика от руската концепция, утвърдена на Военен съвет на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков в Източна Румелия през 1878 г., според която проектираната от Русия българска военна флота следва да обслужва преимуществено чужд интерес, западната гледна точка, формулирана 29 години по-рано от Иполит Терлецки в Париж предвижда българите да създадат сами флот на Черно море, който ще бъде част от славянския и ще им позволи да осъществят връзки с други отвъдморски народи, ще им осигури достъп до чужди пазари и ще стимулира развитието на търговията с Азия, Африка и Западна Европа.

Докато руската концепция предлага единствено учредяването на военен флот под прикритието на търговски флаг в България, то западната гледна точка визира създаването на флот с военно и гражданско предназначение от българите.

Руските планове лимитират значението на бъдещия български флот до инструмент за изпълнение на задачите, предначертани от държавния апарат и дипломацията на империята. Освен това те го позиционират предимно на река Дунав, а западните категорично определят мястото му на Черно море, разширяват неговите хоризонти и трасират пътя му [през Средиземно море] в посока към Западна




Европа и други отвъдморски народи.

ИПОЛИТ ТЕРЛЕЦКИ И АЛЕКСАНДЪР ЕКЗАРХ

През 1836 г., подобно на Иполит Терлецки във Франция пристига и българинът Александър Стоилов Боев. В българската история Боев е значително по-известен като Александър Екзарх (1810 – 1891 г.).

В първата част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“ проследихме дейността на Иполит Терлецки и Александър Екзарх в Париж в рамките на легендарната полска задгранична организация "(Х)отел Ламбер", оглавявана от княз Адам Чарториски.

Във втората част на книгата, която предстои да бъде издадена техните пътища се разделят, но Александър Екзарх започва подготовката за реализирането на визията на Терлецки.

Екзарх пристига в Цариград през август 1847 г. и де факто превръща закупеният малко по-късно от него „Цариградски вестник“ в първото българско периодично издание с изключително силно застъпена морска тематика, около което през 1862 г. се формира славянски морски клуб, първообраз на бъдещия български граждански и военен флот на Черно море.

image
Корица на книгата "Александър Екзарх. Една българска съдба" от Пиер Воалри. ИК "Колибри", 2012 г. Личен екземпляр на авторите

Въпросният морски клуб инициира няколко проекта за създаването на революционен флот в Черно море и на р. Дунав. Един от корабите в този флот оцелява, по-късно преминава в Дунавската флотилия на Княжество България и служи дълги години в нея.

След като "надникнахме" за момент във втората част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“ сега се завръщаме към личността на Александър Екзарх. В настоящата публикация ще анализираме морската тематика на страниците на издавания от него "Цариградски вестник".

Според насажданите у нас десетилетия наред стереотипи възрожденският българин е всичко друго, но не и морски човек.

Той може да бъде занаятчия, земеделец, скотовъдец, строител, търговец, банкер, индустриалец, учен, учител, енциклопедист, будител, писател, поет, журналист, революционер и т.н. обаче морето му е чуждо и далечно, а самият той на дърво без корен (или кораб) не се качва.

ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК

И така, ключовият въпрос, които ще поставим в началото на настоящата публикация като контрапункт е дали съществува възрожденско издание, което публикува редовно морски статии, в допълнение – какво е тяхното количество, жанров и тематичен обхват, за кого са предназначени и какви източници на информация са използвани?

image
Глава на "Цариградски вестник". Брой № 36 от 1 септември 1862 г. Възстановка на авторите

Обект на изследване е морската тематика, застъпена във възрожденскато издание „Цариградски вестник“.

Предмет на изследване е спецификата на морската тематика в „Цариградски вестник“ – периодичност, рубрики, жанрове, проблематика, актуалност, достоверност, количество, аудитория.

Целта на изследването е на базата на анализа и оценката на корпус от публикации с морска насоченост в „Цариградски вестник“ да бъдат изведени критериите за превръщането на „Цариградски вестник“ в родоначалник на българския морски периодичен печат.

Матрица с въпроси за определяне на „Цариградски вестник“ като периодично издание със силно застъпена морска тематика

Работни въпроси. Преди началото на изследването поставяме следните 15 работни въпроса. Взети заедно те формират матрица за определянето на „Цариградски вестник“ като периодично издание със силно застъпена морска тематика:

Въпрос 1 (дълголетие, продължителност): Публикуват ли са редовно морски статии в „Цариградски вестник“ за целия период и през всяка една година от неговото съществуване (1848 – 1862 г.)?

Въпрос 2 (непрекъснатост): Има ли прекъсване в публикуването на морски статии в „Цариградски вестник“ или те се публикуват във всяка една от годините на неговото съществуване (1848 – 1862 г.)?

Въпрос 3 (тенденция): Има ли тенденция към увеличаването на броя на морските статии, публикувани в „Цариградски вестник“?

Въпрос 4 (локация): Издава ли се „Цариградски вестник“ в голям/космополитен морски град с пристанище?

Въпрос 5 (потенциална аудитория): Получава ли се/има ли „Цариградски вестник“ абонати и в други морски градове освен столицата Цариград?

Въпрос 6 (професионален): Някои от абонатите на „Цариградски вестник“ занимават ли се с морски дейности/морска търговия?

Въпрос 7 (обществен, социален и професионален): Подкрепя/популяризира ли „Цариградски вестник“ създаването на организации с морска насоченост и морска членска маса?

Въпрос 8 (жанрово разнообразие): Морските статии, публикувани в „Цариградски вестник“ отличават ли се с разнообразие на жанровете?

Въпрос 9 (тематично разнообразие): Морските статии, публикувани в „Цариградски вестник“ отличават ли се с разнообразие на тематиката/с различна тематична насоченост ли са или са по еднократни проблеми?

Въпрос 10 (стопански): Морските статии, публикувани в „Цариградски вестник“ отразяват ли в по-голямата си част съвкупността от отрасли на тогавашното морско стопанство, включително морско и речно корабоплаване?

Въпрос 11 (актуалност): Морските статии, публикувани в „Цариградски вестник“ създават ли усещане за добра информираност/осведоменост по актуални морски проблеми?

Въпрос 12 (аналитичност и задълбоченост): Някои от морските статии, публикувани в „Цариградски вестник“ имат ли енциклопедичен характер?

Въпрос 13 (практическа стойност): Някои от морските статии, публикувани в „Цариградски вестник“ могат ли да бъдат от конкретна/практическа полза за аудиторията?

Въпрос 14 (обособеност): Има ли обособени рубрики, в които се публикуват редовно морски новини в „Цариградски вестник“?

Въпрос 15 (достоверност): При публикуването на преводни морски статии в „Цариградски вестник“ използвани ли са авторитетни чужди източници?

Критерии за морско периодично издание. От 15-е работни въпроса извеждаме съответно 15 критерия за определяне на „Цариградски вестник“ като периодично издание със силно застъпена морска тематика: дълголетие и продължителност (критерий 1), непрекъснатост (критерий 2), тенденция (критерий 3), локация (критерий 4), потенциална аудитория (критерий 5), професионален (критерий 6), обществен, социален и професионален (критерий 7), жанрово разнообразие (критерий 8), тематично разнообразие (критерий 9), стопански (критерий 10), актуалност (критерий 11), аналитичност и задълбоченост (критерий 12), практическа стойност (критерий 13), обособеност (критерий 14) и достоверност (критерий 15).


(Следва)

Настоящата публикация представлява първа глава от втора част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“, която предстои да бъде издадена от ИК "Еър груп 2000" ЕООД.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка