ПОДАРЯВАЛА ЛИ Е РУСИЯ КОРАБИ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1879 г.? (Част II)

Pan.bg 05 авг 2020 | 08:59 views (985) commentaries(0)
img Морска историческа хроника № 25

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В брой 24 на рубриката "Морска историческа хроника" поставихме въпроса за необходимостта от ревизия на традиционно възприетото у нас становище за подаряването на кораби от Русия на Княжество България през 1879 г. След като направихме кратък преглед на публикацията във вестник "Целокупна България" и няколко официални лица и автори, които застъпват тезата за подаряването (капитан I ранг Борис Стателов, Ради Боев, Илия Тодоров - частично), днес предлагаме на нашите читатели да се запознаят със съдържанието на една важна телеграма под № 698, изпратена на 10 юли 1879 г. в 10:55 часа от военния министър Паренсов в София и получена в Русчук на 11 юли с.г. Текстът на телеграмата предаваме по-долу.

На руски език: „Предлогаю Вамъ принять параходъ Опытъ высочайшимъ повелениемъ уступленный княжеству Болгарскому [.] озабатiтесъ объ уг[о]ль. Военный Министръ Паренсовъ“ [96]

На български език: „Предлагам Ви да приемете параход „Опытъ“, отстъпен на Българското княжество с Височайше повеление. Погрижете се (занимайте се с въпроса) за въглища. Военен министър Паренсов.“

Получателят на телеграма № 698 не е указан поименно върху бланката или в текста, но може да се предположи, че това е Александр Конкевич.

Броени дни по-рано той е поканен от Паренсов на разговор на четири очи във връзка с важния ръководен пост, който му предстои да заеме в Дунавската флотилия.

Интересна е използваната от Паренсов терминология: корабът „Опытъ“ е „отстъпен“, а не „оставен“, „даден“, „дарен“ или „подарен“ на Княжество България.

Паренсов е в постоянен контакт с руските власти по отношение на корабите, които предстои да бъдат предадени на България и не би си позволил да използва терминология по-различна от тяхната.

Всъщност той използва терминологията на барон Таубе от морското ведомство, в което ще се убедим в следващия брой на новата ни рубрика от текста на друга важна телеграма под № 823 от 12 юли с. г.

Понеже и до момента у нас се приема, че княз Дондуков-Корсаков, военният министър Дмитрий Милютин и Главния командир на Черноморския флот и пристанищата са ключовите фигури по отношение на идеята за предаването на корабите на България, както и привеждането й в изпълнение, за барон Таубе и неговата не по-малко значима роля в този процес ще разкажем




в отделна публикация.

Доказателство за това, че Божков е бил запознат със съдържанието на телеграма № 698 е използваната от него през 1933 г. дума „отстъпен“ по отношение на парахода „Опытъ“. Същата дума е използвана в телеграмата и от военния министър Паренсов 54 години по-рано или през 1879 г.

Известно ли е от коя дата е повелението на руския император за отстъпването на парахода „Опытъ“ на Княжество България? Вероятно Божков приема автоматично 11 юли или деня на получаването на телеграмата в Русе (с чието съдържание е бил запознат), за датата на Височайшето повеление.

Обаче телеграмата е била изпратена още на 10 юли 1879 г. от София т.е. към момента на изпращането й конкретният акт на отстъпването на кораба „Опытъ“ вече е бил известен.

Чрез получаването на телеграмата в Русе на 11 юли 1879 г. той просто е въведен в обръщение и съответно официализиран. Следователно Височайшето повеление на руския император датира от или преди 10 юли с.г.

Информация по този въпрос предоставя руският изследовател Чубинский, в чиито трудове откриваме и конкретната дата на повелението на руския император:

„С прекратяването на всички действия на Дунава, от нашите [плавателни] съдове, по Височайше повеление от 25 юни 1879 г. бяха предадени на българското правителство параходите „Голубчикъ“, за брандвахтена служба във Варна, и намиращия се там параходен катер, товарна баржа, четири дървени магона, и [един] 6-гребен ял, а от намиращите се на Дунава, – 4 парахода: „Опытъ“, „Взрывъ“, „Пародимъ“ и „Горный Студень“, шест – параходни катера и пет гребни съда. Впоследствие параход „Голубчикъ“ е заменен със шхуната „Келасуры“. [97]

Паралелният прочит на телеграма № 698 и трудовете на Чубинский дава възможност да установим, че Височайшето повеление на руския император за предаването на изброените плавателни съдове, включително и отстъпването на парахода „Опытъ“ от 25 юни 1879 г. е въведено в обръщение на 10 юли с.г. с предложението на военния министър на Княжество България ген. Паренсов за приемането на кораба от българските власти.

Към 11 юли с.г., когато предложението за приемането на „Опытъ“ е получено от българските власти по телеграфа в Русчук официалния акт на създаването на Дунавската флотилия и Морска част на 31 юли с.г. е все още предстоящ.

Колкото до 5-те гребни лодки, споменати от Божков тях откриваме в телеграма под № 823, с чието съдържание той очевидно също е бил запознат. Тя е изпратена в 5:35 часа на следващия ден (12 юли 1879 г.) от София. Нашите читатели ще имат възможност да се запознаят с текста на телеграмата в следващия брой на рубриката "Морска историческа хроника".

(Следва)

Литература и бележки:

[96] ДВИА Ф. 1027, Оп. 4, ае 3, л. 22 (печатна номерация) или л. 26 (ръкописна номерация, нанесена с молив), л. № 34 (върху бланката на телеграмата). Авторите благодарят на г-н Светлин Радев, директор на ДВИА-Велико Търново и неговия екип за съдействието.

[97] В. Чубинский. Об участии моряков в войне с Турцией 1877 - 1878 гг. С. Петербург, 1889. с. 111. Чубинский винаги е коректен, но съществуват и податки за по-ранна дата от 25 юни.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка