САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ - ЧАСТ 2

Pan.bg 28 ное 2016 | 11:21 views (3954) commentaries(2)
img
САЩ воюват с чужди ръце. Епизод 2: Войните в Близкия изток (II)
КЪМ ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ЧАСТ 2 - http://www.memoriabg.com/2016/11/19/usa-voiuvat-s-chujdi-race-voinite-blizkia-iztok2/
от Иван Запрянов в Геополитика, Избор на редактора · 19/11/2016 · 10:32
2016-11-19_191320

ЕПИЗОД 2
ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част втора




Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.


Резолюция 1973 „призоваваше за забранена за полети зона, за прекратяване на огъня, и началото на преговорите и дипломацията“, казва Ноам Чомски (Noam Chomsky), след което допълва: „Почти веднага силите на НАТО (начело с Франция и Великобритания, последвани от САЩ) нарушиха резолюцията радикално, превръщайки се във военновъздушни сили на бунтовниците. Нищо в резолюцията не оправдаваше това. Резолюцията призоваваше ‘за всички необходими мерки’ за защита на цивилното население, но има голяма разлика между защита на цивилното население и военновъздушни сили на бунтовниците“.

На 14 септември 2016, е публикуван доклад на Британския парламент (Камарата на общините), доказващ, че войната на НАТО в Либия е базирана на лъжи. Докладът, озаглавен „Либия: Преглед на интервенцията и колапса и бъдещите опции за курса на политиката на Обединеното кралство (Libya: Examination of intervention and collapse and the UK’s future policy options) категорично осъжда ролята на Обединеното кралство във войната, която довежда до свалянето на лидера на Джамахирията Муамар Кадафи и потапя северноафриканската страна в хаос и доказва, че поводът за войната срещу Либия се базира на фалшифицирана или отсъстваща разузнавателна информация, по примера на войната срещу Ирак през 2003. Ще се постарая да запозная уважаемия читател с основните пунктове на доклада.

„Разследването на Amnesty International през юни 2011 г. не можа да потвърди твърденията за масови нарушения на човешките права от страна
на войските на режима на Кадафи. В същото време обаче, тя (организацията – бел.авт.) откри доказателства, че бунтовниците в Бенгази са направили лъжливи твърдения и доказателства. Разследването заключи, че голяма част от западните медии от самото начало отразяват едностранчива гледна точка на логиката на събитията, изобразявайки протестното движение като напълно мирно и многократно внушавайки, че силите за сигурност на режима необяснимо са избивали невъоръжени демонстранти, които не са представлявали предизвикателство за сигурността“ (стр. 15).

„Не видяхме доказателства за това правителството на Обединеното кралство да е извършило подходящ анализ на естествето на въстанието в Либия“ (стр. 15).

Комисията по външни работи заключава, че британското правителство „не успя да идентифицира войнствените ислямистки екстремистки елементи в бунта. Стратегията на Обединеното кралство бе основана на погрешни предположения и непълна разбиране на доказателствата“ (стр. 15).

Разследването за Либия започва през юли 2015 и се базира почти 14 месеца изследвания, интервюта с политици, учени и журналисти. Докладът показва следното:

– Кадафи не планира да избива цивилни. Митът е създаден и многократно преувеличаван от страна на така наречените бунтовници и западните правителства, които правят изводите си на база на нищожно количество разузнавателна информация.

– Заплахата от ислямистки екстремисти, които имат огромно влияние във въстанието, се игнорира, а бомбардировките на НАТО правят тази заплаха още по-голяма, превръщайки Либия в база за ИД в Северна Африка.

– Франция, която първа предприема военната интервенция срещу режима на Кадафи, е мотивирана от икономически и политически интереси, а не на хуманитарни.

– Без чуждата военна намеса и помощ, въстанието едва ли щеше да е успешно. Чужди медии, особено катарската Ал Джазира Катар саудитската Ал Арабия разпространяват относно Кадафи и либийското правителство.

– Бомбардировките на НАТО довеждат Либия до хуманитарна катастрофа, убивайки хиляди хора и принуждавайки стотици хиляди да напуснат родните си места, превръщайки Либия от африканската държава с най-висок стандарт на живот в разкъсана от войната провалена държава.


Преди и по време на конфликта, американското разузнаване отново твърди, че притежава достоверна информация, а всъщност не притежава нищо, което да компрометира Кадафи. На практика, в Либия се повтарят сценариите от Югославия и Чечения, където реалните убийци се прикриват като борци за свобода, а легитимните правителства са обвинявани в тормоз над мирното население. Същото се повтаря и в Сирия. Нито дума за десетките хиляди мюсюлмани и православни християни, избити от ан-Нусра, „умерените“ и ИД, но в същото време, когато Асад се приближава към разгрома на противниците си, казионните западни медии, собственост на същите „елити“, имащи интерес от войната в Близкия Изток, започват да бълват лъжа след лъжа, създавайки абсолютно грешна представа в съзнанието на стотиците милиони западни граждани с цел убеждаването им в необходимостта от военната интервенция на САЩ и НАТО.

Комисията по външни работи отбелязва в доклада си, че въпреки липсата на разузнавателна информация, „правителството на Обединеното кралство, се фокусира изключително върху военна интервенция“, игнорирайки политическите форми и дипломацията като възможно и не струващо нищо решение (стр.20).

Тези, които най-много настояват за военна интервенция срещу Кадафи, са държавният секретар на САЩ, тогава Хилъри Клинтън, и външният министър на Великобритания Уилиям Хейг.

Американското разузнаване не подкрепя твърденията на Клинтън, с които се стреми да внуши на Обама и съюзниците на САЩ, че военната интервенция в Либия е задължителна, поради съществуването на непосредствена опасност от геноцид, планиран да бъде извършен от страна на режима на Кадафи. В действителност, разузнавателната общност стига до обратния извод – Кадафи не би рискувал да предизвика и настрои срещу себе си света, убивайки масово свои граждани, даже и в стремежа си да потуши бунта в неговата страна.

Синът на Кадафи – Сейф Кадафи прави опити да преговаря с правителството на САЩ за примирие. Само този факт е достатъчен, за да се направи извод кой стои зад така наречената Арабска пролет. Сейф Кадафи води преговори с началника на обединените щабовете тогава генерал Майкъл Мълен (Michael Mullen), но Клинтън настоява за прекратяване на всякакви преговори с либийското правителство. Тогава, Клинтън твърди, че ако Кадафи не бъде спрян, ще извърши геноцид по отношение на своя народ, което би довело до хуманитарна криза.

Ето защо, по нареждане на Клинтън, държавният департамент упражнява контрол върху потока и разпространението на разузнавателната информация, която американските разузнавателни служби добиват и доставят на Обама, за да не стане ясно, че обвиненията срещу Кадафи са фалшиви, както и че Кадафи е бил готов да се оттегли и даже на напусне Либия с цел избягване на по-нататъшни кръвопролития, смърт на либийски граждани и разрушаване на страната. И както през 2003, така и през 2011, разузнаването на САЩ е принудено да работи не в интерес на държавата и нейните граждани, а в интерес на определена клика.

Клинтън твърди, че западните сили нямат друг избор, освен да осигурят изключително важна военна подкрепа за бунтовниците, т.е., джихадистите: „Ние искаме да подкрепим опозицията, която се е изправила срещу диктатора… Това е човек, който няма съвест и представлява заплаха за всеки застанал на пътя му“, Кадафи би извършил „ужасни неща“ на Либия и нейните съседи, защото „това просто е в неговата природа. Има някои същества, които са такива“, заявява държавният секретар. По-късно ще стане ясно, че всичко това е една огромна, кървава лъжа, довела до:

– унищожаването на процъфтяваща Либия,

– ескалация на гражданската война в Сирия,

– смъртта на стотици хиляди хора,

– милиони напуснали домовете си,

– бежанската вълна към Европа.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    starez 29 ное 2016, 22:49
     
    9
     
    0

    АМИ ТАКЪВ Е ЧИЧО САМ БРАТЯ И СЕСТРИ

  2. #2
    Георги Касабов 30 ное 2016, 19:05
     
    8
     
    0

    Моите поздравления към автора. Радвам се, че в България има трезви хора милеещи за истината. Само една корекция внасям.Не може да се каже ,че Китай се "десетки пъти по-силен от Русия....." Аз се смятам за специалист по Далечния изток. Да Китай е велика и силна страна...И с всяка изминала година става все по-силна и респектираща. Сащ и Русия ги считат за супер сили поради техният огромен ядрен потенциал. Всички останали ядрени сили имат значително по- малко ядрена мощ. Силата която притежават САЩ и Русия обаче не им гарантира една победа при една хипотетична война с Китай. За победата на една или друга държава играят и много други фактори.

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка