„Файненшъл Таймс”: Румен Радев може да разбие политическото статукво в България

Pan.bg 08 ное 2016 | 16:23 views (5425) commentaries(4)
img http://epicenter.bg

Подкрепеният от опозиционната Социалистическа партия кандидат за президент е фаворит да спечели балотажа, пише авторитетното британско издание


Бивш военновъздушен генерал се заканва да разбие политическото статукво в България. Румен Радев е на първо място след първия тур на президентските избори и е фаворит за спечелването на балотажа, пише в свой коментар в. „Файненшъл Таймс”.

"Преди две години Румен Радев смая тълпите на едно въздушно шоу извън София с грандиозна серия акробатични маневри на своя МиГ-29. В момента бившият командир на Военновъздушните сили на България е на ръба на още по-голямо постижение – да спечели президентските избори в страната и евентуално да разбие статуквото в българската политика", пише влиятелният британски в. "Файненшъл Таймс" в коментар след първия тур на президентските избори в неделя.

След преброяване на 95 процента от гласовете Румен Радев, като независим кандидат, подкрепен от опозиционната Социалистическа партия, получи явна преднина с резултат от 25,7 процента, посочва вестникът.

„Хората казаха „не” на апатията и гласуваха за промяната – заяви той пред репортерите. – Народът желае повече сигурност и по-прозрачни институции.”

Цецка Цачева, председател на българския парламент и кандидат на управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ, за която се говореше, че ще спечели на първия тур, изостава на второ място с 22 процента. 53-годишният Румен Радев и 58-годишната Цецка Цачева ще се състезават на балотажа в неделя, добавя изданието.

"За разлика от г-жа Цачева, която не говори английски език, а това може да се окаже сериозна пречка за ролята на основното публично лице на България пред външния свят, г-н Радев отлично владее английски, немски и руски език. Учил е във Военновъздушния колеж на Алабама", уточнява "Файненшъл Таймс".

"Отчасти защото Социалистическата партия е наследница на подкрепяната от СССР Българска комунистическа партия, която управлява еднолично и репресивно държавата в продължение на 45 г. след Втората световна война, г-н Радев е обвиняван, че е твърде близък с Москва и не е напълно отдаден на членството на България в ЕС и НАТО. Г-н Радев призова за отпадането на западните санкции срещу Русия, наложени след анексирането на Крим и интервенцията в Източна Украйна, но също така подчерта подкрепата си за мястото на България в системата на западния Алианс.

Дипломатите в София твърдят, че не виждат причини да се съмняват в лоялността му към ЕС
и НАТО, и отбелязват, че тази му позиция е нещо нормално за български политик, който се опитва да привлече гласовете на многобройните русофили от електората", коментира "Файненшъл Таймс".

Българският президент няма изпълнителни правомощия по модела на САЩ и Франция, но въпреки това носи някои важни отговорности, включително правото да налага вето на закони, както и да постига нужните компромиси за назначаването на служебно правителство във време на евентуална криза, припомня "Файненшъл Таймс".

Изданието посочва също, че премиерът Бойко Борисов, изключително влиятелна личност в българската политика през последното десетилетие, е обещал незабавно да подаде оставка, ако бившият генерал от ВВС спечели в неделя, което почти сигурно ще предизвика нови парламентарни избори в България през следващата година.

Предсрочните избори изглеждат вероятни, не на последно място, защото България бе избрана да поеме ротационното шестмесечно председателство на ЕС през януари 2018 г., роля, най-подходяща за правителство с нов изборен мандат, разполагащо и с време, за да се подготви за европейските си отговорности, изтъква вестникът.

Възможното усложнение, ако се развие този сценарий, е, че нито ГЕРБ, нито социалистите, изглежда, ще спечелят абсолютно мнозинство в следващия мандат. Ще започнат деликатни коалиционни преговори, а от Румен Радев, като президент, ще се очаква да ги направлява до успешен край, продължава коментара си "Файненшъл Таймс".

Все пак Бойко Борисов все още не се е предал.

„Ние имаме реален шанс да спечелим балотажа. Но ако не го направим, правителството ще подаде оставка в понеделник сутринта”, заяви премиерът пред репортери.

Поразителното в президентските избори, белязани от широко разпространената неудовлетвореност от политическата класа, е, че 15 процента от гласоподавателите са подкрепили десен ултранационалистически кандидат, а 5,6 процента са гласували с „Не подкрепям никого”. Избирателната активност е малко над 54 процента.

В неделя българите гласуваха с голямо мнозинство и на референдум в подкрепа на нова, мажоритарна изборна система и намаляването на държавните субсидии за партиите. Въпреки това избирателната активност се оказа малко по-ниска от необходимото, за да направи тези резултати валидни, завършва статията си "Файненшъл Таймс".
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 4

  1. #1
    LeniN 08 ное 2016, 19:20
     
    0
     
    1

    ХА-ха. Финансистите от САЩ ухажват Радев. Защо ли?

    Какво означават престрелките на Цачева и Радев спрямо НАТО? Цачева: "Продължавай да даваш зелена карта на НАТО без договорености като нас". Радев: "Договорът ще бъде удължен".

    Но на какви условия?

  2. #2
    румен стоянов 08 ное 2016, 19:25
     
    2
     
    0

    Анализ на “Булг-стратфор”

    Приятели,

    Генерал Радев хвърли камък в политическото ни тресавище и… Боко – бухалката, алигаторите и крокодилите защтракаха със зъби и ревнаха в хор…:
    - “Цецка или смърт”…;
    (…щото Х.Клинтън ще ми “духне под опашката”…)
    - “Ставам опозиция и това ще е фатално за държавата…!!!”
    (Държавата е съвкупност от Народ, Собственост и Самоуправление…)

    Какво ни казваш, бре Боко...:
    - "...Въпреки успешните ни "Костинбродски" далавери..., НАРОДА ПАК МЕ ИЗХВЪРЛЯ ОТ ВЛАСТТА..."

    Значи се заканваш на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, собствеността и Самоуправлението му, да го… "палиш", "колиш" и "взривяваш" - с партизански отряди и саботажни групи ли...?!?!
    Или...
    - Ще използваш вече настанените в тренировъчните лагери, от "затворен" тип, поканените от Теб банди главорези от ИДИЛ...?!?!

    - ХАЙДЕ БОКО - "КАЖИ СИ...!"...
    (…Само, че този път Цацаров и М. Манолова няма да те спасят…)

    Кажи си и кой каза...:
    - "АКО “МАМА” НЕ Е ПЪРВА, СИ ОТИВАМ НА СЕЛО..., да садя картофи…"

    В кръчмата на Банкя пияниците вече пеят…:
    “Кой каза... :
    - "У- вол-не-ни-ееее....!!!"
    “Спря на банкянската гара дизела червен,
    и от него вече слиза Гербер уволнен…”
    Кой каза... :
    - "У- вол-не-ни-ееее....!!!"
    (…но има и Втори тур и много “Фурнаджийски лопати”…, май, се очаква за втори тур в “огъня на фурната” да се хвърлят половин милиард лева…, май, де…)
    .

  3. #3
    LeniN 08 ное 2016, 21:53
     
    1
     
    0

    Изобщо не съм от възторг от ситуацията. При Борисов имахме илюзорни изгоди от това че де факто договор с НАТО няма и всеки момент можем да се отметнем ( а някои неща да се вършат на тъмно от което заструяха пари към някои хора). Което даде прозорец на върхушката ни да се концентрира върху пазарлъци с ЕС без да ги е еня че ЕС затягат гайките си в България, както и че вместо да печелим, накрая всъщност се озовахме губещи.

    Нов договор с НАТО само ще укрепи НАТО у нас, а ние ще сме продали и последното ( най-голямо) имущество което имаме. Без значение дали ще е за повече или по-малко пари. Броят на парите не е релавантен изобщо - те винаги свършват. Конкретиката се съдържа в правомощията на НАТО у нас, а те трябва да се ограничат до възможния максимум. И по тези точки не трябва да има никакви пазарлъци, повече - трябва да бъдат ясно и твърдо зафиксирани. Дали Радев ще покаже железни топки в това отношение или ще се поблазни да осъществи икономически постижения за сметка на това?

    Бази на НАТО у нас - с маскимум ограничения. Базата е Българска, престой се позволява да речем за зафиксиран кратък период и само касаещо укрепване на Нашите вътрешни сили. Реално, а не с чужд гръб. Чужд груб не ни е нужен, нужна е техника и обезпечение, безвъзмездно оставени на България. За лукса си да имат база у нас трябва да се отблагодаряват както подобава - безвъзмездно.

    В противен случай базите стават на минутата руски и НАТО е аут.

    Това е алтернативата на НАТО, а не НАТО няма алтернатива у нас, генерал Радев.

  4. #4
    БЕН ГЪН 10 ное 2016, 10:44
     
    0
     
    1

    9.11 21:55 - БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА, БОРБАТА, КАКТО КАЗВАТ Е ЕПИЧНА.ЗА МАРКСИЗМА, КОМУНИЗМА И КОМУНИСТИТЕ
    http://gindev.blog.bg/drugi/2016/11/09/borbata-e-bezmilostno-jestoka-borbata-kakto-kazvat-e-epichna.1488760
    Автор: gindev


    Скоро прочетох във вестниците, че швейцарците може би ще живеят вече при комунизма, с предложението да се въведе в страната безусловен финансов (паричен) доход за всеки швейцарски гражданин в размер от 2200 евро месечно. Подобни приказки не слушаме за първи път. Спомнете си, че Хрушчов твърдеше, че не в СССР е построен социализъм, а в Швеция. После към нея се присъедини Норвегия, а Швейцария направо попадна в комунизма. За всеки непредубеден човек и за тези като мене, които не са запознати в цялата дълбочина и интегралност на Марксизма, беше ясно, че в такива твърдения нещо не се вързва, мирише на ревизионизъм, че и по-лошо – издава незнаене на азбуката на Научния комунизъм. И си спомних знаменитото определение на Ленин от статията написана през 1810 г.: „За някои исторически особености от развитието на марксизма”:
    „Именно защото марксизмът не е мъртва догма, не е завършено, готово, неизменно учение, а живо ръководство за действие, именно затова той не може да не отрази в себе си поразително рязката смяна на условията на обществения живот. Такова отражение е дълбок разпад, идейно объркване и лутане, с една дума – сериозна вътрешна криза на марксизма. Решителният отпор на такава криза и борбата за запазване основите на марксизма отново е на дневен ред. Извънредно широкият слой класи, които не могат да игнорират марксизма при формулиране на своите задачи, са усвоили марксическата теория едностранчиво и крайно извратено, усвоили са едни или други „лозунги” и отговори на тактически въпроси, без да знаят марксическите критерии на тези отговори.

    „Преоценката” на всички ценности в различните области на обществения живот доведе до „ревизия” на най-абстрактните и общи философски основи на марксизма. Повтарянето на заучени, но неразбрани и непремислени „лозунги” се изля в широко разпространение на голи фрази, водещи на практика към напълно немарксически, дребнобуржоазни течения.”

    Общоприета е постановката, че Владимир Илич Ленин в края на ХІХ-я и в началото на ХХ-я век спаси марксизма от острите „зъби” на социалдемократичните резивизионисти, от старата „марксическа гвардия”. Всичко започна със смъртта на Фридрих Енгелс през 1885 г. Това става начало на дискусии в работническото движение и във 2-рия Интернационал върху интерпретацията на марксизма, за неговото прилагане в различните политически условия, за неговото по-нататъшно развитие. Оформят се три групи социал-демократи : десни опортюнисти (Е. Бернщайн, Х. Хайдман), центристи (К.Кауцки, Е. Ванделвелде, О.Бауер), леви революционери (К.Либкнехт, Р.Люксембург, холандските „трибунисти”, българските „тесняци”, руските болшевики).

    Лидер на десните социалдемократи е Едуард Бернщайн, близък сътрудник на Енгелс във в. „Социалдемократ”. От 1897 г. Бернщайн започва открита ревизия на марксизма : отрича революционната борба на пролетариата и диктатурата на пролетариата, класовата борба, икономическата теория за принадената стойност, закона за концентрация на капитала, интернационализма и издига лозунга : „Крайната цел е нищо, движението към нея – всичко !”, което води експлоатираните до дребни протести по дребни въпроси. Бернщайн проповядваше примирение между класите и твърдеше, че средната класа не запада, а се засилва, говореше за постепенен преход към социализъм и заявяваше, че революцията не само не е нужна, но и невъзможна. Той приемаше капитализма и проповядваше търсенето на най-голяма изгода в рамките на тази система. И днес идеите на Бернщайн са антимарксическата програма на дясната социалдемокрация, приета и осъществявана от всички бивши комунистически партии в постсоциалистическите страни (в това число – и в България).

    Лидер на центристите е Карл Кауцки, близък приятел на Маркс и Енгелс, изпълнител на завещанието на Енгелс, най-изтъкнатият теоретик на Втория интернационал. Постепенно и почти неусетно Кауцки напуска революционните марксически позиции и минава към национал-шовинистите. Под негово ръководство 2-рият интернационал се превърна в сборище от поклонници на рутината, роби на гнилата лоялност, покварени от атмосферата на парламентаризма. До края на живота си Кауцки се отнасяше враждебно към Октомврийската революция и към Съветския съюз.

    Левите социалдемократи възглави В.И.Ленин.

    Главният грях на десните и центристки лидери на 2-рия интернационал е подкопаването на международната работническа солидарност, едно от най-силните оръжия на пролетариата. В перспектива това се оказа фатално за съдбата на световния социализъм. Още в началото на 20-и век Ленин предупреждаваше :

    „Руската революция има достатъчно свои сили за да победи. Но тя няма достатъчни сили да задържи победата. За да задържи победата руската революция се нуждае от чужд ресурс, от странична помощ. Има ли такъв ресурс ? Има : това е социалистическият западен пролетариат”.

    Теоретичната постановка беше правилна, но нещата се оказаха далеч по-сложни. За 70 години съветската власт не само не можа да привлече и задържи на своя страна западния пролетариат, но загуби и своя, и пролетариата в социалистическите страни. Не малък принос за това имаше и еволюцията на 2-рия Интернационал.

    С началото на касапницата на Първата световна война ръководството на 2-рия Итернационал окончателно капитулира и на 4.08.1914 г. се разпадна. Той беше възстановен през 1951 г. във Франкфурт – Западна Германия под името Социалистически интернационал (Социнтерн). Кой ръководи днес Социнтерна и коя българска лява партия членува в него, вие добре знаете.

    Така или иначе настъпваше времето на легендарния 3-ти Комунистически интернационал. За него Ленин ще напише в своята кратка бележка „Завоювано и записано” : „Основаването на 3-тия Комунистически интернационал е предверие към интернационалната съветска република, към международната победа на комунизма”. (Подробно изложение на проблема има в моята книга „Векът на Сталин”, книга 1, стр. 372- 378 и книга 2, стр. 380-582.). Беше времето на светли надежди и огромни очаквания, че окончателната победа е близо.

    В първата конституция на Руската федеративна социалистическа съветска република, приета на V-я Всеруски конгрес на Съветите на 10 юли 1918 г., ясно проличават принципите върху които ще се изгражда новата

    държава. Тези принципи са поразителни.

    В глава втора, чл. 3 се декларира :

    „Поставяйки като своя основна задача премахнването и унищожаването на всяка експлуатация на човек от човека, пълно ликвидиране на разделянето на обществото на класи, безпощадното подавяне на експлуататорите и победата на социалистическата организация на обществото във всички страни, ІІІ Всеруски конгрес на Съветите на работническите, войнишки и селски депутати постановява ...

    В глава трета, членове 4 и 5 четем :
    „4. Изразявайки непреклонна решителност да изтръгне човочеството от ноктите на финансовия капитал и империализма, залял земята с кръв и престъпления в днешната ужасяваща война, ІІІ Всеруски конгрес на съветите се присъединява изцяло към провежданата от Съветската власт политика на отхвърляне на тайните договори и организирането на най-широко побратимяване с работниците и селяните на воюващите п между си армии и постигане на всяка цена и с революционни средства на демократичен мир между трудящите се без анексии и контрибуции, на основата на свободно самоопределение на нациите.

    5. За реализирането на тези цели ІІІ Всеруски конгрес на Съветите настоява за пълно скъсване с варварската политика на буржоазната цивилизация, градяща благосъстоянието на експлоататорите в няколко избрани нации върху заробването на милиони трудови хора в Азия, в колониите и в малките страни...”

    Лесно може да се забележи, че младата съветска държава,само 9 месеца след своето раждане, в разгара на Гражданска война, открито и смело обявява война на целия световен капитализъм – война безпощадна, война на живот и смърт.Смисълът на казаното е добре изразен от видния съветски военноначалник Михаил Фрунзе за ролята на Червената армия : „Ние сме армия на класата, тръгнала да завладява целия свят”.Не е чудно, че световния капитализъм беше стреснат и страшно изплашен, и отвърна по характерния за него начин – с военна агресия. В Съветска Русия се изсипаха армии на главните капиталистически страни : Германия, Англия, САЩ, Япония и още сюрия техни сателити, като чехословашкия корпус. Но чуждестранната интервенция не успя. По един или друг начин световният пролетариат изрази своите симпатии към новата държава и на Запад започнаха редица революции : Германия, Австрия,Унгария, България. Те обаче се оказаха недостатъчни за планетарна революция. Властта на капитала ги разгроми, но Съветска Русия оцеля.

    Не случайно Ленин предупреждаваше : „Ако експлоататорите са разбити само в една страна, те все едно остават по-силни от експлоатираните.

    На първо място поради силата на световния капитал, в силата и здравината на международните връзки на свалената буржоазия.

    На второ място, свалената буржоазия запазва дълго време след революцията редица огромни фактически преимущества : тя притежава все още много пари, недвижимо имущество, връзки и навици в организирането на управлението, познаване на „тайните” на управлението, остава по-високо образована, близка до висшия технически персонал и неизмеримо по-голям навик във военното дело.

    На трето място, е силата на навика, силата на дребното производство. За съжаление, дребното производство все още е много, твърде много, а то ражда капитализъм и буржоазия постоянно, ежедневно, ежечасно, стихийно и в огромни мащаби. Да се унищожат класите, не значи само да се прогонят капиталистите и помешчиците – това ние лесно направихме – това значи също да се унищожат дребните стокопроизводители. Но те не могат да бъдат прогонени или унищожени, трябва да свикнем с тях, те трябва да се превъзпитат и това е много продължителен, бавен и предпазлив процес” (Ленин – Сочинения, том 23, стр.354).

    Особено впечатляващо звучат думите на Маркс към английските работници : “Вие трябва да преживеете 15,20, 50 години граждански войни и международни битки не само за да промените съществуващите обществени отношения, но и сами да се промените и да станете способни за политическо господство” (Маркс, Энгельс – Сочинения, том 8, стр. 506)

    Като теория марксизма е непобедим. Днешните антикомунисти нищо не могат да противопоставят като теоретични алтернативи. Ако трябва с едно изречение да обобщим марксизма, той е хипотезата, че развитието на човешките идеи зависи от развитието на предметите (вещите). „Тази мисъл е гениална – пише Ленин – защото е единствено съвместима с научната психология” (Ленин, сочинения, том 1, стр. 118-123). Но като революционно движение за преобразуване на света, той е и практика. И тук е първата спънка. Класическия марксизъм не дава никакви препоръки за строежа на комунизма. Но това е неизбежно – Маркс работеше като природоизследовател, той нямаше емпиричен материал за бъдещето. Маркс поставя въпроса за комунизма така, както ученият би поставил въпроса за развитието на нова, да кажем биологична разновидност, когато знаем как и от какво тя е възникнала и в каква посока се видоизменя. Единствената конкретика се съдържа в знаменитите енгелсови „Принципи на комунизма” (виж „Христоматия по научному комунизму”. Мысль. Москва,1966, стр. 257-263), но те могат да се разберат само в единство с цялостната теория (едновременна победа на пролетарската революция навсякъде по света) За повече подробности виж Сталин – Сочинения, том 6, стр. 199-300.

    С други думи, въпросът за „построяването” на реалния комунизъм беше оставен на учениците и последователите на Маркс, на продължителите на неговото дело. И разпадането на световната социалистическа система и на СССР се дължи не на несъстоятелността на марксизма, а на некадърността на тези, които се наричаха марксисти и негови следовници.

    За осъзнаването на тази елементарна истина е достатъчно да се прочете епохалното определение на Маркс за комунизма :

    „Комунизмът е истинско разрешение на противоречията между човека и природата, човека и човека, истинско разрешение на спора между съществуване и същност (Вътрешна основа, съдържание, най-важна част, най-главното в нещо) , между опредметяване (Опредметяването е процес, в който човешките способности се материализират, преминават в предмета и той става обществен, човешки) и самоутвърждаване (съществуване в името на утвърждаване на собствената ценност), между свобода и необходимост, между индивид и род. Той е разрешение на загадката на историята и той знае, че е това разрешение” (К.Маркс – „Икономическо-философски ръкописи” от 1844 г.).

    Комунизмът не е отказ от личното благо. Той е превръщането на личното благо в общо благо. Той не е отказ от личното щастие, а превръщането на личното щастие о общо щастие. Той не е сивотата на битието, а познанието и творчеството. Това са най-интересните и най-грандиозните проекти. Това е частица от теб във всеки и частица на всеки – в теб.

    Марксизмът или, по-точно казано, марксизмът-ленинизмът, е стройна и последователна система от философски, икономически и социалнополитически възгледи, цялостно учение, което разкрива най-общите закони във функционирането на природата, обществото и човешкото мислене. По тези причини марксизмът е мироглед. Никоя друга политическа организация на обществото не е изградена на мирогледна основа. Религията в различните си форми е единствения мирогледен антагонистичен конкурент на марксизма.

    Марксизмът не възникна случайно и встрани от пътя на световната наука и култура. “Гениалността на Маркс се прояви в отговорите на въпроси, които напредничавата човешка мисъл вече си задаваше – пише Ленин – Неговото учение е непосредствено продължение на ученията на великите представители на философията, политическата икономия и социализма. То е всесилно, защото е вярно...Марксизмът е законен наследник на най-доброто създадено през 19- век от немската философия, английската политическа икономия и френския социализъм”. (284)

    Констатацията на Ленин , че марксисткото учение е всесилно, защото е вярно и днес възбужда отрицателни реакции - главно в хуманитарната интелигенция. Някои си позволяват неумели каламбури, както това направи известният руски телевизионен водещ Владимир Познер : “А може би марксическото учение е било вярно, защото беше силно ?” Познер обикновено се взема много насериозно и затова деликатно ще му се напомни, че всяко вярно твърдение, рано или късно, става силно. Ю.Лотман в статията си “Изход от лабиринта” към романа на Умберто Еко “Името на розата” ( 285) се опитва да бъде по - убедителен : “Опасна е не само утопията, опасна е всяка истина изключваща съмнението. Истина без съмнение ражда фанатизъм. Истина без съмнение, свят без смях, вяра без ирония,...това е програмата на съвременния тоталитаризъм”. Очевидно, Лотман нито може да разбере за какво говори Ленин, нито е наясно какво е истина, нито знае какво е марксизъм. Примерът е илюстративен и просто показва как от нищо се създава нещо – типично за идеалистичната схема. Да се съмняваш в науката не е най-доброто, с което съвременният човек трябва да се хвали.

    Когато великите хора говорят подобни неща (Маркс : “Подлагай всичко на съмнение” , Горки : “Родил съм се за да не се съгласявам”), те подготвят света за ново качество и не раздават индулгенции за всички случаи в живота. Още по-малко те се съмняват, че Земята се върти или че скоростта на светлината е 300 000 км/сек.

    Опитът да се представи марксизъм-ленинизма като философия, която обяснява всичко, е грубо изопачаване на неговата същност, неочаквано „забравяне” на ленинското предупреждение, което обобщено звучи и днес изключително съвременно : марксизмът никога не е претендирал, че обяснява всичко. Той показва само единствено научния начин за опознаване на природата, обществото и човека. Науката също греши, но извън науката съществуват само заблуди, мистика и човешки страдания.

    Като типичен пример на теоретично дебилство ще посоча, така наречения еврокомунизам, от където „стърчат ушите” на всички днешни социалисти и социалдемократи - бивши комунисти и активни борци срещу капитализма и фашизма.

    Като понятие емврокомунизмът обединява редица комунистически партии от западните страни (Испания, Франция, Италия, Австрия, Белгия, Швеция), които едновременно или по отделно преминаха на опортюнистични антисъветски позиции и заедно със социалдемократите се озоваха в лагера на идеологическите противници на социалистическия лагер. Причината за предателството беше от проста по-проста и няма нищо общо с отстояването на принципи и вярност към комунистическата идея. Ставаше дума за политическо оцеляване на компартиите, което откриваше възможност за участие в капиталистическия политически процес и достъпа до някаква, дори и малка, власт (например – участие в местната власт). С други думи, компартиите признаваха своята пълна интеграция в западното капиталистическо общество и смятаха своето собствено благосъстояние като неразделна част от благосъстоянието на западното общество. По такъв начин еврокомунизмът е пълен отказ от всякаква революционност и предоставя на буржоазията съгласието на западните комунисти за по-нататъшното неограничено във времето съществуване на капиталистическата обществено-икономическа система. Оттук по необходимост последва отказът на еврокомунистите да подкрепят борбата на Съветския съюз и на социалистическите страни за победа на социализма и дори да откажат правото на съществуване на социалистическия лагер. Опортюнизмът на еврокомунистите се сля с опортюнизма на социалдемократите.

    В практическата област еврокомунистите се присъединиха към идеологическата борба на Запада срещу СССР и социалистическите страни и подкрепиха някои от най-гадните провокации на западните тайни служби. Известна е позицията на Италианската комунистическа партия по повод атентата срещу римския папа Йоан-Павел Втори и забъркването в него името на социалистическа България, като към опита за убийство на папата се прибави и “заговор” за убийството на генералния секретар на Италианската компартия Енрико Берлингуер. (???).

    Всички лозунги за “демократизиране” на социализма, използвани от комунистическите партии в СССР и в социалистическите страни по време на “перестройката” бяха от идеологическата кухня на Социнтерна : “демократичен социализъм”, “солидарно общество”, “социално партньорство”, “социална справедливост”, “общонародна държава”, “общо благоденствие”. Доказателство за произхода им е, че тези лозунги бяха взети на въоръжение от преродилите се в социалдемократи комунисти и с тях те успешно пребивават във властта на вече капиталистическите бивши социалистически страни. Това е нагледната проява на подмолната и разлагаща роля на социалдемокрацията през периода на Студената война и безсилието на комунистическите партии от социалистическия лагер да й противодействат.

    „САЩ много лесно управляват всяка страна, където на власт са социалдемократите – пише Андрей Паршев – Много своеобразни хора са тези социалдемократи. Те, ако не генетично, то, така да се каже функционално, са предатели. Много често те произлизат от низините, от работническата класа и селяните, но са призвани да управляват така, че работниците и селяните да жертват собствените си интереси в полза на капитала. Затова и в международните отношения социалдемократите са склонни да продават националните интереси – консерваторите мислят и действат по-твърдо”.

    Историческото предателство на социалдемокрацията беше подпечатано с доверието към нея на „големия бизнес”, на „големите пари”. Никой не е правил по-големи услуги на капитализма, на идеологията на експлоатацията на човек от човека, на мракобесието, консерватизма и империализма, от европейската социалдемокрация. Тя наистина е катраник на буржоазията.

    Да, тежко наследство получиха днешните комунисти там, където ги има. Самата дума „комунист” стана мръсна дума, но и проблемите, с които се сблъскват и моралната отговорност, която носят за близкото минало, са тежък товар и не всеки може да го носи. Трябва не само по всякакъв начин, да се спасява теоретичното наследство на марксизма. Трябва по новому да се води разяснителна агитация и пропаганда и честно, и открито да се признават всички допуснати грешки. Руският Върховен съвет, който забележете, не беше център на либералната мисъл, на 12.12.1991 г. гласува единодушно за ратифициране на Беловежките споразумения. Така че не М.С.Горбачов и не трима души във Вискул –председател на Върховния съвет на Руската Съветска Фередативна Социалистическа Република Борис Елцин, на Председателя на Върховния съвет на Украйнската съветска социалистическа Република Леонид Кравчук и Председателя на Върховния Съвет на Беларуската Съветска Социалистическа Рупублика Станислав Шушкевич - а още 188 депутати, в това число и ортодоксалните комунисти, при 6 против и 7 въздържали се, одобриха споразумението, в което недвусмислено се подчертаваше, че Съветският съюз като субект на международното право и като геополитическа реалност, прекратява своето съществуване.

    „На нацията, както на жената, не се прощават минутите на слабост, когато тя може да бъде обладана от всеки безкрупулен нагаждач” (Карл Маркс).

    Както се изрази Александър Зиновиев – „Със СССР се случи нещо, което никога не се е случвало в историята : управляващата каста предаде своята страна, а целокупния народ подкрепи този идиотизъм без да се замисли” (из интервюто на А.Зиновиев с Елена Липатова през 1999 г. Виж „cont.ws” – 24.02.2016 г.).

    Възниква сакрален въпрос : как и защо през мъки, кръв и скъпи жертви комунистите водеха народите към комунизъм, а в края на краищата го доведоха до най-дивия, порочен и мутирал капитализъм. Кой ще отговаря за нечувани и невиждани в човешката история предателства, за захвърлянето и продаването на 8 милиона комунисти по света, за избиването на други милиони комунисти в Индонезия, Ирак, Иран, Саудитска Арабия, Пакистан, Афганистан, Либия и Турция? За Юджалан и Наджибула, за Хонекер и Чаушеско, за народите на Виетнам и Куба ? Българската комунистическа партия наброяваше над един милион души (1989 г.), КПСС – над 16 милиона. Една малка част само да беше излязла срещу „демократите, умните, криативните и успелите”, от тях по паважа и асфалта щяха да останат само мокри петна – щяха да ги смачкат с голи крака. Пролетариатът в България, Чехословакия, ГДР беше въоръжена класа. Кой го разоръжи и захвърли в обятията на новопръкналите се експлоататори?
    Тежки, съдбоносни въпроси, но те чакат не само отговори, но и непосредствени действия за душевно пречистване от греха.

    Трябва нов век на разума и знанието – нов Ренесанс и ново Просвещение, ново комитетско време !

    Нищо не трябва наново да се измисля – всичко вече е казано и доказано ! Трябва само да се придържаме към методология на титаните с поправките на времето. Идеалът за всяка „лява” партия трябва да бъде партията на Ленин – РСДРП (б) – най-успешната политическа партия в историята на човечеството.

    Основните моменти от нейната програма са следните :

    1.чии интересы защищает партия – всички слоеве на експлоатираното население, тъй като те преминават на позициите на пролетариата.

    2.идеология - марксизъм (диалектически материализм)
    3.програма минимум – премахването на самодържавието и замяната му с демократична република.

    4.програма максимум – социална революция.
    5.методи за достигане на целта - всички прояви на класовата борба ; разобличаване пред пролетариата на непремиримите противоречия между тяхните интереси и интересите на експлоататорите ; изясняване на пролетариата на неговото историческо предназначение и на нужните условия за предстоящата социална революция.

    6.съюзници – подържане на всяко опозиционно и революционно движение срещу съществуващия в Русия обществен и политически рад ;решително отхвърляне на всякакви реформаторски проекти, целящи разширяване и заздравяване на полицейско-чиновническата опека над експлатираните класи.

    7.отношение към частната собственост - обществена собственост на средствата за производства
    8.отношение към религии - атеизм, отделяне на църквата от държавата и от училищата, конфискация на монастирските и църковни собствености. 9.национален вопрос - пролетарски интернационализъм
    10.устройство на бъдещата държава - диктатура на пролетариата, планова организация на производството. ?

    Какво още може да се каже ?

    Срещу марксизма днес е изправена една много силна, богата и въоръжена до зъби система на Глобализма, на глобалния капитализъм. Но системата е прогнила, тя е пред разпадане. „По-рано момчетата бягаха при „червените партизани”, днес девойките бързат към суровите брадати младежи, плюейки на всички западни ценности. Ако „книжна” девойка не иска да провали своя живат в прашните буржоазни градове с „успешните” костюмни същества и предпочита яростните и мъжествени бойци на ИГИЛ, като е готова да отдаде живота си за тяхната идея, то съществуващата Система наистина е обрeчeна” (Варвара Караулова- „schwarz-front.ru” – 22.01.2016 г.

    Ако говорим сериозно и отговорно, в последните 20 години глобалната англосаксонска система е пред пълна деградация, пред еманципация от същността си – напълно фалираха всички лозунги и райски лъжи и заблуди, които ни пробутваха преди 25 години. Затова и теоретично погледнато, борбата срещу западната идеология би трябвало да бъде лесна за „левите” – трябва винаги при диалог, западниците и европоидите да се извеждат от тяхния убийствен довод : „аз съм прав, защото аз винаги съм прав” и да се терминират интелектуално без всякаква то
    Нагоре

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка