ОТНОВО ЗА ТЕРЛЕЦКИ: ПЪТЯТ ОТ ИДЕЯТА ЗА БЪЛГАРСКИ ФЛОТ НА ЧЕРНО МОРЕ ДО НЕГОВИТЕ ПОКРОВИТЕЛИ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ (част 1)

Pan.bg 01 апр 2021 | 23:24 views (2042) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 46

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Нашите верни читатели знаят, че в първата част на книгата „Русия, Полша от море до море и българите“ разгледахме в детайли биографията на Владимир/Иполит Терлецки от раждането и детските му години в с. Волице-Дубиская (Староконстантиновски уезд), през обучението му в Кременецкия лицей и университета във Вилнюс, участието му в полското Ноемврийско въстание срещу Русия през 1830 – 1831 г., животът и делата му във Франция и италианските земи, както и многобройните му пътувания, включително и през българските земи.

Всъщност в първа част от книгата проследихме пътя на Иполит до белгийския курорт Спа, където той пристига през юни 1849 г, за да възстанови здравословното си състояние след неговия несправедлив и унизителен арест в Дрезден. Именно в селището Спа, Терлецки среща отново граф Ксаверий Браницки, който осигурява финансова помощ за издаването на религиозно-политическата брошура „Слово на един русин към всички братя от славянския род по славянски въпроси“ по-късно през лятото на с.г.

В брой № 45 на рубриката "Морска историческа хроника" обещахме на читателите да поемем отново по пътя на Иполит, за да установим коя е най-достойната и исторически коректна дата за отбелязването на празника на българския военен флот. След издаването на гореспоменатата брошурата през 1849 г. той се заема с нов проект: създаването на славянска духовна семинария (институт) с църковен храм за обучение на мисионери в Париж. В перспектива те трябва да подготвят съединяването на западната и източната църква. За основаването на института Терлецки използва интензивно контактите си в католическия свят и получава благословията на папата, но когато новото учебно заведение отваря врати се оказва, че в църковния храм към него на видно място са изписани образите на Св. св. Кирил и Методий, Св. Владимир и Св. равноапостолна княгиня Олга, което отново потвърждава, че Иполит се завръща към корените си и изпитва влечение към православието.

От една страна през 1849 г. в своя труд „Слово на един русин до всички братя от славянското племе по славянски въпроси“ Терлецки поставя акцент върху създаването на славянска морска мощ (сила), част от която ще бъде флотът на българите на Черно море, а от друга страна той отдава огромно значение и признание на славянските
първоучители Св. св. Кирил и Методий при изграждането на църковния храм към института през следващата 1850 г. Как се развиват събитията?


ДА СИ ПРИПОМНИМ КОЙ Е ИПОЛИТ ТЕРЛЕЦКИ

image
Архимандрит Владимир Терлецки [1]

Динамичният XIX век, в който Терлецки живее и се реализира му отрежда предизвикателни възможности за изява: революционер, съмишленик на тайни общества на масони и карбонари, агитатор, църковен деятел, автор на проекти за обединение на западната и източната църква и сътрудник на папа Пий IX в подготовката им, мисионер, писател и пътешественик. Във формирането на идентичността на Терлецки ясно различаваме три периода. През първия той е поляк, революционер и католик. През втория се завръща към корените си, изпитва влечение към православието, заявява своята принадлежност към русите (от старата Киевска Рус), но проявява и толерантно отношение към католицизма. След продължителни пътувания в Европа и Азия, Терлецки се установява в Одеса и преминава в лоното на православната църква като духовно лице с титулуване „архимандрит“. Това е третият и заключителен етап във формирането на идентичността му. По думите на негови съвременници той се превръща в „убеден руски патриот“ [2].

Преди да премине в лоното на православната църква обаче Иполит Терлецки пътува интензивно в Европа и Азия и се запознава с представители на различни народи, етноси, общества и групи. Сред тях са поляците (1831 г.), руснаците (1831 г.), малорусите от Волински полк (1831 г.), австрийците в Галиция (1831 г.) и Триест (1836 г.), масони и карбонари в района на Краков (1836 г.), далматинците от Бока Которска (1836 г.), французите в Марсилия и Монпелие (1836 – 1837 г.), полската емиграция в Париж (1838 г.) и Рим (1839 г.), възкресенците в Рим (1839 г.), мисията на отците капуцини в района на Пловдив, чието паство наброява няколко хиляди българи (1848 г.), сърбите в Белград (1849 г.), хърватите в Дяково (1849 г.), лужишките славяни в Будишин (1849 г.), прусите в Дрезден (1849 г.) и др. За период от 19 години (1830 – 1849 г.) Иполит извършва преки наблюдения и събира информация за историята, културата, политическия живот, религията и традициите на значителна част от славянските народи в Европа [3].

image
Традиционен италиански ветроход от типа трабакола във Венеция (вляво). С подобен кораб Терлецки пристига във Франция през 1836 г. Снимка - архив сп. "Клуб ОКЕАН"

След интензивните пътувания и на базата на натрупаните познания и опит през 1849 г. Терлецки написва и издава в Париж религиозно-политическата брошура Slowo Rusina ku Wszej Braci Szczepu Slowianskiego o Rzeczach Slowianskich („Слово на един русин към всички братя от славянския род по славянски въпроси“). Брошурата на Терлецки е издадена по време на „Пролетта на народите“ в Европа, има програмен характер и представлява своеобразна платформа с идеи и насоки за бъдещето на славянските народи след разрешаването на Източния въпрос.

Задачите, които авторът възлага на славянските народи са разположени в полето на полския панславизъм. Те имат военен, организационен, религиозен, отбранителен, търговски, икономически, културен и научен характер.

Във визията на Терлецки създаването на военен и граждански флот на Черно море от българите е само една от конкретните задачи в списък от политически, икономически, търговски, религиозни и военни проекти, които авторът възлага на българите, като част от славяните [4].

image

За разлика от руската концепция, утвърдена на Военен съвет на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков в Източна Румелия през 1878 г., според която проектираната от Русия българска военна флота следва да обслужва преимуществено чужд интерес, западната гледна точка, формулирана 29 години по-рано от Иполит Терлецки в Париж предвижда българите да създадат сами флот на Черно море, който ще бъде част от славянския и ще им позволи да осъществят връзки с други отвъдморски народи, ще им осигури достъп до чужди пазари и ще стимулира развитието на търговията с Азия, Африка и Западна Европа. Докато руската концепция предлага единствено учредяването на военен флот под прикритието на търговски флаг в България, то западната гледна точка визира създаването на флот с военно и гражданско предназначение от българите. Руските планове лимитират значението на бъдещия български флот до инструмент за изпълнение на задачите, предначертани от държавния апарат и дипломацията на империята. Освен това те го позиционират предимно на река Дунав, а западните категорично определят мястото му на Черно море, разширяват неговите хоризонти и трасират пътя му [през Средиземно море] в посока към Западна Европа и други отвъдморски народи [5].

image
Таблица № 1. Разработка на авторите

ОТНОВО КЪМ ПАРИЖ

В белгийския курорт Спа Терлецки написва донесение за случилото се в Дрезден и несправедливия му арест от пруските власти в периода април – май 1849 г. В него докладва и за невъзможността да изпълни възложената му от папата задача [6]. Донесението изпраща до Светия отец и малко по-късно получава следния отговор: да предаде на папския нунций в Брюксел писмата, грамотите и инструкциите, които е взел със себе си в края на 1848 г. в Рим, преди началото на мисията. Иполит изпълнява стриктно указанията на папата [7].

След като Терлецки не успява да отиде в Унгария и Галиция и мисията му се проваля още преди да е започнала, той стига до заключението, че при тогавашните обстоятелства не може и дума да става за осъществяването на проекта за обединение на църквите, който той смята за целта на своя живот [8].

image
Революцията в Рим - нападението срещу двореца на папата. Източник - The Illustrated London News, № 346, vol. XIII, 2.12.1848

По това време в Рим продължава революцията, а папата е избягал от своя дворец още на 24 ноември предходната година, преоблечен като обикновен свещеник и намира убежище в крепостта Гаета в Кралството на двете Сицилии. Междувременно кардиналите се пръсват и разбира се, мислят най-напред за своята лична безопасност, а не за проекта на Иполит или източните църкви [9].

При тези обстоятелства Терлецки преразглежда плановете си в Спа и решава, че Париж може да се превърне в най-добрия център, от който да бъде дадено необходимото направление на делото за съединението на църквите. От курорта Спа, където прекарва около месец и се възстановява напълно след ареста в Дрезден, той се насочва към Брюксел. След едноседмичен престой в Брюксел се отправя за Париж [10].

(Следва)

На водещата илюстрация: Изображение на Св. св. Кирил и Методий на входа на едноименното училище в Перущица, известно и като Дановото училище, построено през 1850 г.

Настоящата публикация представлява отделна глава от книгата "Русия, Полша от море до море и българите" (част 2).

Литература и бележки:

[1] Портретът на Владимир Терлецки се публикува по електронния медиен архив със свободен достъп Wikimedia Commons (free media repository). User: Misko 3. Електронен адрес на изображението: https://uk.wikipedia.org/wiki/Володимир_(Терлецький). За целите на настоящата публикация е използван фрагмент от оригиналното изображение, чието разпространение е разрешено съгласно условията на лиценз Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International (CC BY-SA 4.0). Връзка към условията за разпространение: https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/

[2] Вж. раздел „Основоположник на идеята“ и раздел „За формирането на идентичността и еволюцията на Терлецки“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 10-11, с. 80.

[3] Вж. раздел „В оригинал на полски език“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 67.

[4] Вж. раздел „Изводи“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 84-85.

[5] Вж. раздел „Изток срещу запад или раждането на един флот“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 82-83.

[6] В края на 1848 г. по настояване на кардинал Ферети, Терлецки получава поръчение да се отправи за Унгария и Галиция, да посети руските униатски епископи там и от името на папата да проучи тяхното мнение за обединението на църквите.

[7] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 355.

[8] Вж. раздел „Среща с папа Пий IX“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 40-41.

[9] Вж. раздел „Революция в Рим и…бягството на папата“ в монографията Панчелиев, К. Русия, Полша от море до море и българите. София, 2019. с. 51-53.

[10] Записки архимандрита Владимiра Терлецкаго, бывшаго греко-унiатскаго миссiонера 1808 – 1858. // Русская старина, октябрь – ноябрь – декабрь, 1891, с. 355.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка