Морска историческа хроника № 34

Д-р Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

В периода след Освобождението от османско владичество до края на XIX век българският военен флот прави първите си стъпки и се изгражда в среда на рискове, заплахи, опасности, кризи и конфликти. Сред тях са Сръбско-българската война (1885 г.), абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 г.), офицерските бунтове в Русе и Силистра (1887 г.), експедициите на Боянов и Набоков (1887 г.) и др.

Към момента на предаването на параходите "Породимъ", "Горни-Студенъ", "Опытъ" и "Взрывъ" от Русия на Княжество България през 1879 г., първите два са почти нови, сглобени предходната 1878 г. в гр. Рени на р. Дунав, а третият и четвъртият са построени преди 9 години и 23 години, съответно през 1870 г. и 1856 г.

Парадоксално, но още през следващата 1880 г. точно новите кораби "Породимъ" и "Горни-Студенъ" са изведени от състава на Дунавската флотилия. През същата година към "Опытъ" и "Взрывъ" се присъединява параходът "Голубчикъ". Към момента на предаването му от Русия на Княжество България "Голубчикъ" е построен преди 22 години или през 1858 г.



С течение на времето корабите, предадени от Русия на Княжество България остаряват морално и се нуждаят от обновяване, ремонт и модернизация.

До края на XIX век в зависимост от обема на ремонтните дейности, тяхната сложност, материално-техническото осигуряване и спецификации, инженерния капацитет и квалификация, финансовите ресурси и наличната инфраструктура, някои от ремонтите са извършени в България, а други в чужбина.

Един от ремонтите, който е извършен зад граница през 1889 г. е този на параходите "Крумъ" (бивш "Голубчикъ") и "Симеонъ Великий" (бивш "Опытъ").

"Симеон Велики"…през 1889 г. е изпратен за ремонт в работилницата на Австрийското дунавско параходно дружество", съобщава Илия Тодоров и допълва: "През 1889 г. параходът "Крумъ" е на ремонт в арсенала на австро-унгарското дунавско параходно дружество, където, за да се повиши скоростта му, е подменен котелът" [1].


Указ № 188 от 14 декември 1888 г. на Негово Царско Височество княз Фердинанд I за ремонта на параходите "Крумъ" и "Симеонъ Великий". Запазен е оригиналният правопис. Възстановка на авторите

До решението за ремонта на параходите "Крумъ" и "Симеонъ Великий" се стига след съответното предложение на министъра на войната полковник Сава Муткуров, формулирано в негов доклад под № 462 от 14 декември 1888 г.

Докладът е внесен за разглеждане в Министерски съвет, където е прието съответното постановление, изложено в протокол под № 65.

На базата на доклада на министъра на войната и постановлението на Министерски съвет Негово Царско Височество княз Фердинанд I издава указ № 188 от 14 декември 1888 г., с който разрешава на Военното министерство да възложи ремонта на параходите "Крумъ" и "Симеонъ Великий" на Дунавското Параходно Дружество.

Наименованието, местонахождението, държавната принадлежност или националност и адресът на дружеството не се посочват в указа. Истинско информационно затъмнение.

Вероятно, защото търг за изпълнението на поръчката за ремонта на двата кораба не е бил проведен и темата е чувствителна за обществеността.

В подкрепа на това твърдение е следната особеност: конкретният акт на княза се отнася до разрешение "ремонтировката" на параходите "Крумъ" и "Симеонъ Великий" да бъде дадена "по доброволно съгласие" в арсенала на въпросното (неназовано по име или националност) дружество.

Необходимата сума за ремонта следва да бъде взета от съответния параграф на бюджетите на Военното министерство за настоящата (1888-а) и следващата (1889-а) година.

Изпълнението на указа се възлага на министъра на войната. Указът е подписан от Негово Царско Височество княз Фердинанд I и приподписан от военния министър полковник Сава Муткуров.

С настоящата публикация отваряме темата за военния кораборемонт в България. В близко бъдеще в рубриката "Морска историческа хроника" ще разгледаме неговите първи стъпки на родна земя, в Русчук (Русе).


Военният параход "Крумъ". Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Литература и бележки:

[1] Тодоров, И. Българските военни кораби. The Ships of the Bulgarian Navy (1879 – 2002). ИК „Еър Груп 2000“. София, 2003. с. 12-15.