Кдп. Богдан Богданов, председател на Българската морска камара (БМК) пред списание "Клуб ОКЕАН": Морето не е само плажа на Евксиноград (част 2)

Pan.bg 30 сеп 2021 | 16:56 views (461) commentaries(0)
img Pan.bg

Един анализ на капитан Богдан Богданов – председател на Българската морска камара

От години БМК настоява за приемане на национална морска политика, която да включва в себе си „Стратегия за развитие на различните сектори от морската индустрия” като корабоплаване, пристанища, корабостроене и кораборемонт, рибарство и аквакултури, морски туризъм и т.н. с конкретни стъпки и срокове за реализиране на съответни мерки. Липсата на подобна стратегия означава, че тя е или силно подценена като приоритет за държавата, или изобщо не се разбира нейното огромно значение за икономиката на страната. Това се потвърждава и от факта, че в подготвяния „План за възстановяване и устойчивост”, на който се възлагат толкова надежди, няма нито една дума (!), относно морската индустрия. Да припомним накратко какво бе състоянието само на два важни сектора от нея до 1989 г.

Корабоплаване. Тогава морският ни търговски флот има 109 кораба с 1,28 милиона БРТ и 1,87 милиона тона товароподемност. По БРТ България заема 19-то място в Европа и 39-то в света от 152 страни, по тонаж на 1000 жители е на 10-то място в Европа. През 1989 г. са превозени 25,5 милиона тона товари. Средно годишната печалба за периода 1986-1990 г. на Параходство „Български морски флот” е 110 милиона лева. През 1978 г. във Варна е създаден един от най-големите фериботни комплекси в света, който за съжаление работи с много малко натоварване.

Днес корабите, плаващи под българско знамето са по-малко от 10 и вече не можем да говорим за национален превозвач, какъвто имахме в лицето на БМФ. Да, реалностите са други. Глобализацията оказа влияние и върху либерализацията на корабоплаването, особено след приемането ни за член на ЕС. Но при устойчивата тенденция да намаляват драстично корабите под българско знаме и пред опасността в скоро време да останем без нито един такъв, мълчанието е равносилно на престъпление спрямо труда на поколения морски труженици. А и външната ни търговия се обслужва от чужди корабособственици, загубите от което за държавата никой не си прави труда да анализира.

Корабостроене и кораборемонт. Това беше един от най-развитите сектори на морската ни индустрия. Имахме три корабостроителни завода. Корабите, които се строяха в България, се купуваха от най-развитите морски държави (над 27), а кораборемонтните заводи работиха под „пълна пара”
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
и се налагаше корабите да чакат реда си на рейд. В стогодишната история на Корабостроителницата ни във Варна са построени 890 кораба. Над 200 предприятия от цялата страна работеха по поръчки на корабостроителните и кораборемонтните заводи. Днес строителството на нови кораби е епизодично.

Състоянието на морската ни индустрия днес изисква задълбочен и всеобхватен анализ от екип от висококвалифицирани специалисти под ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който да включва и представители на браншовите организации, научни институти и учебни заведения. Но след 1989 г. няма нито един анализ, който да показва не само състоянието на морската ни индустрия, но и да очертава тенденциите за нейното развитие. Ако подобни анализи се изготвяха периодично, ако отговорните държавни институции се ръководеха от тях нямаше да се питаме имаме ли морска индустрия, какво е състоянието ѝ и има ли тя бъдеще.

В отговор на този въпрос през годините БМК организира три Национални конференции под наслов „Морската и речна индустрии, основни икономически приоритети на Република България“, и няколко кръгли маси. Изготвяни са становища, многократно са поставяни пред отговорните държавни органи проблемите, с които се сблъсква морският бранш, но резултатът от действията ни е далеч от желания.

Морската ни индустрия зависи от множество външни фактори с различен обхват, които взаимодействат помежду си и най-често имат разнопосочен ефект. Затова следва те да бъдат анализирани много внимателно. Освен тях голямо значение оказват и вътрешните фактори, които са в резултат от преструктурирането на националната ни икономика. Икономическата криза, а по-късно и пандемията Ковид-19, както и ограниченията, свързани с нея, също оказаха много негативно въздействие върху морския бизнес. България се оказа между най-засегнатите страни, отчитайки спад в морския транспорт около 17%, но това не промени отношението на държавата към морската ни индустрия. Кои са вътрешните фактори, които оказват негативно отношение върху нея?

Ролята на държавата. От особена важност е държавата да има активна и адекватна политика. В основата й следва да бъдат принципите и целите на европейската морска политика. За съжаление липсва такава политика.

Законодателството. Законодателната рамка трябва да бъде ясна, конкретна и разбираема, за да стимулира развитието на различните сектори. Многократно сме заявявали, че морските ни закони се нуждаят от сериозна ревизия, а някои и от пренаписване. Например ЗМПВВППРБ е определян от много авторитети в областта на морското право като хетерогенен закон, нестимулиращ развитието на пристанищата.

Кадрите. Решаването на проблемите в морската индустрия изискват висококвалифицирани и подготвени специалисти. Това е изключително важен въпрос, който е силно подценен.

Централизацията. Това е проблем се сблъскваме от години. Централизацията в голяма степен доведе до сегашното състояние на морската индустрия. Проблемите се задълбочават, когато начело на една централизирана система застане неподготвен и неразбиращ отговорностите си ръководител. Тогава резултатите са отчайващи. България беше една от най-уважаваните морски държави в света, когато морската индустрия се ръководеше не от София, а от Варна.

Независимо от трудностите, с които се сблъсква, неразбирането което среща вече толкова години, БМК неотклонно подпомага и защитава интересите на морската общност. Само през последните две години част от проблемите бяха решени с наша помощ и инициативи. През 2019 г. с активната помощ на БМК беше решен проблемът с временните складове в пристанищата. В противен случай някои от пристанищата следваше да закрият временните складове на територията им. През същата година организирахме два семинара с помощта на адвокат Владимир Владимиров и колегите му във Варна и Бургас, посветени на Конвенцията за арест на кораби. Семинарите бяха посетени от много представители на съдилищата, прокуратурата, адвокати, юрисконсулти и представители на морския бизнес.

По време на пандемията много малко сектори от световната икономика не прекратиха своята дейност, между тях корабоплаването и пристанищата. Много от страните обаче затвориха своите граници, което не позволи на моряците да се приберат по домовете си след приключване на контрактите им. През май 2020 г. бяхме помолени да съдействаме за репатрирането на няколко стотин български и чуждестранни моряци от Маями с чартърен полет до летище София. Трябваше да се осигурят и зелени коридори за чуждите моряци. Създадена беше перфектна организация и моряците се прибраха по родните си места.

Със своя Резолюция от 24 ноември 2020 г. Генералната асамблея на ООН призна моряците и корабния персонал за „ключови работници” и настоя държавите също да признаят този факт. В тази връзка БМК се обърна към предишното правителство с настояване то да се присъедини към Резолюцията. Тъй като не получихме отговор, изпратихме писмо до служебния министър-председател и до медиите. Убедени сме, че българските моряци ще получат своето заслужено признание.

На 9 юни 2021 г. БМК подкрепи Гвинейската декларация, която се координира от БИМКО и призовава националните правителства и международната морска общност да предприемат и подкрепят действия за намаляване на пиратството в Гвинейския залив.

С писмо до служебния министър-председател изразихме нашето недоумение и разочарование от факта, че морската индустрия за пореден път е игнорирана и в Проекта за „План за възстановяване и устойчивост”. Ще направим всичко по силите ни този пропуск да бъде отстранен.

Отчитайки проблемите по отношение на кадрите, заедно с Морски клъстър България в три поредни години във Варна организирахме „Ден на сини кариери” с цел да се популяризират морските професии. Пандемията попречи тази инициатива да бъде продължена на живо и затова през месец април тази година с помощта на ТУ – Варна, стартирахме on-line Платформа. Идеята е тази Платформа да достигне до максимален брой ученици от цялата страна с привличането на рекрасни професионалисти, които да презентират различните морски професии.

Традиционните годишни награди на БМК за най-добри финансови резултати през 2020 г. в трите категории (големи, средни и малки предприятия) получиха съответно КРЗ „Одесос“ АД, „Космос шипинг“ АД и „СТФ“ АД.

Въпреки усилията ни все още има много нерешени въпроси, относно бъдещето на морската ни индустрия. Това изисква общите усилия на всички заинтересовани страни - браншови организации, държавни и научни институции. Необходими са обаче незабавни действия! Крайно време е управляващите да разберат, че морето не е само плажа на Евксиноград!



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


Кдп. Богдан Богданов, председател на Българската морска камара (БМК) пред списание "Клуб ОКЕАН": Морето не е само плажа на Евксиноград (част 2)

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка